№ 37
гр. Момчилград , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20215150200116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба от „******"
ЕАД- гр.София, представлявано от Изпълнителният директор Х.П., срещу Наказателно
постановление № НЯСС- 84/ 19.05.2021г. на Заместник- председател на Държавна агенция
за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.38 от Закона за водите, на дружеството е наложено административно наказание;
„имуществена санкция" в размер на 1 000 лева, за неизпълнение на задължения по чл.141
ал.1 т.1 от Закона за водите.
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от изпълнителният
директор на "******" ЕАД. Жалбоподателят твърди, че атакуваното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, и необосновано. Излага подробни съображения в тази
насока. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.
Административно наказващият орган, редовно призован за съдебното заседание,
не се явява и не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по
делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 20.10.2020г. актосъставителят М.К. и св.Д.К.- служители в РО НЯСС ЮБ при
ДАМТН, на основание чл.190 ал.4 т.2 от Закона за водите, са извършили проверка на язовир
"РИДИНО", находящ се в землището на с.Ридино, община Джебел /актуван с Акт за частна
1
държавна собственост, и включен в капитала на „******" ЕАД/. За проверката е съставен
Констативен протокол № 08-02-173. Вследствие на проверката, извършена чрез обход и
оглед на язовирната стена и съоръженията към нея и преглед на документацията за
експлоатацията е установено следното, че; 1. „Не е осигурил поддържането в техническа
изправност короната, водният откос, и основният изпускател"; В констативният протокол са
отразени, че изпълнението на горните констатирани нередностти е възложено на "******"
ЕАД, и дружеството има такива задължения като собственик на язовира, а в АУАН- освен
изложеното е посочено, че неизправното експлоатационно състояние на язовирната стена
или съоръженията носи риск за човешкият живот и здраве, околната среда и стопанската
дейност.
Въз основа на констатираните нарушения е издаден АУАН № 08-058/ 23.11.2020г.
за нарушение на чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите, в който е описаната горната фактическа
обстановка, а след това е издадено и НП № НЯСС - 84/ 19.05.2020г. / с което за допуснато
нарушение на нормата на чл.141 ал.1 т.1 ЗВ на дружеството- жалбоподател е било наложено
наказание „имуществена санкция" в размер на 1 000 лева общо на осн.чл.201 ал.12 вр.чл.200
ал.1 т.38 от ЗВ/- т.е. за нарушение по чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ- „имуществена санкция" в размер
на 1 000 лева;.
По съставеният АУАН не е постъпило възражение от дружеството- жалбоподател.
Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на
актосъставителят К. /участвала в проверката/ и свидетелите К. и И. /не е участвала в
проверката/, служители в РО НЯСС Южна България при ДАМТН, на които съдът дава вяра
изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; АУАН; Констативен
протокол, АЧДС, НП, както и другите приети по делото писмени доказателства- посочени с
номера и дати на съставяне, респ. издаване.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановеният срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Видно от нак.постановление на дружеството- жалбоподател са наложени две
санкция за допуснати нарушения на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени
и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа
изправност.
В конкретният случай, отговорността на дружеството- жалбоподател е ангажирана
за нарушение на разпоредбата на чл.141 ал.1 т.1 от ЗВ, която гласи, че собствениците на
водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени
и/или съоръженията към тях, са длъжни да осигурят поддържането им в техническа
изправност. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание разпоредбата на
чл.238 ал.1 т.38 ЗВ, предвиждаща да се наказва с „глоба",респ. „имуществена санкция" в
размер от 1 000 до 10 000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или
юридическо лице, което не изпълни задължение по чл.141 ал.1 от ЗВ. От доказателствата по
2
делото се установява, че жалбоподателят действително е осъществил процесното
административно нарушение. В качеството си на собственик на описаният по-горе язовир,
той не е изпълнил своето задължението да осигури поддържането в техническа изправност
на язовирната стена и съоръженията към нея /описани подробно/. Правилно е прието от
контролните органи, че е налице нарушение, което е извършено на посочената в АУАН и
НП дата, тъй като на тази дата те са констатирали техническа неизправност по язовира и
съоръженията към него /описани в КП,
АУАН и НП/, и проявеното от жалбоподателят бездействие. Доколкото се касае за
нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да
се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената
като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието наказващият орган е
спазил принципите на чл.27 ЗАНН, като е съобразил степента на обществена опасност на
деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая
деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не се твърди и не са
представени доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за
подобно нарушение. Затова съдът приема, че законосъобразно е наложеното наказание към
минималният предвиден в закона размер, което води до извода, че нак.постановление в тази
част следва да се потвърди.
Предвид изложеното съдът намира, че дружеството- жалбоподател е осъществил
процесното административно нарушение, тъй като в качеството си на собственик на язовира
не е изпълнил задължението си в горният смисъл.
Съобразно изложеното по-горе съдът намира, че тези наказания са достатъчно
справедливи, за да постигнат целите на административно наказателното преследване. Съдът
при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалният закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени
правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Самите нарушение е описано в пълнота с всички относими към
конкретният състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които то
е извършено, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какви
деяния са осъществени от жалбоподателят, кога са извършени и каква е тяхната правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителят и да опорочава атакуваният акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираните нарушения и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочените като нарушени правни норми,
както и на санкционните такива. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не
оставят никакво съмнение, че проверения обект представлява "язовир", който по смисъла на
§ 1 ал.1 т.94 от ДР на ЗВ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната
стена, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са изградени.
Затова законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството, доколкото същото,
като собственик на язовира отговаря за привеждането му в съответствие с изискванията на
нормативните актове.
3
Предвид гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № НЯСС-
84/ 19.05.2021г., издадено от Заместник- председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, с което на основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.38 от Закона за водите, на „******" ЕАД, ЕИК: **********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул."********, е наложено
административно наказание; „имуществена санкция" в размер на 1 000 лева,
за неизпълнение на задължения по чл.141 ал.1 т.1 от Закона за водите;
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред
Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4