№ 73
гр. гр. Добрич, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Г. Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Г. Д. Жечева Въззивно гражданско дело №
20223200500804 по описа за 2022 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу решение
№96/17.08.2022 г. по гр.д.№536/2021 г. на Каварненския районен съд,с което
са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Калиакра Хотелс” АД,с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.К.,*** искове с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД за приемане за
установено в отношенията между страните,че ответникът дължи заплащането
на присъдените със заповед за изпълнение №75/17.06.2021 г.,издадена по
ч.гр.д.№238/2021 г. по описа на РС-К.,суми:сумата от 2 453,76
лв,представляваща сбор от главници за потребена и незаплатена цена на
мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност по фактури с номера:ФП **********/10.12.2020 г. на стойност
380,33 лв; ФП0303060270/08.01.2021 г. на стойност 368,06 лв;
ФП0304213605/10.02.2021 г. на стойност 368,06 лв; ФП0305364258/10.03.2021
г. на стойност 355,80 лв; ФП0306528437/12.04.2021 г. на стойност 380,33 лв;
ФП0307664848/10.05.2021 г. на стойност 368,06 лв;ФП **********/19.05.2021
1
г. на стойност 116,56 лв; ФП030831572/19.05.2021 г. на стойност 116,56 лв,за
обект с клиентски №**********,находящ се в гр.К.,*** /хотел „***“/,с
абонатен номер 0741059 и 0741060,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането,и сумата от 57,57 лв,представляваща
сбор от мораторната лихва върху главницата за периода от датата на падежа
на всеки от счетоводните документи до 07.06.2021 г.С доводи за
незаконосъобразност на обжалваното решение въззивникът настоява за
отмяната му и уважаване на исковите претенции.Същият излага,че ответното
дружество е небитов клиент,купуващ електрическа енергия за стопански
нужди,поради което дължи заплащане на цена за мрежови услуги,в случая
достъп до електроразпределителната мрежа,начислена на база предоставена
мощност,за поддръжката на резервирания за него капацитет от мрежата
независимо от моментната консумация при наличие на присъединяване към
мрежата и при съобразяване,че правоотношението между страните за
процесния период е предмет на регулация от разпоредбите на §15 от ПЗР на
ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 год.,в сила от 26.06.2020 год./.Въззивникът
настоява и за присъждане на сторените от него разноски в двете
инстанции,като навежда възражение за прекомерност на платеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Отговор на жалбата не е подаден от въззиваемата страна „Калиакра
Хотелс” АД-гр.К..В хода на въззивното производство въззиваемият изразява
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното първоинстанционно решение.Претендира разноски,сторени в
настоящата инстанция,съобразно представени списък и доказателства за
извършването им.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
14.09.2022 г.,а жалбата му е подадена по пощата на 20.09.2022 г. при изтекъл
за страната срок за въззивно обжалване на 28.09.2022 г./.Жалбата е
процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно
легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от
2
атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№536/2021 г. на КРС е образувано по повод искова молба,с която са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове на
основание чл.415 ал.1 и ал.3 предл.1 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.86 ал.1 от
ЗЗД от „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна срещу „Калиакра Хотелс” АД,с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.К.,*** за установяване
в отношенията между страните,че ответникът дължи на ищеца сумите-
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№75/17.06.2021 г.,издадена по ч.гр.д.№238/2021 г. по описа на РС-К.,както
следва:сумата от 2 453,76 лв,представляваща сбор от главници за незаплатена
цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност по фактури с номера:ФП **********/10.12.2020 г. на
стойност 380,33 лв; ФП0303060270/08.01.2021 г. на стойност 368,06 лв;
ФП0304213605/10.02.2021 г. на стойност 368,06 лв; ФП0305364258/10.03.2021
г. на стойност 355,80 лв; ФП0306528437/12.04.2021 г. на стойност 380,33 лв;
ФП0307664848/10.05.2021 г. на стойност 368,06 лв;ФП **********/19.05.2021
г. на стойност 116,56 лв; ФП030831572/19.05.2021 г. на стойност 116,56 лв,за
обект с клиентски №**********,находящ се в гр.К.,*** /хотел „***“/,с
абонатен номер 0741059 и 0741060,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2021 г. до
окончателно изплащане на вземането,и сумата от 57,57 лв,представляваща
сбор от мораторната лихва върху главниците за периода от датата на падежа
на всеки от счетоводните документи до 07.06.2021 г.
Исковете са предявени в рамките на едномесечния преклузивен срок по
чл.415 ал.4 от ГПК /заявителят „Енерго-Про Продажби“ АД-гр.Варна е
получил на 23.09.2021 г. съобщение за разпореждане №246/14.09.2021 г. на
заповедния КРС,съдържащо указания за предявяване на установителен иск в
горния срок поради подаване от длъжника на възражение срещу заповедта за
3
изпълнение,а исковете са предявени чрез изпращане на исковата молба по
куриер на 19.10.2021 г./.Налице е идентичност между страните в заповедното
производство /заявител и длъжник/ и страните в исковото производство /ищец
и ответник/,както и между вземанията-предмет на заповедното производство
и на настоящото исково производство.Предвид горното исковете са
процесуално допустими.
