Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260007/10.7.2020г. Град Варна
Варненският окръжен
съд Наказателно
отделение
На единадесети юни Две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНЧО САВОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ПЕТРОВА
МЛ.СЪДИЯ ФИЛИП РАДИНОВ
Секретар: Теодора Иванова
като разгледа докладваното от съдия Станчо Савов
ВЧНД
№193 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид:
Производството
е по реда на гл.XXI от НПК и e образувано въз основа на частна жалба от С.Н.Н., подадена чрез
упълномощения от същия адв.И.Н.А. ***,
срещу Разпореждане от 19.12.2019 г. постановено по НЧХД №5416/2019 г. по
описа на Районен съд-Варна-15 състав, с което на основание чл.250, ал.1, т.1,
вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по делото.
В
жалбата се излагат доводи за неправилност на
съдебния акт, постановен от районния съд въз основа на изводи направени при
погрешно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон, свързани с
престъпленията и точният момент на тяхното извършване, предмет на подадената от
страна на частния тъжител тъжба и съответните преклузивни срокове посочени в
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция се явяват
упълномощеният от частния тъжител процесуален представител – адв.А. *** и Б.Б. ***, с
процесуалния си представител - адв.П. Н. ***.
Адв.А. поддържа изложените в жалбата основания, като
счита, че същата следва да бъде уважена.
Адв.Н. изцяло споделя
направените в обжалвания акт от първоинстанционния съд изводи, които намира за
правилни и законосъобразни.
Настоящият въззивен състав
счита така подадената частна жалба за допустима и по съществото си за
неоснователна по следните съображения:
Производството по
НЧХД №5416/2019 г. по описа на Районен съд-Варна-15 състав е образувано въз основа на подадена
частна тъжба №87858/21.11.2019 г. от С.Н.Н., чрез упълномощения от същия
защитник - адв. И.А. ***, срещу Б.Б.С., за
извършено от същия престъпление по чл.148 ал.2вр.ал.1т.1 и т.2 вр.чл.147
ал.1,пр.2 от НК.
С
разпореждане от 29.11.2019г на съдията-докладчик по делото, на частния тъжител
е дадена възможност в 7-дневен срок, да отстрани констатирани нередовности в
частната тъжба, като посочи конкретни факти, за обстоятелствата, при които се
твърди, че е извършено престъплението/престъпленията, да конкретизира ясно и
точно какво престъпление/престъпления се претендират, както и да посочи кога е
узнал за случилото се.
В
полученото във ВРС в срок писмено уточнение
към частната тъжба се посочва, че доколкото Присъдата на ВРС от 11.06.2018г.,
по НЧХД №3878/2018
г. по описа на ВРС, образувано въз основа на частна тъжба от Б.С., с която решаващият съд е признал за виновен подс.Н. е
влязла в сила на 31.10.2019г., включително и по отношение на нейната
оправдателна част за извършени престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр чл.
146, ал. 1 от НК и чл. 144, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, то следва да се
счете, че същите не са извършени или, ако са извършени - са несъставомерни като
правна квалификация, поради и което именно от тази дата следва да се
ангажира наказателната отговорност на Б.Б..
Уточнява се и че частният тъжител е узнал за повдигнатите обвинения и
приписаните престъпления, /неоттеглени до края на наказателния процес/, още с
получаване на частната тъжба, като извършеното от Б. престъпление е
продължавано - започнало на 24.08.2018г., със завеждане на тъжбата до ВРС - до окончателното
влизане в сила на Присъдата - 31.10.2019г. Сочи се и, че наличните
обстоятелства обосновават повдигнатите обвинения срещу Б.С.Б. за неоснователно
поддържана частна тъжба за престъплението обида и закана като продължавано по
смисъла на чл. 26 НК от подаване на тъжбата до влизане в сила на Присъдата, в
оправдателната й част. Претендира , че Б.С.Б. е извършил престъпление чл. 147,
ал. 1, предл. 2 вр. чл. 148, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 1 от НК, както по чл.148,
ал.1, т.1, вр.чл.146 от НК, с оглед отправени обидни квалификации от Б. към Н. и неговото семейство в социалната мрежа Facebook от 06.07.2018 г. ,
които са били видни дълго време, като след последното заседание на въззивния
съд и произнасяне на решението на ВОС на 24.10.2019 г. и в периода след това,
публикациите са били изтрити, а за тях тъжителят е узнал в периода от
последното заседание на ВОС/11.06.2019/,
до влизане в сила на присъдата – на 31.10.2019 г.
С Разпореждане от 19.12.2019 г. Районен съд-Варна-15 състав
е прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1, вр.чл.24,
ал.5, т.2 от НПК, приемайки, че както частната тъжба, така и уточненията на същата, са депозирани извън
срока по чл. 81, ал.3 от НПК, в обстоятелствените им части на уточненията не се съдържат никакви конкретни
факти за продължавано престъпление по 147, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, а по отношение на претендираното едва с
уточняващата молба престъпление по чл. 148, ал. т.1. вр. чл. 146 НК което не
фигурира в първоначално депозираната частна тъжба и за което липсва и дата на извършване в първоначално
депозираната частна тъжба/, за първи път се визира дата в уточняващата молба и
със същата се навеждат и нови факти.
Така направеният извод от ВРС
и изложените в тази връзка аргументи изцяло
се споделят от настоящия състав на въззивния съд. Разпоредбата на чл.250
ал.1 от НПК задължава съдът да прекрати наказателното производство, когато се
установят обстоятелствата визирани в
законовия текст. Наред с общите основания на чл.24 ал.1, т.2-4 и 6-10, законодателят е предвидил и
специална хипотеза приложима по делата от частен характер, а именно –
хипотезата на ал.5 на чл.24 от НПК. В настоящия случай районния съд е
приел, че са налице изискуемите предпоставки на чл.24, ал.5, т.2 от НПК, а
именно - че тъжбата не отговаря на условията посочени в чл.81 от НПК, тъй
като е изтекъл предвиденият в чл.81,
ал.3 от НПК шестмесечен преклузивен срок, както и поради тава, че депозираната частна тъжба,
въпреки наведените уточнения не е
съответна и на изискванията на чл.81, ал.1 от НК.
Настоящата инстанция намира за
законосъобразна преценката на контролирания съд, за това, че в конкретния
случай подадената частна тъжба по отношение на осъществено спрямо частния
тъжител Н. престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, извършено при условията на
чл.26 от НК, не отговаря на изискванията както на чл.81, ал.1 от НПК посочващи
нужното й съдържание, така и на чл.81, ал.3 от НПК, доколкото е депозирана
извън указания в разпоредбата шестмесечен срок. Правилни са изтъкнатите
аргументи на ВРС касаещи липсата на конкретни факти обуславящи квалификацията
на посоченото деяние по чл.26, ал.1 от НК, предвид, че действително такива в
частната тъжба се съдържат единствено по отношение на депозрането на
24.08.20018 г. и съдържанието на частната тъжба въз основа на която е
образувано и НЧХД 3878/2018 г. на ВРС. ВОС също намира, че изтъкнатото в
жалбата като довод за наличието на продължавано престъпление, а именно –
бездействието на подс.Б., който не оттеглил в хода на наказателното
приозводство частната си тъжба не е обуславящо и определящо за така твърдяното
и не може да компенсира липсата на конкретни факти относими към признаците на
извършено продължавано престъпление, прието от жалбоподателя за довършено с
влизане в сила на произнесената от ВРС присъда, като в този смисъл и не могат
да бъдат кредитирани и аргументите за противното изложени във въззивната жалба.
Предвид посоченото, ВОС счита, че така подадената частна тъжба за извършено
престъпление по чл. 147, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК, както е приел и ВРС не
отговаря на изискването на чл.81, ал.1 от НПК свързано с нужното на същата
съдържание.
По възражението на
жалбоподателя относно спазване на срока за подаване на частна тъжба/в
частност по отношение на горепосоченото престъпление/ ВОС намира, че както
правилно е посочил и първоинстанционният съд е относима разпоредбата на чл. 81, ал. 3 пр. 1 НПК, съгласно която
тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият
е узнал за извършване на престъплението.
Жалбоподателят се позовава
в частната тъжба на обстоятелството, че деянието е извършено от Б. чрез действие –
подаване на тъжбата срещу него, и бездействие – за това, че през време
на образуваното съдебно производство не е предприел действия за оттегляне на
обвиненията си срещу него. Поради това жалбоподателят счита, че деянието, за което
е подал тъжбата, е продължавано и е осъществено в периода от 24.08.2018г., със завеждане на тъжбата до
ВРС - до 31.10.2019г., когато е влязла в сила
присъдата, с която е оправдан за престъпления по чл.148,
ал.1,т.1,вр.чл.146,ал.1, вр.чл.26 и по чл.144,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК. В уточняващата
молба и във въззивната жалба посочва, че е узнал за извършените от Б. деяния с
всичките им обективни и субективни признаци към момента на получаване
на съобщението от първоинстанционния съд за внесената частна тъжба.
Във връзка с изложеното,
следва да се се уточни, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147, ал. 1 НК има
две форми: разгласяване на позорно обстоятелство за другиго и приписване на
престъпление. Престъпният резултат настъпва с узнаване на разгласения позорен и
неверен факт, съотв. с узнаване на приписаното престъпление, от страна на поне
едно лице. Това означава, че изпълнителното деяние е резултатно и е довършено в
момента, в който друго лице е узнало за разпространените факти. Бездействието,
изразяващо се в липса на предприети действия за оттегляне на разгласените
факти, не е инкриминирано като престъпно деяние и съответно не може да служи за
отправна точка при преценката за началния момент, от който започва да тече
срокът по чл. 81, ал. 3 НПК.
Приложени към настоящия случай, горните съображения водят до извод, че частната
тъжба е просрочена. Установява се от изисканите служебно по НЧХД № 5416/2019 г.
на ВРС протоколи от проведени съдебни заседания по НЧХД № 3878/2019 г. по описа
на ВРС, че както е посочил и
контролираният съд, последният е получил подадената срещу него от Б. частна
тъжба преди 16.10.2018 г., когато е било
проведено съдебно заседание по делото и е констатирано, че книжата са връчени
на страните, като съответно и преди тази дата е моментът, в който Н. е узнал за
деянието, въведено като предмет на частната тъжба на Б.. Тя е подадена в съда
на 27.11.2019 г. и съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК се явява подадена
след изтичане на изискуемия шестмесечен срок.
Последното е относимо и за релевираното едва с
уточняващата молба престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр.чл.146 от НК, касаещо обидни квалификации отправени на
06.07.2018 към Н. и неговото семейство от Б.,
за което тъжителят е посочил, че е узнал, в периода от последното
съдебно заседание на ВОС – 11.06.2019, до влизане в сила на присъдата по делото
/31.10.2019 г./. Това е така, тъй като заявеното е в очевиден противовес на
обективирното в изисканите и приложени протоколи от проведено на 13.11.2018 г.
съдебно заседание по НЧХД 3878/2018 г., видно от които частният тъжител Н. е
бил информиран за твърдените публикации в профила на Б. във Facebook. В този смисъл и именно от
тази дата както правилно е посоччил първоинстанционния съд следва да се приеме,
че е започнал да тече 6 -месечният преклузивен срок, предивид и което към
датата на подаване на частната тъжба - на 27.11.2019 г. по
НЧХД №5416/2019 г. по описа на ВРС, същият е изтекъл.
Във връзка с наведените във въззивната жалба
твърдения, оспорващи правилността на
посоченото от ВРС по отношение направените от съда изводи за преклудиране
възможността да се подаде частна тъжба за извършено престъпление по чл.147 от НК, предвид че правото на защита за същото не се погасява по давност, докато
компетентния съд не установи противоправност на повдигнатото му чрез тъжбата
обвинение, следва да се посочи, че при такива случаи с оглед евентуална
квалификация на извършеното по чл.286, ал.1 от НК, съответното решение е на
органите на ДП, доколкото при преценка на фактите, същата би обуславила
наличието на извършено престъпление, което се преследва по общия ред, тъй като
се касае за престъпление засягащо интересите на правосъдието, а не само лични
такива на набеденото лице. Защото по своето същество, именно това престъпление
се изразява в изявление пред надлежен орган на властта, с което се уличава
невинно лице в извършването на определено престъпление, каквито факти се
релевират и в конкретния случай.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че са
били налице процесуалноправните предпоставки за приложението на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК,
уреждащ хипотезите, в които образуваното наказателно производство се
прекратява, с оглед на което атакуваното разпореждане, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 250, ал. 4, във
вр. с чл. 334, т. 6, във
вр. с чл. 338 от НПК,
съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №8021 от 19.12.2019 г. постановено по
НЧХД №5416/2019 г. по описа на Районен съд-Варна-15 състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационна
проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.