Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр. Пазарджик, 27.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично заседание на осми май
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1943/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.К.Д., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 18-1006-003294 от 09.10.2018 г. издадено от
Началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.179
ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП й е
наложена глоба в размер на 200 лева.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, но
изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира
доказателства и излага обосновано становище за незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов и процесуален
представител. С изпращането на АНП депозира писмено становище, с аргументи, че
жалбата е неоснователна, а НП е законосъобразно издадено при спазване на
процесуалния и материалния закон.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и
прецени събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с НП за това, че на 19.09.2018 г., в 09,15
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „Х.К.“, е управлявала лек автомобил „***“ с рег.
№ ***, собственост на В.Й. Д., като движейки се по посочената улица е навлязла
в кръстовището с кръгово движение посока ул. „Д-р Никола Ламбрев“ от средната
лента, като навлязла частично в лявата лента, предназначена за завой наляво,
като отнела предимството на движещия се по нея товарен автомобил „***“ с рег. №
***с водач Й.И.К. и се сблъскват. Настъпва ПТП с материални щети.
За инцидента били сигнализирани служители на Сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, които пристигнали на място.
За така констатираното св. Т.Б., мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ съставил
против жалбоподателката АУАН с бл.№ 0641703/19.09.2018 г. за нарушение на чл.25
ал.1 от ЗДвП, който й бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.
Жалбоподателката подписала акта, като отбелязала, че го подписва с „особено
мнение“. АУАН бил чрез система РСОД.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП, което било връчено лично
на жалбоподателката на 02.11.2018 г., а жалбата против него била подадена до
съда чрез АНО от нея, като била входирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик
на 05.11.2018 г. Поради това същата се явява процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП
пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, веществени доказателствени средства- снимки на
настъпилото ПТП, изготвени от св. Д. (съпруг на жалбоподателката) и от
показанията на актосъставителя- св. Т.Б. и свидетелите В.Р., Й.К. и В. Д. както
и от заключението на назначената Съдебна Автотехническа експертиза, което съдът
цени като обективно, компетентно и обосновано. Съдът кредитира всички събрани
по делото доказателства като непротиворечащи и взаимнодопълващи се.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема,
че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът констатира, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на
АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при установяване на нарушението, но
не и в присъствието на нарушителя (жалбоподателката Д.). От показанията на св. В.Р.-
присъствал при установяване на нарушението и вписан като свидетел в АУАН и от
тези на актосъставителя- св. Т.Б., стана ясно, че АУАН е бил предявен и връчен
на жалбоподателката след съставянето му на мястото на инцидента, по-късно в
болничното заведение, където се е намирала, настанена за лечение.
Основният принцип визиран в чл.40 ал.1 от ЗАНН
предвижда, че актът се съставя в присъствието на нарушителя. Изключение от това
правило се намира в хипотезата на ал.2, където е предвидена възможност АУАН да
се състави в отсъствие на нарушителя само, когато не може да бъде намерен или
след надлежна покана не се яви за съставянето на акта. Както се посочи по-горе,
АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя след съставяне на протокол за ПТП
с материални щети, който също както се установи от показанията на посочените
свидетели, е съставен в отсъствие на жалбоподателката и е предявен и връчен
срещу подпис в болничното заведение по-късно същия ден. Обстоятелството, че в
крайна сметка АУАН е бил връчен на нарушителя и той се е запознал с неговото
съдържание не санира по никакъв начин допуснатото процесуално
нарушение.Административнонаказателното производство е строго формално и
неговото начало се поставя със съставянето на АУАН за конкретно нарушение.
Изискването за спазване на императивната норма на чл.40 ал.1 от ЗАНН е
предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната
истина и по никакъв начин не може да се игнорира, освен в строго и лимитативно
определени от закона случаи. Това изискване корелира и на правото на обвиненото
в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои
доказателства- в случая гласни и писмени, е установено самото извършване.
Установи се също, че свидетел-очевидец на нарушението е другият участник в ПТП,
а от показанията на полицейските служители пък стана ясно, че за констатиране
на нарушението основно са били използвани и дадените от него показания, освен
направените констатации при огледа отразени в съставения протокол за ПТП. В
АУАН обаче не е посочен свидетеля на извършване на нарушението- Й.К.. При
наличие на очевидец на нарушението, още повече че неговите показания са били
взети предвид при установяване на нарушението, в АУАН не следва да се посочват
за свидетели други лица, присъствали при констатирането на нарушението или при
съставянето му, защото това затруднява дейността на АНО и съдилищата при
разкриване на обективната истина. В този смисъл е и Постановление № 10/
28.09.1973 г. на Пленума на ВС. Освен това от събраните в хода на съдебното
дирене пред въззивната инстанция доказателства, се установи, че към момента на
предявяване и връчване на АУАН и Констативния протокол за ПТП, жалбоподателката
се е намирала в болнично заведение, скоро след инцидента. Това поставя под
съмнение обстоятелството дали нейното физическо състояние е позволявало
провеждането на тези процесуални действия с нейно участие. В хода на АНП, а и
пред съда АНО не ангажира доказателства в тази насока, поради което и
твърденията на жалбоподателката, че не е била в състояние за извършването на
тези действия не се обориха от нито едно доказателство по делото. Не случайно в
АУАН при полагането на подписа си тя е вписала „с особено мнение“.
Всичко изложено до тук показва, че актосъставителят е
нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което
представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП,
издадено въз основа на порочния акт.
Дори това процесуално нарушение хипотетично
да бъде игнорирано, то е налице и друго такова. Според съда НП, а и
предхождащия го АУАН, не отговарят на императивните изкисвания съответно на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.42 т.4 от ЗАНН, т.к. не е направено ясно, точно и
пълно описание на нарушението или казано с други думи на обстоятелствата, които
очертават неговата обективна съставомерност. Това е съществено процесуално
нарушение, т. к. накърняват правото на защита на
санкционираното лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и
ефективно да организира защитата си, понеже не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението.
На първо място от описанието на нарушението
е неясно къде е неговото местоизвършване. В началото актосъставителя и АНО са
посочили, че това е в гр. Пазарджик на ул. „Х.К.“ (само за пълнота, дори името
на улицата е изписано неправилно- „Касабвелев“),
не е ясно обаче в кой участък на улицата, тъй като нито е посочен номер, нито
друг ориентир. По-нататък обаче се сочи, че това е станало в кръстовище с
кръгово движение посока ул. „Д-р Никола Ламбрев“. При това положение е неясно
къде точно е извършено нарушението- дали още на ул. „Х.К.“ или впоследствие в
кръстовището. От събраните доказателства в хода на съдебното дирене стана ясно,
че нарушението е реализирано именно в посоченото кръстовище. Това обаче по
никакъв начин не може да санира допуснатия процесуален порок в акта и НП, тъй
като е недопустимо едва пред въззивната инстанция да се установяват факти-
елементи от фактическия състав на нарушението.
По-нататък, посочената за
нарушена разпоредба на чл.25 ал.1 от ЗДвП разписва че водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе
от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. В АУАН и НП е посочена
предприетата от жалбоподателката маневра, а именно „навлиза частично в лява лента“. Посочената норма задължава водача
преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него. В описанието на нарушението е посочено, че другият участник в
движението св. К. е управлявал т.а. „***“ с рег. № ***, като се е движел в
лявата лента, предназначена за завой наляво. Не е посочено обаче как се е
движел спрямо управлявания от жалбоподателката автомобил- пред него, след него
или е минавал покрай него (така както изисква разпоредбата). Едва в съдебно
заседание се установи от гласните доказателства, че товарният автомобил се е
движел след автомобила на жалбоподателката в посочената лента от кръстовището,
когато тя е предприела посочената маневра. Недопустимо е обаче, както се посочи
вече, едва в съдебно заседание да бъде установявано това обстоятелство, което
също е елемент от фактическия състав на нарушението.
Следващото задължение според нарушената норма е водачът да извърши
маневрата като се съобразява с положението, посоката и скоростта на движение на
другите участници. В описанието на нарушението е посочено, че водачът, от
средна лента на движение е навлязъл частично в лявата лента за движение, където
се е движил товарния автомобил, като му е отнел предимството. От това описание
не става ясно какво водачът не е съобразил по отношение на другия участник в
движението- положението му (и в този случай къде е било то), посоката (каква е
била) или скоростта на движение (и каква е била). Още повече, че от
заключението на допуснатата Съдебна Автотехническа експертиза се установи, че
правилата за предимство вътре в кръстовище ос кръгово движение са неприложими.
След това в описанието на нарушението е посочено, че двете МПС се
сблъскват. Не е ясно кое МПС е блъснало другото, нито с коя част, както и не е
посочено и къде е настъпил удара в другото МПС. Тези обстоятелства се изясниха
от гласните доказателства и експертното заключение едва в съдебно заседание, а
именно, че товарният автомобил с предната си дясна част е блъснал лекия
автомобил в задната му лява част. Тези обстоятелства не са отразени дори в
съставения Протокол за ПТП (л.9 от делото). Посочено е в описанието и че е
настъпило ПТП с материални щети. Няма яснота обаче какви са те и на кое МПС са
причинени.
В НП е посочено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на
чл.179 ал.2 във вр. с ал.1 т.5 и във вр. с чл.25 ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП обаче предвижда няколко хипотези, а именно неспазване
на предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне. В описанието на нарушението не е посочено какво точно не е спазила
жалбоподателката- предписание и кое е то, или правило и кое е то.
Всичко изложено съставлява нарушение на разпоредбите
на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, което е съществено тъй като накърнява
правото на привлечения към административнонаказателна отговорност да разбере
какво точно нарушение му се вменява и да може ефективно да се брани срещу него.
Всякога съществените процесуални нарушения водят до незаконосъобразност на НП и
обуславят тяхната отмяна. Поради това и съдът намира, че атакуваното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като не счита за нужно да обсъжда и други доводи по същество.
Само за пълнота следва да се отбележи, че от събраните по делото
доказателства се установи категорично, че при изпълнението на маневрата от
страна на жалбоподателката, същата е навлязла в съседна пътна лента, като не е
съобразила положението на движещия се след нея товарен автомобил, с което е
създала опасност за другия участник, поради което е настъпил и удар между двете
МПС, в резултат на който са били причинени материални щети и по товарния
автомобил. Поради допуснатите процесуални
нарушения обаче НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Районен съд- Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1006-003294 от 09.10.2018 г. издадено от Началник група в Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, с което на
от Р.К.Д., с ЕГН- **********, с адрес ***, на основание чл.179 ал.2 във вр. с
чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 200 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: