Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
04.06.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд- Перник,
гражданска колегия, І-ви въззивен състав, в публичното заседание на 14 май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Методи
Величков
Членове
: Рени Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното
от съдия Игнатов възз. гр. дело № 169 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр.
с чл. 317 от ГПК.
С Решение № 8/29.01.2020 г. постановено по гр.д. № 1293/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от А.А.В., с ЕГН ********** от ***, против
А.М.В., с ЕГН ********** от ***, иск за заплащане на месечна издръжка в размер на
200 лева, смятано от датата на предявяване на иска – 28.11.2019 г. до настъпване
на причини за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод подадена от А.А.В., чрез нейната
процесуална представителка- адв.Б.Б. от АК- П., против първоинстанционното
решение, което се оспорва изцяло. Излагат се
съображения за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в решението си
първоинстанционният съд не е обсъдил с необходимата задълбоченост и прецизност
събраните доказателства, както и доводите и възраженията направени в съдебно
заседание. Твърди се, че решението е немотивирано. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени решението на районния съд, к8ато уважи предявения иск.
Претендират се разноски за двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната
страна – А.М.В., чрез неговия процесуален представител- адв.С. Р. от
САК, е постъпил отговор по подадената жалба, с който оспорва същата. В отговора, както и в съдебно заседание са изложени
съображения от представителя на ответника за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение, като моли съда да го потвърди изцяло. Наведени са
доводи, свързани с това, че ответникът по първоинстанционното дело не е в
състояние да заплаща издръжка- същият работи на минимална работна заплата,
претърпял е трудова злополука и е с влошено здравословно състояние, има
задължения и води тежък живот.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес
от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана
по същество.
Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата
на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод
на искова молба до Районен съд – Радомир от 28.11.2019 г., подадена от А.А.В.. Със същата е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 144 от СК – за осъждане на А.М.В., като баща на ищцата да заплаща на последната издръжка в размер на 200 лева месечно, смятано, от датата на завеждане на иска-
28.11.2019 г., до настъпване на причини за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. В исковата молба се твърди, че ищцата е редовна ученичка в *** клас в ***. Посочва се и че същата няма
никакви доходи и не притежава движимо и недвижимо имущество. Цялата й издръжка
е поета от нейната майка. Акцентира
се върху обстоятелството, че има необходимост освен от средства за храна, облекло
и лекарства, така и от средства, за да завърши обучението си.
В постъпилия в срока по чл.131 от ГПК писмен отговор ответникът
е оспорил предявения иск. Посочил е че в настоящия случай се претендира издръжка
по чл.144 от СК – от пълнолетно ненавършило двадесет годишна възраст лице, което
продължава своето образование в средно учебно заведение. Твърди се, че посочената
издръжка не сe дължи безусловно от родителя, а само когато същият има възможност
да я дава без особени затруднения. В тази връзка се акцентира върху обстоятелството,
че ответникът е в затруднено финансово положение и с влошено
здравословно състояние- претърпял е трудова злополука, което е удостоверено с
решение на ТЕЛК. По тези съображения
иска предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, доколкото е в невъзможност да плаща
никаква издръжка на навършилото си пълнолетие дете. Алтернативно е оспорен искът по размер.
Като доказателства в първоинстанционното производство са
приети: служебна бележка от ***, удостоверение за раждане на А.А.В., нотариален акт за продажба на недвижим имот, трудов
договор *** г., удостоверение за възнаграждение на ответника за периода
01.03.2018 г.- 31.03.2018 г., декларация за трудова злополука, епикризи от
МБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ гр.С. и МБАЛ“Рахила Ангелова“ гр.П., 3 бр. фактури за
лечение, присъда № 121/01.09.2015 г. на РС- Радомир, по НОХД № 216/2015 г. на
РС- Радомир, протокл от 29.07.2015 г. по гр.д. № 1054/2014 г. на РС- Радомир,
служебна бележка от работодателя на ответника *** за извършване месечни удръжки
върху трудовмото му възнаграждение, платежни документи, запис на заповед.
Видно от горните писмени доказателства, ответинкът работи
на трудов договор при договорено основно месечно трудово възнаграждение през
2014 г. в размер на 340 лв., което се установява от приетия и приложен по делото
трудов договор № *** г., но за получаваното от него трудово възнаграждение.
Районният съд е констатирал, че към датата на приключване на съдебното дирене не
са ангажирани по делото, въпреки дадените в тази насока указания на ищцовата страна,
доказателства относно доходите на ответника. Установява се също, че ответникът е
претърпял трудова злополука на *** г., за което е проведено и съответното лечение.
От приложената по делото служебна бележка от *** г., издадена от *** се установява,
че се извършват месечни удръжки върху получаваното от ответника трудово възнаграждение,
във връзка с изпълнително дело № 20151730400154/2016 г. в размер на 110.00 лева
месечно.
Въз основа на събраните доказателства и твърденията на
страните първоинстанционният съд е приел за установено, че ищцата е пълнолетна дъщеря на ответника и че се обучава в редовна форма – като през
учебната 2019 г. – 2020 г. е ученичка в *** клас на ***. Приел е
също, че ищцата няма имущество или доходи, от които да се издържа. Прието е и че ответникът
работи по трудово правоотношение, като получава брутно трудово възнаграждение
в размер от 340 лв. към 2014 г., а според удостоверение изх. № *** г., издадено
от работодателя, за м.март същата година ответникът е реализирал доход в размер
на 433.13 лв. Същият изплаща задължение в размер на 110 лв. месечно, платимо по
изп.д. № 154/2016 г. по описа на ДСИ при РС- Радомир.
По тези съображения районният съд е достигнал до извода, че не са налице предпоставките на чл.144 от СК, тъй като липсва последната предпоставка, визирана в
текста, а именно- даването на издръжка да не съставлява за даващия я особено затруднение.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от
съдия от РС –Радомир в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност,
поради което същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на
въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим.
По въпросите за неправилността на обжалваното решение въззивният
съд е обвързан от доводите, посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че ответникът А.В. е баща на ищцата А.В., родена на *** г. Установява се и че ищцата е
ученичка в редовна форма на обучение – като през
учебната 2019/2020 г. е записан в *** клас на ***.
На следващо място от представено по делото удостоверение
за изплатени трудови възнаграждения, издадено от *** удостоверение за възнаграждение на ответника
за периода 01.03.2018 г.- 31.03.2018 г. е видно, че същият
е получавал трудово възнаграждение за м.май 2018 г. в размер на 433.13 лв. Към
настоящия момент не са ангажирани доказателства за доходите на ответника, в
съответствие с указанията на районния съд, дадени с разпореждане от 27.12.2019
г. Установява се също, че ответникът е страна по изп.д. № 154/2016 г. по описа на ДСИ при РС- Радомир,
по което му се отдържа сумата от 110 лв., с титуляр РС- Радомир.
Така установената фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Разпоредбата на чл. 144 от СК урежда предпоставките за
присъждане на издръжка в полза на навършило пълнолетие лице от негов родител. Съгласно
цитирания текст, дължимостта на посочената издръжка е обусловена от кумулативното
наличие на следните условия: 1) пълнолетното дете да учи редовно в средно или висше
учебно заведение; 2) да не е навършило двадесет – при обучение в средно, съответно
двадесет и петгодишна възраст при обучение във висше учебно заведение; 3) да не
може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и 4) съответният
родител, от когото се претендира издръжката, да може да я дава без особени затруднения.
Изрично уреден е и периодът на дължимост на посочената издръжка – за предвидения
срок на обучение, но до навършване на съответната възраст от правоимащото лице в
зависимост от това дали се касае за обучение в средно или във висше учебно заведение.
В настоящия случай по делото еднозначно се установява, а и страните не спорят, че
първите три предпоставки са налице – ищцата е
пълнолетна дъщеря на ответника
като е навършила пълнолетие на *** г. – т.е. в рамките на исковия период
и към момента на постановяване на настоящото решение не е навършила *** възраст, през
учебната 2019/2020 г. е ученичка редовна форма на обучение в *** клас на *** и няма никакви доходи или имущество,
от които да се издържа.
Основният спорен по делото въпрос от значение за изводите
на въззивния съд по настоящото производство е дали ответникът може да предоставя
на ищеца издръжка за претендирания период в размер на 200 лева месечно без
това да съставлява за него особено затруднение.
В тази насока следва да се отбележи, че съгласно задължителната
съдебна практика възможността на лицето, което дължи издръжка, е основание за даване
на такава и показател за размера й като тази възможност е винаги конкретна и обективна.
Последната се определя от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото
лице (Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и Тълкувателно решение №
34/05.12.1973 г. на ОСГК на ВС). Освен това в хипотезата на издръжка по чл.144 от СК родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка,
които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка
на пълнолетното си учащо дете (Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1339/2012 г., III г. о., ГК).
В настоящия случай от доказателствата по делото – удостоверение
за възнаграждение на ответника за периода 01.03.2018 г.- 31.03.2018 г., издадено от *** е видно, че
същият е получавал чисто трудово възнаграждение за м.май 2018 г. в размер на
433.13 лв. или 558.18 лв. брутно му
трудово възнаграждение, получавано за работата му в ***. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно цитираното Тълкувателно решение №
34/05.12.1973 г. на ОСГК на ВС, при изчисляване на доходите от труд във
връзка с определяне на възможността на дължащия издръжка да дава такава се вземат
предвид всички елементи, от които се формира индивидуалната работна заплата, без
да се приспадат съответните законоустановени удръжки (за пенсионно и здравно осигуряване,
за данъци и т.н.). По тези съображения при определяне възможността
на ответника да дава издръжка следва да се вземе предвид брутния размер на трудовото
му възнаграждение, възлизащ на 558.18 лв., а не нетната сумата
от 433.13 лв. В този
смисъл следва да се има предвид, че през 2018 г. МРЗ, възлиза на 510 лв., а през 2019 г.- на
560 лв.
На следващо място по делото се установява, че освен получавания
доход от трудово възнаграждение, ответникът няма никакви други доходи. Не са ангажирани от ищцата, в съответствие с
разпределението на доказателствената тежест, доказателства относно това
ответникът да притежава движимо или недвижимо имущество, от които да се издържа. Същевременно
от представените доказателства- решения на ТЕЛК,
декларация за трудова злополука и епикризи, се установява, че последният е
претърпял трудова злополука, което е наложило болнично лечение. Същият сам се
грижи за обитаваното от него жилище, като заплаща разходите за ел.енергия и
вода. В горния смисъл настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на
районния съд, че липсата на доказателства за получавано от ответника трудово възнаграждение
към края на 2019 г., респ. началото на 2020 г. не дават възможност на съда да прецени,
след като се приспаднат дължимите суми по изпълнителното дело остават ли средства
на ответника, от които да може да се издържа сам, за да се приеме, че същият би
могъл без особени затруднения да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря,
тъй като съществува сериозно затруднение и дори невъзможност да осигурява собствената
си издръжка.
С оглед гореизложеното въззивният съд споделя изцяло заключението
на първата инстанция, че ответникът не може да дава на пълнолетната си дъщеря – ищца по делото каквао и да било издръжка без особени затруднения, каквото е изискването
на чл. 144 СК. Това налага
извода, че въззивната жалба е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Въззиваемият не е направил искане за присъждане на
разноски, но такива не се дължат и с оглед разпоредбата на чл.83, ал.1, т.2 от ГПК,
според която такси и разноски по производството на делата не се внасят от ищците-
по искове за издръжка.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
8/29.01.2020 г. постановено по гр.д. № 1293/2019 г. по описа на Районен съд – Радомир.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал. 3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: