М
о т и в и към присъда № 26 от 21.06.2019 година,постановена по н.о.х.дело № 548 по
описа за 2018 година на Районен съд Велинград:
Обвинение против подсъдимия Г.Т.Т. - роден на *** ***,български
гражданин, с основно образование, разведен, безработен, неосъждан – реабилитиран по право, с ЕГН **********, в това, че за времето
от 31.03.2017 година до 03.04.2017 година във Велинград , с цел да набави за
себе си имотна облага е възбудил и поддържал у В.И.П. *** заблуждение ,че ще
заплати престоя си в хотел „Жери“, и с това е причинил на К.Г.Ж. *** имотна
вреда в размер на 246.60 лева- престъпление по чл.209,ал.1 от НК .
К.Г.Ж. *** е конституиран като граждански ищец по делото и е предявил граждански иск против подсъдимия Г.Т.Т. ,за сумата сумата 246.60 лева , представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието.
Подсъдимият не се признава за виновен,като твърди че дължи
сумата на гражданския ищец но не е
извършил престъпление – трябвало е да работи с някакъв човек ,но той не се е
явил и за това е напуснал хотела без да заплати.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свид.
К.Г.Ж. е собственик на хотел „Жери”,намиращ се във Велинград,на
ул.”Криволак”№13. В този хотел работят свид. В.И.П.,като администратор на рецепция и свид. А.А.Ю. ,като сервитьорка.
На
31.03.2017 година в хотел „Жери” във Велинград пристигнал подс. Г.Т. и пожелал
пред администраторката на рецепция свид.
П. да бъде настанен в стая в хотела. При
настаняването администраторката го
попитала колко дни ще остане в хотела, за да определи сумата,която следва да
заплати,но той отговори че не е сигурен – обяснил,че са работна група,чака други свои колеги и за това дали има проблем да плати на другия
ден,за да е сигурен за колко човека ще плати и за колко дни. Поради това
подсъдимият бил настанен в хотел „Жери” без предварително да заплати за престоя
си.Впоследствие при запитвания от
страна на свид. П. относно заплащане на престоя
той изтъквал различни причини - че ще плати след обяд или на другия ден,но не е
заплащал сумата за нощувките. По време на престоя си в хотела подсъдимият Т. извършвал
консумация на храни и напитки в ресторанта на хотела,като всеки път казвал на
сервитьорката А.Ю. ,че парите не са в него,а са горе в стаята и за това да
пуска касови бележки по сметка на номера на стаята,в която е настанен и се
подписвал на касовите бележки. Тези касови бележки сервитьорката предоставяла
на рецепцията на свид. П..Касовите бележки били четири на брой – от 31.03.2017
г. за 22.50 лева; от 01.04.2017 год.- за 21.80 лева,от 02.04.2017 година за 25
лева и за 7.30 лева т.е общо за сумата 76.60 лева.
След третата нощувка – на 03.04.2017
година, подс. Т. напуснал хотела,без да
заплати и нощувките, и консумацията в ресторанта. Същият оставил ключа в стаята
си и не се обадил на администраторката,респ. на друг служител на хотела. Този
ден свид. П. при пристигане на работа
попитала за пореден път колежката си дали Т.
е платил за престоя си в хотела,получила отрицателен отговор и
впоследствие от камериерката научила,че Т.
е напуснал хотела.За трите нощувки Т. дължи сумата 170 лева и 76.60 лева за
консумация в ресторанта – общо 246.60 лева,която и до настоящия момент не е
заплатил на свид. Ж..
За да приеме посоченото по-горе съдът
взе предвид показанията на свид. Ж.,П. и Ю.,тъй като същите са
последователни,непротиворечиви и правдоподобни. Съдът не дава вяра на обясненията на подс. Т.,че не е заплатил нощувките
в хотела и консумацията в ресторанта към него,тъй като очаквал да работи с
някакво лице,което да му даде пари,за да заплати дължимите суми,тъй като се
касае за защитна позиция,която не е подкрепена от останалите
доказателства,събрани в настоящия процес. Това негово обяснение е в
противоречие с установеното от свид. П. и Ю. относно поведението на подсъдимия
при настаняването в хотела и твърдението му към този момент,че чака работна
група и че ще плати,след като колегите
му се настанят в хотела т.е пред тази свидетелка той е твърдял
обстоятелства,които са различни от обяснението му в съдебно заседание. Нещо
повече – подсъдимият не сочи името на лицето,с което според него е следвало да
работи ,нито от къде е,респ. къде и каква работа е следвало да извършват.
