Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.07.2019
год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четвърти юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 2743 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.д.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу „Енерго - Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която по
реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
146/17.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 430/2019г. по описа на ВРС за сумата от 19 лева, представляваща платена
на 28.05.2014г. при начална липса
на основание сума за възстановяване на електрозахранване на обект,
находящ се в гр. Варна, *** , аб. № ***и кл. № ***с
титуляр на партидата ***, начислена по фактура № **********/05.2014г., като вземането е прехвърлено с договор за цесия
от 08.01.2019г., сключен между цедента *** с ЕГН ********** и цесионера „М.д.”
ЕООД, ЕИК *********.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил с *** договор за цесия от 08.01.2019г.,
по силата на която е придобил вземането й срещу ответното дружество за сумата
от 19 лева, начислена по фактура № **********/05.2014г., представляваща такса
за повторно включване за обект, находящ се в находящ се в гр.
Варна, *** , аб. № ***и кл. № ***. Сумата била заплатена на 28.05.2014г.Ищецът счита, че ответното дружество не отчита
никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването, тъй като
услугата по принцип се извършва от друго дружество – „Енерго-Про Мрежи” АД.
Сочи се, че клаузата на чл.37, ал.1, изр. 2 от ОУ за продажба на ел. енергия на
„Е.П.” АД противоречи на чл.122-124 от ЗЕ. Въпросната клауза ищецът счита за
неравноправна и като такава за нищожна.
По делото е постъпил
отговор от ответната страна „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД в срока по чл.131 от ГПК. В отговора на исковата молба ответника оспорва предявения иск, като
неоснователен. Твърди се, че прекъсването на електрозахранването е по вина на
потребителя, а именно поради неплащане по фактура за реално доставена и
потребена ел. енергия. Захранването било възстановено на 28.05.2014г. Сочи се, че таксата за възстановяване на ел.
захранване представлява заплащане на вид мрежова услуга, която подлежи на
плащане съгласно чл.28, ал.1 от ПТЕЕ. Ответникът счита, че клаузата на чл.37,
ал.1 от ОУ не противоречи на ЗЕ и на ЗЗП. Твърди се, че заплащането на таксата
не е за възобновяване на преноса, а за възобновяване на продажбата на ел.
енергия. Твърди се, че въпросната клауза не е нищожна и че клиентът е имал
право да влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ, от което право той не се е
възползвал.
С писмена молба, депозирана преди
съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва иска и поддържа депозирания отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно в производството, че *** е потребител на електрическа енергия за
обект, находящ се в гр. Варна, ***
,
аб. № ***и кл. № ***., по силата на договорни отношения за доставка на ел.
енергия с „Е.П.” АД, ***. Не е спорно и обстоятелството, че на абоната е
начислена сумата от 19 лева по фактура № **********/27.05.2014г, като такса за възстановяване на електрозахранване
на обекта, която е заплатена на 28.05.2014г. Тези обстоятелства се установяват
и от представеното от ответника извлечение за фактури и плащания.
Видно от договор за прехвърляне
на вземане от 08.01.2019г., цедентът *** чрез пълномощника
си Красимир Димов Тодоров е прехвърлила на цесионера „М.д.” ЕООД вземането си
за сумата 19 лева, представляваща платена без основание стойност на фактура фактура № **********/05.2014г. за обект, находящ се в находящ се
в гр. Варна, *** , аб. № ***и кл. № ***за цена от 10 лева.
Със сключения договор
за цесия, цедентът е поел задължение да уведоми
писмено длъжника за прехвърленото вземане в тримесечен срок от подписване
на договора.
С нарочно уведомление, длъжникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, е уведомен
за извършеното прехвърляне от цедента *** чрез пълномощника си Красимир Димов
Тодоров, което обстоятелство не е спорно
между страните.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във връзка
с чл.415 от ГПК вр. с чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Искът е предявен след провеждане на производство по
чл.410 от ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414,
ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Съобразно правилата на чл.154 от ГПК ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице валидно сключен
договор за цесия, че цедентът е бил в договорни отношения с ответника, че му е
начислена процесната сума, както и, че сумата е заплатена, а ответникът следва
да докаже наличието на основание за начисляване на процесната сума.
Между страните не се спори, а и се установява от
представените писмени доказателства, че цедентът е потребител на ел. енергия,
че му е начислена процесната сума като такса за възстановяване на
електрозахранването и че същата е заплатена. Не са спорни и обстоятелствата по прехвърляне
на вземането с договор за цесия на ищцовото дружество и уведомяването на ответника
за цесията.
Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване
на договорно право на ответника да начислява такса за възстановяване
на електрозахранването в обекта.
Ищецът в исковата
молба се е позовал на неряносправност на клаузата на чл.37, ал.1, изреч.2 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”.
Следва да се отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР,
което от своя страна е отменено с Решение № 798 от 20.01.2017 г. по
адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от
2014г. валидни остават Общите условия на Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Отделно
от това, към момента на начисляване на процесната сума са действали именно
Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична, макар и не идентична на
чл.37, ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно разпоредбата на чл.21, ал.1
от ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „Е.П.” АД
изисква от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД възстановяване на снабдяването с електрическа
енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по
вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати
на „Е.П.” АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД всички направени разходи за прекъсване и
за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е неравноправна по
следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл.122-124 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване
на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”,
чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ,
доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят
временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на
всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според
разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има
задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП,
тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви разходи за
доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането на същите
не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на
клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни отношения между
потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер,
клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя
възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното
предприятие, а именно „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва
действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за
възстановяване на електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д.
№990/2015г. на ВКС, I ТО, е прието, че Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД, вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след
като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина” са
неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Същото
решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД,
макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и
доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146
от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна,
се явява направено без основание.
По
горните съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325
лева, както и направените в заповедното производство разноски за платена
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 325 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** дължи на „М.д.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 19 лева, представляваща платена
на 28.05.2014г. при начална липса
на основание сума за възстановяване на електрозахранване на обект,
находящ се в гр. Варна, *** , аб. № ***и кл. № ***с
титуляр на партидата ***, начислена по фактура № **********/05.2014г., като вземането е прехвърлено с договор за цесия
от 08.01.2019г., сключен между цедента *** с ЕГН ********** и цесионера „М.д.”
ЕООД, ЕИК *********, за която сума е
издадена Заповед № 146/17.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГП по ч.гр.д. № 430/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „М.д.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 325 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 325 лева, представляваща направени в
заповедното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: