МОТИВИ
към Присъда № 364 от 03.11.2011г.,
постановена по
НОХД
№ 569/2011г. по описа на Окръжен съд Стара Загора
Обвинението против подсъдимия Д.К.И. – роден на ***г*** , българин, български
гражданин, женен, с начално образование, живущ ***, осъждан-реабилитиран, ЕГН **********
е за това, че: на 31.05.2011г. в гр. С. предложил и дал облага – парична сума
от 40 /четиридесет/ лева – две банкноти с номинал 20 лева със серийни номера *******
и ******** на ********** – *********** Т. Д. П. от Първо РУ “Полиция” гр. С.,
за да не извърши действие по служба – ************ – престъпление по чл. 304а НК.
Подсъдимият Д.К.И. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Стара Загора поддържа обвинението, както относно фактите, изложени в
обвинителния акт, така и относно правната квалификация на деянието. Пледира на
подсъдимия да бъде наложено наказание към минимума на предвиденото в закона, тъй
като се касае за минимален размер на подкупа, като същото да бъде отложено в съответен
изпитателен срок по смисъла на чл. 66 НК.
Защитникът на подсъдимия Д.И. - адв. П.Х., не оспорва фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и правната квалификация на деянието. Пледира на подсъдимия да
бъде наложено минимално наказание, а именно 3 месеца „Лишаване от свобода” с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Д.К.И. се признава за
виновен, като изразява съжаление за извършеното.
Въз основа на самопризнанието, направено
от подсъдимия Д.К.И., съпоставено със събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, СЪДЪТ прие за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият
Д.К.И. е роден на ***г*** , българин,
български гражданин, женен, с начално образование, живущ ***,
осъждан-реабилитиран, ЕГН **********.*** подсъдимият Д.К.И. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес”
с рег. № СТ 28 60 НН, собственост на Д. И. Н. Около 22. 35 часа движейки се по ул. ”Х. А.” в посока изток в
близост до стадион „Л.” бил спрян за рутинна проверка от св.Т. Д. П. – ********** в Първо РУП гр. С. Заедно с него изпълнявал
патрулно-постова дейност и св. П. Г.Г. При проверката подсдимия Д.И. предал на св.
П.
личната си карта и регистрационния талон на автомобила. П. му поискал и
свидетелството за управление на МПС, при което подсъдимият заявил, че не може да го
представи, тъй
като няма такова. Тогава св. П. го поканил до патрулния автомобил, за да извършат справка в
ОДЧ при Първо РУП гр.С. Подсъдимият И.
извадил две банкноти по 20 лева
номинал от джоба на дънките си и се
опитал да ги сложи в ръцете на св. П., като му заявил: „Вземете по 20
лева да се почерпите и ме оставете.” Св. П. му разпоредил да си прибере парите,
но той продължил да настоява да ги вземе. След като му била поискана и
застрахователната полица на автомобила подсъдимия И. я прегънал,
сложил двете банкноти в нея и я подал на
св. П. П. взел полицата, видял че
в нея са двете банкноти и ги поставил на
тавана на патрулния автомобил, след което задържал подсъдимия и се обадил на ОДЧ на
Първо РУП гр. С. да изпрати група за
извършване на оглед. Тъй като подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние е
поискано съдействие и от екип на КАТ, като при извършеното тестване с
алкотест-дрегер е отчетено наличие на
алкохол в кръвта от 0.84 промила за което на И. е съставен акт за установяване
на административно нарушение.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
Съображенията на съда, за да признае подсъдимия Д.К.И. за виновен в
извършване на горепосоченото престъпление по чл. 304а, ал. 1 от НК, са
следните:
Обект на
защита в разпоредбите на глава VІІ от особената част на НК са обществените
отношения, свързани с дейността на държавните органи и обществени организации,
които се охраняват от материалното право в интерес на всички правни субекти.
Безспорно е, че като ****** при Първо РУ “Полиция” гр. С., свидетелят Т. Д. П.
е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а” от НК, в държавен орган,
заемащ отговорно служебно положение. Част от длъжностните му правомощия
включват осъществяване на дейности по опазване на обществения ред и
безопасността на движението. В тази връзка действията, които подсъдимия И. не е
искал да бъдат извършени от свидетеля П. срещу сумата от 40 /четиридесет/ лева,
които му е дал, са съставлявали част от действията по служба на свидетеля.
Предвид
гореизложеното, СЪДЪТ прие, че след като на 31.05.2011г. в гр. С. подсъдимият дал
подкуп - пари на стойност 40 /четиридесет/ лева на длъжностно лице, заемащо
отговорно служебно положение – ********** Т. Д. П. – ****** на Първо РУ
“Полиция” гр. С. – ***********, за да не извърши действия по служба – ***************,
действайки при форма на вина пряк умисъл /обективиран в проявената
настоятелност при предлагане и даване на банкнотите от 40 /четиридесет лева/,
подсъдимият Д.К.И., както от обективна, така и от субективна страна, е
осъществил състава на чл. 304а от НК, в извършването на което престъпление,
съдът го призна за виновен.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО
За
извършеното от подсъдимия Д.К.И. престъпление,
законът – чл. 304а от НК – предвижда наказание “Лишаване от свобода” до десет
години и “Глоба” до петнадесет хиляди лева.
При
определяне на наказанието за извършеното от подсъдимия Д.К.И. престъпление,
съдът взе предвид следните обстоятелства по чл. 54 от НК: чистото съдебно
минало на подсъдимия; ниската степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази на престъпление от същия вид, предвид
стойността на материалната облага; възрастта и семейното му положение; същият е
баща на четири непълнолетни деца и се грижи за тях; направеното самопризнание, както и изразеното
критично отношение към извършеното и оказаното активно съдействие за
установяване на обективната истина. Отегчаващи вината обстоятелства – лоши
характеристични данни, макар и реабилитиран, подсъдимият е осъждан многократно
в миналото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда
от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл.
371, т. 2 от НПК – каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието
се определя при условията на чл. 58а от НК. В разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК е предвидено, че при постановяване на осъдителна присъда, в случаите на чл.
373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието “Лишаване от свобода” като се
ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с 1/3. Съблюдавайки гореизложеното и вземайки предвид
двата основополагащи принципа в разпоредбата на чл. 54 НПК, а именно
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, съдът намери, че на подсъдимия
К. следва да бъде определено наказание при значителен превес на смекчаващите
вината обстоятелства, а именно “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от дванадесет
месеца. Съобразявайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, съдът намали така
определеното наказание с 1/3 и наложи на подсъдимия И. наказание “Лишаване от
свобода” за срок от осем месеца и ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева, като при
определяне размера на глобата освен гореизложените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, съдът се съобрази и с имотното състояние, доходите и
семейните задължения на подсъдимия.
Съдът
намира, че за превъзпитанието на подсъдимия и за превантивното въздействие
върху останалите членове на обществото в предвид личността на подсъдимия,
неговото семейно положение, степента на обществена опасност на деянието не е
необходимо дееца да изтърпява така наложеното наказание “Лишаване от свобода”
ефективно. Поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 307а НК, във вр.
чл. 53, ал. 1, б. “б” от НК, СЪДЪТ постанови отнемане в полза на държавата на
вещественото доказателство – две банкноти от по 20
лева - със серийни номера *********** и ********
Водим
от горните съображения, СЪДЪТ постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: