Решение по дело №134/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 672/22.12.2023 г., постановено по АНД №2170/2023 г. на Районен съд /РС/ Плевен е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 23-0938-001596 от 18.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, с което на Н.Я.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ е наложена глоба, в размер на 200 /двеста /лева, за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба Н.Я.Б., чрез адв. Х.Х.от АК-Сливен. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон.

Сочи, че едното нарушение е, че е предприел маневра изпреварване, след като друго МПС е започнало изпреварване. Счита, че касаторът първи е започнал маневрата изпреварване, тъй като от приложения протокол за ПТП на схемата е отбелязана щета по задна лява част на полуремаркето, което е част от състава от ППС. При това положение при дължина на състава повече от 22 метра се предполага, че касаторът е започнал пръв маневрата изпреварване. Щетите по него са счупен пластмасов подкалник на задна лява гума на полуремаркето, т.е. почти целия състав е бил в насрещната лента, когато е застигнат от другия участник в ПТП, който е трябвало да съобрази скоростта си с пътната обстановка. Предполага, че този участник е управлявал с превишена скорост, към което насочват последиците от ПТП.

Относно второто нарушение същото е квалифицирано по текст от закона за задължение на водача да уведоми съответните органи при пострадали лица. В протокола за ПТП няма отбелязване за пострадали лица. Ако има такива, се издава констативен протокол за ПТП с пострадали лица, но такъв няма издаден. Задължение на водача при ПТП е да спре и да установи щетите. При дължина на състава над 22 метра и товар от 40 тона и при счупен пластмасов калник, водачът на състава не е разбрал за удара в задната му част и особено след като е концентриран при предприетата маневра изпреварване.

С оглед изложеното, моли да се отмени решението и да се отмени НП.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен – редовно призован, представител не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен взема становище, че, с оглед събраните по делото доказателства, решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Плевенски административен съд, първи касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, констатира следното:

Жалбата е частично основателна.

Пред първо-инстанционния съд са събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели. В решението си първо-инстанционният съд е изложил анализ на събраните доказателства и направените от него фактически и правни изводи.

От фактическа страна РС е посочил, че на 07.05.2023 г. в 19:40 часа, в Община Плевен, на Първокласен път I-3 км. 81+848 (Бяла-Ботевград) с посока на движение към гр.Русе, като водач на влекач ***с рег.№ ***, собственост на „НТС ТРАНСПОРТ“ ООД, и прикачено полуремарке ***с регистрационен номер ***, собственост на „НТС ТРАНСПОРТ“ ООД, управлява горепосоченото ППС, като предприема маневра за изпреварване, без да се увери, че не го изпреварва друго ППС, и удря правилно движещия се и изпреварващ *** с водач и собственик И.М.Д., като го принуждава да напусне пътното платно и да излезе в ляво от пътя в крайпътна канавка, с което реализира ПТП с материални щети по автомобила, като касаторът не спира и не уведомява съответната служба за контрол на МВР, с което виновно е нарушил разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. Водачът е установен в 21:00 часа на паркинг в с.Обнова.

РС е приел, че тези фактически констатации, изложени в акта, се подкрепят от събраните по делото доказателства. Възприел е и е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д.К.и С.И.с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимно съответствие и с приложените по делото писмени и гласни доказателства, както и поради липса на всякакво съмнение в тяхната безпристрастност и обективност. Въпреки че същите свидетели не са очевидци на ПТП-то, те свидетелстват относно обстоятелствата, които са установили при пристигане на мястото на пътното транспортно произшествие, а именно, че при пристигането им на местопроизшествието са установили само единия от участниците в ПТП-то, мястото на съприкосновение на двете ППС и фактическата обстановка, така, както те са я възприели.

РС е възприел и кредитирал изцяло и показанията на свидетеля И.М.Д., който описва фактическата обстановка, така, както е била възприета от него. Д. е бил шофьор на лекия автомобил ***, който е участвал в процесното ПТП. От разпита му е установено, че същият се е прибирал от гр. Ябланица към гр.Тутракан със семейството си и на околовръстния път на гр.Плевен, предприел маневра за изпреварване на колона от коли, в това число и процесното ППС – влекач с прикачено полуремарке, управлявано от Б.. Стигайки до средата на процесното ППС, последният му отнема предимството, като го удря и го избутва от пътното платно, с което реализира ПТП с материални щети.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят И.К.Л., който е пряк очевидец на настъпилото ПТП, поради факта, че на датата и часа на местопроизшествието същият, пътувайки по пътя София – Русе, е настигнал колона от коли, част от която са били и ППС-то, управлявано от Б., и автомобилът, управляван от свидетеля И. Д.. Същият е станал пряк свидетел, как св. И. Д. е предприел маневра изпреварване на колоната от коли, като при изравняването му с влекача с полуремарке, той също предприел изпреварване и избутал лекия автомобил в храстите. И. Л. е свидетел и на обстоятелството, че Б. не е спрял и не е останал на мястото на ПТП-то, а същият е установен от него чак на паркинг в с. Обнова. Показанията му са кредитирани от РС изцяло като достоверни, тъй като не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и на приетата от съда фактическа обстановка.

Приел е за неоснователно становището на жалбоподателя, че поради естеството на щетите по управляваното от него ППС е било невъзможно ПТП-то да бъде усетено от жалбоподателя. Според РС тези твърдения са абсолютно несъстоятелни и представляват една защитна теза, която не се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства. И актосъставителят, и свидетелите са категорични, че не е възможно жалбоподателят да не е разбрал, че е причинил ПТП. Неоснователно е становището, че, видно от щетите по лекия автомобил ***, същият се е движел с голяма и несъобразена скорост с пътната обстановка. Според РС тези твърдения също представляват защитна теза, за която в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства. Затова РС е приел, че с действията си жалбоподателят Б. е осъществил признаците на съставите на административните нарушения по смисъла на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, поради което законосъобразно наказващият орган е наложил наказания за тях. Не е констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Не е констатирал нарушаване правото на защита на жалбоподателя. С оглед на гореизложеното, РС е потвърдил наказателно постановление.

Решението е частично неправилно.

В касационната жалба се твърди, че касаторът не е извършил нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, която разпоредба изисква: „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 1. преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво“.

В случая от показанията на свидетелите пред РС Л. и Д. е видно, че МПС, управлявано от Д., е изпреварвало МПС, управлявано от Б., когато Б. също е предприел изпреварване, при което е избутал МПС, управлявано от Д.. Не може да се приеме, че касаторът е започнал пръв маневрата изпреварване, защото щетите по неговото МПС са в задна лява част на влекача. Въпреки значителната дължината на управляваното от него МПС и това, че навлизането в другата лента започва с челната част на МПС, щети по изпреварващото МПС могат да се причинят не само странично. Намиращото се отзад МПС, което първо е започнало изпреварването, може да се удари и в задната част на изпреварваното МПС, което внезапно предприема също изпреварване.

Основателни обаче са възраженията в касационната жалба относно второто нарушение. Същото е квалифицирано по чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Не е спорно по делото, че при настъпилото ПТП не са налице пострадали хора. Както в АУАН и в НП, така и от разпита на свидетелите е видно, че са налице само материални щети от ПТП. По тази причина посочената като нарушена разпоредба на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП не е приложима в случая. Била е приложима разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР и изпълнява дадените указания.

Съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. РС е имал право да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние по отношение на второто нарушение, като посочи, че същото е в нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Това не е направено от РС. Съгласно т.2 от горепосоченото тълкувателно решение, в касационното производство по реда на глава дванадесета от АПК, след като отмени решението на районния съд, административният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административно-наказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

С описаното в НП второ деяние Б. не е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, посочена в НП, а е нарушил разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП. Доколкото РС е потвърдил НП в тази част, без да преквалифицира деянието, е налице допуснато съществено процесуално нарушение. Решението в тази част следва да бъде отменено и делото да се върне на РС за ново разглеждане.

Решението на Районен съд Плевен следва да бъде оставено в сила в частта, с която е потвърдено наказанието на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 672/22.12.2023 г., постановено по АНД №2170/2023 г. на Районен съд Плевен в ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-0938-001596 от 18.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, в частта му, с която на Н.Я.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.5 от ЗДвП е наложена глоба, в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП.

ОТМЕНЯ Решение № 672/22.12.2023 г., постановено по АНД №2170/2023 г. на Районен съд Плевен в ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 23-0938-001596 от 18.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Плевен, в частта му, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на Н.Я.Б. ***, ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 50 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗДвП, и

ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на РС Плевен.

Решението е окончателно.