Р Е Ш
Е Н И Е №
.......
гр.К., ………… год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря...................Х. К.……………………...……....................като разгледа
докладваното от съдията.............................гр.дело №619 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че по заявление чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№3540/2019 г. по описа на РС-К.
и издадена заповед за изпълнение срещу Н.Р.Б., с ЕГН-********** и във връзка с
указанията на заповедния съд в законоустановения срок и на основание чл.415 във
вр. с чл.422 от ГПК предявява иска за установяване на вземането си срещу
ответника. Сочи, че на основание договор за цесия от 29.11.2019 г. с
прехвърлител на вземанията "И. Ф." ООД, ЕИК:***** като било цесионер
и собственик на вземания по договор за цесия от 12.07.2019г. с прехвърлител на
вземания „Т. Б.“ ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни
споразумения към него и начислена неустойка по него. Мобилният оператор с
търговска марка „Т.“ прехвърлил вземания в общ размер на ***лева спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №1 от договора.
„ЮБЦ“ ООД, с ЕИК:*********, встъпил в правата на кредитор въз основа на валидно
правно основание преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК като придобил права върху цедираните вземания, ведно
с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други. Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът ползвал предоставяните мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната №***. На 11.12.2017 г. потребителят подписал договор с индивидуален
клиентски номер М***, за ползването на мобилен номер ***, при избран тарифен
план Тотал, с месечна абонаментна такса ***лв. с ДДС, за срок от 24 месеца. Въз
основа на сключения договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален
клиентски номер М*** от 11.012.2017 г.. между ответника Н.Р.Б., с ЕГН-********** и „Т. Б.“ ЕАД били издадени за периода
20.11.2017 г. до 19.04.2018 г. следните фактури №**********/20.12.2017г.,
№**********/20.01.2018г., **********/20.02.2018 г. и №**********/20.04.2018 г.
на обща стойност ***лв. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 11.12.2017-19.12.2017г., Теленор издал за ползвания мобилен номер ***:
фактура №********** от 20.12.2017г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на ***лв.
/ без ДДС/, от които: ***лв. без ДДС, представляващи незаплатена
цена на месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал, като стойността е
изчислена пропорционално дните, конто абонатът е ползвал услугата; ***лв.
незаплатена цена за международни разговори, при използвани 101 минута извън
пакета и 30 минута пакетни услуги; Дължимата сума била платима в срок 04.01.2018г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.12.2017-19.01.2018г. Т. издал за ползвания мобилен номер ***:
Фактура ********** от 20.01.2018г. с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаментни такси в размер на ***лв. без ДДС, от които: ***лв. без ДДС,
представляващи незаплатен месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал ***лв.
без ДДС; ***лв., незаплатена цена за разговори „Г. за к."; Дължимата сума
била платима в срок 04.02.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер. За потребените от абоната-ответник
услуги за периода 20.01.2018-19.02.2018г.
Т. издал за ползвания мобилен номер ***: - Фактура ********** от
20.02.2018г., с начислена за периода сума за: разговори и месечни абонаменти ***лв.
без ДДС, представляващи цена на незаплатен месечен абонамент по избран тарифен
план Тотал ***лв. с ДДС. Дължимата сума била платима в срок 07.03.2018г. Към
фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност ***лв., фактурирани за три
последователни отчетни месеца - за месец 12.2017г., за месец 01.2018г.
и 02.2018 г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност ***лв.,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл.196, б.в от ОУ на мобилния
оператор, Т. прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Н.Р.Б.
за ползваните абонаменти и по абонатен номер №*** на 20.04.2018г.
е издал крайна фактура с начислена обща сума за плащане в размер на ***лв., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите в размер на ***лв.,
която била включена в сумата за потребените мобилни услуги от
предходните два отчетни периода в размер на ***лв. Така, абонатът бил в неизпълнение на договора като не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал ***лв. за мобилен номер *** до 11.12.2019 г., съгласно
Договор за мобилни услуги от дата 11.12.2017г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил
в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване
на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер,
посочен в него по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от Нонстопните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
Претендираната сума в размер на ***лв. била
формирана като сбор от: незаплатени далекосъобщителни и мобилни услуги по
договора в размер на ***лв.; неустойка
за предсрочно прекратяване на договора в размер на ***лв.; мораторна лихва върху главницата в размер на ***лв. за периода от 09.05.2018
г до 06.12.2019 г. Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не били
основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор и ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, респ. получил предоставената лизингова
вещ, за което не е заплатил и бил в неизпълнение на договора. Към настоящия
момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на потребителите,
дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при предсрочно прекратяване
на договорите била в размер както следва: чл.1.1, б.“а“ неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение на
неустойката потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност
на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на
договора. Чл.1.1, б."б" „В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл. Потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора." Приложени
били уговорените правила за начисляване на неустойката като за номер *** била
начислена неустойка по договор за мобилни услуги в размер на три месечни
абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x ***лв. без ДДС по избрания тарифен
план = ***лв. Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „Т. Б.“ ЕАД абонатът, подписвайки конкретна Декларация, се съгласил и
приел Общите Условия на Оператора, за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право
да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното
количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят бил длъжен да
заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени
в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в срок на
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги било
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него". Обезщетението за неизпълнение било начислено съобразно
изрично договореното. Т.нар. неустойка имала обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор
за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали
клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор
били в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.20 от Общите условия, всички услуги се заплащали в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор
България ЕАД. Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се
дължала и се заплащала от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията
са осъществени от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на
фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на
всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите условия
плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване
на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва
за всеки ден закъснение. В конкретният случай, ответникът Н.Р.Б. подписала
договор за далекосъобщителна услуга, ползвала е мобилен номер ***, не е
изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с
това си поведение е изпаднала в забава. Издадена била фактура и в срок не била
заплатила. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе отговорността си. И двата
договора за цесия били облигационни, консесуални, двустранни и породили правни
последици за страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и
цесионер, вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово
ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по
него. Това обстоятелство не било важно за длъжника. Законът го бранил, като
поставял изискване единствено относно уведомяването му, като го скрепвал като
задължение на цедента, без да уточнява момента му. Единственото изискване на
законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да може, ако иска да изпълни
задължението си, да знае на кого да плати. В конкретния казус, ищецът извеждал
своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Видно от тях,
същите имали за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност. Но това не означавало, че същите на са конкретизирани. Не случайно
страните избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците в отделно
приложение, за да се избегнело нарушаването на множество закони. В чл.1.6 от
първия договор за цесия, сключен между „Т. Б.“ ЕАД и „И. Ф.“ ООД, била дадена
легална дефиниция на понятието: Приложение №1 - неразделна част от договора за
цесия: „списък/таблица в електронна
форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за
мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва
име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът,
фактурирани вземания на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част
от този договор." В чл.5.3 от договора за цесия било уговорено, че
по искане на цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено
прехвърляне на даденото вземане. Цедентът
декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по
вземанията, описани в Приложение №1, не
съществуват други правоотношения. Представянето на Приложение №1 в цялост
би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на
лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би
надхвърлило целите, за които се обработват. С оглед на по-горе посоченото, с
настоящата искова молба представя и моли, да се приеме извлечение от Приложение №1, от което се установявало, че
по силата на договор за цесия от 12.07.2019г. „Т. Б.“ ЕАД е прехвърлител, а „И.
Ф.“ ООД е собственик на вземането спрямо Н.Р.Б., с ЕГН-**********, което в
последствие било включено и във втория договор за цесия от 29.11.2019 г. между „И.
Ф.“ ООД и „Ю." ЕООД. Предмет на втория договор са 745 /седемстотин
четиридесет и пет/ броя вземания в общ размер на ***лв. спрямо физически и
юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение №1 неразделна част от
договора от дата 29.11.2019г. /чл.1, ал.1/. Приложение №1 представлявало
списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за
вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от
Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на
длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане било
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед
спазване разпоредбите на чл.2, ал.2, т.3 на Закона за защита на личните данни,
за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера, Цедентът се
задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено в
предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на хартиен
носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно
вземане и трябвало да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по
събиране на прехвърлените вземания. С оглед гореизложеното, с настоящата искова
молба представя и моли, да се приеме извлечение от Приложение №1, от което се
установявало, че по силата на договор за цесия от 29.11.2019 г. „И. Ф.“ ООД е
прехвърлител, а „Ю." ЕООД е собственик на вземането спрямо Н.Р.Б., с ЕГН-**********.
Съгласно чл. 6, ал.2 от договора за цесия от 12.07.2019г., считано от
подписването му, „И. Ф.“ ООД имало качеството освен на цесионер и на
пълномощник на цедента, във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното
прехвърляне на вземания. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да
изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно
становище било застъпено не само в редица решения на въззивни съдилища и в
правната доктрина -проф.А.Калайджиев-Облигационно
право изд. Сиби 2007, както и проф.Кожухаров,
които приемали, че упълномощаването
на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника било напълно
допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнявала интереса на
длъжника. Още повече, когато длъжникът бил неизправен. Към
исковата молба било приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния
представител на „И. Ф.“ ООД, което дружество уведомявало длъжника от името на
мобилния оператор за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на
цедент от 29.12.2019г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която били
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера било възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС /Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. II т.о.
на ВКС; Решение №78
от 09.07.2014г. по т.д.№2352/2013г., II т.о. на ВКС/.. В
конкретния случай ответникът Н.Р.Б. не е изпълнила задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, което обуславяло правният му интерес
на кредитор за установяване на наличието на съществуващо и изискуемо вземане по
реда на чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника Н.Р.Б., с ЕГН-**********, че
съществува изискуемо вземане на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК:“И. Ф.“ , в размер на ***лв., представляваща сбор от
главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга, незаплатени вноски
за лизинг, обезщетение за неизпълнение/неустойка по договорите, сключени между Н.Р.Б.
и „Т. Б.“ ЕАД, ведно с мораторна лихва за забава от ***лв.,съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Претендира съдебни
разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока
по чл.131 от ГПК, назначеният особен представител на ответника оспорва иска.
Заявява, че връчването на особен представител не е връчване на длъжника. Дори и
да се приемело упълномощаването за изрично, то не било налице надлежно
уведомяване на длъжника. Нямало доказателства по делото, ответникът да го е
получил уведомлението.Процесуалното представителство произтичало от закона /в
случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а
представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от
специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не било законово, тъй като
произтичало от акт на съда, при осъществяване на определените за това
предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по
тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител не
упражнявал свои процесуални права, а тези на страната, която представлявал /т.см.
т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК/, от което следвало, че особеният представител не бил нито законов, нито
договорен представител и не можел да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно било уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.З от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
29.11.2019 или от 29.12.2020г., а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не можел да се
счита за уведомен за цесията чрез особения представител. Счита искът за
неоснователен и по размер. Посочените суми не били подкрепени с доказателства
за реално потребяване на услугата и за нейния размер. Моли съда да отхвърли
иска като неоснователен и не доказан.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установена следното:
От приложеното ч.гр.д.№3540/2019 г.
по описа на Районен съд- К. се установява по подадено от ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:“И. Ф.“ заявление е издадена Заповед №2152/20.12.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.Р.Б.,
с ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес ***, за сумата от ***лв. неизплатени задължения от 20.11.2017г. до 19.04.2018г. по договор за мобилни услуги от
11.12.2017г., ***лв. мораторна лихва за забава от 09.05.2018 г. до
06.12.2019г., както и ***лв. разноски, от които: ***лв.
държавна такса и ***лв. с ДДС адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради което с разпореждане на съда от
03.02.2020 г. на основание чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземанията
си по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В законовия едномесечен срок е искът е предявен.
От приетите заверени копия на договор за мобилни услуги от 11.12.2017 г. и приложение –ценова листа, неоспорени, сключени между „Т. Б.“ и ответника Н.Р.Б. като потребител се установява, че е предоставяне на мобилни услуги с условия за избран абонаментен план „Тотал ***“ с неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца, стандартен месечен абонамент ***лв., с дата на издаване на фактура –20-то число на месеца. Потребителят декларирал, че е запозната с Общите условия на дружеството за предоставяне на мобилни услуги. В договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, или при нарушения на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него и приложимите Общи условия, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ-карта до края на срока на договора. Видно от представените Общи условия на „Т. Б.“ ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл.71 е предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове, предвидени в чл.27 от ОУ. Според чл.75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение по част XIII от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. Съгласно чл.26 от Общите условия, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя, като неполучаването на фактурата от потребителя не го освобождава от задължението му за заплащането на отразената в нея сума. Срокът за плащане по фактурата е уговорен в чл.27 от ОУ и той е този, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. От приетите по делото 4 бр. фактури е видно, че са издадени от мобилният оператор „Т.“ за потребените от ответника-абонат услуги както следва: фактура №**********/20.12.2017г., за отчетен период 11.12.2017 г.-19.12.2017 г., на стойност ***лв. с ДДС, от която: ***лв. разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги и 26.86 лв. месечни такси абонамент, със срок за плащане 04.01.2018 г.; фактура №**********/20.01.2018г. за отчетен период 20.12.2017 г.- 19.01.2018 г., на стойност ***лв. с ДДС, от която: ***лв. разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги, ***лв. месечни и еднократни такси абонамент и ***лв. баланс за предходен период, със срок за плащане 04.02.2018 г.; фактура №**********/20.02.2018г., за отчетен период 20.01.2018 г.- 19.02.2018 г., на стойност ***лв. с ДДС, от която: ***лв. месечни еднократни такси абонамент и ***лв. баланс за предходен период, със срок за плащане 07.03.2018 г. и фактура №**********/20.04.2018г., за отчетен период 20.03.2018 г.- 19.04.2018 г., на стойност ***лв. с ДДС, от която: 0.00 лв. месечни такси абонамент, ***лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги и ***лв. баланс за предходен период, със срок за плащане 05.05.2018 г.
Представени са Договор за прехвърляне на
вземания №PLA16528 от 12.07.2019 г. сключен между „Т. Б.“ ЕАД в качеството на
цедент и „И. Ф.“ ЕООД в качеството на цесионер, потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл.99, ал.3 от ЗЗД, пълномощно от „Т. Б.“ ЕАД, с което упълномощава „И.
Ф.“ ООД да извършва уведомяване на длъжниците по чл.99, ал.3 от ЗЗД по посочения договор за цесия; Договор за цесия от
29.11.2019 г. сключен между „И. Ф.“ ООД в качеството на цедент и „Ю.“ ЕООД в качеството на цесионер,
извлечение от Приложение №1 към договора от 29.11.2019 г.и уведомление за цесия
до Н.Р.Б. от „Т. Б.“ ЕАД чрез „И. Ф.“ ЕООД, от които документи се установява,
че „Теленор Българи“ ЕАД е прехвърлил процесното вземане спрямо ответницата на „И.
Ф.“ ЕООД на 12.07.2019 г., което в последствие е цедирало вземането на „ЮБЦ“
ООД на 29.11.2019 г. По делото не са
представени от ищеца доказателства, въпреки указаната му доказателствена тежест,
уведомлението за цесия от „И. Ф.“ ЕООД до Н.Р.Б. да е връчено на длъжника.
От така установеното съдът прави следните
правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е
предявени в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е
налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№3540/2019г. по описа на РС-К. е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си материално-правна
легитимация на договор за цесия от 29.11.2019 г., ведно с приложение №1 към него,
сключен с „И. Ф.“ ООД и договор за прехвърляне на вземания №PLA16528/12.07.2019 г.
сключен между „И. Ф.“ ЕООД и „Т. Б.“ ЕАД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо
трети лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което цесионерът „И. Ф.“ ЕООД е упълномощен от цедента и предишен кредитор „Т. Б.“ ЕАД от негово име писмено да уведоми длъжниците за
прехвърлянето на вземанията по договори за мобилни услуги. Това упълномощаване
не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение
№137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г. на ВКС, III г.о./. От представеното
уведомление е видно, че цедента „Т. Б.“ ЕАД чрез цесионера „И. Ф.“ ЕООД и „И. Ф.“ ЕООД в качеството цедент по
договора за цесия от 29.11.2019 г.
е предприел действия за уведомяване на ответницата за цедиране на задълженията
й по договора за мобилни услуги, но няма твърдения, а и представени
доказателства въпреки указаната тежест на доказване уведомлението да е стигнало
до нея. Предвид това съдът намира, че волеизявлението на цедента по чл.99, ал.3
от ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№3540/2019 г.
на РС-К. не е достигнало до длъжника. В
хода на заповедното производство и в настоящото исковото производство
ответникът-длъжник не е била намерена на адреса, посочен в договора за мобилни
услуги и посочен от заявителя, респ. ищеца, който адрес по справката в НБДН е
настоящият и постоянен адрес на Н.Р.Б. от 09.11.2016 г., поради което за да
бъдат защитени правата й в настоящото производство е назначен особен
представител.
Процесуалното представителство
произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно
представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на
особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма
/чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда,
при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от
Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/.
Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а
тези на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение
№6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че той
не е нито законов, нито договорен представител и не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, каквото е
заменянето на предходния кредитор с нов. Особеният представител може да
извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.34, ал.3 от ГПК, защото не е страната по
спорното материално правоотношение. След като особеният
представител не е осъществил контакти с ответницата, то последната като длъжник
не може да се счита за уведомена за цесията чрез особения представител./ в т.см. определение №567/18.09.2018 г. по
т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., решение №74/27.07.2017 г. по в.т.д.№154/2017
г. на БАС, решение №262097/30.12.2020 г. по
в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС,
решение
№260006/07.08.2020 г. по в.т.д.№1085/2020 г. на ОС - Стара Загора, решение
№563/17.10.2019 г. по в.гр.д.№1325/2019 г. на ОС-Стара Загора, решение
№385/25.07.2019 г. по в.т.д.№ 1237/2019 г. на ОС-Стара Загора и др., решение №262097/30.12.2020 г. по
в.гр.д.№4626/2019 г. на СГС и др.
/ По изложените
съображения и с оглед на обстоятелството, че процесните цесии на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД не са породили своето действие
спрямо длъжника, съд намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи
да престира на него, а на стария кредитор. Предявените искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото претенцията за разноски на ищеца се явява
неоснователна.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от ”Ю.” ЕООД, с ЕИК:*** “И. Ф.“ , със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Ю. Б. Ц. против Н.Р.Б., с
ЕГН-********** с настоящ и постоянен адрес ***, искове с правно
основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумите: ***лв.
неизплатени задължения от
20.11.2017г. до 19.04.2018г., ***лв. мораторна лихва за забава от
09.05.2018 г. до 06.12.2019г., по договор за мобилни услуги от 11.12.2017г., за
които вземания е издадена Заповед №2152/20.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№3540/2019 г. по описа на РС-К. като
неоснователни.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№3540/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: