О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 17.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесет и втора десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
след
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4708/2021 г., по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба вх. № 304317 от 09.04.2021 г., от Ц.Т.Ц. срещу „У.Б. “АД.
1. Ищцата Ц.Т.Ц. сочи, че банката ответник
не е изпълнила задълженията си по договор за ипотечен кредит № 292 от 2014 г. и анекс № 1 от 2015 г., вследствие
на което е претърпяла принудително изпълнение чрез продан на имот, без да са
налице предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост.
В исковата молба се сочи, че е проведено
заповедно производство (издадена е
заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
67506/2017 г. на СРС, 161 с-в), а впоследствие
и исково производство по чл. 422 ГПК (гр. д. №
5781/2019 г. на СГС).
Поддържа се, че съдът е приел, че
издадената заповед по чл. 417 ГПК е влязъл в сила акт и е издал изпълнителен
лист, без надлежен процес, поради което и изпълнителния процес е недопустим,
като лицето закупило нейния апартамент по изп. дело № 20178630404496 не е
станало собственик.
Ето защо, предявява иск по чл. 124, ал.
1 ГПК да се признае за установено, че за
кредитора не е възникнала процесуална възможност за обявяване на ипотечния
кредит за сума от 72 400 лв. по договор № 292/10.04.2014 г. и анекс №
1/25.05.2015 г. за предсрочно изискуем, вследствие на което се възстановят
правоотношенията възникнали по договор за кредит и продължава обслужването на
кредита.
2. Ищцата счита, че след като липсва
годно изпълнително основание, банката няма качеството на взискател по изп. дело
№ 20178630404496, то и постановлението
за възлагане в полза на Я.Д.няма вещно - прехвърлителен ефект.
Ето защо предявява иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване на нищожността на Постановлението за възлагане по
изпълнителното дело, поради липса на настъпила предсрочна изискуемост и липса
на законно проведени заповедно и исково производство.
3. Ищцата предявява и иск за признаване
на нищожни на заповед за изпълнение от 30.09.2017 г. и изпълнителен лист,
издадени по ч.гр.д. № 67506/2017 г. на СРС, 161 с-в, като издадени по нередовен
документ – извлечение от счетоводните книги на банката, чрез което не се
установява обявената предсрочна изискуемост в размер на 67 164,14 лв.
4. Ищцата моли, да се признае за
установено на основание чл. 108 ЗС, че Ц.Т.Ц. е собственик на апартамент № 11,
ул. „*****, гр. София, ипотекиран в полза на „У.Б. “АД, по договор №
292/10.04.2014 г., по който правоотношенията следва да бъдат продължени
5. Ищцата моли, да бъде осъден ответника
на основание чл. 79 ЗЗД да заплати причинени вреди - неимуществени в размер на 15 000 лв. и
имуществени - в размер на 85 000 лв., за виновно неизпълнение на договорни
правоотношения по договор № 292/10.04.2014 г., ведно със законна лихва от
26.09.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение.
С разпореждане от 17.09.2021 г. на
ищцата са дадени подробни указания, касаещи допустимостта на исковете, както
следва:
І.1.Да посочи изрично какви са новите
факти, извън тези релевирани в производството по гр.д. № 5781/2019 г. на СГС, I ГО, въз основа на
които оспорва изпълнението, като съобрази обстоятелството, че при предявяване
на иск по чл. 439 ГПК може да основава иска си само на факти, настъпили след
издаване на заповедта;
І.2. В тази връзка да съобрази
обстоятелството, че в исковото производство между страните е решен въпроса,
касателно обстоятелството дали е настъпила предсрочна изискуемост на договора
за кредит, както и че не е допустимо предявяване на установителен иск за факти,
поради което следва да прецизира петитума на исковата молба.;
І.3. Да посочи факти и обстоятелства,
които да обуславят твърдяната нищожност на публичната продан и постановлението
за възлагане, както и твърдяната нищожност на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, като съобрази указанията във връзка с предявяването на
установителен иск досежно обстоятелството, че за кредитора не е настъпила
възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем, дадени по горе.
І.4. Да изложи обстоятелства свързани с
предявяването на ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, срещу ответника – кредитор
по договора за банков кредит, както съобрази че
в самата искова молба са изложени твърдения, че е осъществено
принудително изпълнение чрез публична продан.
І.5. Да изложи обстоятелствата, на които
основана претенцията са за неимуществени и имуществени вреди, в т.ч. какво представляват и какво е
противоправното поведение на ответника. Касателно претенцията за имуществените
вреди, да посочи какво представлява – имуществена вреда или пропусната полза,
както и как е формирани,
както и II.
Да посочи факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение, които
да обосновават правен интерес от иск за
оспорване на вземането.
С молба от 05.11.2021 г. от Ц.Т. Цоцева 16.05.2016
г. излага доводи във връзка с практика на ВКС по чл. 290 ГПК досежно
предоставките за предсрочна изискуемост, като счита че липсва проведено исково
производство по чл. 422 ГПК. Отделно от изложеното, счита че САС следва да
обезсили/отмени решението на СГС, постановено в производството по гр.д.
5781/2019 г.
Видно от представеното решение от
14.07.2020 г., по гр.д. 5781/2019г. към исковата молба, е налице производство по чл. 422 ГПК, в което
производство ще се и реши въпросът досежно вземанията на банката по договора за
кредит и по издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, както и относно
въпросите за валидността на заповедта и за изпълнението на договора за кредит
от двете страни. Производството е висящо, видно от справката в деловодната
система, и изпратено по жалба в САС.
Съгласно чл. 124 ГПК, иск за
установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, се
допуска само в случаите, предвидени в закона, следователно така както е заявена
претенцията по т. 1, 2 и 3, същата се явява недопустима, поради липса на правен
интерес. Отделно от това, претенцията по т. 4 и т. 5 е недопустима, поради
нормата на чл. 299, ал. 1 от ГПК - по
предявения иск по чл. 108 ЗС и иска за вреди, вследствие на неизпълнение на
договорни задължения, защото ще се домогва да се пререши спора, предмет на
гр.д. 5781/2019г. и неговите правни последици.
Видно от съдържанието на исковата молба
и уточнителна такава, не е налице и хипотезата на чл. 424 ГПК, нито на чл. 439 ГПК, поради което и на това основание претенцията са недопустими. Отделно от
това не са изпълнени указанията на съда досежно претенцията за конкретизация на
исковете за вреди, още повече че същите се основава на договорно
правоотношение, което вече е предмет на исково производство по чл. 422 ГПК.
Следователно предявените искове са
недопустими, по аргумент от чл. 124, ал. 4, вр. с ал. 1 и чл. 299, ал. 1 ГПК, а
отделно от това не е конкретизиран и правен интерес, при наличието на висящо
исково производство. (видно от
справката от деловодната система делото е изплатено на 02.12.2021 г. на САС,
поради което същата следва да бъде върната.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба
вх. № 304317 от 09.04.2021 г., от Ц.Т.Ц. срещу „У. Б.“, по която е образувано
гр.д. № 4708/2021 г., по описа на
СГС, І Г.О., 16 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 4708/2021 г., по описа на
СГС, І Г.О., 16 състав.
Определението може да се обжалва с
частна жалба пред САпС, в едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
СЪДИЯ: