Р Е Ш Е Н И Е № 258/12.11.2019г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател:
Мариела И.
секретар Галина Милкова и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №
796 по описа за 2019г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В против А.А.А.,
ЕГН ********** ***. Твърди се в молбата,
че на 02.10.2012г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и
ответника е сключен Договор за револвиращ
заем №
********** при следните
параметри: сума на кредита 600 лева; срок на кредита 48 месеца; размер на
месечна вноска 50 лева; ГПР– 149.07%; годишен лихвен процент 97.65%; лихвен
процент на ден- 0.27%. Така при договорените параметри общото задължение по договора
възлиза на сумата от 2417.66 лева. Твърди
се още, че „Профи Кредит България“ ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията
си по договора като е предоставил сумата по договора по банкова сметка, ***. Предвид
факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения, а
направил само 27 пълни погасителни вноски, на 02.12.2014г. до длъжника е
изпратено уведомление, с което е уведомен че ДПК е прекратен, а задължението е
обявено за предсрочно изискуемо. На 15.10.2016г. е настъпил падежа на договора.
Предвид
обстоятелството, че длъжникът не е изпълнявал задължението си за извършване на
плащания съгласно уговореното и прието от страните в Общите условия към ДПК,
договорът е прекратен от страна на „Профи Кредит България“ ЕООД и поради
неизпълнение е начислена неустойка в размер на 800,20 лв.
Поради
неизпълнение на договорното задължение „Профи Кредит България“ ЕООД подава
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, входирано в РС Карнобат. Ответникът обаче оспорва вземането чрез възражение.
Предвид изложеното е направено искане да се
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника
А., че съществува вземане на ищеца в размер на 1018.25 лева, представляващи неизплатено парично задължение
по Договор за револвиращ заем №
**********, сумата от 800.20лв.-неустойка по договора, ведно със
законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд
до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски.Представят доказателства.
В с.з.
представител не дружеството не се явява, но депозира молба, с която се поддържа
иска и се излагат допълнително аргументи в негова подкрепа.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който
се оспорва основателността на иска.
В с.з. подадения
отговор се поддържа.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По дело няма спор
и от представения Договор № ********** е видно, че на 02.10.2012 г. страните
сключили договор за револвиращ заем за сумата 600 / без да се сочи за каква
точно валута става дума /, със срок от 48 /без посочен точно времевия период за
изплащане и начален срок /, с размер на вноската 125 /също не се сочи валута/,
ГПР- 149.07 %, годишен лихвен процент 97.65 %, при което договорното
възнаграждение при револвинга е 1332 /не е изписано в каква валута/, общо
дължимо по револвинга възлиза на 2417.66 / също не е изписано в каква валута/.
Видно от кредитен
превод от 04.10.2012 г., сумата от 6000 лева е била преведена на ответника А.А.
по сочения по-горе договор, с оглед на което и предвид твърденията на ищеца
както в заявлението, така и и в исковата молба, Договор № ********** за револвиращ заем касае предоставяне в заем
на сума в лева.
Безспорно е, че
длъжника Атансов е заплатил общо 1350 лева по договора за револвиращ заем, за
което е направено признание от ищцовото дружество в исковата молба-заплатени 27
броя вноски.
На 18.04.2019г. в
РС-Карнобат е било предявено заявление по чл. 410 ГПК от "Профи Кредит
България" ЕООД срещу ответника, по което е издадена Заповед за изпълнение за
претендираните суми. След връчване на заповедта за изпълнение на ответника
последният е предявил възражение.
При така
установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. Съображенията за това са следните:
С оглед страните по договора същият безспорно попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/05.03.2010 г. /. Това е така,
защото кредиторът отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 4 от ЗПК – предоставя
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
В случая в съдържанието на
договора за кредит липсват условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Освен това в договора е
посочено, че неразделна част от съдържанието му са общите условия, с които
ответникът, подписвайки бланковия договор, е декларирал, че е запознат и
приема. Няма данни ищецът да е предоставил на ответника описаните в сключения бланков договор за
кредит общи условия, нито погасителния план, от който да е видно какви са
сроковете и условията по кредита, както и какви вземания включва месечната
вноска. От съдържанието на представените общи условия в настоящото исково
производство, се установява, че същите не съдържат подписите на ответника.
Всяко от горните обстоятелства
представлява нарушение на задължително изискуемите реквизити на потребителския
договор за кредит по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 вр. с ал. 2 от ЗПК.
Отделно от това съдът констатира,
че в договора за кредит липсва задължителното съдържание на чл. 11, ал. 1, т.
20 от ЗПК относно посочване от кредитора на наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено.
Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не
са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Ето защо всяко от горните нарушения представлява самостоятелно
основание за нищожност на договор за кредит съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК.
Следва да се посочи също така, че в разглеждания казус "Профи кредит
България" ЕООД е предоставило на ответника кредит в размер на 600 лева. Същевременно
се установява безспорно, че общата върната от заемателя на кредитора-ищец сума
възлиза на 1350 лева, като според договора дължимата от ответника сума е в
размер на 2417.66 лева, което е четири пъти повече от това, което кредиторът е
предоставил по кредита.
Тази сума е формирана от
предвидени по договораза револвиращ заем годишна възнаградителна лихва от 97.65%
и годишен процент на разходите в размер на 149.07 %.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
"годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит".
От изложеното по-горе следва, че за обслужване на кредита за една година ответникът е следвало да изразходва повече средства,
отколкото е получил по него.
Определени по този начин ГПР и
годишната възнаградителна лихва се явяват такива, уговорени в нарушение на
добрите нрави, което е основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
3 от ЗЗД.
Във всеки конкретен случай, с оглед обстоятелствата по делото, е възможно
да се достигне до заключение, че една клауза е сключена при условия,
накърняващи добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
В случая клаузата, с която се договаря възнаградителната лихва, е нищожна, тъй
като с нея се нарушава принципът на справедливостта в гражданските правоотношения,
поради което с нея се накърняват добрите нрави. В този смисъл заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 97, 65%годишно противоречи на добрите нрави.
Трайно е прието в съдебната практика, че няма пречка страните по договор да
уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва.
Максималният размер на договорната лихва ( била възнаградителна или за забава)
е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използува се
недостиг на материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг и
пр. Прието е, че противно на добрите нрави е да се уговаря лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва. В тази насока е практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г.
о.; Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение
№ 1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
В процесния договор уговорените
размери на фиксиран годишен лихвен процент по заема (ГЛП) и годишен процент на
разходите (ГПР) многократно и значително надвишават трикратния размер на
законната лихва. По делото не се установява, не се и твърди наличие на
обстоятелства, които да дават основание за очакване на завишен размер на вреди
за заемодателя от неизпълнение задължения на заемателя.
Следователно, уговарянето на възнаградителна лихва в размер неколкократно
над законната значително надхвърля размера на действителните вреди. Предвид
характера на предоставяната по договора услуга (предполагащ недостиг на парични
средства у едната от страните), следва да се приеме, че процесните уговорки не
съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрагентите.
Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл. 143 -
146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната
нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи не са
обвързващи за потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които
обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, което
да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва
да не е индивидуално уговорена между страните по договора.
По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени
клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 4 ЗЗП, тежестта за установяване на обстоятелството, че договорна клауза е
индивидуално уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в тази посока, поради което съдът е ограничен в
преценката си от представените такива.
При този извод следва да откаже зачитане правните последици на клаузата
за възнаградителна лихва.
Предвид изложеното и с оглед
установената недействителност на договора за потребителски кредит, то съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, т. е. неплатеният остатък
от главницата.
В случая обаче ответникът е получил по договора сумата от 600лв., а е
заплатил на кредитора 27броя вноски по 50лв. всяка една или сума от 1350лв.,
поради което ответникът не дължи връщане на повече суми.
Предвид изхода от
спора ищецът няма право на разноски и дължи сторените от ответника такива в
размер на 300лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В против А.А.А., ЕГН
********** *** иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че съществува
вземане на ищеца в размер на 1018.25 лева,
представляващи неизплатено парично задължение по Договор за револвиращ заем №
********** от 02.10.2012г., както и в размер на 800.20лв.-неустойка по
договора, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул.“България“ № 49, бл.53 Е, вх.В да заплати на А.А.А., ЕГН ********** ***
сумата от 300лв. съдебно деловодни разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ претенцията на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“България“ № 49,
бл.53 Е, вх.В за присъждане на съдебно деловодните разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: