РЕШЕНИЕ

 

гр. Троян, 19.02.2021 г.

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - Троян, втори граждански състав, в публичното заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Иванова

 

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното гр. дело №562 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от В.П.Т. ***, против Г.Й.С. ***, понастоящем в З.В. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 5389 лева, претърпени имуществени вреди и 1000 лева – неимуществени вреди.                                    

Ищцата твърди, че на 18.08.2019 г. в гр. Троян, обл. Ловеч, ответникът, с цел да набави за себе си и за другиго - неустановено по делото лице, имотна облага, в съучастие като помагач на същото, умишлено го улеснил в извършването на престъпление, като взел парична сума от 4 999,00 лв. и златни накити с тегло 6 грама на стойност 390,00 лв. от ищцата В.П.Т. ***, с което й била причинена имотна вреда в размер на 5 389,00 лв., за което престъпление ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХ д.№151/2020г. на ТРС.         Заявява, че в резултат на това деяние, ищцата е преживяла силен стрес, който се отразил негативно на здравословното и състояние, поради което претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, изразяващи се в нарушение на съня и страх при позвъняване на телефона, че може отново да се повтори. Излага, че за извършените деяния ответникът бил признат за виновен по образуваното и приключило н.о.х.д.№151/2020г. на ТРС г.  По така изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен защитник, който в хода на производството и по съществото на спора поддържа становище за основателност на заявените претенции.

На ответникът  е връчен препис от исковата молба и приложените към нея доказателства и същият при предвидената процедура по реда на чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначеният от съда особен представител  е  депозирал  писмен отговор, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на претенцията.       

Не се оспорва обстоятелството, че срещу него е било повдигнато обвинение, като същият бил признат за виновен по образуваното и приключило с Присъда н.о.х.д. № 151/2020 г.          В първото по делото с.з. ответникът се явява лично и с назначения от съда особен представител  от ЛАК. Поддържа се  становището за неоснователност на претенцията в хода на производството и  по съществото на спора.                                                                              

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                              

Районен съд – Троян е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни  искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.                                                         За да възникне за ответника извъндоговорна гражданска отговорност за непозволено увреждане, от обективна страна е необходимо безспорно да са осъществени в съвкупност следните материални предпоставки (юридически факти) – деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда – неблагоприятно засягане на имуществената и неимуществената сфера на пострадалото лице,  причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат. Последният юридически факт, завършващ фактическия състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезщетение за причинените му вреди е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното.                                                                                                

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което ищецът не следва да установява в процеса на доказване осъщественото от дееца деяние, неговата противоправност и вината на дееца. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 115/11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г., ТК, ІІ т.о. на ВКС.                 От приложеното по делото н.о.х.д. № 151/2020г. на Районен съд – Троян се установява, че с влязла в сила присъда на 09.07.2020г., подсъдимият по н.о.х.д.№151/2020г. по описа на ТРС Г.Й.С. – ответник в настоящото производство е признат за виновен в това, че: “ На 18.08.2019 г. в гр. Троян, обл. Ловеч, с цел да набави за себе си и за другиго - неустановено по делото лице, имотна облага, в съучастие като помагач на същото, умишлено го улеснил в извършването на престъпление, по друг начин - като взел парична сума от 4 999,00 лв. и златни накити с тегло 6 грама на стойност 390,00 лв. от В.П.Т. ***, у която било предварително възбудено заблуждение от неустановеното по делото лице, че се обажда полицай Л. и че същата ще бъде обект на измама и следва да приготви всички пари и ценности, с които разполага и да ги предаде, за да съдейства за залавянето на извършителите, с което й била причинена имотна вреда в размер на 5 389,00 лв., а деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1, във  вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание 4 /четири/ години лишаване от свобода, което редуцира с 1/3 и го осъжда на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи реално при първоначален строг режим“.                                                                    

Установена и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, подлежат на доказване от страната, която ги твърди.  Следователно в производството по делото е установено, че на 18.08.2019г. ответникът причинил на ищцата имотна вреда в размер на 5 389,00 лв., поради което, в случая ищцата следва да установи, че от противоправното деяние на ответника, което е установено с влязла  в сила присъда на наказателния съд, е претърпяла твърдените в исковата молба имуществени и неимущесвтени вреди, техния размер и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното деяние на ответника и причинените вреди.                                           Безспорно е, че ответникът е признат за виновен в престъпление, за което е бил привлечен в процесуалното качество на подсъдим чрез внесения от страна на държавното обвинение обвинителен акт. Именно и по отношение на установените за състовомерни от обективна и субективна страна в обвинителния акт деяния, подсъдимият е признат за виновен с влязла в сила присъда.                                                                                             

От показанията на свидетеля Л.М.Б.- дъщеря на ищцата се установява, че след инцидента последната изпитвала страх, станала мълчалива, не искала да говори и да излиза от дома си. От показанията се установява, че при „… звънене на телефона подскачаше, не искаше да вдига домашния телефон…..“, което наложило консултация с лекар, прием на медикаменти и смяна на „….телефонния апарат, защото при всяко позвъняване тя подскачаше и се притесняваше, че отново ще бъде измамена…. Не вдига домашен телефон вечер. Мобилен телефон след като се стъмни вдига само когато вижда изписани нашите имена, иначе не вдига…“. Свидетелката твърди, че след инцидента, майка и изпитвала страх да излезе да пазарува сама, като  „….. Комшиите й съдействаха за пазаруване, ако нещо се наложи за купуване, когато аз съм на работа…. Вече излиза да пазарува с една комшийка, защото се притеснява да излиза сама….“.

Съдът цени показанията на този свидетел на основание чл. 172, ал. 1 ГПК като безпротиворечиво дадени и житейски логични. Последните следва да бъдат кредитирани при постановяване на съдебния акт, доколкото изложеното от този свидетел, се подкрепя от събраните по делото доказателства, като не са налице обективни данни за конкретна негова заинтересованост.                                                                                

От показанията на свид.Д.А.С. се установява, че е съседка на ищцата, живеят в непосредствена близост и след като е станала жертва на телефонна измама, спряла да излиза, затворила се в себе си, престанала да контактува с хората , била „…в много лошо състояние – трепереше, разплакваше се…..След случилото се общува само с една дама, със семейството си, с мен и с моя съпруг…“. Свидетелката твърди, че тя ходи да и пазарува, защото ищцата продължава се страхува да излиза.           

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непосредствено възприети и безпристрастни, съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.              Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.                                                                               

Съдът при съвкупния анализ на обстоятелствата по делото, включително и при преценка на гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетелите Бамбова и Сашева намира, че от процесното деяние, за  което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по  чл. 211, пр. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1, във  вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 20, ал. 4 от НК,  на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи в причинени болки и страдания. Установи се, че деянията породили у пострадалата страх, емоционален дискомфорт, депресивни състояния, невъзможност да излиза сама от дома си, тъй като последната изпитвала страх да не се случи повторно подобен инцидент. При определяне на размера на заместващото обезщетение съдът взе предвид и обстоятелството, че действително лицето, което е възбудило и въвело в  заблуждение ищцата, че се обажда полицай Лазаров и че същата ще бъде обект на измама и следва да приготви всички пари и ценности, с които разполага и да ги предаде, за да съдейства за залавянето на извършителите, е неустановено по  наказателното дело, но  видно от изложените  от съда мотиви, по делото безспорно е установено авторството на подсъдимият в извършване на престъплението. Същият е действал в качеството на помагач, като е улеснил извършването на престъплението от неустановеното по делото лице, което е извършител. Именно ответникът е мъжът, на който Т. е предала парите и златните накити пред блока и това е единственото лице, с което ищцата е контактувала лично, т.е. негативните преживявания, стрес, .….се визуализират именно с ответника, с когото  ищцата е осъществила непосредствен контакт и са в пряко отражение върху неимуществената й сфера.                                                        

Установи се и наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите, тъй като от показанията на свидетелите, които имат непосредствени впечатления от състоянието на ищцата във времето след деянието, се установява, че последната е изпитвала „страх, спряла да излиза, затворила се в себе си, престанала да контактува с хората, треперела, разплаквала се“, именно след процесния случай.                            

Предвид изложеното и с оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че справедливият размер на заместващото обезщетение на ищцата е в размер на претендираната сума – 1000.00 лева, за който следва иска да бъде уважен.                                              

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от датата на увреждането, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД определя за начало на погасителната давност откриването на дееца. От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Поради което в случая следва да бъде присъдена законна лихва върху главницата от датата на осъществяване на противоправното деяние, установена в постановената присъда – 18.08.2019г.  до окончателното й изплащане. Следва да се посочи, че тази лихва не се определя по размер от съда, а се изчислява в изпълнителния процес за целия период от момента на увреждането /или крайния момент на периода на увреждането/ до момента на плащането (така Решение № 193/26.06.2012 г. по гр.д. № 611/2011 г. на ВКС, Първо г.о.).                             Съдът намира за основателен предявеният от ищцата иск за присъждане на причинени от деянието имуществени вреди в размер на  5389.00 лева, представляваща сбора от парична сума от 4 999.00 лева и златни накити с тегло 6 грама на стойност 390.00 лева.                                   

По така изложените съображения следва на ищцата да се присъди обезщетение в размер на сумата от 5389.00 лева за причинени имуществени вреди и сумата от 1000.00 лева за  преживени от последната болки и страдания, вследствие на деянието, осъществено от ответника на 18.08.2019г., за което последният е признат за виновен с влязла в сила присъда, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД.                         

С оглед изхода на правния спор, в полза на ищцата са дължими разноски, но такива не следва да бъдат присъдени, доколкото в производството по делото не са претендирани, а и липсват ангажирани доказателства за заплащането на такива.              

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на ТРС  изплатеното на адв.К.Д. от ЛАК, назначена с Разпореждане №260169 от 07.10.2020г. на съда, възнаграждение в размер на 300.00 /триста/лева .

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД Г.Й.С., ЕГН ********** ***, понастоящем в З.В. да заплати на В.П.Т., ЕГН ********** *** сумата в размер на 5389 /пет хиляди триста осемдесет и девет/ лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата имуществени вреди, представляваща обща стойност на парична сума от 4 999.00 /четири хиляди деветстотин деветдесет и девет/ лева и златни накити с тегло 6 грама на стойност 390.00 /триста и деветдесет/ лева и сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща неимуществени вреди, за причинени страдания, настъпили от престъпление, по което ответникът е признат за виновен с влязла в сила на 09.07.2020г., присъда,  по н.о.х.д.№151/2020г. на РС-Троян, ведно със законна лихва върху сумите от датата на противоправното деяние – 18.08.2019г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА Г.Й.С., ЕГН ********** ***, понастоящем в З.В. да заплати на Държавата по бюджета на ТРС  изплатеното на адв.К.Д. от ЛАК, назначена с Разпореждане №260169 от 07.10.2020г. на съда, възнаграждение в размер на 300.00 /триста/лева

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: