Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 13.07.2011г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд гражданска колегия в публично заседание на тринадесети юни през две
хиляди и единадесета година в състав:
Председател: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря П. К., като разгледа докладваното от районен
съдия Н. Цветкова гражданско дело № 414 по описа за 2011 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по исковата молба на С.Б.В., ЕГН **********
*** с пълномощник адв. И.Н.Ц. от ПАК със съдебен адрес:*** против А.А.М., ЕГН **********
***.
В
исковата молба се твърди, че по силата на договор за наем от 16.10.2009г.,
сключен между страните по делото, ищецът ползвал негов поземлен имот – дворно
място с № II – 480 в кв. 40 по ПРЗ на с. Л , заедно с намиращата се в имота жилищна
сграда и съответно се задължил да му заплаща договорената наемна цена в размер
на 200 лева годишно.В изпълнение на този договор ответникът получил от ищеца
сумата от 2000 лева в брой при сключването му, като първоначалната уговорка
била договорът за наем да е за срок от 10 години.Впоследствие ответникът се
разколебал и казал, че договорът ще е за пет години с възможност за
евентуалното му продължаване за още пет.Независимо от това той не върнал на
ищеца половината от авансово получената сума.До момента на подаване на исковата
молба ищецът ползвал имота в продължение на 1 година.Междувременно ответникът
прехвърлил собствеността на въпросния имот и новият собственик прекратил
наемните правоотношения, което направило невъзможно по-нататъшното изпълнение
на договора за наем от страна на ищеца.По този начин получената от него
авансова сума за наема за девет години в размер на 1 800 лв. била получена
на отпаднало основание.Изпратената от ищеца нотариална покана, с която
уведомявал ответника, че счита договора между тях за развален и очаквал да му
бъдат върнати недължимо платените по договора суми, останала без
резултат.Затова ищецът бил принуден да търси правата си по съдебен ред.Моли
съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата
от 1800 лева, с която се обогатил без основание, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда.Претендират се и направените по
делото разноски.
В законоустановения срок не е постъпил
писмен отговор от ответника по реда на чл. 131 от ГПК.Не се явява и в съдебно
заседание, р. пр.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение на основание
чл. 238, ал. 1 от ГПК.
След
преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното:
Не се
спори по делото, че между страните е възникнало облигационно отношение,
произтичащо от договор за наем на поземлен имот - дворно място с № II – 480 в кв. 40 по ПРЗ на с. Л , заедно с намиращата се в
имота жилищна сграда срещу договорена наемна цена в размер на 200 лева
годишно.Не е оспорено обстоятелството, че в изпълнение на договора ищецът като
наемател е заплатил на наемодателя – ответника А.М. сумата от 2000 лева в брой
с уговорка договорът за наем да е със срок от 10 години.Не е оспорено и
обстоятелството, че ищецът е ползвал имота в продължение на 1 година, след
което ответникът е прехвърлил собствеността му на трето лице, като новият
собственик прекратил наемните отношения.
В подкрепа
на твърденията с исковата молба са представени договор от 16.10.2009г., сключен
между страните по делото и нотариално заверена покана от ищеца до ответника, с
която го уведомява, че поради прехвърляне собствеността на имота счита договора
за развален и го кани в едноседмичен срок да му върне сумата от 1800 лева.
При тези данни с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства съдът намира, че предявеният
иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД е вероятно основателен – претендираната сума
от 1 800 лева е платена от ищеца в изпълнение на задължението му по процесния
договор за наем, като с развалянето на същия основанието на което е получена
сумата, е отпаднало.С оглед на това съдът приема, че ответникът се е обогатил
неоснователно и дължи връщането на претендираната от ищеца парична сума.
Предвид гореизложеното претенцията за възстановяване на исковата сума
е основателна и следва да бъде уважена, като се осъди ответникът да заплати
сумата, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.02.2011г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски по делото
за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 315 лева.
По
изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН ********** *** да заплати на С.Б.В.,
ЕГН ********** *** с пълномощник адв. И.Н.Ц. от ПАК със съдебен адрес:***, сумата
от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, получена
на отпаднало основание, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 03.02.2011г. до
окончателното й плащане и сторените по делото разноски в размер на 315 лв.
Решението е неприсъствено и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: