Мотиви
към присъда №6 по НОХД №386/2021 г. по описа на РС – Видин
Производството пред
РС – Видин е образувано по депозиран от Районна прокуратура – Видин обвинителен
акт против М.К.Й., ЕГН:**********, роден
на *** г, българско гражданство, основно образование, безработен, с постоянен
адрес:***, с настоящ адрес:*** за извършено престъпление от общ характер по
чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.
Съдебното
производство е проведено по общ ред, като подсъдимият не се явява лично, а се
представлява от служебен защитник,
адвокат Жасмин И..
Участващият
в производството представител на Районна прокуратура - Видин поддържа
предявеното против подсъдимия Й. обвинение, счита че същото е доказано с оглед
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Поради това и
акцентирайки върху деянието и неговия характер, както и данните за личността на
подсъдимия, пледира да бъде признат за виновен, като за извършеното деяние да
му бъде наложено наказание при условията на чл. 54 от НК.
Защитникът
пледира за оправдателна присъда.
След
преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
С Решение от
13.03.2020 г., на 44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр.
22/13.03.2020 г. е обявено извънредно положение върху цялата територия на Р.
България, първоначално за периода от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Със същото
решение е възложено на Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки
за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID – 19 и
в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Р. България.
В изпълнение на горното, Министъра на
здравеопазването на Република България издал Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г.
Съгласно същата всички български граждани и граждани на други държави с
постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Р.
България и членовете на техни семейства, пристигащи от посочените в заповедта
рискови държави, сред които била и Република Франция, се поставят под карантина
за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен
контрол. Със същата заповед бил утвърден и образец на Предписание по т. 1, като
приложение.
На
19.03.2020 г. със Заповед № РД-01-140 на Министъра на здравеопазването на Р.
България била изменена и допълнена Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., като бил
изменен и образеца на Предписанието за поставяне под карантина и изискването да
бъдат включени лицата влизащи от държави в които е имало установени случай на
Ковид.
Съгласно
Заповед № РД-01-157/26.03.2020 г. на Министъра на Здравеопазването, посочените
по – горе две заповеди, както и други издадени във връзка с обявеното
извънредно положение, на основание чл. 60, ал. 3, вр. чл. 75 от АПК, било
допуснато тяхното предварително изпълнение.
Със Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, били приети мерки против разпространението на
заразителната болест (COVID-19) по хората. Съгласно т. 1 от Заповедта всички
български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или
продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на
техните семейства, влизащи на територията на Република България от
"рискови" държави, изброени в заповедта, сред които е и Република
Франция, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома си или на друго
място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава, с предписание
на органите на граничния здравен контрол. Съгласно т. 6 от Заповедта всички
лица, поставени под карантина, са длъжни да не напускат домовете си или мястото
за настаняване в посочения в предписанието срок.
В
изпълнение на Заповедта, лицата, влизащи в Република България, попълвали
формуляр за събиране на данни на пристигащи от рискови държави, в което
посочват държавата, от която пристигат, личните си данни и мястото, на което се
задължават да пребивават за период от 14 дни, считано от момента на
пристигането си. По отношение на лицата, пристигащи от някоя от изброените в
Заповедта на Министъра на здравеопазването държави, били издавани предписания
за поставяне под карантина от здравните власти. Незабавно след издаването на
предписанията, Регионалните здравни инспекции информирали директорите на
областните дирекции на МВР с цел осъществяване на контрол по изпълнението на
разпоредените мерки. РЗИ поддържали и актуален списък на всички карантинирани
лица на територията на съответната област с начална и крайна дата на
карантината.
На 01.04.2020 г. М.Й. пристигнал в Република
България от Република Франция. В изпълнение на въведената със Заповед
№РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Р България,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/ 19.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването в Р България, която е изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването в Република България
процедура за поставяне под карантина на лица, пристигащи от рискови държави, на
подсъдимия Й. при влизането му в Р. България, било издадено предписание с изх.
№ 596/01.04.2020 г. на Бойка Ковачка – здравен инспектор на длъжност технически
изпълнител Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ-Видин, въз основа на
информацията във формуляр за събиране на данни, попълнена от него. В предписанието
било посочено, че подсъдимият се
задължава да спазва ограничението да не напуска жилището на адрес с. Арчар, ул.
"Цар Шишман", считано от 01.04.2020 г. за срок от 14 дни.
Предписанието било подписано по надлежния ред от служител на РЗИ - гр. Видин и
от подсъдимия Й., с което била завършена процедурата по поставянето му под
карантина и по уведомяването му за наказателната отговорност, която носи по чл.
355 НК, при неизпълнение на задължението да не напуска адреса, на който е
заявил, че ще пребивава за срока на карантината.
На 04. 04.2020 г.
подсъдимият помолил роднината си Вергил Добринов Перов да отседне в дома му,
находящ се в с. Арчар, кв. „Бабуя“, ул. „Дунав“ № 15, тъй като нямал ключ от
къщата, където следвало да изтърпява карантината си. В къщата на свидетеля
Перов подсъдимият останал до 09.04.2020 г.
Информация
за издаденото му предписание била подадена от РЗИ на ОД на МВР - Видин.
Контролът върху изпълнението на наложените му мерки бил възложен на служителите
на РУ Видин Участък „Арчар“ за извършване на периодични проверки.
На 07.04.2020 г. свидетелите Л.И., Д.М. и Л.С.
*** изпълнявали служебните си задължения
на територията на с. Арчар, област Видин. Около 12:15 ч. на горепосочената
дата, движейки се със служебния си автомобил с рег. № СВ6716 МТ по ул.
„Арчарица“, пред дом № 54, свидетелите спрели за проверка подсъдимия М.Й.. При
извършената проверка подсъдимият заявил, че се прибрал от Република Франция,
като бил под карантина в с. Ошане, община Белоградчик, в дома на майка си. Допълнил,
че дошъл в с. Арчар, тъй като карантината му била свършила, като били минали
повече от 14 дни от връщането му в страната. На 08.04.2020 г.в служебната поща
свидетелят И. получил предписание за поставяне под карантина, връчено на Й. на
01.04.2020г., 17:00 ч., като същата следвало да се изпълнява на адрес : с.
Арчар, ул. „Цар Шишман“. На горепосочената дата два пъти свидетелите извършвали
проверка на адреса на Й., но същият не бил установен там.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно
показанията на свидетелите – полицейските служители Л.И., Д.М. и Л.С. от свид. показания
на О.В. – главен специалист „Административно техническо обслужване“ в кметство
Арчар, частично от обясненията на подсъдимия на досъдебно производство, както и
писмените доказателства - Копие на предписание за поставяне под карантина с
изх. № 596/01.04.2020 г., включително и справка за съдимост, и другите събрани
и приобщени по надлежния ред писмени доказателства, приобщени по реда на НПК и
имащи значение за изясняването на фактическите положения, относими към предмета
на доказване по делото
Съдът възприема и кредитира изцяло
показанията на свидетелите като логични, последователни и кореспондиращи с
останалия събран по делото доказателствен материал. Показанията на инспекторите
от РУ – Видин са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по начина им на
депозиране съдът не се усъмни в тяхната достоверност. Тримата свидетели излагат
обстоятелства, на които лично са били очевидци, като същевременно въпросните
показания допринасят според съда в
голяма степен за доказването по един недвусмислен и категоричен начин на
общителната теза на РП-Видин, базирана на изложеното в обстоятелствената част
на ОА по отношение на извършеното противоправно поведение от страна на
подсъдимото лице. Съдът взе предвид и обстоятелството, че въпросните показания,
изложени от служители на МВР, са дадени от свидетели, които не са извършвали
действия по разследването и не попадат в изключенията по чл. 118, ал. 1 от НПК,
за лица които не могат да бъдат свидетели, а съгласно еднопосочната съдебна
практика могат да депозират показания в досъдебна и съдебна фаза за обстоятелства,
станали им известни във връзка с изпълнението на възложените им полицейски
функции, доколкото не участват в наказателното производство в друго качество.
Показанията им са последователни като не се установяват съществени противоречия
или празноти, които да будят съмнение относно достоверността им. Не се
установиха мотиви или зависимости на свидетелите, които биха били повлияли на
истинността на показанията.
На
следващо място съдът даде вяра и на свидетелските показания на О.В.- служител в
кметството на с. Арчар, обл.Видин, като съдът възприе и нейните показания като
достоверни, логическо- и житейски обосновани и непротиворечащи на останалия приложен по делото
доказателствен материал.
От
друга страна защитата на подъсимия не можа да ангажира в хода на съдебното
следствие никакви доказателства, които да опровергават в някаква степен
обвинителната теза на представителя на РП-Видин, намерила изражение в
депоз4ирания пред съда обв. акт срещу подс. Й..
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че с деянието си
подсъдимият Й. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл. 355, ал. 2, пр. 3 от НК, а именно, на 07.04.2020 г., в с. Арчар, обл. Видин, е
нарушил мерки издадени против разпространяването на заразителна болест по
хората - т. 6 от Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Р България, изменена и допълнена със Заповед № РД-01-140/
19.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването в Р България, която е изменена и
допълнена със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването в Р България като лице по т. 1 от заповедта, поставено под
14-дневна карантина с Предписание за поставяне под карантина изх. №
596/01.04.2020 г. на РЗИ - Видин, не е изпълнил задължението да не напуска
адреса: с. Арчар, ул.
"Цар Шишман", на който се изпълнява карантината за посочения
в предписанието срок от 14 дни, като деянието е извършено по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, във връзка с разрастваща се
пандемия от COVID-19, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на народното събрание,
обнародвано в ДВ бр. 22/13.03.2020 г. на основание чл. 84, т. 12 от Конституцията на република България.
С действията си на
07.04.2020 г., а именно напускането на дома си, подсъдимият Й. грубо е нарушил
мерките по издадени от Министъра на Здравеопазването на Р. България заповеди, а
именно Заповед № РД-01-130/17.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-140/19.03.2019 г., свързани с разпространяването или появяването на
заразна болест по хората /COVID-19/. Същото представлява инфекциозно
заболяване. В края на януари 2020 година, в съответствие с разпоредбите на
Международните здравни правила, Световната здравна организация, заболяването е
обявено за спешно за общественото здраве от международно значение, като в
последствие предвид повсеместното му разпространение в световен мащаб и
засягането на голям брой хора COVID-19 е обявено за пандемия.
С посочените заповеди на Министъра на
здравеопазването на Р. България са въведени неотложни противоепидемични мерки с
цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, в условията на извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, обявено с Решение от 13.03.2020 г. на
44-то Народно събрание на Република България, обн. ДВ, бр. 22/13.03.2020 г.
Мерките по тези заповеди и разпореденото в тази връзка предварителното им
изпълнение, се предприемат с цел ограничаване на епидемията от COVID -19, която
представлява тежка извънредна ситуация, свързана с общественото здраве в
национален и световен мащаб. Това именно обосновава характера им на мерки от
изключително висок обществен интерес. Затова, всяко нарушаване на въпросните
мерки им се явява грубо, тъй като последиците от неприлагането, респ. нарушаването
им биха причинили значителни или трудно поправими, включително и непоправими
вреди за живота и здравето на хората.
Подсъдимият
е бил предупреден за спазването на посочените мерки с издаденото му предписание
за поставяне под карантина на РЗИ – гр. Видин, като му е бил връчен и екземпляр
от същото. Предписанието е издадено по утвърден образец, от надлежен
компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити.
От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, искал е и се е съгласил с настъпилите общественоопасни
последици. Същото
е формално престъпление и не е нужно настъпването на конкретен престъпен
съставомерен резултат, за да се реализира наказателната отговорност на подсъдимия.
С факта на напускане на мястото за карантинирана същият е пристъпил въведената
мярка против разпространяването на заразна болест по хората. Й. е знаел, че за
срок от 14 дни не следва да напуска дома си и е поставен под карантина, но въпреки
това е извършил процесното деяние.
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание "Лишаване от
свобода", степента на обществената опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл. 36 НК.
За това престъпление законът предвижда
наказание "Лишаване от свобода" до пет години и кумулативно налагане
на наказанието "Глоба" в размер от десет до петдесет хиляди лева.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете чистото
съдебно минало. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В тази насока съдебният състав намери, че
за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на подсъдимия
следва да бъде определено наказание "Лишаване от свобода" около минималния,
предвиден в закона размер, а именно за срок от десет месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от
три години. Именно този размер на наказанието съдът прие, че би оказал
превъзпитаваща роля върху бъдещото поведение на подсъдимия. Съдът определи и
наказание "глоба" на минималния предвиден в закона размер от 10 000
/десет хиляди/ лева. В конкретния случай, според съда, това наказание в
най-пълна степен би се явило съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната
превенция съобразно личността на подсъдимия. С него биха се постигнали и целите
на генералната и специалната превенция.
В този смисъл наказанието следва да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в
посочените по-горе рамки при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, ориентирано по размер малко над определения минимум. Според настоящият съдебен състав, налагането
че по-тежко по размер наказание "лишаване от свобода" би се оказало несъвместимо и явно
несправедливо, като се имат предвид личностните характеристики на подсъдимия, характера и вида на повдигнато срещу същия
обвинение, а така също и със степента на настъпилите обществено-опасни
поселници, които според съда в конкретния случай не биха могли да бъдат счетени
за завишени.
Съдът счита, че не са налице основания за
приложението на чл. 55 от НК, доколкото по делото не са налице нито многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но изключително
такова, което би обусловило извода, че и най-лекото, предвидено в закона наказание
се оказва несъразмерно тежко. Цитираните по - горе смекчаващи отговорността обстоятелства
не се открояват от типичните случаи, нито пък са изключителни по своя характер,
което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК в посочения
размер.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