Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
03.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на пети април през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря П., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5760 по описа за 2015 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от С.П.П., с която е предявен срещу У. „А.“ ЕАД, иск с правно
основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 110000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н.Т.П., майка на ищцата.
Ищцата твърди, че смъртта на майка й
е настъпила като резултат от несвоевременно предприемане на действия по
лечението й от страна на служители на ответника. Претендира законна лихва от
деликта до окончателно изплащане на сумата и
разноските.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че
при лечението на пациентката са спазени добрите медицински практики и че с
оглед общо увреденото й здравословно състояние, смъртен изход би настъпил
независимо от провежданото лечение. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Установява се от писмените
доказателства (амбулаторен лист от 27.04.2010 г. - л.96, резултати от
изследване на урина - л.99) и гласните доказателства (показанията на свидетеля Н.М.
– л.409 и сл.), че на 27.04.2010 г. Н.Т.П. се е явила на преглед в ДКЦ „Вита“,
където д-р Н.М. е поставил диагноза: камък в бъбрека, с камък в уретера, вдясно,
с посочени като придружаващи заболявания: хидронефроза с обструкция на бъбрек и
уретер, причинена от камъни и бъбречна киста, придобита. Направена е ехография
и са назначени пълно изследване на урина и урокултура, както и лечение с
„Аулин“ и широкоспектърен антибиотик (рецепта – на л.352). На 28.04.2010 г. поради
влошаване на състоянието на пациентката Н. П. отново е била прегледана от д-р М.
(амбулаторен лист – л.11), като по делото са представени резултати от направени
същия ден лабораторни изследвания и направление за спешна хоспитализация с
насочваща диагноза – камък в бъбрека с
камък в уретера; остър тубулоинтерстициален нефрит (л.97). От показанията на
д-р М. се установява, че при прегледа на 28.04.2010 г. е установил остро
възпаление на двата бъбрека. Изследванията на кръв и урина са показали
увеличени левкоцити. Данните от прегледа са го насочили към наличие на уросепсис или начало на развиващ
се уросепсис – застрашаващо живота състояние. Свидетелят е насочил
пациентката към У. „А.“ ЕАД за спешна хоспитализация, тъй като по негово мнение
е била налице хидронефроза, при която настъпва рефлукс на инфектираната урина
през бъбречните стени в кръвта, което може да доведе до уросепсис, който се
развива много бързо и агресивно и поставя в риск живота на пациентката. Разговарял
е по телефон с дежурния кабинет на УМБАЛ „Александровска“ и изпратил Н. П. там,
заедно с наличната медицинска документация – амбулаторен лист и направление за
хоспитализация, резултати от пълни кръвни изследвания и урокултура, диск с
резултати от образно изследване. Симптомите на остро бъбречно възпаление –
задържане на урина в бъбреците, високи нива на левкоцити, висока температура и
обща отпадналост са го мотивирали да приеме, че е налице остро увредено
състояние с пряка опасност за живота и необходимост от спешно лечение.
Според заключението на съдебно-медицинската
експертиза /СМЕ/ на вещите лица – уролог и нефролог, в изследванията от ДКЦ
„Вита“ има данни за пиелонефрит и уроинфекция. Пиелонефритът е възпаление
на бъбреците, причинено от уропатогенни бактериални агенти, като при
по-възрастни пациенти може да протече от бързо преминаваща инфекция до усложнен
пиелонефрит с токсоинфекционен синдром до сепсис при пациенти с ниски
функционални резерви, намален имунитет за дадената възраст. С термина „уроинфекция“
се означава наличие на възпалителен процес в пикочоотделителната система,
независимо от локализацията – бъбреци, пикочен мехур, долни пикочни пътища и в
този смисъл пиелонефритът и уроинфекцията са свързани. В случая д-р М. е назначил
антибиотично лечение с широкоспектърен антибиотик. Според вещите лица
предприетото от него лечение е правилно и съответно на състоянието на
пациентката.
На 28.04.2010 г. в 15:30 ч. (л.136) Н.Т.П.
е прегледана в спешния кабинет на УМБАЛ „Александровска“. Видно от представените
писмени доказателства и заключението на СМЕ, е извършен преглед от д-р П. –
дежурен лекар, по специалност кардиолог – направена е електрокардиограма,
установена е ритмична сърдечна дейност с честота на пулса 100 удара/минута и
кръвно налягане 95/60, назначена е терапия при заключение за липса на противопоказания
за оперативно лечение. Направена е апликация на „Династат“, обезболяващо
средство. За консултация и извикан от Отделението по урология д-р В. - уролог, който
е извършил преглед, но за който преглед липсва документация – за снетата
анамнеза, обективното състояние на пациентката и резултата от отразеното в
амбулаторния журнал ехографско изследване. От свидетелските показания на д-р П.
се установява, че и той като дежурен лекар, в чиято преценка е решението да
приеме ли пациентката по спешност, не е уведомен от д-р В. за резултата от
извършения урологичен преглед. Поради липсата на вписани данни от прегледа, вещите
лица по допуснатата по делото експертиза също не могат да дадат заключение
относно общото здравословно състояние на пациентката към момента на прегледа в
спешния кабинет на УМБАЛ „Александровска“ в 15.30 ч.
От показанията на д-р П. и
вписванията в болничните документи се установява, че пациентката е насочена за
домашно лечение, като е планирана хоспитализация на 30.04.2010 г. (на
по-следващия ден, считано от прегледа, извършен на 28.04.2010 г.), не е
назначена допълнителна терапия извън започнатата от д-р М. от ДКЦ „Вита“. Не са
правени допълнителни изследвания, а по мнение на медицинската експертиза не са
били необходими, тъй като наличните, направени в ДКЦ „Вита“ същия ден, са
достатъчни за оценка на състоянието на пациентката. Същата вечер – около 22 ч.
на 28.04.2010 г. поради сериозно влошаване на състоянието й, Н. П. отново е откарана
в болница, като този път е приета. Видно от представеното направление за
хоспитализация от УМБАЛ „Александровска“ (л.274), история на заболяването №
11858 (л.29) и заключението на СМЕ, след приемането й в Реанимацията е
започнато лечение с вливания на водно-солеви и високомолекулярни разтвори и
тройна антибиотична терапия с оглед състоянието й – на септичен шок, който
според вещите лица е резултат от развил се мълниеносен сепсис на базата на
усложнен хронично изострен калкулозен пиелонефрит. Посочено е в СМЕ, че тази
форма на сепсис се развива за 1-2 дни, а в някои случаи – и за часове, както и
че септичният шок се характеризира със спадане на кръвното налягане независимо
от прилаганата адекватна реанимация и се придружава от други перфузионни
промени – олигоанурия /спиране отделянето на урина от бъбреците или лактатна
ацидоза/. На 29.04.2010 г. на пациентката е извършена двустранна уретерна
катетеризация. Независимо от предприетите действия по лечение, на 30.04.2010 г.
пациентката е починала, като според първоначалната СМЕ непосредствената причина
за смъртта, видно от аутопсионния протокол (л.139), е хеморагичната диатеза –
множествени огнищни кръвоизливи по мозъчните обвивки, развила се на базата на
полиорганна недостатъчност, причинена от тежък
сепсис, довел до септичен шок, който не се е повлиял от проведената
медикаментозна терапия. Констатира се, че развитието на сепсиса е резултат от изостряне на хроничния пиелонефрит, наличие
на уростаза /запушване на десния бъбрек от камък в уретера/, на фона на
намален имунитет на пациентката. Според категоричното становище на медицинската
експертиза, считано от приема на пациентката вечерта на 28.04.2010 г. до
смъртта й са извършени всички необходими медицински дейности, необходими с
оглед състоянието й, като проведеното лечение е правилно и достатъчно.
Медицинският деликт, известен още като лекарска
небрежност или несъзнателно противоправно поведение на лекаря – „лекарска
грешка“, представлява неизпълнение от страна на лекар или друго медицинско лице
на задължението да изпълнява дейностите в кръга на службата си в съответствие с
утвърдените медицински стандарти, от което са възникнали вреди за пациента.
Фактическият състав, от които произтича вземането за обезщетение, включва деяние
(под формата на действие или бездействие), противоправност, вреда, причинна
връзка и вина.
Съгласно чл.79 ЗЗ медицинската помощ в Република
България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и
практика методи и технологии. Това поставя рамката, съгласно която ще се
преценява наличието на противоправност на действията или бездействията на
лекаря, от които се твърди да са произтекли вредите, а именно: дължимата грижа
на лекаря изисква при извършване на диагностика и лечение да се съобрази с медицинските стандарти и правилата за добра медицинска
практика (чл.79 и чл.80 ЗЗ). В конкретния случай се установява, че
пациентката е насочена за спешен прием в болница от лекуващия я уролог, но при
прегледа в спешния кабинет на ответника й е отказан спешен прием, като
пациентката е насочена за планов прием след два дни. При настъпило усложнение
на състоянието същата вечер пациентката е приета, извършени са й всички
необходими и възможни медицински дейности, но въпреки това състоянието й не е овладяно
и е настъпила смърт. Това поставя въпроса дали лекарското решение за отказ от
спешен прием и насочване за планов прием след два дни е съобразено с
медицинските норми съобразно правилата за добра медицинска практика или
дължимата грижа е изисквала при правилна преценка на състоянието на Н. П. към
15.30 ч. на 28.04.2010 г. да бъде приета по спешност и незабавно да се пристъпи
към извършване на всички дейности, приложени впоследствие.
На първо място следва да се посочи,
че наличието или липсата на свободни места в Отделението по урология е
ирелевантно. Прави впечатление, че една от основните линии на защита в
отговора, а също и предмет на разглеждане от извършения по случая медицински
одит, е въпроса имало ли е свободни легла за прием. Ответникът поддържа, че
липсата на свободни легла е мотивирало специалиста-уролог да насочи пациентката
за домашно лечение с планиран прием след 2 дни. Настоящият състав е категоричен
в извода си, че наличието или липсата на свободни легла в съответното отделение
няма никакво значение за решението дали пациента има нужда от спешен прием или
не. Ако един пациент има нужда от болнично лечение и състоянието му изисква
прием по спешност, наличието на свободни легла е от значение единствено за това
дали ще бъде приет в конкретното лечебно заведение, към което се е обърнал, или
ще бъде незабавно насочен към друго заведение, където има възможност да бъде
приет. Ако състоянието на пациента изобщо не изисква болнично лечение, то
тогава и при наличие на свободни легла, пациентът не следва да бъде приеман.
Ако състоянието на пациента изисква болнично лечение, но за планови дейности,
без нужда от спешен прием, то отново наличието или липсата на свободни легла е
без значение – при липса на легла пациентът следва да бъде насочен към друга
болница. Обратното – ако наличието или липсата на легла има значение за
решението да бъде ли приет определен пациент – това би означавало при наличие
на легла да се приемат и пациенти, които нямат нужда от болнично лечение. Такова
съждение противоречи на всякаква логика. Ето защо в настоящия акт няма да бъде
обсъждан въпроса за наличието или липсата на свободни легла, доколкото това
няма отношение към правилната преценка относно необходимостта от спешен прием
на пациентката.
От значение за установяване на
причинно-следствена връзка между действията / бездействията на служители на
ответника и настъпилата смърт на пациентката е отговорът на въпроса налагало ли е състоянието на пациентката
към 15:30 ч. на 28.04.2010 г. спешен прием, респ. пренасочване за такъв към
друга болница и правилна ли е с оглед обективното й състояние преценката за
продължаване на лечението в домашни условия и отлагане на приема.
По този въпрос съдът съобрази
следното:
От показанията на д-р Х.П. – дежурен
в спешния кабинет и кардиолог по специалност, се установява, че пациентката е дошла
с придружител, не е била лежаща, на количка
или в безпомощно състояние, имала е резултати от изследвания, направени в ДКЦ
„Вита“ 3-4 часа по-рано, и тъй като не е специалист по бъбречни болести, се е
обадил на д-р В., дежурен в урологията, който не е слязъл веднага, но е дошъл
да прегледа пациентката. Свидетелят не може да каже каква диагноза е поставил
д-р В. и дали е правил допълнителни изследвания, твърди, че през това време е
работел с други пациенти. Д-р В. оставил пациентката за домашно лечение. Показанията
на свидетелите С.С., анестезиолог в УМБАЛ „Александровска“ към 2010 г., и Н.Х.,
заемал длъжността началник на спешното отделение, не допринасят за установяване
на значими факти – свидетелите нямат спомен за конкретния случай. От показанията
на свидетеля д-р М. се установява, че при извършения от него преглед на
28.04.2010 г. е установил остро възпаление на двата бъбрека, общото й състояние
е било увредено, интоксикирано, с пряка опасност за живота. Изследванията на
кръв и урина и данните от ехографския преглед са го насочили към съмнение за наличие на уросепсис или начало на развиващ
се уросепсис – застрашаващо живота състояние. Свидетелят е насочил
пациентката към У. „А.“ ЕАД за спешна хоспитализация, като предварително се
обадил в спешния им кабинет и проверил възможностите за прием, тъй като по
негово мнение е била налице хидронефроза, при която настъпва рефлукс на
инфектираната урина през бъбречните стени в кръвта, което може да доведе до
уросепсис, който се развива много бързо и агресивно и поставя в риск живота на
пациентката.
Според вещите лица по назначената по
делото експертиза към момента на прегледа на Н. П. в спешния кабинет на УМБАЛ
„Александровска“ са били налице данни за пиелонефрит и уроинфекция, при които
не се изисква задължително болнично лечение. При по-леки случаи може да се
проведе домашно лечение по преценка на лекуващия лекар. Вещите лица определят
случая на Н. П. като „средно тежка форма на хроничен изострен калкулозен
пиелонефрит“ (л.447-448) и изрично сочат, че не могат да определят случая като лек (отговор на в-с 4). Въз основа на заявеното от вещите лица
и показанията на свидетеля М. следва да се приеме, че състоянието на Н. П. е
изисквало болнично лечение.
Следващият въпрос, на който следва
да се даде отговор, е дали процесния случай е изисквал спешен прием –
представлявал ли е животозастрашаващо състояние, което налага незабавно
приемане в лечебно заведение и предприемане на всички възможни и подходящи
според случая медицински дейности. Няма спор, а и видно от медицинските
експертизи, сепсисът представлява болестно състояние с висока смъртност (30-50%
по статистически данни), а при септичен шок смъртността е още по-висока (80-90%).
ЕТо защо следва да се приеме, че сепсисът представлява животозастрашаващо
състояние. От допълнителната медицинска експертиза – отговора по т.2 се
установява, че сепсисът има няколко етапа, като първият етап се дефинира като
системен възпалителен процес и има 4 критерия за определяне на това състояние:
1). Левкоцити в кръвта над 12000 или под 4000 – при Н. П. този критерий е бил
налице; 2). Фибрилитет (телесна температура) над 38,3 градуса – поради пропуск
при прегледа на Н. П. или пропуск при попълване на медицинската документация не
може да се установи дали този критерийй е бил наличен; 3). Тахикардия (сърдечна
честота) над 90 уд/мин – според вещите лица наличието на този критерий е
дискутабилен, тъй като пациентката има измерена сърдечна честота 100 уд/мин, но
при нея е налице съпътстващо заболяване Надкамерна тахикардия, което само по
себе си може да доведе до високата сърдечна честота; 4). Тахипнея – дихателна
честота над 20/мин – няма данни дали е била измерена. Вещите лица считат, че
при наличните данни към момента на прегледа в спешния кабинет е липсвало
предположение за септично усложнение на възпалителното заболяване на бъбреците.
Важното в случая е уточнението – „при наличните данни“. По делото се установи,
че липсват данни за фебрилитет и за дихателна честота, липсват данни и от
ехографското изследване и от прегледа на уролога д-р В.. От известните и
вписани в медицинската документация данни може да се направи извод за липса на
септично усложнение, но няма яснота
какъв би бил извода ако всички необходими данни бяха надлежно вписани,
съответно – всички нужни прегледи и изследвания – извършени. Неизвършването
на необходимите измервания, прегледи и изследвания и/или невписването им в
медицинските документи представлява противоправно поведение, извършено от
служители на ответника. Основен принцип в гражданското право е, че никой не
може да черпи права от собственото си противоправно поведение. В случая –
липсата да извършено измерване на температурата на пациентката или снемане на
анамнеза за наличие на фибрилитет и липсата на измерване на дихателна честота,
води до невъзможност с категоричност да се посочи има ли начален етап на
сепсис. Т.е. ответникът поради противоправното бездействие на служителите си,
поставя ищеца в положение да е препятствано доказването на действителното
състояние на починалата пациентка, като от това извлича за себе си процесуална
облага – осуетява пълното и главно доказване на причинно-следтсвената връзка. В
същото време при разпита на вещите лица в съдебно заседание категоричното им
становище е, че при наличните данни те биха приели пациентката за болнично
лечение. Ето защо при анализа на всички събрани гласни и писмени доказателства,
медицинските експертизи и разпита на вещите лица, както и по аналогия с чл.161 ГПК, следва да се приеме че е било налице животозастрашаващо състояние,
изискващо спешен прием в болница. С неосъществяване на дължимите действия по
приемане на пациентката и съответно – започване на медицински дейности
съобразно нуждите на заболяването й, служителите на ответника са извършили
противоправно нарушение на добрите медицински практики и стандарти.
Следва да се отбележи, че към
м.04.2010 г. не е бил налице действащ медицински
стандарт „Урология“, който да бъде съобразен в случая, а такъв е бил утвърден
едва с Наредба № 26 от 29.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Урология“ (отм.), изд. от министъра на здравеопазването, обн. ДВ, бр.56/23.07.2010
г. Към посочения момент не е бил налице и действащ медицински стандарт „Спешна
медицина“, какъвто е бил приет едва с Наредба № 45 от 26.08.2010 г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (отм.), изд. от министъра
на здравеопазването, обн., ДВ, бр.68/31.08.2010 г. Независимо от това, от
приетите по делото основна и допълнителни експертизи се установяват какви са нормите,
установени от медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика,
съответно – какво е било дължимото поведение на служителите на ответника.
Съгласно анализа на гласните, писмените доказателства и експертизите съдът
приема, че състоянието на Н. П. е било животозастрашаващо и е изисквало спешен
прием. Съгласно заключението на експертизата, макар да не е имало възможност
при ответника (както и във всяка друга болница) да се извърши по спешност
дренаж на бъбреците, възможното и наложителното лечение е включвало венозно
приложение на антибиотици (няколко), спазмолитици, вливания на водно-солеви
разтвори и други медикаменти, което би повишило шансовете за спасяване на
живота на пациентката. Съгласно разпита на вещото лице д-р В., сепсисът
подлежи на лечение и се лекува с вливания на антибиотици, водно-солеви
разтвори, заместващи обем разтвори кръв, кръвни продукти, симптоматични
медикаменти за стабилизиране на кръвното налягане – една поредица от действия
по лечение, които се извършват в болнично заведение.
Независимо от предприетото лечение и
реанимационни дейности, на 30.04.2010 г. пациентката е починала, като
непосредствената причина за смъртта, видно от аутопсионния протокол (л.139), е
хеморагичната диатеза – множествени огнищни кръвоизливи по мозъчните обвивки,
развила се на базата на полиорганна недостатъчност, причинена от тежък сепсис, довел до септичен шок, който не се е повлиял от
проведената медикаментозна терапия. Констатира се, че развитието на сепсиса е
резултат от изостряне на хроничния
пиелонефрит, наличие на уростаза /запушване на десния бъбрек от камък в
уретера/, на фона на намален имунитет на пациентката.
При така установените факти съдът
приема, че по делото се установява противоправно поведение на служители на
ответника, изразяващо се в непредприемане
на действия по спешен прием на пациентката или пренасочването й за спешен прием
към друга болница, при положение, че в процесната не е имало свободни легла. Състоянието
на пациентката не е оценено като спешно и е предписано лечението са продължи в
домашни условия. Пациентката е развила сепсис, който според СМЕ е сред
възможните усложнения на пиелонефрита. Въпреки предприетото лечение след приема
й в болницата, Н. П. е починала. Не може да се направи по делото категоричен
извод дали смъртния изход би бил избегнат, ако състоянието на пациентката е
правилно оценено и същата - приета по спешност още в следобедните часове на
28.04.2010 г. Съдът отчита заключението на СМЕ в частта, в която вещите лица посочват,
че предприемането на всички дължими действия не изключва възможността да се
развие септичен шок и да настъпи смъртен изход. От заключенията и разпитите на
вещите лица се установява, че при развитие на сепсис за овладяването му имат
значение възрастта на пациента и наличието на съпътстващи заболявания (описани
в аутопсния протокол – Хроничен обструктивен емфизем на белите дробове,
множество цикатрикси в миокарда, сочещи на прекарани микроинфаркти и др.).
Доколкото обаче според вещите лица сепсисът
се лекува и подлежи на овладяване, съдът приема, че е налице причинна
връзка между поведението на служителите на ответника и смъртта на пациентката. Когато
противоправното деяние е бездействие, както в случая, каузалният ефект се
проявява в неотстраняване на причината или в непоставяне на пречка за
настъпването на противоправния резултат. Наличието на медицински обоснована вероятност от прекъсване на причинния процес,
водещ до смъртта на болния, при осъществяване на дължимото поведение, е
достатъчно, за да се приеме, че бездействието е в причинна връзка с
противоправния резултат. Съдът намира, че такава е налице, след като по делото
се установи, че предприемането на действия в условията на болнично лечение към
един по-ранен момент би повлияло положително на състоянието й и би повишило
шансовете за спасяване на живота й. В същото време от експертизите се
установява, че за настъпване на вредоносния резултат съществено е повлияло и
общо увреденото здравословно състояние на пациентката (хронични заболявания на
белите дробове и сърцето). Ето защо едновременното въздействие на няколко
фактора ще бъде преценявано при определяне на размера на обезщетението.
Със задължителната си тълкувателна
практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд
изчерпателно е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, а това са самият пострадал или в случай на смърт - деца,
родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и
родител или на съпрузи. Следователно ищцата, която е дъщеря на починалата (видно
от представеното удостоверение за наследници - л.143), попада в кръга на
лицата, които имат право на обезвреда пи смърт на близък.
От показанията на свидетеля И.Г.,
съпруг на ищцата, се установява близостта между съпругата му и нейната майка, с
която са живеели заедно и която се е грижела за болния й баща, за тежкото
отражение, което й е оказала смъртта на майка, за шока от внезапната за нея
загуба и негативните изживявания, които продължават и към момента.
Следователно в полза на ищцата е
възникнало вземане за деликтно обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на
близък човек.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – възрастта на починалата (72 г. 5 м.), възрастта на ищцата (45 г.
7 м.), обстоятелството, че са живеели заедно в едно домакинство и са имали
изключително близки отношения, същността на връзката родител-дете, както и шока
от внезапната загуба. Следва обаче да се отчете в каква степен липсата на овладяване
на възникналия сепсис се дължи на забавеното лечение и в каква степен – от
общото увредено състояние и хроничните сърдечни и белодробни заболявания на
пациентката. В случая забавеното лечение не е самостоятелен причинител на вредата,
а е въздействал наред с други фактори, поради което влиянието му в размера на
вредите, определени по чл.52 ЗЗД, следва да се ограничи в съответната
пропорция. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 50000 лв. Съдът споделя виждането, че
неимуществените вреди от загубата на родител са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищцата. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен
обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост,
произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната
практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав
приема, че сумата от 50000 в пълна степен отговаря на така посочените критерии
за справедлива компенсация за претъпените неимуществени вреди.
Неоснователно
е възражението за изтекла погасителна давност за вземането за главница.
Претендираното право възниква при осъществяване на сложен фактически състав и момента,
от който възниква, съвпада с момента на осъществяване на последния елемент от
състава – в случая – настъпване на вредоносния резултат (смъртта на
пациентката). Този вредоносен резултат е настъпил на 30.04.2010 г. Исковата
молба е подадена по пощата на 30.04.2015 г. – преди установения в чл.110 ГПК
5-годишен срок, с изтичането на който вземането се погасява по давност. Основателно
е възражението за погасяване по давност
на част от претендираното вземане за законната лихва. По силата на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Поради това погасено по давност е вземането на ищцата за законна лихва от
датата на деликта до 29.04.2012 г. Законната лихва върху главницата от 50000
лв. следва да се присъди за непогасения от давност период – с начална дата 30.04.2012
г. – три години преди предявяване на иска до окончателното плащане.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване, изразяващо се в неизпълнение на задължението на
пациента да положи дължимата грижа за здравето си като потърси прием в друга
болница. По делото няма спор между страните, а и се установява от писмените,
гласните доказателства и експертизата, че пациентката не е насочена към друга
болница, указано й е да продължи домашното лечение и да се яви на 30.04.2010 г.
(след два дни) за планиран прием. Дължимата грижа на пациента при наличие на
здравословен проблем включва: 1). да потърси лекарска помощ и 2). да изпълнява
предписанията на лекаря. В случая Н. П. е потърсила лекарска помощ – при д-р М.
в болница „Вита“, който я е изпратил с направление за спешен прием при
ответника. Служителите на ответника са я насочили за домашно лечение и планов
прием след два дни. При това положение не може да се приеме, че у пациентката е
вменено задължение да се обърне към друга болница, да търси второ, трето и т.н.
мнение. Ето защо съдът приема, че не се установява противоправно поведение на
пациентката, с което да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и
възражението за съпричиняване е неоснователно.
По изложените съображения предявеният
иск следва да се уважи за сумата от 50000 лв. и да се отхвърлят за разликата до
пълния предявен размер.
По разноските:
На ищцата следва да се присъдят на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски, съразмерно с уважената част от
иска – за сумата от 3090,91 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА У. „А.“ ЕАД,
***, да заплати на С.П.П., ЕГН **********,
адрес: ***, както следва:
на основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
сумата от 50000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от действия и бездействия на служители на
ответника, представляващи ненавремено оказване на лекарска помощ, от което е
настъпила смъртта на Н.Т.П. – майка на ищцата, заедно със законната лихва от 30.04.2012 г. до окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 3090,91 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 110000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: