№ 23366
гр. София, 13.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Д.В
като разгледа докладваното от Д.В Частно гражданско дело №
20211110127689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 6626/14.04.2021 г. на „.............. ЕООД, ЕИК ........, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ХР. В. К.,
ЕГН **********, за суми, представляващи регресни суброгационни вземания на „...............
ЕООД в качеството му на поръчител на длъжника по Договор за паричен заем №
3754127/30.01.2020г., изплатил в полза на заемодателя "..........." АД задълженията на
заемателя по договора за кредит, които регресни вземания са прехвърлени в полза на
заявителя по силата на Приложение № 1 от 01.09.2020г. към Рамков договор за покупко-
продажба на вземания от 02.03.2020г.
Със заявлението се претендират и вземания, основани на договор за предоставяне на
поръчителство, сключен на 29.01.2020г. между „............... ЕООД и длъжника, а именно
възнаграждение за предоставеното обезпечение.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за изплатените от поръчителя
„............... ЕООД и прехвърлени на заявителя вземания за главница, възнаградителна и
законна лихва, обезщетение за забава по договора за потребителски кредит, сключен между
"..........." АД и длъжника, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите,
но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за следните суми: за сумата от
412.61 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и за
сумата от 18.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземанията по договора
за кредит.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона
и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/. Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при
разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на
които кредиторът основава претенциите си.
Съдът намира, че в настоящия случай процесните сделки- договор за потребителски
кредит и договор за предоставяне на поръчителство, следва да бъдат разглеждани като
единен източник на задълженията на потребителя (макар и формално да са обективирани в
различни писмени документи, страни по тях да са различни дружества и да имат различен
предмет), доколкото с оглед несъмнената икономическа и правна свързаност на
1
дружеството- поръчител и заемодателя (последният съгласно вписването в ТР е едноличен
собственик на капитала на „............... ЕООД), фактически вземанията и по двата договора
възникват в правната сфера на "..........." АД. Съгласно договора за предоставяне на
поръчителство потребителят- длъжник се е задължил да заплаща месечно възнаграждение в
полза на поръчителя в размер на 85.69 лева, платимо на падежите на погасителните вноски
по договора за кредит. Съгласно договора за потребителски кредит годишният процент на
разходите по кредита е в размер на 49.04 %. При съобразяване на тези уговорки, както и на
обстоятелствата, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е заемодателят по
договора за кредит, че възнаграждението в полза на поръчителя се дължи ежемесечно на
падежите по договора за кредит, при това с приоритет пред вземанията по договора за
паричен заем, и независимо дали длъжникът е изправен или не, съдът намира, че с
уговарянето на процесното възнаграждение по същество се достига до забранен от закона-
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, резултат, а именно уговаряне на годишен
процент на разходите, който надвишава петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. С това възнаграждение на практика се достига
до значително и необосновано оскъпяване на предоставения паричен заем, което води и до
съществено неравновесие между интересите на заемодателя и тези на потребителя- още едно
допълнително основание за нищожност на коментираната клауза- поради нейната
неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Следва да се има предвид, че такова неравновесие се установява и при самостоятелен
анализ на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото отнапред- още със
сключване на договора, се уговаря дължимост на ежемесечно възнаграждение във фиксиран
размер независимо от изправността на длъжника, при което е принципно възможно да се
плати възнаграждение в значителен общ размер, без имуществото на поръчителя да е
фактически засегнато в резултат на учреденото обезпечение. А от друга страна, в случай че
последният плати, интересът и имуществото му са в достатъчна степен обезпечени, тъй като
разполага с възможността да предяви регресните си права чрез иск, респ. чрез заявление,
както и да претендира обезщетение за забава върху изплатените суми.
За пълнота и прецизност следва да се изясни, че по отношение на процесните договори
за кредит и договор за предоставяне на поръчителство приложение намират разпоредбите
както на Закона за потребителския кредит, в сила от 12.05.2010г., така и на Закона за защита
на потребителите. Това е така с оглед възприетото от съда единство помежду им, при което
икономически, а и по правната си същност договорът за предоставяне на поръчителство,
имащ за цел постигане на забранен от закона резултат чрез принципно допустими средства,
както и вменените с него парични задължения на потребителя се явяват част от
съдържанието на договора за потребителски кредит, който несъмнено притежава
потребителски характер по смисъла на цитираните закони.
Претендираните от заявителя „разходи и такси“ във връзка с уведомяване на длъжника
и опити за извънсъдебно събиране на вземанията съставляват по своята правна същност
такса за управление на кредита, каквато на кредитора по аргумент от императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК не се дължи. Аргумент за недействителност на клаузите,
предвиждащи дължимост на подобни „такси“, е и обстоятелството, че по същество чрез тях
се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във връзка с допуснато от него
неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му задължение, а съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. В подкрепа на съжденията в
този смисъл е обстоятелството, че въпросната „такса“ е уговорена в отнапред фиксиран
размер от 9.00 лева, като се дължи с наслагване- с изтичането на нов 30- дневен срок на
неизпълнение (т. е. независимо дали фактически през този период са предприети конкретни
действия, насочени към събиране на просрочените вземания), въпреки че правно и житейски
2
немислимо е заемодателят да има яснота относно конкретния размер на разходите, които би
сторил в случай на допуснато от конкретния длъжник неизпълнение. Нещо повече,
дължимостта на „такси“ предполага предоставена услуга от страна на носителя на вземането
за тези такси, каквато в случай на събиране на вземанията си от длъжника заемодателят не
предоставя. Напротив, касае се за дейност изцяло в защита на собствените му интерес и
имущество.
При тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено в посочената част.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 6626/14.04.2021 г. на „.............. ЕООД, ЕИК ........, за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ХР. В. К.,
ЕГН **********, в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение за
следните суми: за сумата от 412.61 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, както и за сумата от 18.00 лева- разходи и такси за извънсъдебно събиране
на вземанията по Договор за паричен заем № 3754127/30.01.2020г., сключен между ХР. В. К.
и "..........." АД.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3