ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37
гр. гр. София , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Х. Райчева
Магдалена А. Лазарова
като разгледа докладваното от Магдалена А. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600151 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно определение от 05.03.2021 г. по нохд №13/2019 г. по
описа на СНС, 10 състав, на основание чл.249 вр. чл.248 ал.1 т.6 НПК е
прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения – „за
привеждане в съответствие на Постановлението за привличане в качеството
на обвиняеми на трите подсъдими лица с внесения обвинителен акт в съда“.
Протоколното определение на първоинстанционния съд е
протестирано от СП с искане да бъде отменено и делото да бъде върнато на
съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Прокурорът
е изложил подробни съображения за липсата на допуснати в хода на
досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора. Допълнително се подчертава, че СНС е допуснал и
нарушение на процесуалния закон – преди произнасянето си не е отменил
определението, с което е дал ход на съдебното следствие и освен това се е
позовал на разпоредбата на чл.248 ал.1 т.6 НПК, относима към въпроса за
мерките за неотклонение.
Настоящият въззивен състав намира, че на първо място следва да бъдат
обсъдени процесуалните въпроси, свързани с наличие на законова
възможност СНС да прекрати съдебното производство в конкретния етап от
неговото развитие - протичащо съдебно следствие.
1
Безспорно в процесния казус посоченото правно основание по чл.249
вр. чл.248 ал.1 т.6 НПК е неприложимо, не само защото се отнася до въпроса
за мерките за неотклонение, но и защото касае процедура, приложима на етап
разпоредително заседание.Протестираният съдебен акт е постановен на един
значително по-късен етап от развитието на съдебното производство,
непосредствено преди приключване на съдебното следствие, като след
прочитане на обясненията на подсъдимите лица, дадени от тях в качеството
на обвиняеми на досъдебното производство, съдът „при извършена подробно
служебна проверка“ е констатирал противоречия и несъответствия между
постановленията за привличане в качеството на обвиняеми и съдържанието
на обвинителния акт, които е преценил като „допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения, засягащи директно правото на защита
на подсъдимите“.
В хода на разпоредителното заседание по делото, проведено на
20.05.2019г., видно от съставения съдебен протокол, надлежно са били
обсъдени въпросите в чл.248 НПК, включително и този по ал.1 т.3 НПК, като
са били направени конкретни възражения от защитниците на подсъдимите за
допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване на правата им, в това число и
такива, касаещи начина на формулиране на обвиненията. По тях е налице
произнасяне от първоинстанционния съд с определение по чл.248 ал.5 т.3
НПК, с което са оставени без уважение като неоснователни. Това
определение не е било обжалвано и протестирано и е влязло в сила.
Разпоредителното заседание има важно процесуално значение с
предназначението си да подготви разглеждането на делото в съдебно
заседание по същество, така че да се избегне затрудняването му от
предварителни въпроси по развитието на наказателното производство и
усилията на страните да се концентрират върху установяването на
обективната истина в състезанието по посочване, събиране, проверка и анализ
на доказателствените материали. С приключването на разпоредителното
заседание се преклудира възможността за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото в досъдебната фаза с регламентираната
забрана в чл.248 ал.3 НПК, според която в съдебното заседание на
първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят
възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал.1 т.3
НПК, които не са поставени на обсъждане в разпоредително заседание,
включително и по почин на съдията-докладчик, или които са приети за
несъществени. Въведено е преклудиране на възраженията за допуснати на
досъдебното производство нарушения на процесуалните правила.
Подсъдимият и останалите страни не могат да възразяват в съдебната фаза на
процеса пред първата, въззивната и касационната инстанция за наличие на
процесуални нарушения довели до ограничаване на правата им щом като не
са направили своевременно възраженията, за да бъдат обсъдени в
разпоредително заседание (чл. 248 ал. 3 НПК). Същите последици настъпват
и в случите, когато съдът е бил длъжен служебно да констатира допуснатите
2
нарушения, но е пропуснал да стори това.
Действително в НПК е предвидена възможност, регламентирана в
нормата на чл.288 ал.1 НПК(изм. ДВ бр. 63/4.08.2017г. в сила от 5.11.2017г.)
за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото на
прокурора в хода на вече започнало съдебно следствие, но само и единствено
в хипотезите, когато в хода на съдебното следствие се установи, че
престъплението подлежи на разглеждане от по-горен съд, от специализирания
наказателен съд или от военен съд. Следователно липсва възможност за
прекратяване съдебното производство и изпращане делото на прокурора при
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или неговия
защитник, каквато е съществувала в предходната редакция на чл.288 ал.1 т.1
НПК в сила до 5.11.2017г.
В тази насока е и становището на Конституционния съд, намерило израз в
Решение №14 от 09.10.2018г. по к.д. № 122017г., според което промените в
НПК от 2017 г., освен че с разпоредбата на чл. 249 ал. 4 НПК посочват
изчерпателно основанията за връщане на делото от съда на прокурора,
поставят още и допълнителното изискване този въпрос да бъде поставен на
разглеждане и решен още в началния стадий на съдебната фаза – по довод на
заинтересованите лица или по почин на съда. Крайният момент е
приключването на нововъведеното разпоредително заседание с окончателен
съдебен акт (чл. 249 ал. 1 – 3 НПК) и последващото връщане на делото в
първата процесуална фаза е изключено по силата на чл. 288 ал. 1 НПК
(последно изм., ДВ, бр. 63 от 2017 г.), чл. 334 т. 1 НПК (последно изм., ДВ,
бр. 44 от 2018 г.) и чл. 354 ал. 3 НПК (последно доп., ДВ, бр. 32 от 2010 г.).
В контекста на гореизложеното се налага заключение, че с
произнасянето си СНС е заобиколил действащия процесуалния ред и е
приложил отменената законова опция по чл.288 ал.1 т.1 НПК. Това прави
атакуваното определение незаконосъобразно и налага неговата отмяна на
процесуално основание.
По отношение наведените възражения в протеста, свързани с
отсъствието на констатираните от съда съществени процесуални нарушения,
АСНС намира, че поради отпадналата процесуална възможност на етап
съдебно следствие да бъде прекратено съдебното производство поради
констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебна
фаза, в настоящото контролна процедура въззивната инстанция не може да
вземе отношение по съществото на правния спор, отнасящ се до правилността
на съображенията, изложени от СНС в проверявания съдебен акт, доколкото
липсва действаща нормативна уредба, която да бъде приложена за такова
инстанционно произнасяне. Няма как да бъде ревизирана правилността на
съдебен акт, постановен по несъществуваща в закона процедура.
Водим от горното АСНС
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 05.03.2021 г. по нохд №13/2019 г. по описа на СНС,
10 състав, с което на основание чл.249 вр. чл.248 ал.1 т.6 НПК е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на СНС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4