№ 1488
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100500138 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 19613 от 31.10.2024 г.,
постановено по гр. дело № 29490/2024 г. по описа на СРС, 72 състав, с което са уважени
предявените от И. И. Ж. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1
КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със
заповед № *********/18.03.2024 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ поради
съкращаване на щата, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност
„Експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна
дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“,
както и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 6853,28 лв., обезщетение за
периода от 18.03.2024 г. до 18.09.2024 г., през което е получавала по-ниска заплата.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието на второ трудово
правоотношение не влече недействителност на възстановяването на ищцата на работа при
ответника. Намира, че наличието на два трудови договора на пълно работно време е
1
недопустимо и влече недействителност на процесното трудово правоотношение, което е
възникнало по-късно във времето. Поддържа, че е налице реално съкращаване в щата и
длъжността на ищцата не е била запазена, а е била създадена нова длъжност след
обединение на други две, с различни определящи функции – за изкупуване и
присъединяване на енергийни обекти. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за
съвпадение в йерархичната подчиненост и в изискванията за заемане на двете длъжности,
като счита, че новосъздадената длъжност включва по-широк набор от основни трудови
функции. Ето защо, моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените
искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата И. И. Ж. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави
следното:
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ при твърдения на работодателя за извършено съкращаване на единствената
щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „експерт, изкупуване на енергийни обекти“.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата, като едва
след този момент работодателят може да упражни правото да прекрати трудовия договор
законно. В този смисъл – Решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о.,
ВКС, Решение № 179 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5408/2014 г., III г. о., и др.
Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има тогава, когато престава да
съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението
на тази функция е разпределено между други (назначени отпреди това) служители или
2
отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя – съкращаването на щата е реално,
когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат на промяната в щата.
Не е такова положението, когато за изпълнение на същата трудова функция работодателят
наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този смисъл – Решение № 17 от
31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о.
Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че между И. И. Ж. и „Топлофикация София“ ЕАД е съществувало трудово
правоотношение по сключен договор № 112/29.10.2015 г., по силата на който ищцата е
заемала длъжността „експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция
„Инвестиционна и ремонтна дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и
присъединяване на нови клиенти“ в ответното дружество, като това трудово
правоотношение е било прекратено със заповед № 12/10.01.2022 г. на изпълнителния
директор на топлопреносното предприятие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради
съкращаване в щата въз основа на ново длъжностно разписание, утвърдено към 15.12.2021 г.
Посоченото уволнение на ищцата е признато за незаконно и е отменено с влязло в сила на
01.02.2024 г. решение № 580/06.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 12325/2022 г. по описа
на СГС, II-Д състав, с което ищцата е възстановена на заеманата до уволнението длъжност
„експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна
дейност“, отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и присъединяване на нови клиенти“ в
„Топлофикация София“ ЕАД.
Въз основа на заповед № ЧР-ЗРД-57/05.03.2024 г. на изпълнителния директор и
председателя на УС на „Топлофикация София“ ЕАД И. И. Ж. е постъпила отново на работа
при ответника, по реда на чл. 345 КТ, на изпълняваната от нея длъжност към 11.01.2021 г. –
„експерт, изкупуване на енергийни обекти“ в отдел „Развитие на ТПМ и присъединяване на
нови клиенти“, дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“, считано от 05.03.2024 г. На
18.03.2024 г. на ищцата е връчена оспорената заповед № *********/18.03.2024 г., с която въз
основа на утвърдено от изпълнителния директор изменение на длъжностното разписание в
сила от 13.12.2021 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, следва да се отбележи, че възникналото
между страните трудово правоотношение след възстановяването на И. Ж. на работа по реда
на чл. 345 КТ не е недействително. По делото се установява, че към датата на
възстановяването й при ответника ищцата е работила при друг работодател, но по служебно
правоотношение – като главен експерт „Контрол по енергийна ефективност на сгради“ в
Агенция за устойчиво и енергийно развитие, като правоотношението й с държавното
учреждение не е било прекратено и след уволнението й от ответното дружество И. Ж. е
продължила да полага труд в държавната агенция. На първо място, законът не въвежда
изрична забрана за паралелно съществуване на трудово и служебно правоотношение на
пълен работен ден, която да влече като последица недействителност на по-късно сключения
трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 6 ЗДСл, не може да бъде назначено
3
като държавен служител лице, което работи по трудово правоотношение, освен като
преподавател във висше училище, като при възникване на несъвместимост по смисъла на
посочената разпоредба за работодателя съществува възможност да прекрати служебното
правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 ЗДСл. В случая Агенцията за устойчиво и
енергийно развитие не е предприела действия по прекратяване на служебното
правоотношение на ищцата на това основание, което е довело до едновременно
съществуване на двете правоотношения за период от две седмици, но това не обосновава
недействителност на сключения при възстановяването на ищцата на работа трудов договор с
„Топлофикация София“ ЕАД, в изпълнение на влязло в сила съдебно решение.
От друга страна, дори и да се приеме, че процесното трудово правоотношение е възникнало
като допълнителен трудов договор при външно съвместителство в нарушение на
разпоредбата на чл. 111 КТ (доколкото е уговорено полагането на труд в рамките на
установеното работно време по основното правоотношение при първия работодател), то
недействителността на този втори трудов договор би имала действие занапред, след
обявяването й от съда. Докато не бъде обявена недействителността на трудовия договор с
влязло в сила решение на съда, съгласно чл. 74, ал. 2 КТ ще е налице действително
правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко едно от
изчерпателно изброените основания за прекратяването му. Ето защо, дори и да се приеме, че
процесният трудов договор е недействителен, то това обстоятелство не би имало значение за
правилното разрешаване на настоящия правен спор, тъй като до момента на обявяване на
недействителността от съда (каквато не е била обявена към прекратяване на
правоотношението) е съществувало валидно трудово правоотношение, което е допустимо да
бъде прекратено при наличие на предвидените в закона хипотези (в този смисъл –
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/01.02.2021 г. по
тълк. дело № 4/2017 г. на ВКС, ОСГК).
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че между страните е
възникнало валидно трудово правоотношение след възстановяването на ищцата на работа по
реда на чл. 345 КТ, поради което следва да бъде разгледано по същество наличието на
предпоставките за законност на уволнението на посоченото от работодателя основание –
съкращаване на щата, с оглед наведените в исковата молба възражения за липса на реално
съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност.
Видно от протокол № 49/18.11.2021 г., Управителният съвет на „Топлофикация София“ ЕАД
е взел решения за организационно преструктуриране и промени в щата, като е закрит отдел
„Инвестиционна дейност, реконструкция и модернизация на ТПМ и АС“ с двете му звена –
„Проектиране на ТПМ и АС“ и „Геодезия и подземен кадастър“ и са съкратени всички
длъжности – 3 бр. за ръководители, 7 бр. за „инженер проектант“ и 8 бр. за „специалист
кадастър и регулация“. Преименуван е отдел „Развитие на ТПМ и присъединяване на нови
клиенти“ в отдел „Развитие на топлопреносната мрежа и АС и кадастрално обслужване“, в
който са разкрити две щатни бройки за длъжността „технически сътрудник“ и една – за
„ръководител, отдел“. В този отдел е обособено звено „Развитие на мрежата, кадастрално
4
обслужване и нови клиенти“, в което са разкрити 1 щ. бр. за длъжността „ръководител,
звено“, 1бр. за „експерт, юрисконсулт“ и 18 щ. бр. за длъжността „специалист,
благоустройство на мрежата“. Новите 18 броя длъжности са предвидени за заемане от
служителите от закритите звена, включително от служителите на длъжности „експерт,
присъединяване на нови обекти“, „експерт, изкупуване на нови обекти“ (заемана от ищцата)
и „специалист, присъединяване на нови обекти“, като е взето решение на тези служители да
се предложат допълнителни споразумения за преназначаване на длъжността „специалист,
благоустройство на мрежата“, а при промяна на изпълняваните основни задължения в
споразуменията да се включи и срок за изпитване.
В изпълнение на горепосочените решения е прието ново щатно разписание, в сила от
13.12.2021 г., видно от което заеманата от ищцата длъжност е премахната, като на мястото
на закритите отдели в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“ е създаден отдел
„Развитие на ТПМ и АС и кадастрално обслужване“ със звено „Развитие на мрежата,
кадастрално обслужване и нови клиенти“. В това звено са разкрити и новите 18 щ.бр. за
„специалист, благоустройство на мрежата“, предвидени за заемане от работещите на
посочените длъжности в закритите звена, в т.ч. и за длъжността на ищцата. Между страните
не се спори, че на последната е предложено сключването на допълнително споразумение за
новата длъжност и подписване на нова длъжностна характеристика, но същите не са били
приети, след което трудово правоотношение с нея е било прекратено въз основа на
оспорената в настоящото производство заповед.
В трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че реално съкращаване на
щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й
функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или
трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Когато се преценява
реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се
извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се
изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по
длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от
предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при
преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в
трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (в
този смисъл – решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 7 от
01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2000 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д.
№ 5826/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50069 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3244/2022 г., IV г. о. и др.).
Настоящият въззивен състав намира, че при съпоставка на основните трудови функции на
5
съкратената и новосъздадената длъжност не се установява съкращаването на щата да е
реално. От сравнението на представените две щатни разписания се установява премахването
на длъжността „експерт, изкупуване на нови обекти“ и трансформирането й в
новосъздадената длъжност „специалист, благоустройство на мрежата“ в отдел „Развитие на
ТПМ и АС и кадастрално обслужване“ в дирекция „Инвестиционна и ремонтна дейност“.
Съществените функции и задължения на новата длъжност са същите като тези на
предишната, заемана от ищцата, но е различно наименованието на длъжностите и някои
допълнително включени задължения. От представените длъжностни характеристики се
установява, че всички трудови функции на старата длъжност се изпълняват в пълен обем от
новата „специалист, благоустройство на мрежата“, като естеството на работа и на двете
длъжности е свързано главно с дейностите по присъединяване на нови сгради към
топлофикационната мрежа посредством изграждане и изкупуване на присъединителни
топлопроводи. Основните трудови задължения на длъжностите съвпадат – подготвяне на
процедурата по изграждане и изкупуване на енергийните обекти; документооборота във
връзка с изграждането и изкупуването на присъединителните съоръжения; остойностяване
на топлопровода и абонатната станция, които подлежат на изграждане и изкупуване, водене
на преговори с инвеститори и етажни собствености за постигане на съгласие относно цената
на изкупуване, поддържане на картотека на преписките за изграждане и изкупуване на
енергийни обекти; като в цялост задълженията касаят процеса по присъединяване и
изкупуване на енергийни обекти. Добавените допълнителни задължения за длъжността
„специалист, благоустройство на мрежата“, касаещи геодезически дейности и поддържане
на контакт с топлорайоните, не са определящи за характера и съдържанието на работата,
доколкото се установява, че се касае за спомагателна техническа дейност, след като за
длъжността не е предвидено изрично изискване за специфично геодезическо образование.
Изводът, че новата длъжност е с идентични съществени трудови функции като съкратената
длъжност, се потвърждава от еднаквите изисквания, предвидени за заемане на двете
длъжности – висше техническо образование, с образователно-квалификационна степен
„магистър“, каквато ищцата притежава, като йерархичното място в структурата на
предприятието на двете длъжности също съвпада – те са пряко подчинени на ръководителя
на отдела, на когото се отчитат за изпълнението на задачите, като взаимодействат с
останалите структурни звена в отдела и с техническите отдели на топлорайоните.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на събрания доказателствен материал
настоящият въззивен състав намира, че съкращаването на щата е фиктивно, а не реално,
доколкото е видно, че в комплекса на трудовите функции на новосъздадената длъжност са
включени изцяло трудовите функции на закритата, а предвидените допълнителни трудови
задължения не са съществено нови и определящи, т.е. в случая не се променя характера и
естеството на изпълняваната работа. В тежест на ответника-работодател е да докаже пълно и
главно, че е налице реално съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност, но той не
е ангажирал достатъчно доказателства (свидетелски показания, експертни заключения), за да
опровергае проведеното от ищцовата страна насрещно доказване в тази насока. Всичко
изложено разколебава твърденията на ответника за извършено реално съкращаване на
6
щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност и предвид разпределената доказателствена
тежест за ответната страна да установи законността на уволнението, включително реалното
съкращаване на длъжността, следва да се приеме, че в случая не са били налице
предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Ж. на посоченото в
заповедта на работодателя основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което искът за отмяна
на уволнението като незаконно е основателен и следва да се уважи. Ако се приеме, че се
касае до хипотеза на чл. 111 КТ и възникналият с ответника втори трудов договор е такъв за
допълнителен труд, то прекратяването му е могло да бъде извършено валидно и на
основание чл. 334, ал. 1 КТ – с предизвестие на работодателя от 15 дни без необходимост от
обосноваване на конкретно уволнително основание, но в случая ответното дружество е
прекратило правоотношението на различно основание, чиято законност не се установява по
делото.
Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно съдебно
решение, което следва да бъде потвърдено. Основателността на претенцията по т. 2 на чл.
344 КТ произтича от уважаването на иска за отмяна на уволнението, като по отношение на
тази претенция и на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225 КТ не са изложени
конкретни доводи за неправилност на съдебния акт във възивната жалба, поради което не са
налице основания за отмяна на обжалвания акт и в останалата част.
При този изход на спора въззиваемата има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за платено възнаграждение за един адвокат. Въззивният съд намира за
основателно направеното от въззивника в хода на устните състезания възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК срещу претендираните от насрещната страна разноски, като с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото и положения от процесуалния
представител на ищцата труд пред въззивната инстанция, уговореният и платен от
въззиваемата хонорар за процесуално представителство във въззивното производство в
размер на 1200 лв. е прекомерен и следва да бъде намален до сумата от 600 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19613 от 31.10.2024 г., постановено по гр. дело № 29490/2024
г. по описа на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на И. И. Ж., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8