№ 510
гр. Бургас, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120201009 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*” ЕООД с ЕИК: *, чрез пълномощник –
адв. А.И. - САК, с посочен съдебен адрес: гр. София, *, срещу Наказателно постановление №
46721/14.12.2021 г. , издадено от * – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на
потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 114, т. 3, б. „а“ и б. „в“ от Закона за
туризма и на основание чл. 209, ал. 1 от ЗТ, на жалбоподателя е наложена „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочва се,
че липсват доказателства относно приетите в акта и НП фактически констатации, като АНО
не е изпълнил задължението си за ангажиране на доказателства в подкрепа на
законосъобразността на издаденото НП. Счита се, че е налице разминаване в описанието и
квалифицирането на нарушението в АУАН и в НП. Твърди се, че е допуснато нарушение на
чл. 58, ал. 1 ЗАНН, като НП не е било връчено на дружеството или на упълномощен
представител, а на лице, което дори не е служител на жалбоподателя. Допълва се, че АНО не
е взел предвид подаденото възражение, както и не е провел разследване на спорните
обстоятелства. Акцентира се, че наказващият орган не е обсъдил възможността нарушението
да се квалифицира като маловажно с прилагането на чл. 28 ЗАНН, което според
жалбоподателя е самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща
представител. В писмена молба от адв. И. – САК жалбата се поддържа по изложените в нея
1
доводи, като се моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” към
Комисията за Защита на потребителите, се явява юрисконсулт *, която оспорва жалбата.
Посочва, че нарушението е безспорно доказано, поради което и пледира за потвърждаване
на НП и присъждане в полза на АНО на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне НП е връчено на 10.03.2022 г., а
жалбата е подадена чрез куриер на 15.03.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 28.07.2021 г. в 15.30 часа св. Т.С. – инспектор в КЗП извършил проверка на обект
– фаст-фууд *“, находящ се в гр. *, *. Повод за проверката била потребителска жалба от
28.07.2021 г., в която се излагали твърдения за некоректно отношение спрямо клиент на
заведението. В хода на проверката св. С. констатирал, че се касае за категоризиран
туристически обект, стопанисван от „*“ ЕООД, в който се осъществява ресторантьорска
дейност. Констатирал също, че на обекта липсва поставена табела за работно време на
обекта, МОЛ, име, адрес и седалище на фирмата и телефон за контакт.
Въз основа на горното св. С. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.
114, т. 3, б. „а, б и в“ ЗТ. На място свидетелят съставил констативен протокол, като поканил
представител на дружеството да се яви в Дирекцията. На 03.08.2021 г. се явил
пълномощник, като в негово присъствие С. съставил АУАН с № К-0046721/03.08.2021 г.,
квалифицирайки деянието като нарушение по чл. чл. 114, т. 3, б. „а, б и в“ ЗТ. Актът бил
връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. В
срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения (л. 36-37), в които било
застъпено, че табела е имало поставена, както и че евентуалната отговорност следва да се
носи от физическото лице – салонен управител, а не от дружеството-собственик на обекта.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на
възражението, а въз основа на АУАН-а на 14.12.2021 г. издал атакуваното НП, в което
пресъздал фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган
счел, че горните факти, нарушават задълженията, регламентирани в чл. 114, т. 3, б. „а“ и „в“
ЗТ (без буква „б“), поради което и на основание чл. 209 от ЗТ, наложил на жалбоподателя
„Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство. Съдът кредитира изцяло показания на разпитания свидетел, като
не намира признаци на заинтересованост или пристрастност, които да дискредитират
2
изложеното от него. В тази връзка съдът не дава вяра на твърденията на жалбоподателя, че
към момента проверката е имало поставена изискуемата табела, а ги счита за защитна
версия, напълно опровергана от показания на актосъставителя. Действително по делото е
приложен протокол (л. 55), в който е посочено, че на 28.07.2021 г. е била поставена такава
табела, но от една страна този протокол изхожда от служители на дружеството – т.е. явява се
частен документ, отразяващ благоприятни за съставителите факти, а от друга страна – в него
не е посочен час на поставяне на табелата, респективно не може да се провери дали
твърдяното поставяне е било преди или след проверката. Не следва да се подминава и че
този протокол не е бил представен на проверяващите към момента на проверката, поради
което и съдът приема, че той е бил съставен в последствие и не е в състояние да обори
показанията на актосъставителя.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приложените: Заповед № 675/21.08.2019 г. на
Председателя на КЗП и Заповед № 299/04.07.2019 г. на Председателя на КЗП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като санкцията за
нарушението е индивидуализирана правилно. Съдът не споделя доводите свързани с
необоснованост на НП, доколкото същото съдържа детайлно описание на фактите, на база
на които АНО е достигнал до извод за съставомерност на извършеното.
Досежно оплакванията за разминаване в правната квалификация в АУАН и НП,
съдът действително констатира, че такава е налице, като в АУАН като нарушение са
посочени и трите букви на т. 3 на чл. 114 ЗТ („а“, „б“ и „в“), а в НП буква „б“ е пропусната.
Съдът обаче счита, че това не е съществен порок, а вероятно се дължи на чисто технически
пропуск при издаване на НП. Дори обаче да се приеме, че волята на АНО е била да стесни
границите на административното „обвинение“, то това е напълно в неговите правомощия
съобразно чл. 53, ал. 2 ЗАНН и по никакъв начин не накърнява правото на защита на
санкционираното лице, доколкото не го възпрепятства да разбере каква точно табела е
следвало да има поставена и с какво съдържание. Както ще стане дума по-надолу – дали е
нарушена само една или всички букви на чл. 114, т. 3 ЗТ е без практическо значение, защото
при всички случаи се касае за едно единствено нарушение, за което е предвидена една
санкция.
Пак във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се посочи, че
3
евентуалното опорочаване на процедурата по връчване на НП, залегнала в чл. 58 ЗАНН, не
води до отмяна на НП, а може най-много да доведе до извод за нередовно връчване на
санкционния акт, респективно за незапочване на течене на срока за обжалване. В случая
обаче срокът е спазен, което означава, че все пак НП е достигнало до адресата си и той в
срок е упражнил правото си да го обжалва пред съда, поради което и евентуалното
нарушение на чл. 58 ЗАНН не може да се окачестви като съществен порок.
Съдът в настоящият му състав не възприема доводите на жалбоподателя и, че НП
следва да бъде отменено, защото в него АНО не е обсъдил възраженията срещу акта и не е
изложил мотиви, дали нарушението не е маловажно. Съдът счита, че с издаването на НП
наказващият орган е изразил своята категорична позиция за неоснователност както на
възражението, така и за неприложимост на института на чл. 28 ЗАНН. Действително с оглед
прецизност би било добре тези моменти да бъдат изрично обсъдени в наказателното
постановление, но дори в настоящия вид, необсъждането им няма как да се счете за
съществен порок, който да довлече до отмяна на санкционния акт. Правото на защита на
жалбоподателя не е ограничено и той може свободно да релевира възраженията си както
срещу АУАН, така и срещу неприлагането на чл. 28 ЗАНН пред съда, които да бъдат взети
предвид преди окончателното решаване на въпроса за отговорността му.
По същество следва да се посочи следното:
В разпоредбата на чл. 114, т. 3 ЗТ е установено задължение за лицата, извършващи
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 да
поставят в близост до входа на туристическия обект табелата по чл. 132, ал. 1 и информация
за: а/ фирмата, седалището и адреса на управление на търговеца; б/ работното време на
туристическия обект - за заведенията за хранене и развлечения и в/ имената на управителя
на обекта с телефон за контакт. Неизпълнението на задължението за осигуряване на табела и
информация за което и да е от изброените или за всички обстоятелства по подточки „а“, „б“
и „в“ изпълва състава на едно административно нарушение. В случая същото е установено
по несъмнен и категоричен начин, правилно квалифицирано от административнонаказващия
орган и за извършването му законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 209, ал. 1 ЗТ / Решение № 963 от 29.07.2020 г. на АдмС -
Бургас по к. а. н. д. № 1370/2020 г./. Правилно е определен и субектът на отговорността
в лицето на дружеството-собственик, а не на конкретното физическо лице – салонен
управител, доколкото именно юридическото лице е лицето, което: „…извършва
хотелиерство и/или ресторантьорство в туристическия обект…“, а не салонният
управител.
Наложената имуществена санкция е определена в размер на минимума от 500 лева
предвиден в чл. 209 от ЗТ и е съответна на степента на обществената опасност на деянието.
Съдът също счита, че не е налице хипотеза на маловажност по чл. 28 от ЗАНН,
доколкото извършеното нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид,
за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна. Действително това е
първа проява на търговеца, като в последствие нарушението е било отстранено, но това са
4
все факти, които следва да се съобразят при индивидуализацията на санкцията и не могат да
доведат до цялостно отпадане на отговорността на жалбопдоателя.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложената санкция е
правилно и законосъобразно индивидуализирана, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН,
съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда
разноски на страните. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото в съдебното заседание е депозирано искане за
присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 46721/14.12.2021 г., издадено от * –
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” към Комисията за Защита на потребителите, с което за
нарушение на чл. 114, т. 3, б. „а“ и б „в“ от Закона за туризма и на основание чл. 209, ал. 1 от
същия закон, на „*” ЕООД с ЕИК: * е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 ЗАНН „*” ЕООД с ЕИК: * да заплати в полза на
Комисия за защита на потребителите -София сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5