Р Е Ш Е Н И Е
№ ......................../гр. Варна, …...01.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 6-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЕН ПОПОВ
при
секретаря Десислава Вълчева и в присъствието на прокурора Деян Душев , като разгледа докладваното от съдия Ж.Шопова
ЧНД № 70/2018 г. и въз основа на закона прие за установено следното:
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Същото е инициирано от постъпило от Решение на
несъдебен орган в Австрия- Виена писмо,
придружено с удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции (удостоверението), издадено въз основа на решение за налагане
на финансова санкция от компетентен несъдебен орган Bundespolizeidirektion Wien – в гр. Виена, за налагане на финансова санкция
на Н.А.М., за нарушение на правилата за движение по пътищата. Към
удостоверението е приложено в оригинал и решението.
В проведеното на 25.01.2018 г. публично съдебно
заседание, представителят на Варненска окръжна прокуратура застъпва становището, че са налице всички
основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен орган и
изпълнението му. Посочва, че липсват недостатъци и пороци на удостоверението и
на решението за налагане на финансова санкция, въз основа на което е издадено,
които да възпрепятстват признаването и изпращането му за изпълнение от органите
на НАП. Отправя искане в тази насока.
Назначеният служебен защитник на засегнатото лице се
съгласява със становището на прокурора и изразява съгласие за признаване на
решението, с оглед и съдържащите се в
делото материали.
Засегнатото
лице – Н.М., не се явява и е
нередовно призован,т.к. от половин година живее постоянно в Германия.
Съдът, като прецени наличните по
делото материали, конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз
основа на което е издадено, както и становищата и доводите на страните и след
като съобрази приложимите разпоредби на закона, намери за установено следното
от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице Н.А.М. е родена на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, неомъжена, с постоянен адрес ***, ЕГН : **********.
С решение от 06.07.2017
г., издадено от несъдебен орган на гр. Виена за нарушенията по транспорта , на Н.М.
е била наложена глоба в размер на 80,00 ( осемдесет) евро. Глобата е била
наложена за това, че на 17.05.2017 год. в 15,37 ч., като водач на
лек автомобил с регистрационен номер
В -1046 НХ засегнатото лице
движейки се по път в населено място-гр.Виена е превишило максимално допустимата скорост извън населени места с 12
км/ч.Допустима скорост : 50 км/ч. Посоченото съставлявало нарушение на Параграф 20,чл.2 и параграф 99,чл.3 от Австрийски
Правилник за движение по пътищата.
Поради това спрямо засегнатото лице било издадено посоченото по-горе решение на
несъдебен орган за нарушенията по
транспорта в гр. Виена, с което било финансово санкционирано, чрез налагане на
глоба от 80,00 евро, в която не са включени разходите по административното
производство, в размер на 5,00(пет) евро. Последното е било писмено и засегнатото
лице М. е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата страна,
лично или чрез упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно
правото си да обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Решението
е влязло в сила на 31.07.2017 г.
Въз основа на горе визираното
решение е издадено и процесното удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции, съобразно утвърдения в приложението
към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено
на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на
финансова санкция е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, издаден
от несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено
административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС), по
националния и закон.
От
текста му се установяват и индивидуализиращите засегнатото лице данни - трите
му имена , рождената дата и последния известен адрес в Р. България. Посочен е и
издаващия несъдебен орган, датата на издаване и на влизането в сила на
решението, както и това, че за същото деяние, срещу същото лице, по информация
на органа, издал решението, в изпълняващата държава не е постановявано решение,
както и че няма такова решение, по което вече да е имало изпълнение в държава,
различна от издаващата или изпълняващата. Изрично посочено е, че производството
е било писмено и обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да
отнесе въпроса и до съд по наказателни дела , което явно не е сторено, видно от
липсата на отметка в ж. "ii", на
удостоверението и на описание на такова съдебно произнасяне. Посочено е, също
така, че на санкционираното лице е била предоставена възможност да се защити,
като е уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава, лично или
чрез упълномощен, според националния на издаващата държава закон, представител,
относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това.
Достатъчно конкретно и ясно,
включително с посочване на точно време, място и начин на извършване (превишаване
на максимално допустима скорост при управление на лек автомобил), са изложени обстоятелствата,
при което административното нарушение е консумирано от заинтересованото лице,
видът му (нарушение на правилата за движение по пътищата), както и конкретните,
нарушени с него, приложими за деянието материално - правни административни
разпоредби (правната квалификация) от съответния закон на издаващата решението
държава (Правилника и Закона за движение
по пътищата). Посочено е също и точното правно основание - конкретните
процесуални норми, по реда и съгласно които е проведена административната
процедура и са приложени съответните санкционни норми (от австрийски Правилник
за движение по пътищата). В това отношение съдът установи, че представеното
удостоверение е пълно, тъй като в него са попълнени всички изискуеми се
реквизити. Изводимо от нормата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът извършва
преценка едновременно и на удостоверението, и на решението, като при това следи
за непълнота или очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с
решението. В настоящия случай е налице пълна идентичност на отразените в
решението факти със записаните в удостоверението, поради което и съдебният
състав приема, че е налице пълнота и липсва очевидно несъответствие на
отразеното в удостоверението с решението, по смисъла на посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, което би могло да
обуслови отказ за признаването и изпълнение на решението за налагане на
финансова санкция. В удостоверението изрично и ясно е посочен и размерът на
наложената финансова санкция.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи,
че в рамките на настоящото съдебно производство не притежава възможност за
извършване на преценка за законосъобразност на проведената административно -
наказателна процедура, основателност и доказаност, съобразеност на наложената
финансова санкция с тежестта на извършеното нарушение и относно съпричастността
на засегнатото лице към приетото за осъществено от несъдебния решаващ
чуждестранен орган административно нарушение, чието извършване му е вменено във
вина. Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните съдебни, а в случая и
несъдебни, системи, няма право по Рамковото решение и по ЗПИИРКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянието, подробно описано в
удостоверението. В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е посочена ясно
санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид, време,
място и правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият
съдебен състав намери, че липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИРКОРНФС,
наличието на които би било пречка за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
На
първо място, желаното за признаване решение е за наложена финансова санкция от
несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено
административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС), по
националния и закон. В случая не се изисква и проверка за двойна наказуемост на
санкционираното с решението деяние, тъй като процесният случай касае деяние,
представляващо административно нарушение, според законодателството на
издаващата държава, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение
по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от
ЗПИИРКОРНФС и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
24.02.2005 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции).
На
второ място, засегнатото лице Н.М. има последен известен адрес на местоживеене
на територията на Р. България (чл. 30, ал. 3, пр. 3, алт. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на
липсата на която и да е от двете задължителни пречки за признаване на
решението.
Относно другите, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС факултативни основания за
отказ, съдът намира за необходимо да отбележи, че поради посочената си
факултативност, нито едно от тях не е абсолютно или императивно за съда.
Въпреки това, не е налице което и да е от тях.
Представеното
удостоверение по образец съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение
реквизити, то е пълно и не се констатира очевидно несъответствие с решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Засегнатото
лице не е санкционирано за същото деяние в друга държава, различна от
издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС).
Не
е изтекла по българския закон погасителна давност за изпълнение на наложената
финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС).
Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по
българското законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл. 35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Процесното
деяние е извършено на територията на издаващата държава, респективно не е
налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС, като същевременно
наложената с решението финансова санкция надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС сума от 80,00 евро. В
случая не е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като също така не
са представени и доказателства, че е извършено каквото и да е плащане от страна
на санкционираното лице по наложената му с процесното решение финансова
санкция, поради което и липсва основание за приспадане от визираната в удостоверението
и решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от вече
посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС и чл. 5 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за деяние, изразяващо се в
поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, не се изисква двойна
наказуемост. Въпреки това, отговора на този въпрос е положителен. Българското
законодателство - Закон за движение по пътищата и Правилника за
приложение на закона за движение по пътищата, също предвиждат санкция
за управление при превишаване на
максимално допустимата скорост, като в тези случаи , виновният водач на моторно
превозно средство се санкционира с глоба.
Засегнатата Н.М. е физическо лице,
което е пълнолетно, според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от посоченото в удостоверението, изрично
отбелязано от съда по-горе, административно - наказателното производство пред
компетентния несъдебен орган на издаващата държава е било писмено, като
санкционираното лице е било уведомено лично или чрез упълномощен, според
националният закон, представител, за правото си да обжалва решението и
сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган - НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи
равностойността на дължимата парична сума – 85,00 (осемдесет и пет) евро, в
български левове по курса на Българска народна банка от деня на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция , която в случая възлиза на 166,25
лв. ( сто шестдесет и шест лева
и двадесет и пет стотинки). Следва да се
отбележи, че е безпредметно да се изследва въпроса към коя дата курса на лева
към еврото би бил по-благоприятен за засегнатото лице - към деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, каквато е
буквалната формулировка на нормата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС, или към деня на
влизането му в сила, какъвто според настоящия съдебен състав е смисълът на
посочената разпоредба от закона, тъй като по силата на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ),
официалният валутен курс на лева към еврото константно е 1.95583 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1
и ал. 7, т. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС), Окръжният съд-Варна
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
Решение № VStV/917300800403/2017 от 06.07.2017 г., влязло в сила на 31.07.2017
г., издадено от несъдебен орган- Bundespolizeidirektion Wien в гр. Виена, за
налагане на финансова санкция на Н.А.М., родена на *** ***, българин, български
гражданин, неосъждан, неомъжена, с постоянен адрес:***, ЕГН : **********, с
което на Н.А.М. е наложено административно наказание глоба, в размер на 80,00 (осемдесет)
и 5,00/пет/ евро за административното производство за деяние, извършено в 15,37
ч. на 17.05.2017 г., като водач на лек автомобил с регистрационен номер В -10 46 НХ
засегнатото лице движейки се в гр.Виена
е превишило максимално допустимата скорост в населено място с 12
км/ч.,като допустимата скорост е 50 км/ч
, съставляващо нарушение на Параграф
20,чл.2 и параграф 99,чл. 3 от Австрийския Правилник за движение по пътищата, с
левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на постановяване на
решението на ВОС от 166,25 лв. ( сто
шестдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки).
Препис от решението да се връчи на засегнатото
лице.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд – Варна, в 7-дневен срок от
днес.
Компетентният
орган на издаващата държава да бъде уведомен за решението и изпращането му за
изпълнение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, а копие от
уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на
правосъдието на Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО
да се изпрати за изпълнение и на съответния изпълнителен орган, който съгласно
чл. 36, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Национална агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: