РЕШЕНИЕ
№ ................
гр. София, 28.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО – VІ-5 състав, в публично заседание на втори
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАНКА БЕНИНА
при секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от
председателя т. дело № 1204/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
част ІІ, дял І от ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът „С.Л.“ АД (преди „С.Л.“ ООД) и
ответникът Х.М.Я.Т. били сключили Договор за управление на 10.08.2012 г. По
силата на така сключения договор управителят Х.М.Я.Т. осъществявал управлението
на стопанската дейност на дружеството чрез извършване на всякакви правни и
фактически действия. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията си като
управител, същият бил освободен в това си качество с Решение на Общото събрание
на съдружниците (ОСС) от 15.04.2014 г., което
обстоятелство било вписано в Търговския регистър.
Ищецът
поддържа, че от вписването на „С.Л.“ ООД в Търговския регистър до 15.08.2013
г., дружеството се представлявало от двамата управители Х.М.Я.Т. и А.Г.П.,
поотделно. След решение на ОСС от 15.08.2013 г. за промяна в начина на
управление, ответникът следвало да извършва всички действия по управление,
заедно с другия управител.
Посочва, че на 26.11.2013 г. между „С.Л.“ АД в качеството на заемодател и „Е.“
ЕООД в качеството на заемополучател бил сключен
договор за заем, по силата на който заемодателят предоставя на заемополучателя сума в размер на 60 000 лв. Заемната
сума била преведена по банкова сметка *** „Е.“ ЕООД на 27.11.2013 г. Съгласно
договореното между страните и погасителния план към договора за заем, първата
погасителна вноска била уговорена 16 месеца след сключване на договора, а
първата вноска по изплащане на годишната лихва в размер на 150 лв. – на
01.07.2014 г. Ищецът твърди, че договорът за заем бил подписан и за двете
страни от ответника, в качеството му на управител и на двете дружества. По
отношение на „С.Л.“ АД обаче ответникът следвало да подпише договора заедно с
другия управител А.П., с оглед на съвместното им представителство. Поддържа, че
целта на ответника била да преведе сумата от 60 000 лв. по управлявана от
него банкова сметка, ***.
Предвид
изложеното ищецът счита, че процесният договор за
заем е сключен във вреда на „С.Л.“ ООД. Същият противоречал на пазарните
условия, включително относно размера на лихвата и падежа на задължението за
връщане. Единствената сума, постъпила в изпълнение на договора за заем, била в
размер на 450 лв. (лихва за месеците юли, август и септември 2014 г.),
преведена по банков път на 17.09.2014 г. Ищецът счита, че предоставената в заем
сума в размер на 60 000 лв. от сметката на „С.Л.“ ООД по сметката на
управляваното от ответника Т. дружество „Е.“ ЕООД, представлява вреда за
дружеството, нанесена лично от Т..
На
10.07.2014 г. ищецът изпратил нотариална покана за връщане на заемната сума.
Същата била получена лично от Т. на 15.07.2014 г. Ответникът също изпратил
нотариална покана в отговор, с която изложил, че първата вноска по изплащане на
лихвата е дължима на 01.07.2014 г., а тази по изплащане на главницата – на
01.04.2015 г. Връщане на заема не последвало.
С
Присъда от 28.03.2018 г. по НОХД № 2328/2017 г. на СГС, НО, 18 с-в ответникът
бил признат за виновен в това, че съзнателно е сключил неизгодни сделки,
включително процесния договор за заем, от което за „С.Л.“
ООД са произтекли значителни вреди. Вреда бил и отпуснатият заем в размер на
60 000 лева, които така и не били възстановени. Всъщност сумата била
ползвана от ответника, който действал и за дружеството заемател,
което било на брата на ответника, но всъщност ответникът извършвал всичко по
силата на пълномощно.
Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата от 60 000 лв., представляваща нанесена от действията на
управителя имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба ответникът Х.М.Я.Т.
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва обстоятелството, че е бил управител
на „С.Л.“ ООД в периода 10.08.2012 г. – 14.04.2014 г. Оспорва твърденията на
ответника, че след 15.08.2013 г. дружеството е следвало да се управлява от
двамата управители само заедно. Твърди, че действително е налице взето решение
на ОС в този смисъл, но същото не било вписано в Търговския регистър до месец
декември 2013 г., по вина на другия управител А.П.. От партидата на „С.Л.“ ООД
в Търговския регистър ставало ясно, че ответникът е заявил за вписване
промяната в начина на представляване, но длъжностното лице по регистрацията
постановило отказ с единствения мотив – непредставяне на декларация по чл. 13,
ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ от А.П.. Доколкото до вписване на промяната в начина на
представляване на дружеството в Търговския регистър, спрямо трети лица
дружеството се е представлявало поотделно от двамата управители, то сключването
на сделки от страна на ответника, без изявление на другия управител, не
представлявало противоправно поведение. Поддържа, че
единствено поведението на А.П. е станало причина за постановения отказ за
вписване на промяната. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че договорът
за заем от 26.11.2013 г. е следвало да бъде подписан и от двамата управители. Оспорва твърденията, че Договорът за
заем от 26.11.2013 г. бил сключен за негови лични нужди и че е изцяло във вреда
на „С.Л.“ ООД, както и че условията му противоречат на пазарните условия към
онзи момент. Предвидената по-ниска лихва не правела договора непременно сключен
във вреда на дружеството. Уточнява, че съществувала практика управителите А.П.
и Х.М.Я.Т. да взимат, предоставят или обезпечават заеми на свързани лица, което
се установявало от вписаните обстоятелства по партидите на „С.Л.“ АД в
Търговския регистър. Посочва още, че дружеството-заемодател не е предприело
никакви действия за събиране на вземанията си по договора за заем, поради което
настъпилите вреди за ищеца са опосредени от
бездействието на управителя А.П.. Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на сумата от
60 000 лв., като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В допълнителната си искова молба ищецът е
пояснил, че основният предмет на дейност на „С.Л.“ АД е придобиване и
управление на земеделски земи, като е арендодател на
над осем хиляди декара земеделски земи. Посочва, че съдружници
в „С.Л.“ ООД били две офшорни компании „Ю.Т.Г.“ Лтд.,
представлявано от ответника и „Г. Б.С.“ Лтд. със
собственик А.П.. Поддържа, че ответникът е сключвал редица сделки между
свързани с дружеството лица, включително процесния
договор за заем, с цел „С.Л.“ АД да изпадне в неплатежоспособност. Твърди, че
ответникът умишлено забавил вписването на решението на ОСС за промяна в начина
на представляване на дружеството, за да може еднолично да се разпорежда с
имуществото на дружеството в негова вреда. Ищецът сочи, че е налице
Споразумение от 15.04.2014 г. между „С.Л.“ АД, „Е.“ ЕООД, „Б.“ ЕООД и „Ю.Т.Г.“ Лтд., с което страните се съгласяват да заличат действията
на ответника Х.М.Я.Т. по сключените от него множество договори между свързани
лица. Извън обхвата на споразумението обаче останал договора за заем на
60 000 лв. с „Е.“ ЕООД. Поддържа, че дружеството-ищец е предприело
действия за събиране на вземането, като е поканил длъжника да плати.
В допълнителния си отговор на исковата молба
ответникът оспорва твърдението на ищеца, че основната дейност на „С.Л.“ АД е
свързана със земеделски земи, като сочи, че значителна част от дейността на
дружеството била свързана с отпускане и усвояване на заеми. Това обстоятелство
било видно от вписаните обезпечения по
партидата на дружеството в Търговския регистър. В останалата част поддържа вече изложеното в
първоначалния отговор на исковата молба.
Предявен е иск с правно основание чл. 145 ТЗ.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото
протокол от Общото събрание на съдружниците на „С.Л.“ООД проведено на 15.08.2013г., било
е взето решение за промяна в начина представителство на дружеството, като
същото се управлява и представлява от двамата управители - Х.М.Я.Т. и А.Г.П., само
заедно. От служебно изготвена справка съдът установи вписването на това
обстоятелство в ТР при АВ на 30.12.2013г. Вписаният на 03.09.2012г. начин на
управление на дружеството в периода
преди това е от двамата управители заедно и поотделно.
По делото е представен Договор за
заем, сключен на 26.11.2013г. между „С.Л.“ООД – заемодател и от друга страна „Е.“ЕООД
– заемател, с предмет – предоставяне в заем на сумата
от 60 000 лв. срещу задължението на заемателя да
я върне, ведно с начислена върху нея годишна лихва от 3%, като е договорен 6 –
месечен гратисен период и срок на договора – 20
месеца, считано от датата на подписването му. В чл. 2.2 от Договора е
предвидено връщане на отпуснатата в заем сума след изтичане на 16 месеца от
датата на сключването му.
Представена е Нотариална покана,
адресирана от А.П. – в качеството му на управител на „С.Л.“ООД до Х.М.Я.Т. за
връщане на отпусната в заем сума, с оглед предоставянето й еднолично от
управителя, въпреки взетото преди това решение на общото събрание на
дружеството за осъществяване представителството и управлението му само заедно
от двамата управители. Удостоверена е дата на връчване върху поканата – на
15.07.2014г. В писмен отговор на
поканата адресатът по нея е заявил притежаваното от него правомощие да
представлява дружеството заедно и поотделно с другия управител, поради което
счита извършените от него действия в този смисъл за правомерни. Приложил е
платежно нареждане от 17.09.2014г. за сумата в размер на 450 лв. – преведена в
полза на дружеството ищец погасителна вноска по договора за заем.
Видно от представения по делото
протокол от Общо събрание на „С.Л.“ООД от 15.04.2014г., било е взето решение за
освобождаването на Х.Т. от длъжността му на управител на дружеството, като същото
е било вписано в ТР при АВ на 07.05.2014г.
По делото е представен протокол
от общото събрание на „С.Л.“АД, проведено на 20.05.2018г. и от който е видно
взето решение за завеждане на иск в СГС за реализиране отговорността на
освободения от длъжност управител Х.Я.Т.,
в приложение разпоредбата на чл. 145 ТЗ. Видно от изложеното в протокола,
съображенията за взетото в този смисъл решение са свързани със сключения
договор за паричен заем от освободения управител за сумата от 60 000 лв. и
заемател – „Е.“ЕООД.
С влязла в сила присъда от
31.01.2019г. по ВНОХД № 833/2018г. по описа на САС – НО, ІІ състав, е била
отменена изцяло присъда от 28.03.2018г. по НОХД № 2383/2017г. по описа на СГС,
НО – 18 първоинстанционен състав, като подсъдимият Х.Я.Т.
е бил признат за невинен в това, че в периода 25.11.2013г – 12.12.2013г. при условията на продължавано престъпление, с три
отделни деяния, в качеството си на длъжностно лице – управител на „С.Л.“ООД е
сключил неизгодни сделки, сред които и договор за паричен заем с „Е.“ЕООД от
26.11.2013г. за сумата от 60 000 лв.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, от заключението по която се установява
стойността на дълготрайните материални активи на „Е.“ЕООД към 31.12.2014г.,
като според изложеното от вещото лице, същата не е достатъчна за
удовлетворяване на ищцовото дружество при
неизпълнение на задълженията на заемателя по договора
за заем за сумата от 60 000 лв. В заключението си вещото лице е предложило
два варианта, като в първия от тях е отразило, че от имуществото на „Е.“ЕООД са
били изразходвани средства за изграждането на нискоетажни
жилищни сгради, които не са били довършени и нямат характеристиката на
дълготрайни материални активи. Настоящият съдебен състав кредитира този
вариант, доколкото имуществото, което не е придобило характер на самостоятелни
обекти, не е възможно да послужи за удовлетворяване вземането на ищеца от него
при реализиране на печалба от него като такива. Необходимо е извършването на
допълнителни ремонтни дейности за привеждането им във вид, годен да бъдат
продадени като самостоятелни обекти, което е свързано с допълнителни разходи,
изчисляването размера на които не е възложено на експертизата, поради което не
може да бъде съобразен. Във втория вариант на експертизата е предложено
имущественото състояние на „Е.“ЕООД, в случай на реализиране продажбата на
постройките, вече довършени като самостоятелни обекти.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
В разпоредбата на чл. 145 ТЗ е
предвидена имуществената отговорност на управителя на дружество с ограничена
отговорност за вредите, които е причинил при упражняване дейността му на
управление. За основателността на иска, необходимо е да бъде установено
качеството на ответника на управител на дружеството като орган на същото или
респ. въз основа на сключен договор за управление. Следва да бъдат установени
деянието /действие или бездействие/, причинените имуществени вреди за
дружеството и техният размер, както и наличието на причинно-следствена връзка
между деянието и вредите, както и същото да е било извършено от посоченото като
управител лице и в изпълнение правомощията му на такъв. Необходима предпоставка
за пасивната легитимация на ответника по иска е да е било взето решение от
общото събрание на дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ за предявяване на
иска за имуществена отговорност срещу управителя на дружеството. Касае се за специален
вид деликтна отговорност – „управленска отговорност“.
Ищец в производството е
акционерно дружество, като съгласно текста на разпоредбата на чл. 145 ТЗ, правото
за предявяване на иск е предвидено за съдружниците в
дружество с ограничена отговорност. От служебно изготвена справка, съдът
установи, че „С.Л.“ООД, чийто управител е бил ответникът, е променило правната
си форма чрез преобразуването му и преминаването на имущество на дружеството в
„С.Л.“АД, което обстоятелство е било вписано в ТР при АВ на 12.09.2014г.
Извършеното преобразуване на дружеството е свързано с преминаване в капитала на
учреденото АД на имуществото на ООД с включените в него права, задължения и
фактически отношения.
От писмените доказателства по
делото се установи назначаването на ответника Х.Я.Т. за управител на
дружеството с ограничена отговорност въз основа на договор за управление от
10.08.2012г. От представения по делото
протокол от общото събрание на „С.Л.“ООД от 15.08.2013г. се установява взето
решение за представителството на дружеството от двама управители – ответникът и
А.П., като е конкретизиран начинът за това – само заедно, което обстоятелство е
било вписано на 30.12.2013г. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ,
третите лица могат да се позоват на обстоятелство, което подлежи на вписване,
макар то още да не е извършено, освен ако закон изрично предвижда то да породи
действието си след вписването му. В чл. 10, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е установено, че
невписаните обстоятелства се смятат за несъществуващи за третите добросъвестни
лица, каквито са лицата на които до този момент не са били известни подлежащите
на вписване обстоятелства. В този смисъл е и изложеното в доводите на ищеца
възражение за настъпилата промяна в начина въз основа на взето решение от ОС на
дружеството за представляването му от двамата управители заедно към момента на
сключването на договора, което обстоятелство съдът приема за съществуващо, макар
и невписано, към датата на сключване на договора. Вписването на това
обстоятелство има оповестително действие спрямо
третите лица. Правните последици засягащи начина на управление, съдът приема за
настъпили към момента на взимане на решението на ОС на дружеството при
актуализиране начина на управлението му спрямо заемателя
по процесния договор за заем, доколкото същият като
юридическо лице е бил представляван от ответника, поради което е знаел за
настъпилата в този смисъл промяна в представителството у заемодателя.
Процесният договор за заем е бил сключен на
26.11.2013г. – в периода на управление на дружеството от двамата управители
заедно. И за двете страни договорът е бил подписан от ответника, който въпреки
знанието за настъпилата промяна е действал недобросъвестно. В този смисъл съдът
приема за установени твърденията на ищеца, че към момента на сключване на
сделката, която твърди да е увреждаща, ответникът е действал без наличието на
необходимите предоставени правомощия за това при представителство на
дружеството „С.Л.“ООД от двамата управители заедно. Разрешен е бил извършеният
превод в полза на заемателя, като сумата е преминала
в неговия патримониум на 27.11.2013г.
В този смисъл към момента на
настъпилото преобразуване на ООД в ищцовото АД вече е
бил извършен фактическият състав на действието и последиците от него, които се
твърди да са увреждащи го и в изпълнение на дейността на действащия към този
момент като управител ответник. Освен предпоставката на увреждащото действие,
за основателността на иска е необходимо да е било взето решение от общото
събрание на ООД за търсене на специалната „управленска отговорност“ от ответника.
По делото се установи, че такова е било взето на проведено общо събрание на
акционерите на ищцовото дружество от 20.05.2018г., в
чиято законоустановена компетентност не е поставено
взимането на решение за предявяване на иск по чл. 145 ТЗ, с оглед изрично
предвидената в разпоредбата възможност за това само за дружеството с ограничена
отговорност. Следва се има предвид, че решение на общото събрание на
дружеството по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ ще е необходимо, в случай че претенцията
е предявена срещу действащ към момента на предявяването й управител, като без
значение е извършване на увреждането преди или по време на упражняваните от
него правомощия на такъв. В обратната хипотеза – при факта на вписаното
освобождаване на управителя от длъжност към момента на предявяване на иска по
чл. 145 ТЗ, не е необходимо решение на основния ръководен орган на дружеството.
В този смисъл същият ще се явява предявен срещу лице за ангажиране на
гражданската му отговорност и което вече не се явява управителен орган, за
действията на който да се търси отговорност при взимането на нарочно решение за
това. При това положение, съдът намира
предявеният иск за допустим, макар и непредявен въз основа на взето решение на
общото събрание на ООД.
За установяване неговата
основателност, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е извършил в
периода на управление на дружеството на действието, което твърди да го е
увредило, а именно сключването на договор за паричен заем при неизгодни за
дружеството условия. В твърденията си в този смисъл ищецът е изложил, че
договорът е бил сключен при установен нисък лихвен процент, въз основа на който
се определя насрещната престация от заемателя, както и при установен продължителен период на
издължаване.
С оглед установената в чл. 9 ЗЗД
договорна автономия, страните разполагат с правото да формират насрещните си
права и задължения, като същите следва да са съответни на закона и добрите
нрави. В случая, въз основа на изложените условия в договора, съдът не може да
приеме, че със същите е настъпило пряко увреждане за дружеството – ищец,
доколкото в случай, че същите са изпълнени в сроковете за това, същото не би
претърпяло вреди в претендираните размери. Би се
достигнало до връщане на дадената в заем сума и определено възнаграждение срещу
това.
По делото не се доказа отпусната
в заем сума да е била върната при настъпване падежа за това, поради което
вследствие договорното неизпълнение от страна на заемателя,
за изправната страна са настъпили вреди, изразяващи се в намаляване на
имуществото й в размер на заемната сума и дължимото насрещно възнаграждение за
това. Безспорно е по делото извършената от заемателя престация по договор в размер на сумата от 450 лв. – при
погасяване на част от начислената договорна лихва.
Безспорно е, че заемът е бил
сключен между търговци – две юридически лица, чийто управител е бил ответникът,
поради което съдът приема, че същият е знаел за риска от увреждане при
неиздължаване на сумата по заема. В този смисъл, от една страна е могъл да знае
за затрудненото финансово състояние на заемателя
/заключението по ССЕ/, а от друга страна е взел решението от името на ищцовото дружество за сключване на договора при този риск.
От друга страна, ответникът е
действал еднолично, въпреки надлежно взетото решение от общото събрание на
ищеца за представляването му от двамата управители заедно, поради което и със
знанието за нарушаване на предоставените му правомощия на член от управителния
орган. Предприел е действия и за превеждането на сумата в изпълнение на
договора. Дори да бъде прието, че договорът за заем е недействителен, поради
сключването му от лице без представителна власт, увреждането отново следва да
се счита за настъпило поради предоставяне на паричната сума част от имуществото
на ищеца в полза на друго лице, с презюмираното
знание за увреждането на ищеца. Сумата е в значителен размер, което увеличава
степента на риска за нейното връщане.
Доводите на ответника за
бездействието на ищеца да иска обратно сумата си от „Е.“ООД, като освобождаващо
ответника от отговорност, съдът намира за неоснователни, доколкото ищецът
разполага с избора срещу кого да предяви претенцията си за връщане на сумата и
правното основание за това, като в случая е избрал да ангажира отговорността на
ответника.
Неоснователни се явяват
възраженията по основателността на иска, с оглед влязлата в сила присъда по
ВНОХД № 833/2018г. по описа на САС – НО, ІІ състав, с която подсъдимият Х.Я.Т.
е бил признат за невинен в това, че в качеството си на длъжностно лице –
управител на „С.Л.“ООД е сключил неизгодни сделки, сред които и процесния договор за паричен заем. В този смисъл, съдът
съобразни, че установеното с присъдата се явява обвързващ гражданския съд факт
що се касае до твърдението за сключването на договора при неизгодни последици
за заемодателя, които доводи на ищеца съдът прие за неоснователни. Причинените
вреди счита за настъпили на друго основание при изложените по-горе съображения
в мотивите.
С оглед всичко гореизложено,
съдът приема за установен факта на причинените вреди на ищцовото
дружество, които са настъпили в резултат поведението на ответника при
упражняване правомощията му на управител на „С.Л.“ООД и възлизащи в размер на
отпусната в заем сума от 60 000 лв.
Предявеният иск с правно
основание чл. 145 ТЗ се явява основателен в пълния му претендиран
размер и като такъв следва да бъде уважен.
Относно разноските: С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.
78, ал. 1 ГПК да заплати сторените от ищеца разноски за производството в размер
на 5 500 лв., от които 2 900 лв. – адвокатско възнаграждение;
2 400 лв. – внесена държавна такса и 200 лв. – депозит за вещо лице. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото съобразно установеното в чл. 7, ал. 2 от Наредба
№1/2004г. минималният размер определен съобразно материалния интерес, възлиза
на 2 330 лв., като видно от материалите по делото разглеждането на делото
е продължило в 5 открити съдебни заседания, а за всяко следващо след второто се
дължи допълнително възнаграждение в размер на по 100 лв. – чл. 7, ал. 9 от
Наредба № 1/2004г. При това положение, претендираният адвокатски хонорар се явява в размер под
нормативно установения минимален такъв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Х.М.Я.Т. – холандски гражданин, роден на *** г., с паспорт №********,
издаден *******. от Кметството на гр. Амстердам, със съдебен адрес ***, на основание чл. 145
ТЗ, да заплати на „С.Л.“АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 60 000 лв. – обезщетение за причинени
вреди при упражняване дейността му на управител на „С.Л.“ООД, ЕИК ********при
сключване на договор за паричен заем от 26.11.2013г. с „Е.“ЕООД за сумата в
размер на 60 000лв., както и да заплати законната лихва върху главницата,
считано от 12.06.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.М.Я.Т. – холандски гражданин, роден на *** г., с
паспорт №********, издаден на ********. от Кметството на гр. Амстердам, със
съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, да заплати
на „С.Л.“АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление ***, сумата
от 5 500 лв. – съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчване на съобщение за
изготвянето му страните.
СЪДИЯ: