№ 14
гр. Пловдив, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно гражданско
дело № 20215000500528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 279911/25.07.2021 г. от ЕТ „К.В.“ с ЕИК – ..., представлявано
от К.В. с адрес за съобщения и призовки: С., ул. „С.“ 5, офис 30-32 срещу Решение № 260852
от 28.06.2021 г. по ч.гр.д. 793/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена
без разглеждане частната жалба на молителя против действията на ЧСИ – П.И. с район на
действие – Пловдивски окръжен съд по изп.д. №2274/2018 г. по описа на същия, изразяващи
се в несеквестируемост на 1/2 ид.част от недвижим имот с идентификатор № ... съгласно
плана за земеразделяне на землището на град П., който имот е с идентификатор №..., заедно
с построените в имота сгради: сграда с идентификатор №...3.1; сграда с идентификатор
№...3.2 и сграда с идентификатор №...3.3 като недопустима и е оставена без уважение
частната жалба на молителя против действията на ЧСИ П.И. по изп.д. №2274/2018 г. по
описа на същия, засягащи извършено разпределение на суми като неоснователна. Изложени
са доводи за неправилност на обжалваното решение и съществени процесуални нарушения
при постановяването му, свързани с неприсъединяването като взискател в изпълнителния
процес на Община П. с вземане за дължими местни данъци на продаван по ГПК недвижими
имот. Смята, че неправилно са приложени привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Счита, че
въпросът за секвестируемостта на имота не е решен окончателно.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 463 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподател; част от нея засяга неблагоприятното за него
1
обжалваемо, съгласно чл. 463, ал. 2 от ГПК, решение на окръжния съд по разпределение и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.
Жалбата е неоснователна.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за наличие на общински вземания
спрямо продадената 1/2 идеална част на втора публична продан недвижим имот с № ... по
плана за земеразделяне в землището на град П., ведно с построените в него сгради, с
идентификационни номера ...3, ...3.1, ...3.2, ...3.3. Видно от приложено на лист 646 от
изпълнителното дело писмо изх.№ 92-00-261/23.10.2020 г. Община – П. заявява, че
длъжникът по делото не дължи върху посочените имоти данък и такса битови отпадъци. От
материалите по изпълнителното дело е видно, че е осъществявана активна кореспонденция с
общината, имало е знание у длъжностните общински лица, но не са предприети действия, с
които да бъде уведомен съдебният изпълнител за наличие на дължими МДТ от страна на
длъжник. И както става ясно от писмото, това бездействие е по причина на липса на
подобни задължения. Разпоредбата на чл. 458 от ГПК не е нарушена.
Въведеният довод в жалбата относно липсата на внесени такси и разноски, попадащи в
първи ред на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД също е
неоснователен. В делото са приложени доказателства – издадени сметки и приложени
платежни банкови нареждания за извършени плащания от страна на взискателя „М.П.“
ЕООД с ЕИК – .... Извършените действия от ЧСИ в обжалваното разпределение са в
съответствие с указаното в т. 6 на ТР 2/26.06.2015 г. по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС.
Констатира се, че посочените в разпределението дължими такси на ЧСИ са единствено и
само по принудителното изпълнение спрямо посочените продадени на публична продан
имоти и се извличат само от това изпълнително принудително действие. В същото време
неоснователно е и възражението на жалбоподателя досежно невъзможността по чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД да бъдат събирани частни вземания – законът не предвижда подобно
ограничение.
В обжалваното разпределение в достатъчна степен са конкретизирани и
индивидуализирани погасяваните вземания. Конкретните документи – платежни
нареждания, банкови документи, изпълнителен лист, справки от данъчната администрация
и други са приложени по делото. Съдебният изпълнител е спазил дължимата по закон мяра
и е изразил по разбираем и проверим начин произхода и размера на всяко вземане,
включено в разпределението.
Длъжникът е обжалвал разпределението и на основание несеквестируемост на така
продадените имоти, което е допустимо съгласно т. 1, in fine от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където се приема, че „длъжникът може да обжалва на
основание несеквестируемостта и разпределението в тридневен срок от предявяването му“.
Решението на ПОС е правилно и в тази му част, макар и да не се споделят мотивите за това.
Съгласно ТР 7/31.07.2017 г. по т.д. 7/14 на ВКС решението по чл. 437 от ГПК не се ползва
със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за предмет
съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на имота,
2
въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно за правилността на
изпълнителното действие и с разрешаването му не се формира сила на пресъдено нещо по
материално право. С разглеждането на споровете по чл. 435 от ГПК - дали съществува
правото да се иска унищожаване на действието, проведено от изпълнителния орган или
съответно, дали съществува в тежест на съдебния изпълнител задължение да извърши
исканото действие, се разрешава процесуалния въпрос за валидността на процесуалните
действия на съдебния изпълнител. Приетото от съда разрешение се отнася единствено до
обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като
правоустановяващо действие по други спорове. Ето защо и постановените решения по гр.д.
2557/2019 г. и по гр.д. 2229/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив по реда на чл. 437 от ГПК
относно секвестируемостта на посочените имоти не погасяват възможността на длъжника да
аргументира с този довод жалбата си против разпределението.
Настоящият състав констатира, че жалбоподателят е приложил регистрационна карта
за земеделски стопанин, издадена от ОД „З.“ С., заверена на 30.04.2020 г. Съгласно Наредба
№ 9 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани – чл. 5,
ал. 7 легитимацията на земеделските стопани става освен с заверена регистрационна карта,
още и с разпечатка или заверени от ОДЗ копия на анкетни карти с анкетни формуляри и
издадена справка, генерирана от регистъра за декларираната дейност като неразделна част от
регистрационната карта, а такива документи не са приложени от длъжника. От друга страна
при извършения опис – л. 223 и сл. от изп. дело се установява, че въпросният имот е
застроен със сгради, ограден е, не представлява обработваема земя, не е обработван, а
съгласно издадената скица от ОСЗ – П. по предназначение е „стопански двор“. От
посоченото следва, че длъжникът не е доказал наличие на несеквестируеми земи по смисъла
на чл. 444, т. 5 от ГПК.
С оглед изложеното следва решението на Пловдивски окръжен съд да бъде
потвърдено.
Ето защо Апелативен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260852 от 28.06.2021 г. по ч.гр.д. 793/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4