Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Русе, 14.08.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански
състав, в публично заседание на четвърти август през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 545 по описа на 2020 год., за да се произнесе
съобрази:
Предявен е иск от Г.П.Ц.
против Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението в МВР, С* за заплащане на сумата 1561.57 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
от наднормочасове в размер на 229.94 часа за периода от 01.10.2016 год. до
30.09.2019 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-31.01.2020
год. до изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е полагал труд в гр. Р* на длъжност младши инспектор в Регионална дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението /РДПБЗН/- Русе. От октомври 2016 г., съгласно чл.187, ал.
З от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно
ал. 5, т. 2 работата извън редовното работно време се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Ищецът претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд от
надхвърляното на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен
нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на общите трудови
норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.
Претенцията за главницата в исковата молба е
формирана като разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1,143 е умножена по часовата ставка
за извънреден труд, формирана при завишавано на нормалната часова ставка с
петдесет на сто съгласно чл.187, ал. 6 от ЗМВР, тъй като счита, че именно
такава ставка следва да бъде приложена по аналогия към посочените часове. За периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г. ищецът е положил общо 1608 часа нощен труд, който, преизчислен с
коефициента 1.143 възлиза на 1837,94 часа. Преизчисляването на нощния към
дневен труд води до наднормочасове, които според него представляват по аналогия
извънреден труд от 229,94 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от
ответника. Поради това претендира заплащане на сумата 1561.57 лева.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че е
ищецът не е полагал извънреден труд, а положения такъв на 12- часови смени,
включително нощен труд, е заплатен.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното:
От
представените писмени доказателства се установява, че в периода 01.10.2016 год.- 30.09.2019 год. ищецът е бил полагал труд на
длъжност младши инспектор в РДПБЗН- Р*
посредством 24- часови смени. Общият брой на 24- часовите дежурства е 201.
Освен тях е отработил 4 16- часови смени в часовия интервал от 22.00 часа до
06.00 часа и 1 8- часова смяна. Така отработените 1640 часа нощен труд през
процесния период формират 205 смени с положен труд в интервала от 22.00 часа до
06.00 часа. Съгласно приетото по делото заключение на назначената съдебно- икономическа
експертиза, вещото лице при съобразяване с
представените писмени доказателства, е
дало заключение, че в процесния период ищецът е положил
общо 1640 часа нощен труд. Той е признат от работодателя като такъв и е заплатен
в размер на 0,25 лева за всеки час. Посочен е размер на незаплатеното
възнаграждение, изчислено при нощен труд по чл.187, ал. 3 от ЗМВР с
продължителност 8 часа и часова ставка по чл.187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР,
начислена на база 50% увеличение върху основната заплати, т.е. без
допълнителните възнаграждения с постоянен характер, каквото е възнаграждението
за прослужено време. Ако се приеме, че положеният нощен труд по ЗМВР (8 часа) е
в размер на 1640часа, то преобразуваният към дневен такъв, но прилагайки коефициента
по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ (1,143), следва да е в размер на 234.52 часа. Така
определеният извънреден труд не е признат като такъв от ответника и не е
заплатен на ищеца. За тези часове се
дължи възнаграждение в общ размер 1631.32 лева.
При
така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието извънреден труд се
съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ. Извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя от работника, извън установеното от него работно време. В
конкретния случай се претендира положен извънреден труд при втората хипотеза –
с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се спори. Спорни са само
видът и размерът на положения от ищеца труд.
Съгласно
разпоредбата на чл. 178,
ал. 1, т. 3 от
ЗМВР, на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд. Според чл. 187
от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5- дневна работна
седмица, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови
смени- сумирано за едномесечен период. Работата
извън редовното работно време за работещите на смени се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период на
основание чл. 187, ал. 5,
т. 2 от ЗМВР. Съобразно заключението на вещото лице, служителят е отработил в повече 234.52
часа, чието изражение в пари е 1631.32 лева, като намира приложение
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. При изчисляване на дължимото на ищеца
възнаграждение следва да се приложат разпоредбите на ЗМВР, а не КТ, съгласно посоченото
в експертизата, тъй като ищецът е бил със статут държавен служител по смисъла
на чл. 142 от ЗМВР. До този размер искът като основателен следва да се уважи,
но тъй като ищецът не е направил изменение на иска, съдът е обвързан от
претенцията и следва да се произнесе само за сумата 1561.57 лева.
Върху уважения размер на главницата се дължи законна
лихва от завеждането на иска- 31.01.2020 год.
Ищецът желае да му се заплатят
сторените разноски. Същите са в размер на
480.00 лева с ДДС, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК и приложения договор за
правна защита и съдействие от 01.03.2020 год. Същите му се дължат изцяло.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, и доколкото вземането за извънреден труд не съставлява
публично вземане – по аргумент от чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 162, ал. 2 от ДОПК,
държавната такса, от която на основание чл.126 от ЗДС ищецът е освободен,
следва да бъде заплатена по сметка на съда от ответника, съобразно уважения иск
в размер на общо 62.46 лева, както и 200.00 лева- възнаграждение за вещо лице.
Разпоредбата на чл. 242 , ал. 1 от ГПК предвижда задължение на съда да
постанови предварително изпълнение, когато присъжда възнаграждение и
обезщетение за работа.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна
безопасност и защита на населението в МВР с адрес
гр. С*, ул. П* № **, представлявана от главен комисар Н* С* Н*- директор, чрез процесуален представител
старши юрисконсулт С.М.Н., да заплати на Г.П.Ц.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** И* С* № *, офис*, представляван от Адвокатско дружество С. и Д* сумата 1561.57 лева,
представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд
от наднормочасове за периода от 01.10.2016 год. до 30.09.2019 год., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска-31.01.2020 год. до изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението в МВР с адрес гр. С*, ул. П* № *, представлявана от главен комисар Н* С* Н*- директор, чрез процесуален представител
старши юрисконсулт С.М.Н., да заплати на Г.П.Ц.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: *** И* С*№ *, офис *, представляван от Адвокатско дружество С. и Димитрова сумата
480.00 лева с ДДС- разноски
по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението в МВР с адрес гр. С*, ул. П* № *, представлявана от главен комисар Н* С* Н*- директор, чрез процесуален представител
старши юрисконсулт С.М.Н. да заплати по сметка на Русенския районен съд
сумата 62.46 лева – държавна такса
по уважения иск и 200.00 лева- възнаграждение
на вещото лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от обявяването му на 18.08.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
възнаграждение за работа.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: