№ 1413
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20221100501755 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. №03789 от 24.01.2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. №
838 на КЧСИ, подадена от длъжника Т. АТ. Д., чрез пълномощника си – адв. И.М., по
изпълнително дело № 20218380411635, по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838, против
Постановление за разноските от 22.12.2021 г., обективирано в Съобщение изх. №
101837/22.12.2021 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски на
взискателя за адвокатския хонорар за разликата над сумата от 200,00 лв. до сумата от 650,00
лв.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното постановление за
разноските, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят поддържа, че единствените предприети действия
пълномощника на взискателя се свеждат до подаването на молба за образуването на
изпълнителното производство, поради което разноските за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени до размера от 200,00 лв., съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Взискателят по изпълнителното дело Р.Г.К., чрез пълномощника си – адв. М.Д., с
надлежно учредена представителна власт по делото, излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. Поддържа, че длъжникът дължи разноски в изпълнително
производство, които в случая са определени в минимален размер, поради което
претендираният адвокатски хонорар от 650,00 лв. не се явявал прекомерен.
ЧСИ М.Б. с рег. № 838 е депозирал мотиви, в които поддържа становище за
1
неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в
обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изпълнително дело № 20218380411635 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, е
образувано по молба от 22.10.2021 г. на Р.Г.К. въз основа на изпълнителен лист от
05.11.2019 г., издаден по НЧХД № 3802/2016 г. по описа на СРС, НО 5-ти състав.
По изпълнителното дело е представен Договор за правна защита и съдействие от
12.10.2021 г., с който взискателят и упълномощеният адвокат са уговорили адвокатско
възнаграждение по изпълнително производство в общ размер на 650,00 лв. с ДДС, платени в
брой.
По делото е изпратена и надлежно връчена на 13.12.2021 г. на длъжника Т. АТ. Д.
Покана за доброволно изпълнение изх. №86484/25.10.2021 г.
От представеното преводно нареждане от 29.12.2021 г. се установява, че в срока за
доброволно изпълнение длъжникът Т. АТ. Д. е погасил изцяло задължението си,
превеждайки по сметка на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 сумата от 2430,00 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са
налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително
дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, доколкото длъжникът е
изпълнил задълженията си в срока за доброволно изпълнение, както и че изпълнителното
дело не се отличава с фактическа и правна сложност, дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., за образуването на
изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв. Според настоящият състав
обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл. 10, т. 2 от
Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел съдебният изпълнител. В тази връзка
следва да се отбележи, че нормата на чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, определяща
адвокатското възнаграждение за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания от 1000 до 5 000 лв., не намира приложение, тъй
като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно
изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното
производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане.
Ирелеванто е соченото от адвоката на взискателя бездействие за плащане от страна на
длъжника до срока за доброволно изпълнение, тъй като основателността на претенцията по
чл. 10, т. 3 от НМРАВ е обусловена от наличието на реално извършени от процесуалния
представител на взискателя действия за събиране на вземането след изтичане срока за
2
доброволно изпълнение и доколкото посочените в молбата за образуване изпълнителни
способи не са довели до събиране на вземането, то в случая такова се дължи само за
образуване на изпълнително дело.
По изложените съображения съдът приема, че дължимите от Т. АТ. Д. разноски за
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване
на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв.
Ето защо обжалваното постановление, с което съдебният изпълнител е приел за
събиране разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до 650,00 лв.
следва се отмени за сумата над 200 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх. №03789 от 24.01.2022 г. по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838
на КЧСИ, подадена от Т. АТ. Д. Постановление за разноските от 22.12.2021 г., обективирано
в Съобщение изх. № 101837/22.12.2021 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за
събиране разноски на взискателя за адвокатския хонорар за разликата над сумата от 200,00
лв. до сумата от 650,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за събиране в полза на взискателя Р.Г.К. адвокатско
възнаграждение по изпълнително дело № 20218380411635 на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 до
сумата от 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3