№ 473
гр. Търговище, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20233530100783 по описа за 2023 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във
вр. чл. чл.26 ал.1 предлож.1 /противоречи на закона/ и в условие на евентуалност предлож.3-
то /накърнява добрите нрави/ и предлож.2-ро /заобикаляне на закона- ЗПК/ от ЗЗД във
вр. чл. 10а, ал.2 ал.4 от ЗПК; чл.19 ал.4-5 от ЗПК; чл.21 ал.1 ЗПК, чл.22 ЗПК.
Ищцата-М. Н. С., като кредитополучател и ответникът-„ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД , като кредитор, сключили на 23.10.2019г. договор за потребителски кредит Стандарт
№ 30040157710. По силата на договора ответното дружество се задължава да предостави на
кредитополучателя заем в размер на 5000 лв., а кредитополучателят се задължава да върне
предоставената сума в срок до 25.10.2022 г.. на 36 месечни вноски, всяка от които в размер
на по 242.94 лв.., при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ по кредита в размер на
41.00 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.15 %. Посочено е, че дължимата сума
по кредита е 8745.92 лв.
Към договора се включват допълнителни услуги - „Фаст“ и „Флекси“, като
възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 1250лв., а
възнаграждението за услугата „Флекси“ е в размер на 2000лв. Размерът на вноската по
закупена допълнителна услуга е 90,28лв. и е дължима, заедно с месечната погасителна
вноска по кредита. Общото задължение по кредита, заедно със закупените допълнителни
услуги става следното: Размер на месечната вноска - 333,22 лв., брой вноски - 36, размер на
задължението - 11 995,92 лв.
В гл. III „Разходи по кредита“, в т. 3 от Стандартният европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
1
ЕООД ясно е посочено, че за получаване на кредита не е задължително условие сключване
на договор за застраховка, свързана с договора за кредит, или друг договор за допълнителна
услуга.
Наред с ДПК липсва, и не е сключвано изрично споразумение или допълнителен
договор между ответното дружество и ищцата за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, съгласно, което ищцата да дължи възнаграждение в размер на 2000 лв.,
разпределени на 35 месечни вноски в размер на 55,56лв. и 1 бр. месечна вноска от 55,40 лв.
Предвидено е, че посочените допълнителни услуги могат да се ползват при наличието на
определение специфични условия посочени в т. 15 от ОУ. В конкретният случай ищцата не
е закупила или поискала да ползва такива.
Съгласно приложеният към ДПК - ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040157710 от
23.10.2019 г., Погасителен план, 35 бр. от 36 погасителни вноски са в размер на 55,56 лв., а
последната, 36-та вноска е в размер на 55,40 лв. , включващи главница, лихва и вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги, като падежът на вноските е изрично посочен по
дати. Така общото задължение по кредита и по пакет от допълнителни услуги е в размер на
11995.92 лв.
Съгласно чл.9,ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото
Договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040157710 от дата
23.10.2019 г. е договор на свободно договаряне, съгласно чл.9 от ЗЗД, то неговото
съдържание следва да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е
посочена в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които
накърняват добрите нрави.
-В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се
нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването
на конкретни други разпоредби.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, е
да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Тъй като в конкретния случай, става дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е
прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намират
приложение - чл. 8, ал. 2, чл. 9 ЗЗД.
Сделки, противоречащи на добрите нрави се считат, тези които водят до значително
несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства или
незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В
конкретния случай е налице имено такова несъответствие, доколкото на ищцата й е
2
вменено задължение да заплати възнаграждение по пакет за допълнителни услуги - общо 36
бр. вноски за период 25.11.2019 г. - 25.10.2022 г. в общ размер от 3250 лв. при кредит в
размер на 5000лв.
Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Клаузата, регламентираща възнаграждение за допълнителни услуги противоречи на
добрите нрави.
-Клаузата за възнаграждение за допълнителни услуги е нищожна и противоречаща на
закона. Нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира такси и
комисионни за допълнителни услуги свързани с договора за потребителски кредит.
Процесното споразумение отговаря само формално на тази законова разпоредба, предвид
естеството на уговорените с него услуги стоящи на разположение за потребителя.
Съдържанието му очевидно касае уговорка за предоставена възможност, а не реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, защото ползването
им е предпоставено от наличие на воля на кредитора за тяхното предоставяне, от което пък
следва извод, че реални ползи или преференции за кредитополучателя няма. Тези
възможности реално касаят и усвояване и управление на кредита.
Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги не представлява такса или
комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. В § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни
услуги, свързани с кредита, но предвидените услуги не са от тази категория.
„Допълнителни услуги” по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат
пряко отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата (заедно с възнаградителна лихва) на определен падеж. Такива услуги
биха могли да бъдат примерно: издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за
добросъвестното поведение на клиента. Но в случая договорените между страните
допълнителни услуги по своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението
на задълженията на потребителя по договора и имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между него и кредитора, като помогнат последния да управлява по-
добре договора и изплащането на сумите по него. Посочените в договора опции не могат да
се квалифицират като „допълнителни услуги“ по смисъла на закона, тъй като те съставляват
дейности имащи отношение към усвояването и управлението на кредита, а според
императивната разпоредба на чл. 10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
В този смисъл споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги противоречи
на закона по смисъла на чл. 22 от ЗПК и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.
-Уговореното възнаграждение за пакет от допълнителни услуги не е включено като
формиращ ГПР елемент. Същевременно срещу предоставения пакет кредиторът получава
възнаграждение, компенсиращо заплащането на пълния размер на вноска или неполучаване
3
на същата на падежа. Такова възнаграждение в полза на кредитора би следвало да се включи
в общия размер на ГПР, като негов формиращ компонент, на осн. чл. 19, ал. 1 от ГПК. При
добавяне на коментираното възнаграждение към ГПР, обаче последното би надхвърлило
нивата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни.
- Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Ищцата не
дължи заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги, предвидено в Договор за
потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № 30040157710 от дата 23.10.2019 г., тъй
като клаузата за допълнителни услуги пакет, противоречи на добрите нрави и е в разрез с
принципа на добросъвестността при договарянето, и води до заобикаляне на закона (Закон
за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна - пр. осн. чл.26,ал.1, т. 1
от ЗЗД.
Към момента на подаване на исковата молба /12.06.2023г.-дата на пощенското
клеймо/ ищцата е изплатила частично задължението си по процесния ДПК, като счита, че с
вноските е погасила част от главница и от договорната лихва по кредита, но не и
възнаграждението по пакет за допълнителни услуги.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с което да признае със сила на присъдено
нещо в отношенията между страните, че тя не дължи на ответника -„ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД сумата в размер на 2000лв., представляваща възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“ по пакет от допълнителни услуги, предвидени в договор за
потребителски кредит Стандарт № 30040157710 от 23.10.2019г., както и да и бъдат
заплатени разноските по делото.
Редовно призована ищцата не се яви лично и не се яви нейният упълномощен
процесуален представител – адв. П. Й. Н. от АК-Варна. Преди откритото съдебно заседание
постъпи писмена молба вх.рег.№ 8057/20.09.2023г. от пълномощника на ищцата адв. П. Н.,
съгласно която счита исковата молба за основателна и доказана и като се вземе предвид
признанието на иска от ответника. Моли да се присъдят разноските, направени от ищцата, за
което представя договор за правна помощ и списък на разноските. В случай, че съдът
възложи разноските по делото на ищцата, прави възражение за прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското възнаграждение.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба. В едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК /от 19.07.2023г. до 21.08.2023г. вкл./ няма писмен отговор от ответника.
След срока по чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор /24.08.2023г.-дата на пощенско
клеймо/ с Вх.рег.№ 7321/25.08.2023г. по описа на РСТ, съгласно който ответникът признава
иска, като моли съдът да се произнесе с решение при условията на признание на иска по
чл.237 ГПК. Моли да не се възлагат разноски в тежест на ответника, на осн. чл.78 ал.2 ГПК
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, на осн. чл.78 ал.5
ГПК. Към отговора е приложено пълномощно от управителите на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД - С. Н. Н., Н. М. Л. за упълномощаване на юрк. Г. П. А. /подписал
4
писмения отговор/ да представлява ответното дружество. Видно от служебно извършена
справка в Търговски регистър управителите на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД са: С.
Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., като начинът на представляване е: Винаги двама управители
заедно. С писмена молба Вх.рег.№ 7534/01.09.2023г. двамата управители – С. Н. Н. и Н.
М. Л. правят изрично изявление, че потвърждават всички процесуални действия,
извършвани от юрк. Г. А. относно признаване на предявения иск във вр. с Гр.дело №
783/2023г.
Ответникът няма никакви възражения по съществото на спора.
Редовно призован в открито заседание ответникът не изпрати процесуален
представител. Постъпи писмена молба Вх.рег.№ 8050/19.09.2023г. от пълномощника – юрк.
Г. А., видно от която поддържа изложеното в писмения отговор, моли за постановяване на
решение при признание на иска, като разноските се възложат на ищцата на осн. чл.78 ал.2
ГПК, а в случай, че се възложат на ответника – прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът взе предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК в
доклада по делото съдът следва да даде правна квалификация на претендираните от страните
права и релевираните възражения въз основа на посочените от тях обстоятелства. Страните
не са длъжни да определят правното основание на своите претенции, като дори и да са го
направили, дадената от тях квалификация не е обвързваща за съда. Същото важи и за
съотношението, в което се намират помежду си съединените искове. Задължение на съда е
да определи вида на съединяването, както и поредността, в която следва да бъдат разгледани
исковете, ако те са предявени в условията на евентуалност. В този смисъл – Решение № 527
от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2009 г., IV г. о., ГК. В Решение № 97 от 8.02.2013
г. на ВКС по т. д. № 196/2011 г., I т. о., ТК е даден отговор на въпроса относно вида на
съединяването при въведени няколко основания за нищожност, произтичащи от различни
факти. В мотивите на посоченото решение ВКС е приел следното: "При въведени няколко
основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да
съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на
исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на
нищожността за идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца
кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на
евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно
естеството на твърдения порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за
обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по
исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без
разглеждане." Ето защо съдът разглежда отрицателния установителен иск по чл.124 ал.1
ГПК във връзка с основанията в поредността по чл.26 от ЗЗД за нищожност на посочените
клаузи първо поради противоречие със закона и тогава в условие на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона.
Ответникът, макар и след изтичане на едномесечния срок за писмен отговор ясно и
5
недвусмислено е заявил, че признава иска. Ищецът, чрез своя упълномощен процесуален
представител, счита иска за основателен предвид признанието на иска от ответника.
С протоколно определение в същото съдебно заседание съдът прекрати съдебното
дирене на осн. чл.237 ал.1 във вр. ал.4 ГПК и даде ход на устните състезания.
Съгласно чл.237 ал.2 от ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то
се основава на признанието на иска. Признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.237 от ГПК и следва да постанови
решение, което се основава на признанието на иска.
Единственият спорен момент между страните по делото е, след като ответникът е
признал иска, на кого следва да се възложат разноските-на ищцата или на ответника.
Досежно разноските, съдът счита следното:
Разглежданият иск е отрицателен установителен иск, а именно, че ищцата не дължи
на ответника -„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата в размер на 2000лв.,
представляваща възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по пакет от
допълнителни услуги, предвидени в договор за потребителски кредит Стандарт №
30040157710 от 23.10.2019г., предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.26 ал.1
предлож.1-во ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото се възлагат на
ищеца при наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки: 1.ответникът по делото
да е признал иска и 2. с поведението си да не е дал повод за завеждането му. Ответникът по
настоящото дело е признал иска и счита, че не е дал повод за завеждането му.
В конкретния случай не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за
завеждане на иска. В този смисъл съдът се придържа към съвременната съдебна практика от
всички инстанции и преди всичко: Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2049/2022 г., I т. о., ТК , във връзка с поставения въпрос за приложението на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в хипотезата на уважен иск на потребител за прогласяване
на нищожността на клауза от потребителски договор, когато ответната страна-търговец е
признал иска, и е възразил, че не е дал повод за завеждане на делото. В посочения акт на
ВКС се казва, че отговорът на поставения правен въпрос следва да се изведе от засилената
защита на правата на потребителите от националното и от общностното право, както и от
дадените разрешения в определение № 709/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о. на
ВКС и решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС.
В т. 96 на решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 Съдът на
ЕС се е произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането
на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът
му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от
решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред
националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите -
6
членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.
Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването
на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми,
може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които
води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения
в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както
и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в
зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния й характер, тъй
като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя
да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху
евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
Дадените разрешения в посочените определение и решение на СЕС намират в случая
приложение по аналогия.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не намира приложение в хипотезата на уважен
установителен иск на потребител за или във връзка прогласяване на нищожността на
договорна клауза на потребителски договор, независимо, че ответникът-търговец е признал
иска. Сезирането на съда от ищеца-потребител е условие за упражняване на субективното
му право да се освободи от нищожната договорна клауза. Оставянето в тежест на ищеца на
направените от него разноски във връзка с уважения установителен иск, основаващ се на
нищожност на клаузата в сключения между страните потребителски договор, е в
противоречие и с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-
224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Тъй като ищецът има качеството на потребител, а спорът
между страните е във връзка с нищожна договорна клауза на сключения от тях
потребителски договор, освобождаването на ответника от отговорността за разноски при
прилагането на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК създава съществена пречка за упражняване
от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Осъществявайки
правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него потребителски
договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на
извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството
пред съда! В основата на предявения иск е твърдение за нищожност на клаузата от
потребителски договор.
Това разрешение във връзка с разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК при установена
нищожност на клаузи при потребителските договори, дадено в Определение № 50466 от
30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., І т. о., ТК, е залегнало и се поддържа и в
последващи съдебни актове на другите инстанции, напр. Определение № 479 от 26.05.2023
г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 289/2023 г.; Решение № 164 от 30.12.2022 г. на РС –
Дряново по гр.д. № 299/2022г. /също против „-„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД“ за
7
възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по ДПК/.
В същата насока е съдебната практика на ВКС и преди цитираното по-горе
Определение № 50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., І т. о., ТК.
Например по повод предявен отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК против
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД за недължимост на задължения по договор за издаване на
кредитна карта в Определение № 60360 от 8.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4112/2021 г.,
IV г. о., ГК, е казано, че: според практиката на ВКС, обективирана и в определение № 276
от 28.06.2018 г. по гр. д. № 2402/2018 г. на III – г. о. се приема, че изразената готовност да
се предприеме съдебно производство респективно длъжника да се покани да изпълни свое
погасено по давност задължение представлява повод за предявяване на отрицателен
установителен, както и че сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права
на ищеца, като признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от
отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК , в този
смисъл е решение от 19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., ІV г. о. на ВКС.
Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца,
признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за
разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. В този смисъл по повод
предявен положителен установителен иск е Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, както и визираните в него - определение № 709 от
28.12.2012 г. на ВКС, І-во г. о., по ч. гр. д. № 592/2012 г. и определение № 181 от 30.10.2017
г. на ВКС, ІІ-ро г. о., по ч. гр. д. № 3852/2017 г.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение
неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск,
не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. /Определение № 15
от 14.01.2022 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 531/2021 г./
Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че следва да се постанови
решение при признание на иска по реда на чл.237 ГПК, като бъде уважен отрицателният
установителен иск на ищцата, че не дължи сумата в размер на 2000лв., представляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по пакет от допълнителни услуги,
предвидени в договор за потребителски кредит Стандарт № 30040157710 от 23.10.2019г.,
предявен на основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.26 ал.1 предлож.1-во ЗЗД.
С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат възложени на ответника, на осн.
чл.78 ал.1 ГПК, тъй като в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.78 ал.2
ГПК, доколкото не е налице една от двете кумулативно изискуеми предпоставки, а именно
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото. Несъмнено и категорично е, че ищцата
е потребител по договор за потребителски кредит и за да осъществи правото си да се
освободи от неравноправни и нищожни клаузи в сключения договор не може да бъде
заставена да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да
8
има право на разноски в производството пред съда.
Ищцата още в исковата молба е направила искане за присъждане на разноските по
делото и е представила преди първото по делото заседание писмени доказателства - договор
за правна помощ, в който е уговорено възнаграждение в размер на 450 лв., платимо на осн.
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и списък на разноските. По силата на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1
т.2 от ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди на конкретния адвокат.
Съгласно чл.38 ал.2 от в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Налице са
всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА:
1. Адвокатът и неговият доверител да са сключили в писмена форма договор за правна
помощ и съдействие, в който изрично да е записано, че адвокатът поема задължението да
оказва безплатна правна помощ на доверителя си по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА; 2.
Договорът за безплатна правна помощ да е представен като доказателство по делото; 3. Да е
направено своевременно искане от страната по делото за присъждане на разноски по делото
в рамките на преклузивните срокове, уредени в ГПК; 4.Страната, направила своевременно
искане за присъждане на разноски, да има право на такива с оглед изхода на делото. За да
упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи като писмено доказателство сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да е посоченото, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл.38 ал.2, като наличието на конкретно посочено основание не се нуждае от
доказване. В този смисъл е и константната и задължителна практика на ВКС, а именно:
Определение № 368/06.07.2015 г., постановено по ч.т.д. № 733/2015 г., по описа на ВКС;
Определение № 406/01.08.2016 г., постановено по ч.т.д. № 3805/14 г., по описа на ВКС;
Определение № 119/03.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 21/2014 г., по описа на ВКС;
Определение № 135/17.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 1235/2016 г., по описа на ВКС.
Предявеният иск в конкретния случай е с цена 2000 лв. Съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при интерес
от 1000 до 10000 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400
лв. + 10 % за горницата над 1000 лв. или в настоящия казус това е 400 лв.+100лв. = 500 лв. А
ищцата е претендирала дори по-малко от нормативно определения минимален размер. Ето
защо възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно.
Що се отнася до разноските за държавната такса в размер на 80 лв., с определение №
929/06.07.2023г. /лист 52-53/ по гр.д. № 783/2023г. съдът освободи ищцата от внасяне на
държавна такса в посочения размер, на осн. чл.83 ал.2 от ГПК. Следва ответникът да
заплати дължимата държавна такса по сметка на РС-Търговище, на осн. чл.78 ал.6 във вр.
чл.83 ал.2 ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. С., ЕГН **********, с адрес
в гр. Търговище, ул. "О." № ***, ет. *, съдебен адрес гр. Варна, бул. "Ц. О." № **, ет. *, офис
**, чрез пълномощник – адв. П. Й. Н. от АК-Варна И на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Средец, Ж.К.
„Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от управители С. Н.
Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., чрез пълномощник – юрк. Г. П. А., че М. Н. С., ЕГН **********, с
адрес в гр. Търговище, ул. "О." № ***, ет. *, НЕ ДЪЛЖИ НА „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, сумата в размер на 2000лв., представляваща
възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по пакет от допълнителни услуги,
предвидени в договор за потребителски кредит Стандарт № 30040157710 от 23.10.2019г., на
основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. чл.26 ал.1 предлож.1-во ЗЗД и чл.237 от ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Средец, Ж.К. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от управители С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., чрез
пълномощник – юрк. Г. П. А., ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от АК-Варна, съдебен адрес
гр. Варна, бул. "Ц. О." № **, ет. *, офис **, сумата в размер на 450 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и чл.7
ал.2 т.2 НМРАВ /изм. ДВ бр. 88/04.11.2022г./.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Средец, Ж.К. „Мотописта“, бул. „България“ № 49,
бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от управители С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., чрез
пълномощник – юрк. Г. П. А., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд –Търговище
сумата в размер на 80 лв., представляваща държавна такса по предявения иск, на осн. чл. 78
ал.6 ГПК във вр. чл.83 ал.2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10