Решение по дело №2885/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3697
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 29 януари 2021 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20203110102885
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 04.08.2020 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Светлана Георгиева разгледа докладваното от съдията гр.д.2885 по описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на И.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***25 срещу „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 1000 лева, заявена като частична претенция от цялата в размер на 4364 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *****, в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2015г. в гр. Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ *****, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в ЗАД „Виктория“, със застрахователна полица № 15115000738229, валидна до 12.03.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 17.01.2017г. до окончателното плащане. В съдебно заседание е направено изменени в размера на предявения иск като същият е увеличен на 1489 лева като окончателна претенция, с уточнение че законна лихва върху сумата от 489 лева се претендира от 14.07.2017г. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 21.11.2015г. ищецът предоставил личния си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *****  на *****. Същият на 21.11.2015г. около 11.00 часа, управлявайки автомобила се движел по бул. „Трети Март“ в посока ж.к. „Владислав Варненчик“. В района на магазин „Алати“ движещият се в обратна посока  лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ *****, управляван от *****, предприел завиване на ляво, като не пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *****, вследствие на което настъпило ПТП. Произшествието било посетено от контролните органи, които съставили констативен протокол за ПТП. Автомобилът на виновния водач бил застрахован по застраховка „гражданска отговорност“ при ЗАД „Виктория“ със застрахователна полица № 15115000738229, валидна до 12.03.2016г., действаща към датата на ПТП.  За настъпилото ПТП ищецът уведомил застрахователя на 23.11.2015г., който извършил оглед и заснемане на автомобила, като в опис заключение били описани увредените детайли. Налице била „тотална щета“, предвид което на 12.12.2015г. ищецът прекратил регистрацията на автомобила и предоставил необходимите документи на застрахователя. На 21.12.2015г. получил застрахователно обезщетение в размер на 2636 лева. Ищецът твърди, че действителната стойност на автомобила към датата на ПТП е била в размер на 7000 лева.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, както и че е настъпило описаното ПТП по вина на застрахования водач. Оспорва се претендирания размер на застрахователното обезщетение. Ответникът  счита, че претендираната от ищеца стойност надвишава обичайната. Отделно от това, сочи, че предвид наличието на тотална щета действителната стойност на автомобила следва да бъде намалена с прихода, получен при реализиране на запазените части на МПС. Счита, че с изплащането на сумата в размер на 2636 застрахователят е изпълнил изцяло задълженията си. По отношение на претенцията за лихва за забава се прави и възражение за изтекла погасителна давност.

          В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.

С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа отговора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3773 от 21.11.2015г., че на същата дата около 11.00 часа в гр. Варна, на бул. „Трети март“ на кръстовището пред магазин „Алати“ е настъпило ПТП между  лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ *****, управляван от ***** Нешков (участник 1), и лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *****, собственост на И. С.Ш., управляван от Д.С.К.(участник 2). В протокола е записано, че Участник 1 при пътен знак Б-2 не пропуска и е блъснат от движещия се от дясно на ляво по път с ПЗ Б-3.

Не е спорно по делото, че лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ***** е застрахован при ЗАД „Виктория“ по договор за застраховка „гражданска отговорност”, валиден към датата на процесното ПТП със застрахователна полица №  15115000738229 (същата вписана в протокола за ПТП).

Не е спорно също така, че ЗАД „Виктория“ е уведомено за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета № 10100400461502335/2015г.

Представени са 2 бр опис-заключение на щетите, в който са описани нанесените по лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***** увреждания – броня предна, спойлер броня предна, лайсна в броня предна, халоген ляв и десен, дар ляв и десен, капак преден, калник преден десен, калник преден ляв, стъкло предно, въздушна възглавница водач, въздушна възглавница табло, колани предни – 2 бр., врата предна лява, врата предна дясна, основа предна броня, рамка радиатори, основа калник преден ляв, основа калник преден десен, подкалник преден десен, кора над ДВГ, резервоар стъкломиещо, кутия въздух, радиатор воден, кондензатор А/С, интеркулер, преден ляв рог и преден десен рог.

Представено от ищеца е свидетелство за регистрация на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *****, върху което е отбелязано, че е с прекратена регистрация поради тотална щета от 12.12.2015г.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответното дружество е изплатило застрахователно обезщетение на ответника в размер на 2636 лева.

От заключението на назначената по делото съдебно автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че механизмът на ПТП е следният: лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ ***** се движи по бул. „Трети март“, на кръстовището пред магазин „Алати“ предприема завой на ляво и не спазва знак „СТОП“ – Б2, не пропуска идващия по бул. „Трети март“ лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ ***** и го блъска. Ударът е предна дясна част на „Фолксваген Голф” и предна част на „Сеат Ибиза“. Общата стойност на уврежданията по л.а. „Сеат Ибиза“ средни пазарни цени към датата на събитието е дадена в няколко варианта: при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които са сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и при подмяна с оригинални части – 13716,16 лева; при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които са сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и при подмяна с алтернативни части – 10792,28 лева; при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които не са сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и при подмяна с оригинални части – 13056,06 лева; при изчисляване на средната пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които не са сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и при подмяна с алтернативни части – 10132,27 лева. Пазарната стойност на процесния л.а. „Сеат Ибиза“ към датата на ПТП – 21.11.2015г. е 4300 лева. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и получените увреждания по автомобила. Средната пазарна стойност за изкупуване на автомобила за скрап с включен транспорт е 150-200 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.226 от КЗ (отм.) във с чл.45 от ЗЗД.

Съгласно чл.226 от КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Установи се по делото наличието на договор за застраховка „гражданска отговорност” между ЗАД „Виктория“ и собственика на управлявания от деликвента автомобил, който е бил в сила за датата на ПТП, което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към застрахователя (ноторно известно е обстоятелството, че „Д.З.” АД е правоприемник на ЗАД „Виктория“, след вливането на последното в ответното дружество).

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените щети, както и връзката между тях.

Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП по описания в протокола за ПТП механизъм.  Установи се противоправното поведение на деликвента ***** Нешков, предвид обстоятелството, че същия е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е спрял на знак „Б-2“ –  Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство.

От представената по делото описи заключение по щета се установява какви са уврежданията по автомобила, като същите вреди е приела за релевантни и САТЕ. От заключението се установява и причинната връзка между настъпилото ПТП и причинените вреди.

Основният спорен между страните въпрос е за размера на причинените щети.

При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ).

Досежно размера на причинените имуществени вреди се установи, че общата стойност на уврежданията по автомобила е в размер по-голям от действителната стойност на увредения лек автомобил „Фолксваген Пасат” по средни пазарни цени към датата на ПТП. Изложеното налага извода, че определянето на обезщетение за възстановяване на автомобила  с резервни части би довело до обогатяване на ищеца за сметка на ответника, предвид че стойността на резервните части надхвърля стойността на целия автомобил. В този смисъл съдът намира, че на ищеца следва да бъде изплатено от застрахователя обезщетение в размер на стойността на автомобила към датата на настъпване на ПТП.

Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП е 4300 лева. В съдебно заседание вещото лице е пояснило с оглед изложените от ответника възражения по експертизата, че пазарната стойност е изчислена по налични към настоящия момент оферти за подобни автомобили, но при съобразяване на всички негови параметри и прилагане на обезценка с оглед получаване на стойност към 2015г. Вещото лице е посочило, че е направило изчисленията по този начин, предвид липсата към настоящия момент за оферти през 2015г. В допълнение експертът е посочил, че към настоящия момент значително са намалели пазарните цени на автомобили втора употреба в сравнение с 2015г., поради завишените изисквания по еконормите, като в този смисъл определената от него пазарна цена по настоящи оферти с прилагане на обезценка е по-ниска от тази, която би била към 2015г. с може би около 10 %. Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме посочената от вещото лице пазарна стойност, въпреки наведеното от ответника възражение по начина на определянето й.

От заключението на САТЕ става ясно, че след претърпяното ПТП остатъчните части от автомобила имат само скрапна стойност, която е в размер на 150-200 лева, поради което съдът намира, че от дължимото обезщетение следва да бъде приспадната сумата от 175 лева. Доколкото безспорно на ищеца вече е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2636 лева, то след приспадане на същата и скрапната стойност на автомобила, останала е дължима сума в размер на 1489 лева.

По гореизложените съображения искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

 

 

 

 

С оглед изхода по главния иск и предвид, че се касае за вреди от непозволено увреждане основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва за забава върху първоначално заявената главница в размер на 1000 лева, считано от 27.02.2020г., която дата е съобразена с тригодишната давност за погасяване на вземанията за лихва. Върху увеличения размер на главницата от 489 лева ищецът изрично в открито съдебно заседание е заявил, че претендира лихва за забава от 14.07.2017г., която дата е съобразена с направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност, поради което следва да бъде присъдена законна лихва от посочената от ищеца дата.

            С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК отвтеникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски Ответникът е направил разноски в размер на 59,56 лева за държавна такса (надвнесената сума не следва да се възлага в тежест на ответника), 300 лева за депозит за вещо лице и 635 лева за платено адвокатско възнаграждение. От ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения (дори в редакцията й към датата на подаване на исковата молба) минималният хонорар в настоящия случай е в размер на 334.23 лева без ДДС/401.07 лева с ДДС. Няма основание за прилагане на отделни минимуми за изготвяне на искова молба и за процесуално представителство, както е посочено в списъка по чл.80 от ГПК на ищеца. С оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото съдът намира, че ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***25 сумата от 1489 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в нанесени увреждания на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ *****, в резултат на ПТП, настъпило на 21.11.2015г. в гр. Варна, виновно причинено от водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег.№ *****, застрахован по договор за „Гражданска отговорност” в ЗАД „Виктория“, със застрахователна полица № 15115000738229, валидна до 12.03.2016г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1000 лева, считано от 17.02.2017г. до окончателното плащане и законната лихва за забава върху главницата от 489 лева, считано от 14.07.2017г. до окончателното плащане, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).

 

ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** заплати на И.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***25 сумата от 859.56 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: