РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. ХАСКОВО, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СИЛВИЯ Г. ДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20225600600659 по описа за 2022
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда №39 от 4.10.2022 год. по нчхд N601/2021 год. РС - Димитровград е
признал подсъдимата Н. Е. Г. от с.Г. и., община Д., област Х. за виновна в това, че на
17.06.2021 год. в същото село причинила на В. К. Ж. лека телесна повреда, представляваща
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК и изразяваща се в
разкъсно-контузна рана и драскотина на челото, поради което и на осн. чл.130 ал.1 вр.
чл.78а ал.1 от НК я освободил от наказателна отговорност, като наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Уважил е частично предявен по делото граждански
иск и осъдил подс.Г. да заплати на пострадалия тъжител Ж. обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди до размер от 500 лв., като е отхвърлил същия за
разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. и поставил в тежест на подсъдимата
направените по делото разноски.
Недоволна от така постановената присъда е останала подс.Н. Е. Г., която в законния
срок я обжалва чрез своя защитник - адв.Д. Г. от АК – Хасково с оплаквания, че е
неправилна и необоснована и и искане да бъде отменена и постановена нова - оправдателна.
Против въззивната жалба в законния срок не е постъпило възражение.
1
По въззивната жалба не са направени нови доказателствени искания, такива
страните нямат и пред въззивната инстанция.
В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателят и нейният защитник поддържат
жалбата по така изложените оплаквания и отправено искане. Поддържат, че деянието си
подсъдимата извършила по непредпазливост.
Ответникът по въззивната жалба - тъжител в първоинстанционното производство не
се явява, а неговият повереник я оспорва и намира обжалваната присъда правилна,
обоснована и законосъобразна. Отправя искане да бъде потвърдена, като се присъдят
направените за тази инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи, а така също и служебно и изцяло,
констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна по делото с процесуална
легитимация и правен интерес да обжалва, против подлежащ на възивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
Подс.Н. Е. Г. е на ** години, родом от гр.Х., живуща в с.Г. и., община Д., област Х.,
*********, ******* със ***** *******. С ***** характеристични данни. От около ******
години е ******* и ***** ******.
Тъжителят В. К. Ж. е неин съсед в с.Г. и. Негова съпруга е свид.Т. Ж..
От известно време отношенията между подсъдимата и семейството на тъжителя се
влошили. Тъй като ги деляла една ограда, която изградили заедно, често повод за спорове
ставали отглеждани в непосредствена близост до нея растения, които преминавали в чуждия
имот и смущавали необезпокояваното упражняване на вещните им права. Според
подсъдимата, след смъртта на съпруга тъжителят и съпругата му свид.Т. Ж. започнали да
се държат съвсем безцеремонно с нея и да я обиждат при всеки спор. Били отправяни чести
взаимни оплаквания до кмета на селото свид.А. Г., но винаги устно. Не били предприемани
никакви мерки от държавни, общински, в това число полицейски органи и междусъседските
отношения постепенно ескалирали в неблагоприятна посока.
На 17.06.2021 год. тъжителят и съпругата му работели в двора на къщата си и се
заели да привързват паднало растение на границата с имота на подсъдимата. И двамата се
намирали в непосредствена близост до оградата. Според подс.Г., това растение
неправомерно навлизало в нейния имот, поради което тя го подрязвала периодично.
Семейството на тъжителя било засадило и други, високи растения непосредствено до
оградата, от което подсъдимата била недоволна. Възприемайки действията им, тя застанала
от своята страна на оградата и изразила бурно недоволството си, още повече, че по-рано
същият ден имала пререкание със съпругата на тъжителя по същия повод. След размяна на
2
словесни нападки и обиди, при което конфликтът се разгорещил, подсъдимата взела дървена
пръчка /сап/ с цилиндрична форма и дължина около един метър и през оградата нанесла на
тъжителя удар в областта на челото между очите.
От раната на тъжителя потекло незначително количество кръв. Въпреки това той се
обадил на тел.112 и на място били изпратени полицейски служители – свидетелите А. Т. и
Д. Д. Те възприели рана на главата на тъжителя, която вече не кървяла, но макар малка, била
разкъсно-контузна /разцепване/.
След това тъжителят и съпругата му посетили ЦСМП – Димитровград, а на другия
ден – съдебен лекар. След извършен преглед, същият препоръчал преглед и консултация и в
отделението по неврохирургия при МБАЛ – Хасково. Там тъжителят бил приет за болнично
лечение за период от три дни /практически около 48 часа/ – от 18.06. до 20.06.2021 год. със
съмнения за степенно помрачение на съзнанието. Изписан е с негативен неврологичен
статус.
За причинените на тъжителя увреждания е била назначена СМЕ, видно от чието
заключение е, че се отнася за разкъсно-контузна рана и драскотина на челото, които могат да
се причинят от удар с дървен кол и представляват разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Гореописаната фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния
съд и то напълно обосновано и правилно, тъй като намира опора в събраните доказателства.
Пряк свидетел на инцидента е само съпругата на тъжителя свид.Т. Ж., но доколкото същата
е заинтересован свидетел, показанията убедително се подкрепят от косвени такива –
показанията на свидетелите – полицейски служители, потвърждаващи разразил се битов
конфликт и съвсем прясна рана в областта на челото на пострадалия, заключението на
назначената СМЕ, а и на свид.Т. Х. и на****** на селото свид.А. Г., които установяват
влошени от дълги години междусъседски отношения.
Впрочем по тази фактическа обстановка всъщност няма и принципен спор по
делото, тъй като подсъдимата не отрича нанасянето на удар по главата на тъжителя.
От обясненията на подсъдимата може да се извлече теза за извършване на деянието
в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида, подобни
аргументи изтъква и защитника, макар без изрично искане за преквалификацията му като
такова, извършено в състояние на афект. Настоящата инстанция отхвърля тази възможност,
като не намираща опора в събраните доказателства. Твърденията на подсъдимата за
нанесена тежка обида от страна на подсъдимия непосредствено преди тя да го удари не се
потвърждават от нито едно доказателство. Обрисуваната фактическа обстановка навежда на
извод, че се отнася за едно, започнало далеч назад във времето влошаване на отношенията
между подсъдимата и семейството на тъжителя, което постепенното се е развивало и
задълбочавало и накрая ескалирало до саморазправа, а не до внезапна експлозия на гняв,
предизвикана от извънредна по своето естество провокация.
Гореизложеното се отнася и до възможността подсъдимата да е действала в
3
състояние на неизбежна отбрана. Тя твърди, че по-рано същия ден е била ударена от
свид.Ж.. Освен че никакви доказателства не установяват такъв факт, евентуално такова
нападение е било отдавна отминало и завършило, а и не е било предприето от пострадалия
по делото.
Доводите за деяние, извършено по непредпазливост не са сериозни. Нанесен е удар
с твърд, дървен предмет с достатъчни големина и маса в областта на главата – в челото,
между очите. Нанесен е със замах, без значение колко голям. Всичко това недвусмислено и
красноречиво илюстрира умисъл в действията на подсъдимата..
Предвид изложеното, настоящата инстанция няма претенции и към дейността на
районния съд по отношение определяне правната квалификация на деянието и не намира
основания същата да бъде ревизирана.
По отношение на наказанието, приложението на чл.78а от НК не предизвиква
никакво съмнение, административното наказание „глоба“ е наложено в минималния,
установен от закона размер, няма жалба от тъжителя, поради което друг коментар не се
налага.
По предявения граждански иск:
Същият е бил предявен размер от 5000 лв. и уважен до размер от 500 лв., като
претенции от страна на пострадалия в тази насока няма. Всички релевантни за преценяване
на справедливия по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетение на неимуществени вреди
обстоятелства, макар лаконично, прецизно са били посочени, обсъдени и подобаващо
оценени от първостепенния съд. Изрични доводи, чието обсъждане да се налага, не се сочат
по въззивната жалба.
С оглед на така изложените съображения, въззивната инстанция намира
неоснователни изричните оплаквания и искания по жалбата, а обжалваната присъда изцяло
и във всичките ѝ части правилна, законосъобразна и обоснована.
При служебната проверка на присъдата по реда на чл.314 от НПК, въззивният съд
не установи други пороци на атакувания съдебен акт, които да налагат същият да се отмени,
или измени.
Поради това присъдата следва да бъде потвърдена.
С оглед този краен резултат по делото, на тъжителя следва да бъдат присъдени
разноските за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които възлизат на 800
лв.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда N 39/4.10.2022 год., постановена по нчхд N 601 по описа
4
за 2021 год. на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА подс. Н. Е. Г. от с.Г. и., община Д., област Х., ЕГН ********** да заплати
на В. К. Ж. със съдебен адрес -гр.Х., ул.“В. Д.“ №** ет.* ап.*, ЕГН ********** направени
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5