Подсъдимият е осъждан два пъти – с Присъда № 80 от 21.02.2005 г. ,постановена по н.о.х-дело № 12/2005
г. на РС Раднево,влязла в сила на 09.03.2005 гадина – за престъпление по чл.209,ал.1 от НК във
вр. с чл. 26 от НК – на лишаване от свобода за срок от 1 година,изпълнението на
което е отложено за срок от 4 години и с Присъда № 120 от 06.04.2005 г. ,постановена по н.о.х-дело № 118/2005 г.
на РС Раднево,влязла в сила на 21.04.2005 гадина – за престъпление по чл.183,ал.1 от НК – на
глоба в размер на 200 лева,като по тези два съдебни акта е реабилитиран на основание чл. 88а,ал.4 от НК –
с оглед момента на влизане в сила на присъдите,изтеклия значително по-дълъг срок от този,предвиден в
чл. 82,ал.1 от НК и обстоятелството,че след това подс. Т. не е осъждан и не е извършил умишлено
престъпление,за което се предвижда наказание лишаване от свобода до
инкриминирания момент. Реабилитацията по чл. 88а от НК настъпва по право и не е
необходим нарочен акт за това,вкл. и отбелязване в съотв. акт за съдимост.От
представената Полицейска справка е видно,че подсъдимия е роден и има постоянен
и настоящ адрес *** ,родителите му са починали,има брат и две деца,срещу него
има регистрирани три ЗМ – две през 2004 г. и едно през 2005 година. С Присъда № 13
от 21.02.2019 година,постановена по н.о.х.дело № 2314/2018 година на РС Велико
Търново,подс. Т. е признат за невиновен и оправдан по обвинение за престъпление
по чл. 209,ал.1 от НК във вр. с чл. 26,ал.1 от НК,като същата е потвърдена с
Решение № 46/18.04.2019 г. по в.н.о.х.дело № 83/2019 г. на ОС Велико Търново.Същият
е подписал декларация,че семейството му се състои от него,не получава доходи и
не притежава недвижими имоти и МПС.
С
оглед на горното е видно,че Г.Т.
*** от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление
по чл. 209,ал.1 от НК от НК:
– за времето от 31.03.2017 година до 03.04.2017 година във Велинград , с цел
да набави за себе си имотна облага е възбудил и поддържал у В.И.П. ***
заблуждение ,че ще заплати престоя си в хотел „Жери“, и с това е причинил на К.Г.Ж.
*** имотна вреда в размер на 246.60 лева.На 31.03.2017 година,във Велинград, подсъдимият Т. с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил
заблуждение у свид. В.П. – администратор
рецепция в хотел „Жери”Велинград ,като я мотивирал да извършат действие
/настаняване в посочения хотел / и
същевременно е създал невярна представа
у нея, че плати цената за хотелската
услуга,вкл. и консумация в ресторанта на хотела,като с това е причинил имотна вреда в размер на 246.60
лева на К.Г.Ж. – собственик на посочения хотел.След това – от
31.03.2017 година до 03.04.2017 година подсъдимият Т. е поддържал
това заблуждение у свид. П. – че ще
заплати цената на нощувките - измислял
причини за неплащането – че чака цяла работна група и следва да уточни броя на
хората,броя на нощувките,както и продължителността на престоя,след което е
напуснал хотела,оставяйки ключа в стаята,без да уведоми за това служител на
рецепцията,респ. друг служител на хотела.В случая деецът е използувал договорни
отношения с измамлива цел т.е постигал е договореност със служител на хотела,за
да получи съотв. услуги,като е получил същите
и
е поел ангажименти да заплати за тях съотв.
сума,като поначало не е имал намерение за изпълни поетото задължение. Този
извод следва от обстоятелството,че подсъдимият е давал различни обяснения за
неплащане на хотелската услуга,които се различават от тези в съдебно
заседание,след което е напуснал хотела по посочения по-горе начин. Всичко това
сочи ,че още при настаняване в хотела подсъдимият не е имал намерение да изпълни
сключения договор т.е при договарянето е
възбудил заблуждение у свидетеля свид. П.
с
единствената цел - да набави за себе си
имотна облага /получаване на услугите /
и респ. да причини другиму имотна вреда.В подкрепа на изложеното до тук Решение
№ 105 от 31.03.2009 година по н.дело № 58/2009 година на ІI-ро НО на ВС ,в
което се обсъжда неизпълнение на договор
за туристическа услуга,вкл. и въвеждане в забруждение още по време на
регистрация в хотела с цел получаване на имотна облага,както и цялостното
последващо поведение на дееца,от което може да се направи извода за
първоначално измамливо намерение да ползва туристическата услуга без да я
заплаща,както и Решение № 552 от 03.06.2014
година по н.дело № 2068/2013 година на ІIІ-то НО на ВС ,в което са изложени
съображения относно настъпила имотна вреда,вкл. и при последващо заплащане на
туристическата услуга,което в процесния случай не се е сулчило. За да приеме
тази фактическа обстановка съдът взе предвид
свидетелските показанията ,депозирани
в настоящето производство и писмените доказателства.
– деянието е извършено при п р я к
у м и с ъ л ,тъй като подсъдимият е
съзнавал неговия общественоопасен характер,предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал това. Този извод следва от фактическата
обстановка,при която е извършено деянието .Както се посочи по-горе измамливите действия
са извършени от Т. единствено с користна цел т.е да набави за себе
си имотна облага и да причини вреда на гражданския ищец.В подкрепа на тази теза
е и поведението на подсъдимия по време на престоя му в хотела ,вкл. и
консумация в ресторанта с обяснение,че си е забравил парите в стаята и да ги
запишат на номера й,както и това,че до настоящия момент подсъдимият не е заплатил
цената на ползваните от него услуги.
- съдът не
възприе тезата на защитата на подсъдимия,че същият следва да бъде признат за
невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 209,ал.1 от НК,тъй
като били налице само граждански правоотношения между подсъдимия и гражданския
ищец.Действително е налице сключен договор ,но този договор е сключен с
измамлива цел. Защо съдът прие,че са налице и обективните и субективните
признаци на престъплението измама – съдът е изложил съображенията си по-горе.
При
определяне на наказанието съдът се съобрази с ниската степен на обществена опасност на деянието и на
дееца;причините за извършване на престъплението – неспазване от страна
на служителите установения порядък за предварително заплащане на нощувките в
хотела; подбудите за извършване на престъплението – користни; отегчаващото
вината обстоятелство – лоши характеристични данни за подсъдимия,с оглед на предишните му
осъждания,за които е настъпила реабилитация по чл. 88а от НК и смекчаващите такива – чисто съдебно минало и частично самопризнание.
С оглед на това съдът определи
наказанието при превес на смекчаващи вината обстоятелства ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за с
р о к от ЕДНА ГОДИНА.
На
основание чл.66,ал.1 от НК , съдът
ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. За да приложи
института на условното осъждане съдът взе предвид чистото съдебно минало на
дееца / същият е осъждан,но е реабилитиран на основание чл. 88а,ал.4 от НК /,размера на наложеното наказание и след
преценка,че целите на наказанието и преди всичко специалната превенция,могат да
бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наказанието..
Г р а ж д а н с к и я и с к
за претърпени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ, е О С Н О В А Т Е Л Е Н и следва
да бъде у в а ж е н ,така както е предявен т.е подсъдимият да бъде осъден да заплати на да
заплати на К.Г.Ж. ***, с ЕГН ********** сумата 246.60 лева/двеста
четиридесет и шест лева и шестдесет стотинки/,представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на деянието .
Касае се за и
с к з а н е п о з в о л е н о у в р е ж д а н е
по смисъла на чл.45 от ЗЗД -
поправяне на противоправно и виновно причинените вреди другиму. Защо съдът
счита,че Г.Т.Т. от гр.Раденво виновно
и противоправно е причинил вреди на пострадалия т.е че е осъществил състава на престъпление по
чл.209,ал.1 от НК , съдът е посочил съображенията си по-горе,при мотивиране на
наказателната част на присъдата. В обективните признаци на посочения престъпен
състав е налице и причиняване на имотна
вреда другиму т.е последното обстоятелство е безспорно установено.За да
определи размера на имуществената вреда съдът се съобрази с показанията на
свидетелите и приложените по делото писмени доказателства.
Подсъдимият Г.Т.Т., с посочена
по-горе самоличност, да заплати на Държавата такса 50.00 лева / петдесет лева/ ,върху уважената част от гражданския иск, плюс пет лева за
служебното издаване на изпълнителния лист;
По горните
съображения бе постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: