РЕШЕНИЕ
№ ………..
гр. София, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на втори ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11675/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 120128/26.09.2016 г.,
предявена от Т.П.В., с ЕГН: **********, починала на 01.11.2018 г., в
чиито процесуалните
права, като ищци по делото (с определение от 11.07.2019 г., л. 137), са
конституирани наследниците й по закон: Г.С.
Г., с ЕГН: ********** (син), П.С.Г., с ЕГН: ********** (син), и С.Г.В.,
с ЕГН: ********** (съпруг), починал на 28.07.2020 г., в чиито процесуалните
права са встъпили наследниците му по закон - ищците по делото: Г.С.
Г., с ЕГН: ********** (син), с адрес: ***, и П.С.Г., с ЕГН: ********** (син), с адрес: *** (определение от
28.09.2020 г., л. 212 от делото), против „З.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***.
В исковата молба се твърди, че на
10.04.2016 г., около 23.00 часа, в гр. София,
на ул. „Габрово“, Г.И.К., при управление на лек
автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ********, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с пресичащата на пешеходна пътека пешеходка
Т.П.В..
В исковата молба се твърди, че в
резултат на описаното ПТП, на Т.П.В. били причинени следните
травматични увреждания:
-
Фрактура на дясната глезенна
става;
-
Контузия на гърдите и корема.
След
ПТП, Т.П.В.
била хоспитализиран в лечебно заведение, била й
извършена операция, при която й била поставена метална остеосинтеза. На
28.07.2016 г., на Т.П.В. била извършена нова операция – частична остектомия и естракция на
супрасиндесмалния винт.
В резултат на описаното ПТП, Т.П.В. претърпяла неимуществени
вреди, изразяващи се в изключително интензивни болки и страдания, които
продължавала да търпи и към предявяване на исковата молба и щяла да търпи до
края на живота си.
Ищците твърдят, че към датата на увреждането, ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ******** , включително и на водача Г.И.К..
Предвид
изложеното, ищците молят, да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да им заплати по 50 000 лева, представляващи застрахователно
обезщетение за претърпените от Т.П.В. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 10.04.2016 г. до окончателното плащане (с
оглед допуснатото увеличение и уточнения в размера на исковете, направени с
молба от 19.07.2017 г. – л. 66, л. 861 молба от 14.10.2019 г., л. 147, л. 152,
молба от 03.09.2020 г., л. 207, молба от 23.10.2020 г., л. 215, и уточнението,
направено в о.с.з. на 02.11.2020 г., л. 223).
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „З.А.“ АД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП, по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал
гражданска отговорност на водача на лек
автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ********.
Оспорва иска с възражението, че е неоснователен, евентуално – в завишен размер.
Ответникът оспорва механизма на
настъпване на ПТП и причинно - следствената връзка между твърдените от пострадалата
телесни увреждания и произшествието. Твърди, че ударът не е настъпил на пешеходна пътека, а
на място, намиращо се много след пешеходната пътека, което не е предназначено
за пресичане и което не е било осветено от уличното осветление. Твърди, че
отговорността за възникване на ПТП е на пешеходката, която е предприела
пресичане на необозначено за това място. Пешеходната пътека е била осветена, но
мястото, намиращо се след нея не е било осветено, което е затруднило водача на
МПС да различи пешеходката, която е била с тъмни дрехи в тъмната част на
денонощието, което допълнително е възпрепятствало водача да възприеме нейното
движение. Ответникът твърди, че при настъпване на ПТП е валял дъжд, пътното
платно е било мокро, респ. хлъзгаво, с който факт пешеходката не се е съобразила.
Тя не се е съобразила и със скоростта и разстоянието до приближаващото я МПС.
Водачът се е движел със скорост, значително по-ниска от разрешената за
съответния пътен участък, но обективно не е могъл да възприеме пешеходката.
Освен това, не е бил длъжен да предвиди неправомерното й поведение. Евентуално, ответникът
счита, че предявеният иск е със завишен размер, който противоречи с принципа на
справедливостта.
При условията на
евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на Т.П.В., като твърди, че същата е предприела
пресичане на необозначено за това място, което е било неосветено. Освен това,
пешеходката пресичала
пътното платно, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и
неговата скорост на движение.
В допълнителната искова молба, предявеният иск с поддържа.
В допълнителния отговор на
исковата молба, ответникът поддържа направените възражения.
В открито съдебно заседание на
04.12.2017 г. (л. 85), процесуалният представител на първоначалния ищец е
заявил, че Т.П.В. е претърпяла освен всички изброени медицински
интервенции и торакоцентеза и й е поставен дрен.
В открито съдебно заседание на
14.10.2019 г. (л. 151), процесуалният представител на новоконституираните ищци
е заявил, че в здравословното състояние на Т.П.В.
са настъпили сериозни усложнения след провеждане на предходното о.с.з. (от 04.12.2017 г.)
до смъртта й,
като е заявил: „Не мога да преценя какво
ще се установи по-нататък, поради което и не мога да кажа дали е налице ексцес“.
С молба от 21.10.2019 г. (л.
156), ищците са заявили, че „представените
медицински документи досежно починалата Т.П.В. вероятно касаят претърпени от същата болки и
страдания, които представляват естествено продължение на вредоносното
проявление на причинените й травматични увреждания вследствие на възникналото
на 10.04.2019 г. ПТП“ и същите следва да бъдат обсъдени при формиране на решение досежно размера на
дължимото обезщетение.
На 16.11.2010 г., ищците са
представили по делото писмени бележки, в които са изложи съображения в подкрепа
на твърденията и исканията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015
г., в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага
– чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на
ответника при условията на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 10.04.2016
г. (датата на процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица № BG/11/116001008186,
валидна от 03.04.2016 г. до 02.04.2017 г., „З.А.“ АД е застраховало
гражданската отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Хонда
Джаз“, с рег. № ********, включително и на водача Г.И.К.. Този факт е отделен
като безспорен и ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с
определението от 07.07.2017 г., л. 63 и сл.).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На
10.04.2016 г., около 23.00 часа, в гр. София, Г.И.К., с ЕГН: **********, при
управление на лек автомобил „Хонда Джаз“, с рег. № ********, е нарушил
правилата за движение по пътищата, в резултат на което е реализирал
пътно-транспортно произшествие с пресичащата пътното платно пешеходка Т.П.В., която е пострадала.
Тези факти се установяват от решение от 23.10.2017 г., постановено по НОХД
№ 3599/2017 г. на Софийски районен съд, НО, 1 състав, с което Г.И.К., с
ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 10.04.2016 г., около 23.00
часа, в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Хонда“, модел „Джаз“, с рег. № ********,
по ул. „Габрово“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Варна“, след
кръстовището с ул. Пловдив”, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата: „Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, в резултат на което реализирал пътно-транспортно
произшествие с намиращата се на платното за движение пешеходка Т.П.В., и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в „двойно глезенно счупване на десния крак”,
което реализирало медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение
на движенията на десния долен крайник” за срок по-дълъг от тридесет дни, като
след извършване на деянието обвиняемият е направил всичко зависещо от него за
оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.
„а“, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 78а от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева, като на основание чл. 304 от НПК, е
оправдан по първоначалната правна квалификация. Със същото решение, на
основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г от НК, на Г.И.К. е наложено
административно наказание „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство” за срок от шест месеца.
Решението на СРС е изцяло потвърдено с решение № 199/25.02.2019
г. по ВНАХД № 4844/2018 г. по описа на СГС, НО, 16-ти въззивен състав и е влязла в сила на 25.02.2019
г.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй
като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2
се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от
Софийски районен съд решение). Следователно и при отчитане на обективните и
субективни предели на постановеното от Софийски районен съд решение по НОХД №
3599/2017 г., настоящият състав следва да
зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Г.И.К. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и
че на Т.П.В. е причинена вреда,
изразяваща се в описаното в решението увреждане – „двойно глезенно счупване на десния крак”. Доколкото
това увреждане е елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение обхваща и
установяването на неговия вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 10.04.2016
г., на Т.П.В. е причинено описаното в решението увреждане – „двойно глезенно
счупване на десния крак”.
Ищците
твърдят, че в резултат на процесното
ПТП, Т.П.В. е претърпяла и контузия
на гърдите и корема, били са й извършени оперативни интервенции (с исковата
молба), а в хода на делото (след о.с.з. на 04.12.2017 г.), здравословното й
състояние сериозно се е влошило с оглед изявленията, направени в о.с.з. на
04.12.2017 г., в о.с.з. на 14.10.2019 г. и с молба от 21.10.2019 г., съответно
л. 85, л. 151 и л. 156).
По делото е прието основното и
допълнителното заключение по съдебно-медицинската експертиза, извършена от д-р В.С.В.,
които не са оспорени и които съдът кредитира като обективни и компетентни.
В основното заключение по СМЕ
(депозирано в СГС на 23.11.2017 г., л. 80 и сл.) е посочено, че в резултат на процесното ПТП, Т.П.В.
е получила следните увреждания:
-
Бималеоларна
(двустранна) фрактура на дясна глезенна става;
-
Контузия на
гърдите и корема;
След
ПТП, на 10.04.2016 г. в 23.10 часа, Т.П.В.
е била приета в Травматологична клиника на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, в добро
общо състояние контактна и адекватна. Имала оток и деформация в дясната
глезенна става с ограничени движения.
На
11.04.2016 г., под комбинирана анестезия е направена оперативна
интервенция на гръдния кош - торакоцентеза в дясно, в 5-то междуребрие по
средната акселарна линия, като е поставен интрапреврален дрен за активна
аспирация.
На 14.04.2016
г. е оперирана дясната глезенна става и е фиксирана с
плака и винтове.
Поставена й е гипсова лонгета като е изписано лечение с фраксипирие за 25 дни. Носила
е гипса 45 дни, като през това време е ходила с патерици. След свалянето на
гипса е продължила лечението с рехабилитация в лечебно заведение в кв. Люлин.
На
27.07.2016 г., е постъпила отново в Травматологична клиника в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД, където е оперирана на 28.07.2016 г., като
е направена частична остектомия и изваден хоризонталния супрасдесмален винт.
Така
общо Т.П.В. е ходила около 6 месеца с патерици. Била е 10 месеца в болничен
отпуск. Предстои й нова (четвърта)
операция за изваждане на металната остеосинтеза от дясната глезенна става.
В
заключението е посочено, че Т.П.В. е търпяла болки и
страдания около 10 месеца, от които през първите 15-20 дни болките са били с
по-интензивен характер. За в бъдеще ще има болки в дясната глезенна става при по-голямо
натоварване и при промяна на времето, които ще останат за цял живот.
Състоянието на Т.П.В. към изготвяне на
заключението е било стабилизирано,
като й предстояло още една оперативна интервенция за изваждане на металната
остеосинтеза. ВЛ е констатирало, че Т.П.В. все още е имала леко ограничени движения в глезена и болки при по-голямо
натоварване в областта на дясната глезенна става.
В открито съдебно заседание на
04.12.2017 г. (л. 85 и сл.), ВЛ по СМЕ е заявило: „Данни за настъпили усложнения във възстановителния
процес няма. Може да се очаква пълно възстановяване, ищцата е в стабилно
състояние“.
В допълнителното заключение по
СМЕ (депозирано в СГС на 02.09.2020 г., л. 216 и сл.) е посочено, че е възможно
усложнение, което може да възникне вследствие оперативната интервенция в
областта на дясната глезенна става е тромбоемболия - откъсване на тромб от
оперативната интервенция и запушване на белодробна артерия. Рисковият период след оперативната
интервенция е около 45 дни, за това се прави профилактика с фраксипарин през
този период.
ВЛ е констатирало, че на 26.02.2018 г., Т.П.В. е била приета
в клиника по неврология. Изписана е на 07.03.2018 г. с основна диагноза: исхимичен
/тромемболичен/ мозъчен инсулт, десностранна централна хемиплегия. Придружаващи
заболявания и усложнения: предсърдно мъждене и трептене, хипертонично сърце без
/застойна/ сърдечна недостатъчност. Анамнестично Т.П.В. е била намерена паднала
на стълбището, със слабост в десни крайници и променен говор.
В
медицинската документация са описани минали заболявания: преживян инсулт преди
20 г., преживяно ПТП преди 2 години. Т.П.В. е била в увредено общо
състояние. Нямала е болка в гърдите, стягане и задух. Изписана е с десностранна
централна хемиплегия. Дадени препоръки да продължи лечението с рехабилитация и
изписано лечение за дома.
На
22.03.2018 г., Т.П.В.
е била приета в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД и изписана
на 27.03.2018 г. с диагноза: състояние след метална остеосинтеза бималеоларна
на десен глезен. Възпаление. Обективно състояние: в увредено общо състояние,
контактна, адекватна. Наличие на декубитална рана с размери 3 см. на 4 см. в
областта на десния фибуларен /външен/ малеол, с видим в дъното на раната
имплант.
На 27.03.2018 г., Т.П.В. е оперирана, направено е
срязване на фасцията, почистване с промиване на оперативната рана. Изписана е с
дадени препоръки да се правят превръзки на 3 дни.
Вещото лице е посочило, че след обстойния преглед на
двете представени епикризи по делото се установява, че има промяна в
здравословното състояние на първоначалната ищца, която се изразява в получения
след две години от станалото ПТП мозъчен инсулт и получената декубитална рана в
областта на външния глезен, най-вероятно от залежаването й на дясната й страна.
Констатираните заболявания и увреждания не могат да
се предвидят в изготвеното заключение на изслушаната по делото СМЕ.
Констатираните заболявания и увреждания в двете
епикризи нямат връзка със станалото ПТП
на 10.04.2016 г. Получената декубитална рана не е усложнение от извършените оперативни интервенции на дясната
глезенна става, а е усложнение след получения мозъчен инсулт. Такива
декубитални рани се получават при залежаване на много места по тялото и се
дължат на липса на рехабилитация и масажи на тялото.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката Р.И.С.– в о.с.з. на 04.12.2017 г. (л. 87) и в
о.с.з. на 09.03.2020 г. (л. 178), която живее на съпружески начала със
сина на Т.П.В..
При
първоначалния й разпит, свидетелката заявява, че живее заедно с Т.В., като от
12 години живее със сина й. След ПТП, свидетелката и синът на Т.В. веднага
отишли в „Пирогов“. Т.В. била в шокова
зала, дрехите й били в един черен плик, целите нарязани, тъй като й слагали
ток. Състоянието й се променяло постоянно. Останала общо две седмици в „Пирогов“,
осем дни от които била в реанимация. Била й направена операция на глезена, имала
плаки, пирони и спукани ребра, които пробили белия й дроб. Сложили й дрен,
който се напълнил с кръв. Постоянно изпитвала силни болки, дясната й ръка много
я боляла, постоянно правели снимки. Свидетелката и синът на Т.В. ходели всеки
ден само за сведение и не знаели какво ще им кажат, дали вече си е заминала. В „Пирогов“
така и не й обърнали внимание, което й оказало влияние и до „ден днешен“. Т.В.
била главен готвач, а не можела да си вдигне ръката на нивото на рамото. Не
можела да се обслужва сама докато била в „Пирогов“, а и след това в дома си.
Изписали я „жив труп“ на инвалидна количка.
Свидетелката
сочи, че Т.В. е помагала в домакинството, помагала и за детето им, както и за
доходите, тъй като само тя работела. Поне три месеца не можела да се обгрижва,
не можела да става, вдигали я двама души, за да я сложат на инвалидната
количка. След това започнала постепенно да се възстановява. Към датата на
разпита на свидетлката, Т.В. извършвала тоалетите си сама, но за домакинството
й помагала свидетелката, тъй като не можела да си вдигне ръката. Ходела сама,
но кракът продължавал да я боли, ръката не можела да си вдига по-високо и за
някои неща се налагало да й се помага. Изпитвала ужас да пресича на пешеходна
пътека, чувствала се зле емоционално.
В открито съдебно заседание на 09.03.2020 г.,
свидетелката заявява, че след разпита й в предходното съдебно заседание
през месец декември 2017 г., Т. нямала никакви промени, продължавали болките в
крака и ръката й, имала затруднение при извършване на някои домашни задължения.
След Нова година, трябвало да й махнат пирона чрез операция, при което
започнали притесненията й. До м. февруари, тя нямала никакво подобрение. Една
седмица преди датата на операцията, Т.В. претърпяла тежък инсулт. Имала загуба
на говор, изкривено лице и парализа в дясната част, там, където бил удара от
катастрофата. Не можела да си движи крака по никакъв начин. В болницата била
около една седмица, след което я изписали и й назначили лекарства,
рехабилитатор и логопед. Рахабилитаторът
видял, че има рана от залежаване в областта на импланта. Веднага започнали да я
обработват, но тя нямала никакво подобрение, отворила се и се виждал пирона. Докторът
им казал, че трябва да се направи операция с местна упойка, защото иначе ще й
отрежат крака. Отишли за операция, започнали изследвания цял ден и следобед
докторът им казал „Не знам как диша тази жена, тя няма бял дроб“. Нямала бял
дроб, тъй като при катастрофата имала две счупени ребра, които пробили белия й
дроб. След като се прибрала в дома си, имала постоянни болки. След инсулта не
се възстановила, нямала говор. Стенела от болка, като я питали какво я боли, се
хващала за крака. Била на памперси, било забранено да я къпят.
Видно
от удостоверение за наследници от 05.11.2018 г. (л. 115) удостоверение за
наследници от 03.08.2020 г. (л. 209), Т.П.В., починала на 01.11.2018 г. е била в граждански
брак със С.Г.В., починал на 28.07.2020 г. и техни единствени наследници по
закон са ищците по делото Г.С.Г. и П.С.Г..
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше
опровергана. Водачът Г.И.К.
е действал противоправно, което е установено от постановеното от Софийски
районен съд решение. Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ „З.А.“ АД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадала се явява Т.П.В. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ), респ. на нейните
наследници по закон.
Що
се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са
възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени
вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази
указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи (решение № 127/16.05.2017 г. по гр. д. №
60387/2016 г. на ВКС, IV ГО, решение № 106/11.07.2017 г. на ВКС по т. д. №
60381/2016 г., на ВКС, I ГО, решение №
78/13.11.2017 г. по гр. д. № 60397/2016 г. на ВКС, II ГО, определение № 682 от
5.12.2017 г. по т. д. № 1886/2017 г. на ВКС, II ТО, решение № 276/12.12.2018 г. по т.д. № 2346/2017 г. на ВКС,
ІІ ТО, решение № 2224/31.10.2017 г. по
гр. д. № 988/2017 г. на САС, решение №
2187/26.10.2017 г. по гр. д. № 2025/2017 г. на САС и др.) и отчете вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; необходимостта от чужда помощ за
задоволяване на елементарни битови потребности на първоначалния ищец в периода
след ПТП; общата продължителност на лечебния и възстановителен период,
ограниченията които е търпял пострадалия, отражението, което е дало процесното
ПТП върху живота на първоначалната ищца, вкл. върху психическото и
емоционалното й състояние, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
От друга страна, видно от допълнителното
СМЕ, последващите заболявания на Т.В. нямат
връзка с ПТП от 10.04.2016 г., като получената декубитална рана не е усложнение от извършените
оперативни интервенции на дясната глезенна става, а е усложнение след получения
мозъчен инсулт.
Предвид всички тези обстоятелства по
настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и
страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на
живот на Т.П.В., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 38 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента) до увреждането като
неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му
за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен
еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да
обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения.
Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу
делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.
51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В Тълкувателно решение № 88 от
12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите,
а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие или
бездействие и вредоносния резултат. В
постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В настоящия случай, ответникът твърди,
че Т.П.В. е допринесла за настъпване на ПТП, тъй като е предприела пресичане на
необозначено за това място, което е било неосветено. Освен това, пешеходката пресичала
пътното платно, без да се съобрази с разстоянието на приближаващото МПС и
неговата скорост на движение.
Причиняването по непредпазливост на
средна телесна повреда, при управление на МПС е престъпление от общ характер
(за което, в случая, е налице влязло в сила съдебно решение).
Извършването на деянието на пешеходна пътека е класифициращ признак на
престъплението – съгласно чл. 343, ал. 3, предл.
последно НК.
Поради това, ако деецът е признат за
виновен и осъден за извършване на престъплението по чл.
343, ал. 3, предл. последно НК (т.е. ако деянието е извършено „на
пешеходна пътека“), то силата на
присъдено нещо на присъдата или решението по наказателното дело обхваща и
установяването, че деянието е извършено на „пешеходна пътека“, поради което и е
задължителна за гражданския съд, и в тази си част.
В настоящия случай, с решението по НОХД
№ 3599/2017 г. на СРС (потвърдено от СГС), Г.И.К., е признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал. 1,6. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК (т.е. липсва чл. 343, ал.
3 НК), като в решението е посочено, че при настъпване на ПТП, Т.П.В. се
е намирала на пътното платно.
В мотивите на решението от 23.10.2017 г.
по НОХД № 3599/2017 г. на СРС, НО, 1 състав е прието, че е „налице сериозна степен на съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка, тъй като
тя е пресичала само на няколко метра от пешеходната пътека, била е облечена с
тъмни дрехи и е пресичала в тъмната част на денонощието“. Същото
е посочено и в мотивите на решение № 199/25.02.2019 г. по ВНАХД № 4844/2018 г.
на СГС, НО, 16 въззивен състав: „Доказателствата
по делото сочат, че е налице сериозна степен на съпричиняване от страна на
пострадалата пешеходка, тъй като пресичала само на няколко метра от пешеходна
пътека“.
Както
беше посочено, съгласно чл.
300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК, влезлите в сила присъди и решения са задължителни
за гражданския съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието. Следователно, когато поведението (приносът) на пострадалия не е
елемент от престъплението, влязлата в сила присъда (решение) на наказателния
съд не го установява и същото не се обхваща от силата на присъдено нещо на съдебния акт. В този смисъл е и решение № 15/16.06.2017 г. по т.д. № 2662/2015 г. по описа на ВКС, ІІ
ТО, с което е даден отговор на допуснатия до касационно
обжалване въпрос, а именно-относно доказателственото значение на влязлата в сила
присъда и констатациите на наказателния съд в мотивите й за приноса на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат и необходимостта от
доказването му в гражданския процес като условие за прилагане разпоредбата на
чл. 51 ал.2 ЗЗД и кога фактите, относими към възражението за съпричиняване, се
обхващат от последиците на чл. 300 ГПК. В посоченото решение е прието, че
позоваването единствено на мотивите на присъдата, съдържащи констатации за
съпричиняващо поведение на пострадалия, не означава надлежно установяване на
твърденията за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат
освен ако то не съставлява елемент от състава на престъплението. Във всички
случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента или по чл. 226, ал. 1 КЗ
КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
страната, която го е въвела в процеса.
Поради
изложеното и след като съобрази, че едно деяние може да е противоправно, но да
не е установено, че е престъпление, съдът приема, че в настоящия случай,
решението по наказателното дело и мотивите към него, нито установяват, нито
опровергават възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата
пешеходка.
По делото са представени Констативен протокол № К-298/10.04.2016
г., съставен от дежурен ПТП - О„ПП“-СДВР и Протокола за оглед на
местопроизшествие, съставен на 10.02.2016 г. от полицейски инспектор при О„ПП“-СДВР, ведно
със скица към него.
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на виновния водач - Г.И.К..
Свидетелят сочи, че си спомня ПТП на 10.04.2016 г. Свидетелят управлявал лек
автомобил „Хонда Джаз“, в гр. София, в
посока от бул. „Константин Величков“ към (магазин) „Кауфланд“, със скорост
между 20 км/ч. и 30 км/ч., с включени
къси светлини. Било през тъмната част на деня, около 10 часа вечерта. Настилката била мокра, валял силен дъжд. При
преминаване през пешеходна пътека, на около метър от нея, автомобилът,
управляван от свидетеля, ударил пешеходец. Пешеходецът се движел от дясно наляво, в
неосветената част на пътното платно, след което предприел пресичане. Свидетелят
сочи, че е имало пешеходна пътека, но пешеходецът бил на метър след нея. Когато
настъпил ударът, пешеходецът ударил предното стъкло пред шофьорското място.
Мястото на пешеходната пътека било осветено, с прожектор от двете страни на
булеварда, но мястото, където пресичала пешеходката, било неосветено. Свидетелят я възприел в момента на удара. При
слизане от автомобила, свидетелят установил какво е облеклото й - била облечена
с тъмни дрехи, с черно яке и черна пола. След удара, автомобилът бил преместен
леко назад, на около половин метър, тоест със задните гуми бил върху пешеходната пътека.
Свидетелят К. сочи, че не знае къде се е
намирало тялото на пешеходката след удара, тъй като предното стъкло било
счупено и не е видял. Веднага след удара, свидетелят върнал колата назад половин
метър и пешеходката се намирала точно пред автомобила, на около 2 метра. Не
може да посочи с коя точно предна част на колата я е ударил, предполага, че със
средната.
Свидетелят уточнява, че казва, че
пешеходката се е движела от дясно наляво въз основа на положението на тялото й
в момента на удара, тъй като тя спрямо него е стояла с лявото рамо и я ударил в
лявата страна. Не може да каже дали при удара пешеходката е отскочила напред.
По делото е прието основното и
допълнително заключение по звършената автотехническа експертиза (АТЕ), които не
са оспорени от страните и които съдът кредитира.
Видно от основното заключение по АТЕ,
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
На 10.04.2016 г., около 23.00 часа, в
гр. София, на ул. „Габрово“, в тъмната част на денонощието, при осветление на
улични лампи и мокро пътно платно с валеж на дъжд по пешеходната пътека, намираща се непосредствено след кръстовището
с ул. „Пловдив“, която е сигнализиране с пътни знаци Д17-„Пешеходна пътека“,
пешеходката Т.В. на 58 г., е предприела пресичане на платното за движение на
ул. „Габрово“.
В същото време по ул. „Габрово“, в
посока от бул. „Сливница“ към ул. „Варна“, в лявата пътна лента, се е движил
л.а. „Хонда Джаз”, с peг. № ********,
управляван от Г.К., със скорост около 40 км/ч., при разрешена скорост 50 км/ч.
Водачът на автомобила е имал възможност
да вижда пешеходката, на електрическо осветление от уличните лампи, разположени
на левия и десния тротоари, непосредствено след пешеходната пътека. Той не е
реагирал своевременно на движещата се по
пешеходната пътека пешеходка, и е последвал удар, с предна средна част на
автомобила и скорост около 40 км/ч. върху дясната страна на пешеходката, която
е била качена на предния капак, достигнала е с глава челното стъкло и го чупи,
след което е отхвърлена напред без да е прегазена.
Мястото
на удара между лекия автомобил и пешеходката по дължина на ул. „Габрово“ е на
18 - 20 метра след ориентира, върху пешеходната пътека, а по широчина - на около
15 метра в дясно от левия бордюр. Над пешеходната пътека на конзола е имало
три-секционен хоризонтален светофар със силуети на три бягащи човечета. Пешеходката
е пресичала платното за движение на ул. „Габрово“ по пешеходната пътека в посока от ляво на дясно спрямо движението на л.а. „Хонда
Джаз“.
Опасната
зона за спиране на лек автомобил „Хонда Джаз“, при движение със скорост 40 км/ч.
е била 21,40 метра, а при скорост 50
км/ч. е била 29,96 метра. Предвид липсвата данни за ограничаване на видимостта
на пешеходката, ВЛ е приело, че водачът е имал възможност да я вижда от далечно
разстояние.
Причината за
настъпване на ПТП е в действията на водача на л.а. „Хонда Джаз“, който е реагирал
със закъснение за аварийно спиране.
При
неограничена видимост за водача на процесния автомобил към момента, в който
пешеходката е слязла от
левия тротоар, водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара и ПТП,
независимо от начина на движение на пешеходката, т.е. при всички начини на
вървене и тичане и при скорост на автомобила дори над 100 км/ч.
Пешеходката
също е имала видимост спрямо приближаващия я от дясно л.а. „Хонда“ в опасна
близост, когато е вървяла по пешеходната пътека и е ако се е оглеждала е имала
възможност да спре преди да навлезе в лентат за движение на л.а. „Хонда“.
В открито съдебно заседание на
03.02.2020 г. (л. 168 и сл.), ВЛ по АТЕ заявява, че се е запознал с показанията
на свидетеля Г.К., но соченото от него в настоящото производство - че
пешеходката е пресичала от дясно на ляво на неговата посока на движение,
противоречи на Констатиния протокол.
Видно от обясненията на ВЛ в о.с.з. на
03.02.2020 г. и от допълнителната АТЕ, в случай, че пешеходката е пресичала от
дясно на ляво на посоката на движение на автомобила, към момента, в който
пешеходката е слязла от десния тротоар, водачът на автомобила е имал възможност
да предотврати удара и ПТП независимо от начина на движение на пешеходката т.е.
при всички начини на вървене и тичане и при скорост на автомобила 20 — 30 км/ч.
При така установените
факти, съдът приема, че ответникът не доказа възраженията си за
съпричиняване.
Видно от приетото по настоящото дело
заключение по АТЕ, при настъпване на процесното ПТП, пострадалата пешеходка е пресичала пътното
платно на пешеходна
пътека. Неоснователно е твърдението, че пешеходката е нарушила
разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП. Не се установява, нито че тя е навлязла внезапно и неочаквано на платното за
движение, нито че е удължила ненужно пътя и времето за пресичане, или пък да е спряла без необходимост на пътното платно.
Показанията на Г.И.К., в частта им, в
която свидетелят сочи, че пешеходката е пресичала от дясно на ляво на неговата
посока на движение и след пешеходната пътека, се опровергават от приложените по
делото официални документи – Констативния протокол и Протокола за оглед на
местопроизшествие, съставен в съответствие с чл. 129 и сл. НПК. Протоколът има
характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда
доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства
при огледа на произшествието.
Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, пешеходците са длъжни, преди
да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В случая, не се установява, преди да навлезе на
пътното платно, пешеходката не се е съобразила с пътните превозни средства. Т.е.
не се установява нито противоправно пресичане от страна на пострадалата, нито
същата внезапно да е излязла на пешеходната пътека, поради което водачът на
автомобила да не е могъл да реагира бързо и адекватно. Пешеходката е предприела пресичане на обозначеното за това
място и дори и да видяла автомобила, тя не е имало как да предположи, че
водачът му няма да спре и няма да я пропусне при положение, че пострадалата не
просто е стъпила на пешеходната пътека, а се е намирала на на около 15 метра в
дясно от левия бордюр по посока на движението (видно от АТЕ).
Правото на пресичане е призната и
гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение - да
премине през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от
друго лице или лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването
на определено поведение за задоволяване на признати му от закона интереси.
На осъществяването на това право стои
насрещно задължение на водачите на превозни средства, които са задължени да
спазват такова поведение, което да осигури на носителя на правото-пешеходеца,
възможност за реализация. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място. (Тълкувателно
решение № 2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
Процесното ПТП е настъпило около 23.00
часа на 10.04.2016 г., което е било в тъмната част на денонощието. Видно от
АТЕ, обаче, дали пешеходецът е бил обозначен със светлинни знаци или не, не е
от значение за настъпилото ПТП, тъй като мястото е било осветено. Водачът на
автомобила е имал възможност да вижда пешеходката на електрическо осветление от
уличните лампи. Следователно и последното възражение на ответника за
съпричиняване е неоснователно.
С оглед на
изложеното, определеното
по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Следователно, дължимото на
първоначалната ищца обезщетение за неимуществени вреди възлиза на сумата от
38 000 лева.
Новоконституираните
ищци са единствени наследници по закон
на Т.П.В. – нейни синове, видно от удостоверенията за наследници. След смъртта
на Т.П.В., правото на обезщетение е преминало в патримониума на наследниците й
по закон, включващи и съпруга й, а след неговата смърт – върху останалите двама
ищци при равни квоти – съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството ЗН)
Поради изложеното, исковете са
основателни и доказани за сумата от по
19 000 лева, а за разликата до
пълните предявени размери от по 50 000 лева, исковете следва да се
отхвърлят.
Съгласно чл.
432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от
непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва
от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В настоящия случай, първоначалната ищца е заявила
претенцията си пред застрахователя на 23.06.2016 г., като с писмо от 24.06.2016
г., ответникът е поискал да бъдат представени допълнителни документи. Не се твърди някой от тези
документи да е бил представен.
Следователно и с оглед цитираните разпоредби,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, е дължимо от 24.09.2016
г. Претенцията за законна лихва следва да се отхвърли за периода от 10.04.2016 г. до 23.09.2016 г.
Относно разноските: Страните са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищците следва да се
присъди сумата от 228 лева от общо
сумата от 600 лева (600 лв. х 0.38), включващи депозити за експертизи (200 лв.
+ 250 лв. + 150 лв., съответно на л. 185, л. 174 и л. 204), посочени в Списъка
по чл. 80 ГПК на л. 221 от делото.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2
от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.К.К., сумата от 1542.80 лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, с вкл. ДДС (4060
лв. х 0.64).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 133.30 лева от
общо направените разноски в размер на 215 лева (215 лв. х 0.62) - депозит за
АТЕ (л. 145) и за свидетел (л. 69). На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от
Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се
дължи юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 200 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 124 лева (200 х 0.62) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част
от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски
градски съд, сумата от 1596 лева,
които включват: 1520 лева – държавна такса и 76 лева – депозит за АТЕ (200 лв. х 0.38), съобразно
определението на съда от 11.07.2019 г. (л. 137).
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.С. Г., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.С.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от по 19 000 лева на всеки от ищците, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от Т.П.В. неимуществени
вреди от ПТП, реализирано на 10.04.2016 г., в гр. София, ведно със законната
лихва, считано от 24.09.2016
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 228 лева – разноски по делото,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете
по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 19 000 лева
до пълните предявени размери от по 50 000 лева, както и претенцията за
обезщетение за забава в размер на законната лихва, за периода от 10.04.2016 г.
до 23.09.2016 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. К.К.К., с адрес: ***, Силвър Център, ет. 1, офис № 25, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 1542.80 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С.
Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, и П.С.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „З.А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 133.30 лева – разноски по делото и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 124
лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.А.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1596 лева – държавна такса и разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: