№ 2674
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100513325 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20172013 от 15.08.2021г., постановено по гр.дело №42781/2020г. по описа
на СРС, ГО, 174 с-в е признато за установено на основание чл.439 ГПК, че С. Г. С., ЕГН
******* не дължи на „Банка ДСК“ЕАД, ЕИК******* сумата от 2889,88лв., включваща
вземания по изпълнителен лист от 12.04.2012г., издаден по ч.гр.д.№17311/2012г. по описа
на Софийски районен съд, 32 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№20128560401061 по описа на ЧСИ Б.Б. №856 на КЧСИ, поради погасяване на вземането по
давност. Ответникът е осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца, на
основание чл.38 ЗАдв, вр.чл.78, ал.1 ГПК сумата от 432,29лв- адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Банка ДСК“ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на
решението съдът не е обсъдил наведените от ответника доводи. Твърди, че изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона преди завеждане на исковата молба и
не е дал повод за завеждане на иска. Макар изпълнителното дело да било прекратено
„документално“ на 12.01.2021г. с постановление на ЧСИ, последното изпълнително
действие било извършено през 2014г. и перемцията настъпила през 2016г. Ответникът не
отричал факта на изтичане на давността , както и прекратяването на изпълнителното
производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че е без значение счетоводното
отписване на вземането. Твърди също така, че ищецът разполагал с друг ред за защита на
1
правата си- искане до ЧСИ за прекратяване на делото и възражение пред съдебния
изпълнител за изтекла давност, поради което нямал правен интерес от завеждане на иска.
Моли решението на СРС да бъде отменено, а искът– отхвърлен изцяло. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и ищец в производството пред първата инстанция С. Г. С., в
подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита,
че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно, като излага подробни
съображения в тази насока. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за недопустимост и неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.
По делото не се спори, че въз основа на издаден на 12.04.2012г. по гр.д.№17311/2012г.
на СРС изпълнителен лист на ответника срещу длъжника за сумите от 2418,45 лева
главница, ведно със законната лихва то 06.04.2012г. до изплащане на вземането, 471,43 лева
договорна лихва, 143,81 лева мораторна лихва и 291,68 лева разноски по делото, е
образувано по молба на взискателя и ответник в настоящото производство „Банка
ДСК“ЕАД изпълнително дело №20128560401061 по описа на ЧСИ Б.Б. №856 на КЧСИ
срещу ищеца С. Г. С.. Не се спори и относно обстоятелствата, че последното изпълнително
действие е извършено на 25.08.2014г., а с постановление на ЧСИ от 12.01.2021г.
изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Настоящият състав също споделя изцяло практиката на ВКС, съдържаща се в
2
определение по ч.т.д.№1660/2016г. на І т.о. и цитираното в него решение по гр. д. №
1812/2015 г. на ІV г.о., съгласно които длъжникът- ищец има правен интерес от
установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице
изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от
това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в
полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително
производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по
давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение,
но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете. Перемцията, на която в случая се позовава ответникът-
взискател, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът
направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у
него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният
изпълнител ще образува новото искане в ново (като номер) изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по силата на закона (в този смисъл и решение по гр. д. № 1747/2020 г.
на ІV г.о.).
Доводите относно даването на повод за завеждане на иска биха били от значение само
ако ответникът бе признал иска, което видно от отговора на исковата молба и въззивната
жалба не е сторено.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС – потвърдено като правилно.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по
жалбата има право на разноски и претендира такива в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение, като е представил списък по чл.80 от ГПК. По делото обаче липсват
каквито и да е доказателства, че тези разноски са направени- липсва договор за правна
защита и съдействие, както и документ за заплащане на адвокатско възнаграждение.
Следователно разноски на ответника по жалбата за въззивната инстанция не следва да се
присъждат.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20172013 от 15.08.2021г., постановено по гр.дело
№42781/2020г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4