Присъда по дело №330/2020 на Софийски окръжен съд

Мотиви към Присъда от 05.10.2020 г.,
постановена по ВНОХД № 330/20 г. по описа на С. окръжен съд

С присъда № 3/14.01.2020 г., постановена по НОХД № 349/2019 г., състав на РС С. е
признал подсъдимия В. А. И. за виновен в това, че на 23.04.2019 г. около 10.55 часа в
сградата на РУ С. – ОДМВР С., след като на 10.04.2019 г. е бил привлечен в качеството на
обвиняем за извършено престъпление от общ характер (по чл. 296, ал. 1 от НК) по ДП №
70/2019 г. по описа на РУ С., пр. пр. № 261/2019 г. по описа на РП С., противозаконно
пречи на орган на властта – С. Г. А., ст. инспектор при РУ МВР С., да изпълни
задълженията си – да му извърши принудително полицейската регистрация, разрешена от
съдия при РС С. с влязло в сила на 11.04.2019 г. определение № 155 от същата дата по ЧНД
№ 229/2019 г. по описа на РС С., постановено на основание чл. 68, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗМВР:
чл. 68, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица,
които са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено умишлено престъпление от
общ характер“, чл. 68, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДМВР „При отказ на лицето действията по ал. 3, т.
2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от съответния първоинстанционен
съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер, за което е привлечено като
обвиняем“ - изрично и собственоръчно на посоченото определение № 155 от 11.04.2019 г.
по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС С. изписал: „Запознах се със съдържанието и отказвам
да го изпълня“ – престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК, като му наложил наказание глоба в
размер на 2000 лева.

Недоволен от присъдата е останал защитникът на подсъдимия И. – адв. Н. Б. от САК,
който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК е депозирал жалба срещу нея с оплаквания за
незаконосъобразност, необоснованост на присъдата и постановяването й в нарушение на
закона.
В допълнително депозираните аргументи към жалбата се изтъква, че от събрания по
делото доказателствен материал не може да се направи извод, че подсъдимият И. е
извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност. Сочи се, че
кредитираните от съда показания на свидетелите А., К. и Л. всъщност не установяват
осъществяване на насочени към пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си
действия, а единствено, че той се е държал спокойно и уравновесено – като се цитират
решения на ВКС в този смисъл. Счита се, че от страна на полицейските служители на
подсъдимия И. не са издавани разпореждания, които той да не е изпълнил.
Изтъкват се в жалбата допуснати съществени нарушения от първостепенния съд –
извършен едностранчив анализ на доказателствата, при което преценявайки показанията на
свидетелите съдът е пропуснал да отчете, че определението на съда по чл. 68, ал. 5 от ЗМВР
не вменява задължение за полицейските органи да извършат регистрация на обвиняемия;
както и че не отчел възражението на защитата, че свидетелят А. не се явява орган на власт и
нито е извършвал криминални регистрации, нито пък е имал задължения в тази насока.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова (въззивна) такава, с
1

която подсъдимият И. да бъде изцяло оправдан по обвинението, алтернативно – отмяна на
присъдата и връщане на делото за разглеждане от друг състав.
Пред въззивния съд депозираната жалба срещу първоинстанционната присъда се
поддържа от защитниците адв. С. и адв. Д. с изложените в нея доводи. Допълнително се
изтъква, че подсъдимият е имал спокойно поведение и не е осъществявал никакви действия,
насочени към пречене на орган на власт да изпълни задълженията си; че полицейският орган
не е издавал писмени или устни разпореждания по Глава пета, раздел първи от ЗМВР, във
връзка с действията по чл. 11, ал. 5 от Наредбата за извършване на полицейска регистрация;
както и че С. А. не извършва криминални регистрации по реда на чл. 68 от ЗМВР, а само
подготвя документите за това. Подчертава се, че определението по чл. 68, ал. 5 от ЗМВР на
РС С. не вменява задължение на полицейските органи за извършат регистрация, а само дава
разрешение това да бъде сторено принудително.
Подсъдимият В. И. пред въззивния съд заявява солидарност с позицията на
защитниците си, а в последната си дума пред съда моли за оправдателна присъда.

РП С. не взема писмено становище по въззивната жалба срещу присъдата.
Представителят на държавното обвинение – прокурор Д. Д. от СОП, заема пред СОС
становище за правилност и законосъобразност на атакуваната присъда. Твърди се, че
извършеното от подсъдимия престъпление е безспорно установено от събраните в хода на
производството пред първата инстанция доказателства, а в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на контролирания
съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.
Сочи се, че поведението на подсъдимия е създало пречка за осъществяване на
задълженията на орган на власт, а отказът му да бъде извършена полицейска регистрация е
противозаконен. Подчертава се, че доколкото снемането на дактилоскопни отпечатъци
изисква ръката на лицето да е спокойна, то такава регистрация не може да бъде извършена
при упражняване на сила над лицето, което се регистрира.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните, материалите по делото
и съдопроизводствените действия на първоинстационния съд и като служебно провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

В РС С. е внесен обвинителен акт срещу В. А. И. за това, че на 23.04.2019 г. около
10.55 часа в сградата на РУ С. – ОДМВР С., след като на 10.04.2019 г. е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление от общ характер (по чл. 296, ал. 1 от
НК) по ДП № 70/2019 г. по описа на РУ С., пр. пр. № 261/2019 г. по описа на РП С.,
противозаконно пречи на орган на властта – С. Г. А., ст. инспектор при РУ МВР С., да
изпълни задълженията си – да му извърши принудително полицейската регистрация,
разрешена от съдия при РС С. с влязло в сила на 11.04.2019 г. определение № 155 от същата
дата по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС С., постановено на основание чл. 68, ал. 5, вр. ал.
1 от ЗМВР: чл. 68, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи извършват полицейска регистрация
на лица, които са привлечени в качеството на обвиняеми за извършено умишлено
престъпление от общ характер“, чл. 68, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДМВР „При отказ на лицето
2

действията по ал. 3, т. 2 и 3 се извършват принудително с разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер,
за което е привлечено като обвиняем“ - изрично и собственоръчно на посоченото
определение № 155 от 11.04.2019 г. по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС С. изписал:
„Запознах се със съдържанието и отказвам да го изпълня“ – престъпление по чл. 270, ал. 1 от
НК.

При собствена преценка на събраните в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
настоящата инстанция намира за установена следната фактическа обстановка:

С постановление от 10.04.2019 г. подсъдимият В. И. бил привлечен като обвиняем по
ДП № 70/2019 г. по описа на РУ МВР С., пр. пр. № 261/2019 г. по описа на РП С., за
извършено умишлено престъпление от общ характер – такова по чл. 296, ал. 1 от НК, за
това, че на 22.02.2019 г. около 10.00 часа в сградата на РУ С., след като се е запознал с
определение № 3/23.01.2019 г. по ЧНД № 39/2019 г. по описа на РС С. е отказал да му бъде
извършена принудителна полицейска регистрация.
На същата дата той бил поканен в сградата на РУ МВР С. за извършване на
полицейска регистрация и изземване на образец за ДНК профил. Предоставена му била за
попълване Декларация за съгласие, приложение 6 към чл. 11, ал. 2 от Наредбата за реда за
извършване и снемане на полицейска регистрация. Подсъдимият И. попълнил декларация №
УРИ344р-3482/10.04.2019 г., като в нея отказал да му бъде извършена полицейска
регистрация.
Началникът на РУ МВР С. поискал от РС С. на основание чл. 68, ал. 5 от ЗМВР и чл.
11, ал. 4 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация да бъде
издадено разрешение за принудително извършване на полицейска регистрация. С
определение № 155 от 11.04.2019 г., постановено по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС С.
състав на същия съд разрешил извършването на принудителна полицейска регистрация на
подсъдимия И..
С резолюция от 16.04.2019 г. началникът на РУ МВР С. възложил действията по
осигуряване изпълнение на определението на съда на свидетеля С. А. – ст. инспектор при
РУ МВР С..
На 23.04.2019 г. около 10.00 часа свидетелят А. видял случайно подсъдимия И. в
сградата на районното управление и го поканил в кабинета си, след приключване на
дейностите, за които се намира в управлението. Около 10.55 часа подсъдимият се явил
заедно с адв. Б. в кабинета на свидетеля А.. Последният ги поканил в съседния кабинет,
където се намирали свидетелите Ц. К. и И. Л., също полицейски служители. Свидетелят А.
предоставил на подсъдимия и адв. Б. определението на съда за разрешаване на
принудителна полицейска регистрация, за запознаване. Подсъдимият и адв. Б. взели
определението на съда и седнали на дивана в кабинета, за да го прочетат.
Фактическите действия по дактилоскопиране следвало да бъдат извършени от
експерт при РУ МВР С..
След като прочел определението, подсъдимият И. саморъчно написал върху него
3

„Запознах се със съдържанието и отказвам да го изпълня“. Служителите К. и Л. се
подписали като свидетели на отказа на подсъдимия.
Свидетелят А. запитал подсъдимия И. какви са съображенията му за отказа и му
казал, че това негово действие съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Подсъдимият не отговорил на въпроса, след което бил задържан в районното управление и
било образувано настоящото наказателно производство срещу него.

Тази фактическа обстановка въззивният съд установи от събраните в хода на
производството пред първоинстанционния съд гласни доказателства – показанията на
свидетелите К., А. и Л., и писмени доказателства – материалите по ЧНД № 229/2019 г. по
описа на РС С., заповед за задържане на лице, характеристична справка, постановление от
10.04.2019 г. за привличане на обвиняем, справка за съдимост.
Приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка не се различава от
описаната в мотивите на атакуваната присъда. Между гласните и писмените
доказателствени източници по делото не са налице противоречия, които да е необходимо да
бъдат обсъждани и анализирани поотделно и в съвкупност, а фактологията по делото сама
по себе си не разкрива някаква особена сложност.
При така възприетата от анализа на посочените доказателства, безспорна и
непротиворечива фактическа обстановка, аналогична на описаната в мотивите на
проверяваната присъда, този състав на СОС счете, че инкриминираните в обвинителния акт
действия на подсъдимия са несъставомерни, а правните изводи на първата инстанция за
извършено от подсъдимия И. деяние, което следва да бъде подведено под нормата на чл.
270, ал. 1 от НК, са неправилни и незаконосъобразни.
Правната теория и съдебната практика приемат, че
изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК
противозаконно пречене се осъществява само чрез такова поведение на
дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява,
възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните
задължения на органите на власт. Престъпният резултат на това деяние
се състои в създаването на някаква пречка за служебната дейност на
органа на властта, като за съставомерността на престъплението от
обективна страна не е необходимо този орган да не е могъл да изпълни
своите задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи извършват
полицейска регистрация на лица, които са привлечени в качеството на обвиняеми за
извършено умишлено престъпление от общ характер. При отказ на лицето действията по ал.
3, т. 2 и т. 3 на чл. 68 от ЗМВР се извършват принудително с разрешение на съдия от
съответния първоинстанционен съд, на който е подсъдно престъплението от общ характер,
за което лицето е привлечено като обвиняем. Същността на регистрацията е вид обработване
на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без
съгласието им. Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват
дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР (предотвратяване, пресичане, разкриване и
разследване на престъпления), като данните от нея се използват само за предотвратяване и
разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната
4

сигурност и обществения ред.
Няма съмнение, че на подсъдимия В. И. е следвало да бъде извършена полицейска
регистрация по чл. 68 от ЗМВР, тъй като е бил привлечен като обвиняем за извършено
умишлено престъпление от общ характер – такова по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на
22.02.2019 г. около 10.00 часа в сградата на РУ С., след като се е запознал с определение №
3/23.01.2019 г. по ЧНД № 39/2019 г. по описа на РС С. е отказал да му бъде извършена
принудителна полицейска регистрация. Тъй като подсъдимият е отказал при първоначалната
покана от страна на полицейските служители да му бъде извършена полицейска регистрация
(отказа си той обективирал писмено в декларация № УРИ344р-3482/10.04.2019 г.),
посочената по-горе процедура по чл. 68, ал. 5 от ЗМВР е била инициирана от началника на
РУ МВР С., в резултат на което полицейските органи са се снабдили със съдебен акт за
извършване на принудителна полицейска регистрация.
В случая на свидетеля С. А., на длъжност ст. инспектор при РУ МВР С., с
резолюцията на началника на РУ МВР С. от 16.04.2019 г. е било възложено осигуряване
изпълнението на определение № 155 от 11.04.2019 г., постановено по ЧНД № 229/2019 г. по
описа на РС С. за принудителна полицейска регистрация на подсъдимия И.. Несъмнено е, че
към датата на деянието свидетелят А. като заемащ длъжността ст. инспектор при РУ МВР С.
е действал като орган на властта по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК.
Установява се от доказателствата по делото, че подсъдимият И. в присъствието на
адв. Б. и свидетелите К. и Л. е заявил пред свидетеля А. в писмен вид нежеланието си да
бъде изпълнено определението на съда. Освен предоставяне на подсъдимия на съдебния акт
за запознаване и разясняването на същия, че отказът да му бъде извършена принудителна
полицейска регистрация съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, свидетелят А. не
предприел каквито и да било други действия по осигуряване изпълнението на процесното
определение на РС С. – не му отправил писмено или устно предупреждение да преустанови
това си поведение, нито осигурил присъствието на експерт при РУ МВР С., който да
изпълни фактическите действия по дактилоскопиране, фотографиране и изземване на ДНК
профил на подсъдимия (последното действие предполага и съответна медицинска
квалификация на изземващия профила). Единственото последвало писмения отказ на
подсъдимия И. действие от страна на полицейските служители е задържането му със
Заповед за задържане на лице рег. № 344зз-150/23.04.2019 г., издадена от свидетеля
Костадинов, за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК - за това, че е попречил или
осуетил изпълнението на съдебно решение. Заповедта за задържане е отменена с влязло в
сила Решение № 1547/12.18-2019 г. по КАД № 1219/2019 г. по описа на АССО (приложено
по делото), като съдът приел, че в нея не са изложени каквито и да било факти и
съображения за наличието на необходимост от задържане на подсъдимия. Доколкото
свидетелят А. не е започнал извършването на фактически действия по полицейската
регистрация дактилоскопиране, фотографиране и изземване на ДНК профил на подсъдимия
(тези действия не са и влизали в служебните му задължения), не може да се предполага
какво би било поведението на подсъдимия И. в случай, че вместо да бъде задържан, е бил
отведен при експерта от районното управление – при което наведените от прокурора доводи
за това в какво състояние следва да са ръцете при дактилоскопиране не могат да бъдат
обсъждани.
В контекста на изложеното, за да бъде подведено поведението на подсъдимия В. И.
под нормата на чл. 270, ал. 1 от НК, е необходимо извършването от негова страна на
действие, създаващо пречка за работата на орган на властта, като престъплението не
обхваща и не се отнася до случаите на бездействие, заради което се пропуска да се създаде
необходимото условие за работата на органа на властта. Именно такова бездействие
5

представлява поведението на подсъдимия И., който, видно от гласните доказателства, е
стоял спокойно със защитника си адв. Б. на канапето в полицейския кабинет, четейки
процесното определение, след което написал върху него, че отказва да го изпълни. Тук е
мястото да бъде отбелязано, че анализирайки съдебния акт - определение № 155 от
11.04.2019 г., постановено по ЧНД № 229/2019 г. по описа на РС С., този състав на СОС
приема, че адресат на същия не е подсъдимия И., а съответните полицейски органи, които,
сдобили се със съдебното разрешение, следва да предприемат необходимото, за да извършат
принудително действията по полицейската регистрация на подсъдимия, в съответствие с
правомощията си по Глава пета, раздел първи от ЗМВР. Необходимостта от отправяне на
искане до РС С. за разрешаване извършването на принудителна полицейска регистрация в
случая е била продиктувана именно от нежеланието на подсъдимия да вземе доброволно
участие в събирането и обработване на лични данни за него, в който случай това е следвало
да бъде извършено при условията на този закон и без съгласието му, а липсата на съгласие
не може да бъде определена сама по себе си като пречене на орган на власт за изпълни
правомощията си.
Независимо, че изложеното дотук обосновава извод за несъставомерност на деянието
от обективна страна, настоящият съдебен състав намира за уместно да изложи доводи и
относно субективната страна на претендираното от държавното обвинение престъпление.
Обобщено в съдебната теория и практика се приема, че престъплението по чл. 270, ал. 1 от
НК е възможно да бъде извършено както с пряк, така и с евентуален умисъл. Необходимо е
деецът да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждал неговите
общественоопасни последици и пряко да е целял или допускал настъпването на тези
последици. Доколкото по делото са приобщени безпротиворечиви доказателства относно
обстоятелството, че подсъдимият на инкриминираната дата е бил придружен в РУ МВР С.
от адв. Б., който го е подпомагал с юридически съвети и заедно с него се е запознал с
определението на съда, съдът счита, че това обстоятелство изключва умисъла на
подсъдимия И. за извършване на вмененото му престъпление.
Както за всяко престъпление, така и за престъплението по чл. 270, ал.1 от НК е
необходимо наличието на такива общественоопасни последици и изобщо такава обществена
опасност, като негова обективна, качествена характеристика, която да оправдае третирането
на деянието като престъпление и да го отграничи от другите форми на противоправни
деяния. В противен случай то ще съставлява най-често административно нарушение на
закона, който урежда осъществяваната от органа на властта дейност. Процесното деяние,
поради липсата на отправено устно или писмено разпореждане от страна на полицейски
орган за преустановяване на действията по пречене изпълнението на съдебния акт (ако
писменият отказ на подсъдимия И. би могъл да бъде приет за активно действие по пречене,
какъвто не е настоящият случай), не би могло да бъде разглеждано и като административно
нарушение по ЗМВР.
Тъй като в ЗМВР и в посочената Наредба няма предвидено задължение за лицето,
спрямо което полицейските органи са се снабдили със съдебно разрешение за извършване на
принудителна полицейска регистрация, да окаже съдействие за нея, то няма основание и
поведението на подсъдимия да бъде квалифицирано като по-лекото престъпление по чл.
275, ал. 1 от НК, която разпоредба предвижда наказание за този, който, като е длъжен по
закон да даде съдействие на орган на властта, частен съдебен изпълнител или помощник-
частен съдебен изпълнител, не стори това, след като е надлежно поканен.
Конкретния случай не може да бъде подведен и под нормата на чл. 296, ал. 1 от НК, в
какъвто смисъл е квалифицирал на инкриминираната дата свидетелят А. писмения отказ на
подсъдимия. Доколкото подсъдимият И. не е директен адресат на процесния съдебен акт, то
6

с отказа му да съдейства на полицейските органи за доброволно извършване на действията
по ал. 3 на чл. 68 от ЗМВР същият не е осуетил изпълнението на съдебния акт.

С оглед на изложеното настоящата инстанция отмени присъдата на
първоинстанционния съд и постанови друга, с която призна подсъдимия И. за невиновен в
извършване на престъплението, за което е било повдигнато обвинение.

Направените по делото разноски остават за сметка на бюджета.

При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

ЧЛЕНОВЕ: 1:………………

2:………………

7

Номер на акта:	107
Дата:	5 октомври 2020 г.
Съдия:	Анелия Маринова Игнатова

Дело:	20201800600330
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 август 2020 г.

Присъда по дело №330/2020 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите