РЕШЕНИЕ
гр.София, 31.05.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в
публичното съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при
участието на секретаря С.Тодорова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 12963 по описа за 2020 год. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от К.И.А. против Прокуратурата
на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът
твърди, че срещу него било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр чл.201, вр чл.26, ал.1 от НК, по което бил оправдан с влязла в
сила присъда от 11.11.2015 г. по НОХД № 13886/2011 г. на СГС. Твърди, че
претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, които се изразили в
болки и страдания, силен стрес, срам, неудобство. През продължителен период от 11 години
търпял унижения и
мъки, засегнати били професионалния и личния му живот, здравето му било
съсипано, принуден бил да се явява пред разследващите органи и в съдебна зала. От психическия тормоз и репресиите, които били
упражнени върху него, заболял от диабет и артериална хипертония. Най-хубавите
години от живота му били съсипани. Междувременно завършил право и се вписал в САК като младши адвокат.
В началото на съдебната фаза на производството, поради неправилно призоваване,
бил обявен за национално издирване и бил задържан в ареста за 45 дни. Животът му
се превърнал в кошмар, бил унизен до най-висша степен и притеснен до предела на
човешките възможности. Тъй като срещу него било повдигнато обвинение за злоупотреба
със средства на застрахователна компания, работата му като застрахователен
агент приключила. След като срещу него бил внесен обвинителен акт и останал в
затвора за 45 дни до голяма степен приключил с професията си като адвокат. Ищецът положил много труд и усилия, за да се
изгради като уважаван гражданин с престижна професия в прокуратурата, но
незаконосъобразните действия на същата тази прокуратура го унищожили като
личност и като професионалист, а предизвиканите от незаконното обвинение
болести го унищожили и физически. Поради изложените доводи, моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 300 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на повдигане на обвинение до окончателното изплащане. Претендира направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че липсвали основни елементи
от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ. Поддържа
становището, че през продължителни периоди на наказателното
производство делото се намирало в съда,
а не в прокуратурата. Твърди, че на ищеца било наложено административно
наказание с решение от 22.05.2006 г. по НАХД № 532/2006г. на СРС, в сила от
07.06.2006г., за деяние по чл.343 г от НК. Поддържа, че срещу А. били водени и
други 5 досъдебни производства. Твърди, че ищецът не бил задържан под стража.
Твърди, че той имал трайно изградени престъпни навици. Оспорва ищецът да е
претърпял вреди. Оспорва същите да са в причинно-следствена връзка с процесното
наказателно производство. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и здравословното състояние на ищеца. Твърди, че А.
страдал от диабет от 2000г., т.е преди образуването на досъдебното
производство. Оспорва размера на иска. Оспорва началната дата, от която се
претендира законна лихва. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на законната лихва. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300 000 лв.:
За да бъде уважен
предявеният иск трябва да бъдат ангажирани доказателства за следните юридически
факти: 1/срещу ищеца да е повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2/ищецът да е оправдан по
повдигнатото обвинение; 3/да е настъпила вреда за него; 4/да е доказана
причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и вредата; 5/да е
установен размерът на дължимото обезщетение.
Видно от присъда от 11.11.2015 г. по НОХД № 13886/2011 г. на СРС, ГО, 19
състав, подсъдимият К.И.А. е признат за невиновен в това, че през периода
18.08.2003 г. – 24.09.2003 г. в гр.София, в качеството му на длъжностно лице –
застрахователен агент, по договор за застрахователно агентство №
213-0286/23.06.2003г., сключен между „ДЗИ Общо застраховане“ АД и подсъдимия, в
качеството му на управител на ЕТ „К.А.“, при условията на продължавано
престъпление, чрез извършени петдесет и две деяния, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление – по чл.201 от НК, през
непродължителени периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е присвоил чужди пари - сумата от 10 009.94
лв., собственост на ДЗИ “Общо застраховане“ АД – гр.София, представляваща
стойността на продадени, но неотчетени полици „Зелена карта“, описани в
присъдата, която сума е в големи размери, поради което, на основание чл.304 от НПК, е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр чл.201, вр чл.26, ал.1 от НК.
Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на 27.11.2015 г.
От приложеното по делото НОХД № 13886/2011 г. на СРС и сл.д. № 390/2004
г. на 01 ТО ССлС се установява, че ищецът е привлечен като обвиняем по
досъдебното производство на 16.12.2008 г. за извършено престъпление по чл.202,
ал.2, т.1, вр.чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК, като наказателното производство е приключило
на 27.11.2015 г., когато оправдателната присъда е влязла в сила
През целия период на наказателното производство спрямо А. е била взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“.
Представени са медицински документи, издадени в периода 18.03.2015 г. -03.04.2019
г. В документ за медицински преглед от 18.03.2015 г. на
ищеца е поставена диагноза „неинсулинозависим захарен диабет, без усложнения“,
като в анамнезата е отразено, че страда от диабет от 18-20 години. От
представени направления за ЕКГ и кардиограми от 02.08.2018 г. и 30.08.2019 г.
се установява, че ищецът страда от артериална хипертония.
Видно от справка за съдимост ищецът е реабилитиран по право. В справката
е отразено, че с решение от 22.05.2006 г. по
НАХД № 532/2006г. на СРС е бил признат за виновен в това, че на
25.12.2005 г. в гр.София е управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в
кръвта от 1.4 промила на хиляда, установено по надлежния ред - престъпление по
чл.343 б, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На основание
чл.78а , ал.4, вр чл.343г от НК е бил лишен
от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
От писмо на ГД “Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието се установява, че ищецът не е бил задържан в арестите на
територията на страната в периода 01.01.2015 г. до датата на справката
11.05.2022 г. Посочено е, че липсват данни в информационната система за периода
преди 01.01.2015 г.
Видно от справка от НСС срещу ищеца е имало образувани и други
наказателни производства:
- на 23.12.1999 г. е бил привлечен като обвиянем по пр.пр. № 752/1997г.,ДП
Д-708/04.08.1997 по описа на ТСО - Сливница, ОСлС – София, за извършено престъпление
по чл. 325 от НК. Производството е било прекратено на 27.05.2003 г., отменена е
била мярката за неотклонение, на основание чл. 237, ал. 1, т. 2 от НПК.
- на 13.03.2003 г. е бил привлечен като обвиняем по пр.пр. №
204/18.10.2001г., ДП С-262/18.10.2001 по описа на ОСлС - Силистра, за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, като производството е било прекратено на
13.03.2003 г., на основание чл. 237, ал. 1, т. 1 от НПК.
- пр.пр. № 2731 по описа на РП - Благоевград, ДП С- 379/12.05.2005 г. по
описа на ОСлС – Благоевград е било водено срещу ищеца за престъпление по чл.
227 б от НК, като същото е било прекратено на 25.07.2005 г.
В справката е отразено, че няма данни ищецът да е бил задържан, както и
към момента на справката не се намира в арестите на страната.
Освен посочените по-горе досъдебни производства
срещу ищеца е било образувано и още едно наказателно производство № С-430/09.08.2005
г., пр.пр. № 58915/2004 г. по описа на 13 СПО при СтСлС за престъпление по
чл.227 б, ал.1 от НК - справка от 29.07.2008 г. – л.74 от приложено към
настоящото дело сл.д. № 390/2004г. на 01 ТО на ССлС.
Представените по делото доказателства установяват, че са
осъществени всички факти от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ. Спрямо А. е било повдигнато
обвинение за престъпление от общ характер, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда. Ищецът не е поискал допускане на гласни доказателствени средства за установяване на претърпените
от него неимуществени вреди. Независимо от това, съдът приема, че той е
претърпял неимуществени вреди от образуваното срещу него наказателно
производство, каквито е нормално,
обичайно да изпитва всеки човек, който е несправедливо разследван и обвинен
в извършване на престъпление, а именно –
чувствал се е унизен, търпял е редица
неудобства, свързани с качеството му на обвиняем при разследването, изпитвал е
несигурност и тревога за своето бъдеще, накърнени са били неговите чест и
достойнство, процесът се е отразил негативно на социалните му контакти и
общуване. ВКС в своята практика приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на неимуществени вреди в рамките на
обичайното за подобни казуси. Когато се твърди причиняване на болки и
страдания, над обичайните за такъв
случай, или се твърди конкретно увреждане на здравето, тогава, с оглед на конкретните обстоятелства и личността на
увредения, неговата социална среда или обществено положение, е необходимо да
бъде успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Допустими са всички
доказателствени средства, а в случаите, когато е необходимо да се ползват
специални знания, се допуска съответната съдебна експертиза./решение № 388/02.12.2013
г. по гр.д. № 1030/2012 г. на ВКС,
ГК, четвърто гр.отделение./. В настоящото производство не бе установено заболяванията на ищеца-
артериална хипертония и неинсулинозависим диабет - да са в причинно-следствена връзка с незаконото
обвинение. Тежестта на доказване е върху ищеца, но той не ангажира
доказателства в тази насока.
Относно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно съдебната практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по
тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на ВКС: решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
593/2011 г. IV г.о., решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г.
на III г.о. на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012
г. на IV г.о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на
III г.о., при определяне на обезщетението по справедливост трябва да се отчитат
конкретни обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква
степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца
към датата на започване на наказателното производство спрямо него – 37 г.,
тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение – тежко умишлено
престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание “лишаване от свобода“
от три до петнадесет години, като съдът може да постанови и лишаване от право
да се заема определена държавна или обществена длъжност, както и конфискация на
част или на цялото имущество на виновния.
По отношение на ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
„подписка“.
Не бе установено от
доказателствата по делото А. да е бил задържан за срок от 45 дни.
Наказателното производство спрямо него е продължило
през периода 16.12.2008г./датата на връчване на първото постановление
за привличането му като обвиняем/ до 27.11.2015 г./датата, на която
оправдателната пирсъда е влязла в сила/ - общо 6 години и
единадесет месеца.
В присъдата е посочено, че към датата на постановяването й ищецът е бил
адвокат. По делото не са ангажирани доказателства кога А. е завършил
юрдическото си образование. В публичния регистър на българските адвокати е
отразено, че ищецът е вписан като адвокат на 19.01.2011 г. В неговата професия доброто име и доверието в
личните и професионалните му качества е от изключителна важност, тъй като
очакванията и изискванията за лоялност, почтеност и висок професионализъм са
изключително завишени и е логично незаконното обвинение да засегне в по-голяма
степен личния и професионалния живот на
ищеца./в тази насока напр. решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр.д. №
820/2012 г. на ВКС, решение № 319/17.11.2015г. по гр.д. № 2829/2015г. на ВКС/.
От друга страна по делото се установи, че ищецът не е изгубил уважението на
своите познати. Представена е характеристика за него, изготвена от А.Д. –
общински съветник, председател на ВМРО, в която е посочено, че ищецът е добър и
примерен български гражданин, както и че неговият висок морал и принос към
българското общество не могат да бъдат поставяни под съмнение./л.145 от сл.д №
390/2004г. на ССлС, приложено към настоящото дело/. Видно от публичния регистър
на българските адвокати ищецът продължава да упражнява професията на адвокат,
т.е незаконното обвинение не се е отразило на неговата професионална
реализация.
От друга страна, по делото се установи, че А. е
бил осъждан и е реабилитиран по право. С решение от
22.05.2006 г. по НАХД № 532/2006г. на
СРС е бил признат за виновен в извършване на престъпление на 25.12.2005 г. по
чл.343 б, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. На основание
чл.78а , ал.4, вр чл.343г от НК е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Макар ищецът да е реабилитиран за това деяние, същото следва
да бъде отчетено при преценка на интензитета на претърпените от него
морални страдания, до каква степен са били накърнени честта и достойнството му./определение
№ 179/05.03.2020 г. по гр. д. № 4235/2019 г. на ВКС, решение от 07.10.2021 г.
по гр. д. № 3462/2020 г. на ВКС/.
Наред с това по делото бе установено, че преди процесното наказателно
производство срещу ищеца са водени и други наказателни производства, които са
прекратени - пр.пр. № 752/1997г.,ДП Д-708/04.08.1997 по описа на ТСО -
Сливница, ОСлС – София, за престъпление по чл. 325 от НК, прекратено на 27.05.2003
г.; пр.пр. № 204/18.10.2001г., ДП С-262/18.10.2001 по описа на ОСлС - Силистра,
за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, прекратено на 13.03.2003 г.; пр.пр. №
2731 по описа на РП - Благоевград, ДП С- 379/12.05.2005 г. по описа на ОСлС –
Благоевград за престъпление по чл. 227 б от НК, прекратено на 25.07.2005 г.
Докато е траело процесното наказателно производство спрямо ищеца е имало
висящо и друго наказателно производство №
С-430/09.08.2005 г., пр.пр. № 58915/2004 г. по описа на 13 СИО при ССлС за
престъпление по чл.227 б, ал.1 от НК - л.74 от сл.д. № 390/2004г. на 01 ТО на
ССлС, приложено към настоящото дело.
Всички тези обстоятелства също трябва да бъдат отчетени при определяне
размера на дължимото обезщетение. Несъмнено ищецът е изпитвал притеснения, стрес, безпомощност,
страх и тревога за бъдещето си, за своята професионална
реализация,
каквито страдания изпитва всеки човек, който е несправедливо обвинен в
престъпление и чиято професионална реализация е застрашена, но, от друга страна интензитетът на неговите негативни преживявания не може да
бъде определен като толкова висок, колкото би бил интензитетът на негативните
емоционални преживявания на други несправедливо обвинени лица със същата
професия, които никога не са
участвали в
наказателно производство и никога не са били осъждани.
Като съобрази посочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода 2008
г. – 2015 г. съдът определи обезщетението по справедливост на 13 000 лв., до
който размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 300 000 лв. следва да бъде отхвърлен. При определяне на обезщетението
съдът съобрази и практика на ВКС по сходни казуси за присъдени обезщетения при
повдигнати незаконни обвинения против лица, упражняващи адвокатска професия,
които са били оправдани – напр. по решение
№ 309/18 от 15.01.2019 г. по гр.д. № 4962/2017г. на ВКС и решение № 60239/02.11.2021 г. по гр.д. №
520/2021 г. на ВКС, по които са присъдени обезщетения от по 15 000 лв., но
обвиненията срещу тези адвокати са били оповестени в медиите, а и тези лица не
са били осъждани преди образуването на наказателните производства, нито срещу
тях е имало други висящи наказателни производства.
По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира законна лихва, считано от датата на повдигане на
обвинение/09.12.2010 г./ до окончателното изплащане.
Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се дължи,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.11.2015 г.,
не и за периода от датата на повдигане на обвинение/09.12.2010 г./ до
27.11.2015 г.
Относно възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.111, б. “в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания.
Тъй като исковата молба, с която се прекъсва давността, е подадена на 25.11.2020г.,
възражението на ищеца за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата е
основателно за периода от датата на влизане в сила на оправдателната присъда/
27.11.2015 г./ до до 24.11.2017 г., при
което претенцията за лихва следва да се уважи за периода след 25.11.2017 г . до
окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес за призоваване: гр.София,
бул.“Витоша“ № 2 да заплати на К.И.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес:***, офис 1, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 13 000 лв. /обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, по което К.И.А. е оправдан с присъда от 11.11.2015 г. по НОХД № 13886/2011 г. на СРС,
НО, 19 състав, влязла в сила на 27.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.11.2017 г. до окончателното изплащане, като иска за главницата в останалата част
до пълния предявен размер от 300 000 лв. и претенцията
за законна лихва за периода от датата на повдигане на обвинение на ищеца/09.12.2010 г./ до 24.11.2017 г., като
неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К.И.А., на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 10 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: