№ 177
гр. Несебър, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Р.ина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20242150100284 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл.240 от ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът О.Д. К., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес в Република България: село М., местност Р., Сграда „Р.к.“ 1, община Поморие, твърди,
че на 20.04.2021г. между нея и ответника О.В. Ш., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес в Република България: град ***, е сключен договор за заем за
сумата в размер на 189 000 евро. Падежът, на който ответницата е следвало да върне цялата
заемна сума, е уговорен на 31.12.2022г. За вземането си по договора за заем ищцата твърди,
че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 1217/2023г. по описа на Несебърския районен
съд, който е издал Заповед № 564 от 16.11.2023г. за изпълнение на парично задължение. Въз
основа на заповедта е образувано изпълнително дело № 7/2024г. по описа на ЧСИ Д-р
Росица Стоянова с рег.№ 706 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Бургас. Твърди
също, че ответницата е изплатила цялата дължима сума по изпълнителното дело, но
предвид, че е подала възражение по чл.414 от ГПК, това обуславя правния интерес на
ищцата да поиска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи част от сумата
по заема от 189 000 евро, а именно сумата в размер на 24 955,90 лева, която сума е предмет
на заповедта за изпълнение. Моли да бъде признато за установено, че ответницата й дължи
сумата в размер на 24 995,90 лева, представляваща част от главницата по договора за заем от
20.04.2021г., чийто общ размер е 189 000 евро.
1
В отговора на исковата молба ответницата О.В. Ш. изразява становище за
неоснователност на иска. Отрича ищцата-заемодател да е изпълнила задължението си да й
предостави уговорената заемна сума, включително и преди сключването на договора и че
това се е случило в град Москва, както е декларирала ответницата съгласно чл.2 от договора.
Договорът за заем е бил подписан пред нотариус, но същият не е назначил преводач на
руски език, поради което съдържанието на договора е остА.ло неизвестно за ответницата.
В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от упълномощен адвокат,
който моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответницата не се явява в съдебно заседание. Представлява се от процесуален
представител, който заявява, че поддържа отговора на исковата молба с изложените в него
доводи. Не отрича подписването на договора, но отрича сумата по заема за е предавА. на
ответницата, по който начин ищцата-заемодател не е изпълнила основното си договорно
задължение.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа и правна стрА.:
На 20.04.2021г. в град Бургас между О.Д. К., от една стрА. в качеството й на
заемодател, и О.В. Ш., от друга стрА. в качеството й на заемател, е сключен договор за
паричен заем, с който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в
размер на 189 000 евро, а от своя заемодателят се е задължил да върне заемната сума в срок
до 31.12.2022г. В чл.2 от заемния договор страните са заявили, че заемната сума е
предоставена на заемателя преди подписване на договора в град Москва, Руската
Федерация, като заемателят е декларирал, че е получил изцяло сумата от 189 000 лева. Т.е.
посочената договорна клауза има характер на разписка за предадената от заемодателя,
съответно получената от заемателя сума, уговорена с договора. Договорът е с нотариална
заверка на подписите рег.№ 927 от 20.04.2021г. на нотариус АтА.с Димов с рег.№ 285 на НК
и район на действие Бургаския районен съд.
На 13.11.2023г., т.е. след изтичане срока на договора за заем О.Д. К. е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 1217/2023г. по описа на Несебърския
районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 564 от 16.11.2023г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и изпълнителен
лист № 524 от 16.11.2923г., по силата на които длъжникът О. Владимировна Ш. с ЕГН
**********, гражданин на Руската Федерация, с разрешение за дългосрочно пребиваване в
Република България, постоянен и настоящ адрес: град Несебър, местност „Бостанлъка“ №
82, етаж 4, ап.39, следва да заплати на О. Дмитриевна К. с ЕГН **********, гражданин на
Руската Федерация, с разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България,
постоянен адрес: село М., местност „Р.“, сграда „Р.к.“ 1, сумата в размер на 12 780 евро, с
левова равностойност 24 995,50 лева, представляваща част от главницата по договор за заем
от 20.04.2021г., сключен за сумата в размер на 189 000 евро, с нотариална заверка на
подписите рег.№ 927/20.04.2021г. на нотариус АтА.с Димов с рег.№ 285 на НК и район на
2
действие Бургаския районен съд, ведно със законната лихва за забава, считано от 13.11.2023г.
до окончателното изплащане на главницата, и сумата в размер на 499,91 лева,
представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
№ 7/2024г. по описа на ЧСИ Д-р Росица Стоянова с рег.№ 706 на КЧСИ и район на действие
Окръжен съд – Бургас. В хода на изпълнителното производство длъжникът О.В. Ш. е
извършила плащане на сумата по изпълнителния лист, а въз основа на искане на взискателя,
съдебният изпълнител е прекратил производството на основание чл.433, ал.2 от ГПК.
Безспорно по делото се установи, че между ищцата и ответницата е налице
твърдяното договорно отношение – договор за паричен заем, по силата на който ищцата е
предоставила на ответницата парична сума, срещу задължението за връщането й. Налице е
сключен в писмена форма между страните двустранен, неформален, възмезден договор като
изпълнението на задължението на едната стрА. обуславя изпълнение на задължението на
другата стрА.. В случая се установи, че ищцата е предоставила на ответницата уговорената
сума преди подписване на договора, както за декларирали страните, като клаузата на чл.2 от
заемния договор има характер на разписка за получената от заемателя сума по заема. Не е
оспорена истинността на приетия като доказателство писмен документ, обективиращ
процесния договор за заем. Установи се, че ответницата не е изпълнила задължението си да
върне в уговорения срок заетата сума, като не е извършвала никакви плащания, съобразно
поетото от нея задължение, и след изтичане срока на договора. Едва след образуване на
изпълнителното дело ответницата е заплатила тази част от заема - 12 780 евро, за която сума
са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнителното дело.
Така към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК, длъжникът по заповедта и ответник в настоящия процес и
дължал сумата по нея, като задължението си по главницата той е изплатил след издаването
на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Фактът на плащането, чрез което е погасено задължението, настъпил след
завеждането на иска, съдът е длъжен да вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК,
поради което искът следва да се отхвърли.
По въпроса за разноските, направени от ищеца в заповедното производство, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив, съгласно разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014г., т.12 на ОСГТК. Разноските, направени от ищеца в
заповедното производство, са присъдени с издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, а именно сумата в размер на 499,91 лева за платена държавна такса.
Поради това тя също е била предмет на принудителното изпълнение и е била заплатена от
длъжника в полза на взискателя, което също е било условие за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК. Същевременно нито в исковата
молба, нито в съдебно заседание от името на ищеца се прави изрично искане за присъждане
на разноските в заповедното производство, поради което и съдът не следва да се произнася
3
по тези недължими и непоискани разноски.
Съгласно правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, които съдът намира за доказани в размер
на 250 лева за платена държавна такса. Въпреки извършеното от ответника плащане на
задължението по главницата, предмет на съдебния спор, същият не следва да бъде
освободен от заплащането на тези разноски, респ. те да остА.т за сметка на ищеца, тъй като
в случая не са налице нито в кумулативна наличност, нито поотделно която и да е от двете
предпоставки за това по чл.78, ал.2 от ГПК.
На ответника не се следват разноски по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
тъй като въпреки отхвърлянето на иска, основанието за това е извършеното в хода на делото
плащане, т.е. към датата на предявяване на иска, съвпадащ с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по смисъла на чл.422 от ГПК, той е дължал цялата сума
за която е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Поради това и претенцията му за
заплащане на разноски в размер на 1 200 лева за платено адвокатско възнаграждение следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от О.Д. К., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес в Република България: село М., местност Р., Сграда „Р.к.“ 1,
община Поморие, иск за признаване за установено, че О.В. Ш., родена на ***г., гражданин
на Руската Федерация, с постоянен адрес в Република България: град ***, й дължи сумата в
размер на 24 995,90 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин деветдесет и пет лева и 90
ст.), която е левовата равностойност на 12 780 евро, представляваща част от главницата по
Договор за паричен заем с нотариална заверка на подписите рег.№ 927 от 20.04.2021г. на
нотариус АтА.с Димов с рег.№ 285 на НК и район на действие Бургаския районен съд,
сключен за заемна сума от 189 000 евро (сто осемдесет и девет хиляди евро), и за която част
от главницата в размер на 12 780 евро, с левова равностойност 24995,90 лева, са издадена
Заповед № 564 от 16.11.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № 524 от 16.11.2023г. в заповедно производство,
развило се по ч.гр.д.№ 1217/2023г. по описа на Несебърския районен съд, поради
погасяване изцяло на задължението в резултат на извършено плащане след предявяване
на иска.
ОСЪЖДА О.В. Ш., родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен
адрес в Република България: град ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.Д. К., родена на ***г., гражданин
на Руската Федерация, с постоянен адрес в Република България: село М., местност Р., Сграда
„Р.к.“ 1, община Поморие, сумата в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева),
представляваща направени по настоящото исково производство разноски за платена
държавна такса.
4
ОТХВЪРЛЯ претенцията на О.В. Ш., родена на ***г., гражданин на Руската
Федерация, с постоянен адрес в Република България: град ***, за осъждане на О.Д. К.,
родена на ***г., гражданин на Руската Федерация, с постоянен адрес в Република България:
село М., местност Р., Сграда „Р.к.“ 1, община Поморие, да й заплати сумата в размер на 1 200
лв. (хиляда и двеста лева), представляваща направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5