Исковата молба е основана на твърдения,че през периода,за който се
претендират вземанията,31.10.2020 г.-18.05.2021 г. било налице между
страните валидно облигационно правоотношение по доставка на ел.енергия в
обекти на ответника в гр.К.-хотел „***“ с абонаментен №0741059 и ресторант
„***“ с абонаментен №0741060.Ответникът бил небитов клиент по смисъла на
§1 т.33а от ПЗР на ЗЕ.За сочения период за двата обекта нямало начислена
сума за потребена ел.енергия.За процесния период били начислени
единствено суми за мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа“,изчислени на база предоставена мощност от 249 кВт.За тези суми
били издадени и процесните фактури.
В писмения отговор на исковата молба ответникът „Калиакра Хотелс”
АД-гр.К. е оспорил исковите претенции като неоснователни.Твърди,че
електрозахранването в обектите му е преустановено от 10 години.Посочва,че
не е подавал заявление за откриване на партида и не е влизал в договорни
отношения с ищеца.Твърди,че липсват доказателства за сключен между
страните договор,от който евентуално да произтичат претендираните
вземания.
По делото е установена следната фактическа обстановка въз основа на
събраните доказателства:
Съгласно заключението по допуснатата от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза,неоспорена от страните и приета за обоснована и
компетентно извършена,за периода от 31.10.2020 г. до 18.05.2021 г. за
процесните обекти няма данни за отчетена,начислена и фактурирана
потребена ел.енергия,мрежови услуги към всяка тарифа и акциз по ЗАДС.За
същия период са издадените осем броя фактури с начисляване единствено
мрежова услуга „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност” в размер на 259,00 кВч по 0,02053лв./кW/ден-цена на КЕВР за
всеки отчетен период на обща стойност от 2 453,76 лв.В изследваните
4
регистри „Извлечение за фактури и плащания” и „Справка за текущи и
просрочени плащания” няма данни за постъпили плащания по процесните
фактури и същите фигурират в регистрите на ищцовото дружество като
неразплатени и просрочени и към 11.02.2022 г.Вещото лице е установило
още,че изчисленията в процесните фактури са извършени с правилните
цени,определени от КЕВР.След извършено изследване и проверка на справки-
декларации за данък добавена стойност за периода от м.12.2020 г. до
м.01.2022 г. и фактури вещото лице е установило,че няма данни за
декларирани разчети по ДДС за процесните фактури.Извършена е проверка в
ТР/АВ за обявени ГФО от „Калиакра хотелс” АД,при която е установено
наличие на декларация по чл.38 ал.9 т.2 от Закона за счетоводството.Същата
удостоверява финансова неактивност на дружеството по смисъла на §1 т.30 от
ДР на ЗСч.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза се установява,че в сграда с административен адрес гр.К.,*** има
два обекта:хотел „***” с аб. №0741059 и ресторант „***” с аб. №0741060.На
партерния етаж на сградата има четири електрически табла,в които няма
монтирани електромери.Електрическото захранване на двата обекта е
прекъснато на 27.08.2020 г.На 18.05.2021 г. достъпът до
електроразпределителната мрежа е временно преустановен чрез откачане на
захранващия кабел от трафопоста до сградата.Вещото лице не е установило
данни за подадени заявления за прекъсване на електрозахранването и за
възобновяване на същото.В получен от „ЕРП Север” АД писмен отговор на
заявление с вх.№6133626/13.05.2021 г. била обективирана информация,че
средствата за търговско измерване на двата обекта са трайно без достъп за
отчитане от 2005 г.
Доставката в полза на ответника през процесния период на мрежова
услуга „достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност”
не може да бъде удостоверена с оспорените от ответника фактури,издадени
от ищеца.Фактурите са частни свидетелстващи документи без обвързваща
съда материална доказателствена сила,тъй като удостоверяват изгодни за своя
издател факти.Заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ не доказват по
безспорен начин изправността на ищеца и реалното предоставяне на
мрежовата услуга за процесния период.Липсват доказателства през процесния
период страните да са били обвързани от валидно облигационно
5
правоотношение,по силата на което да е доставяна в обектите на ответника в
качеството му на небитов клиент ел.енергия,респ. услугата „достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност”.
Според разпоредбата на чл.94а ал.1 от ЗЕ в редакцията й от
ДВ,бр.57/2020 г./разпоредбата е в сила от 01.10.2020 г./ крайният
снабдител,какъвто е ищцовото дружество,осигурява снабдяването с
електрическа енергия на обекти на битови крайни клиенти,присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение,като при
сравнение с предходната редакция на разпоредбата от кръга на снабдяваните
клиенти са изключени изрично небитовите такива.Според §15 ал.1 от ПЗР
към ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./ в 30-дневен срок от
влизане в сила на закона крайните снабдители следва да изпратят
уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с
ел.енергия от 01.10.2020 г.,като според ал.2 в случай,че небитов клиент не
сключи договор с търговец на ел.енергия по свободно договорени цени до
30.09.2020 г. вкл.,доставката на ел.енергия се извършва от досегашния
доставчик.Досегашният доставчик следва да сключи типов договор с
клиентите,които до 30.09.2020 г. вкл. не са сключили договор с търговец на
свободния пазар,като типовият договор следва да е със срок от 01.10.2020 г.
до 30.06.2021 г. /§15 ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ-ДВ,бр.57/2020 г.,в сила от
26.06.2020 г./.До сключване на типовия договор доставчикът осигурява
доставката на ел.енергия при условие,че клиентът своевременно заплаща
всички дължими суми във връзка с доставката.
В настоящата хипотеза ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД не твърди и
не представя доказателства да е изпратил на ответното дружество като негов
предишен небитов клиент в срока по §15 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ
/ДВ,бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./ уведомление за прекратяване на
снабдяването от 01.10.2020 г.,но и не твърди да е сключил с ответника типов
договор по §15 ал.3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020 г./ със срок от
01.10.2020 г. до 30.06.2021 г.,обхващащ и процесния период,за който се
претендира цена на мрежова услуга „достъп до електроразпределителната
мрежа при резервирана мощност“.Липсата на такъв договор обосновава
необвързаност на страните по договор за доставка на ел.енергия през
процесния период.Предишното облигационно правоотношение /отпреди
6
01.10.2020 г./ в случая следва да се счита преустановено по силата на закона
от 01.10.2020 г.,от която дата с разпоредбата на чл.94а ал.1 от ЗЕ /редакция
ДВ,бр.57/2020 г./ небитовите клиенти са извадени от кръга абонати на
крайния снабдител.В случая не може да се приеме продължаване и
съществуване на облигационната връзка между страните въпреки липсата на
сключен типов договор между тях през периода от 01.10.2020 г. до 30.06.2021
г. и по смисъла на §15 ал.3 изр.3 от ПЗР към ЗИД на ЗЕ /ДВ,бр.57/2020
г./,защото предпоставките на закона за запазване на облигационната връзка не
са били налице през процесния период,а именно ищецът да е доставял
ел.енергия,а ответното дружество да е заплащало своевременно всички
дължими суми във връзка с доставката.Установи се от заключенията по
допуснатите по делото ССЕ и СТЕ,че през процесния период 31.10.2020 г.-
18.05.2021 г. ищецът фактически не е осъществявал доставка на ел.енергия на
ответника в обектите му.Още от 27.08.2020 г. /преди началото на процесния
период/ електрозахранването на обектите на ответника в гр.К. е било
преустановено,като в ел.таблата /4 бр./ няма и монтирани
електромери.Доставка на ел.енергия в обектите в гр.К. не е осъществявана
още от август 2020 г.,като от ищцовото дружество не е осъществено
отчитане,начисляване и фактуриране на потребена от ответника
ел.енергия,мрежови услуги към всяка тарифа и акциз по ЗАДС.Ответникът не
е извършил никакви плащания на услуги в полза на крайния снабдител през
визирания период.В този смисъл при липса на сключен между страните типов
договор и при липса на регулярно доставяне и заплащане на ел.енергия и
други услуги по доставката не може да се приеме,че през периода 31.10.2020
г.-18.05.2021 г. страните са били обвързани от валидно облигационно
правоотношение по доставка на ел.енергия,по силата на което ответникът да
дължи на ищеца цена на мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа при резервирана мощност“.Този извод
обосновава неоснователност на предявения установителен иск относно
претендираната главница,респ. и неоснователност на обусловения иск за
установяване дължимост на мораторни лихви върху главницата.Исковете
подлежат на отхвърляне.Първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
При този изход от спора ищецът по делото и въззивник „Енерго-Про
Продажби“ АД няма право на разноски за първата и въззивната
7
инстанции,респ. такива не следва да му се присъждат.Право на разноски за
настоящата инстанция на основание чл.78 ал.3 от ГПК има ответникът по
делото и въззиваем „Калиакра Хотелс“ АД,който е претендирал такива с
депозиране на списък по чл.80 от ГПК.В полза на дружеството следва да се
присъдят разноски в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение,изплатено
съгласно договора за правна защита и съдействие на лист 33 от делото на
ДОС.Наведено е възражение от въззивника за прекомерност на горното
адвокатско възнаграждение,което е неоснователно.Съобразно разпоредбата
на чл.2 ал.5 от Наредба №1/09.07.2004 г. възнаграждение се дължи по всеки
един от съединените искове /в случая два иска/.За иска с цена 2 453,76 лв
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата е в
размер на 545,38 лв,а за иска с цена 57,57 лв минималното възнаграждение по
чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата е 400 лв.Очевидно платеното възнаграждение в
размер на 500 лв е дори под минимума и не следва да бъде намалявано.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №96/17.08.2022 г.,вписано под
№103,т.І,стр.261-264/17.08.2022 г. в публичния регистър по чл.235 ал.5 от
ГПК,по гр.д.№536/2021 г. на Каварненския районен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Варна,Варна Тауърс-Г,бул.“Владислав Варненчик“
№258 да заплати на „Калиакра Хотелс” АД с ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.К.,*** /хотел „***“/ сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв /петстотин
лева/ адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9