Определение по дело №600/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 329
Дата: 1 ноември 2022 г. (в сила от 1 ноември 2022 г.)
Съдия: Милена Димитрова Петева-Георгиева
Дело: 20225600600600
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329
гр. ХАСКОВО, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИГЛЕНА Т. ТЯНКОВА
Членове:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600600 по описа за 2022 година

Производството е по чл.243ал.6 от НПК.
Образувано е по жалба на С. И. Т. от ***** против Определение №
244/30.09.2022 година, постановено по НЧД № 493/2022 г. по описа на Районен съд-
Харманли, с което е оставена без разглеждане жалбата на адвокат Т .Н. в качеството му на
пълномощник на С. Т. против Постановление от 02.09.2022 г. на прокурора при РП-
Хасково, ТО Харманли, с което е било прекратено наказателното производство, образувано
и водено срещу Г. К. Г. за престъпление по чл.131 ал.2 т.3 вр. чл.130 ал.1 от НК.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и необосновано.
Неправилно съдът приел, че жалбата по чл.243 ал.4 от НПК е била подадена от лице без
процесуална легитимация и без представителна власт - депозирана от адвокат Т. Н. в
качеството му на повереник, а не от пострадалата чрез своя повереник. В тази връзка на
първо място се заявява в настоящата жалба, че предприетите от адвокат Т. Н. процесуални
действия пред Районен съд-Харманли напълно се потвърждават – като извършени от името
на Т. и сторени с нейното съгласие. На следващо място се твърди, че нямало как правата на
пострадалия да бъдат нарушавани, заради словесни неблагополучия, които съдът открил в
заглавната част на жалбата, още повече че адвокат Н. бил надлежно упълномощен
представител на пострадалата в хода на досъдебното производство, а дадените му
пълномощия включвали и правото да депозира жалби против актовете, накърняващи
правата й, в това число и тези, с които наказателното производство се спирало или
прекратявало. Наред с това, при констатирана неяснота в жалбата съдът следвало да укаже
на страната да я отстрани, а не да пристъпи към прекратяване на производството –
1
правомощия, каквито съгласно текста на чл.243 ал.5 от НПК не притежавал. Така
обосновано, искането в жалбата е за отмяна на атакуваното определение и за връщане на
делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на жалбата против
прокурорския акт по същество. Алтернативно формулираното искане е въззивният съд да се
произнесе по същината на същата жалба и да отмени постановлението на прокурора, като му
върне делото, за да продължи действията по разкриване на обективната истина.
Писмени възрежения против жалбата не са постъпили.
Съдът като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 573/2018 г. по
описа на РУ-Харманли, с поддържаните в жалбата доводи и съображенията, изложени
в атакуваното определение, намира за установено следното:
Жалбата против определението, с което съдът е прекратил образуваното пред
него производство по чл.243 ал.4 от ГПК и е оставил без разглеждане жалбата против
постановлението за прекратяване на наказателното производство, е допустима – тя изхожда
от процесуално легитимирана страна и е подадена в указания от съда 7-дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е и основателна. За да постанови своя акт, Районен съд-
Харманли е счел, че адвокат Т. Н., който е автор на сезиралия съда документ, не разполага с
легитимация относно упражненото процесуално право. Обосновано е от съда виждането, че
повереникът като неприсъстващ сред посочените в разпоредбата на чл.243 ал.7 от НПК
процесуални субекти, не притежава самостоятелно и отделно от правото на своя доверител
право на жалба срещу акта на прокурора, с който наказателното производство се прекратява.
В такъв смисъл било и законовото разрешение, според което препис от постановлението за
прекратяване не се изпращал на повереника. В такава насока била и практиката на Окръжен
съд-Хасково, подкрепена с цитирано от районния съд определение на Окръжен съд-Хасково,
в което било възприето същото становище.
Обоснованото от Районен съд-Харманли виждане е вече изоставено в съдебната
практика, противоречията в която са били обобщени в Становище от 30.06.2021 г. на
аналитичното звено на ОСНК на ВКС. Съгласно последното макар повереникът да не е
самостоятелна страна в процеса, той е овластен да подава жалби, осъществявайки правото на
обжалване на своя доверител, срещу актовете, с които се нарушават неговите /на доверителя
му/ права и законни интереси. В същото становище е анализирана и напълно сходна на тази,
пред която е бил поставен и Районен съд-Харманли, процесуална ситуация, като е
формулирано мнението, че без каквото и да е за процеса значение е избраният от повереника
изказ или словоред, легитимиращ го като жалбоподател, а същественото е това, че жалбата е
подадена от него в изпълнение на сключения със страната договор за мандат, който
определя вида и обема на възложената защита и задължението за нейното изпълнение.
Посочено е още от ВКС, че уведомяването на повереника е задължително в случаите, когато
страната е избрала този начин за съдебна кореспонденция и това произтича от
необходимостта съдът и органите на досъдебното производство да съблюдават правата на
всички страни и да зачитат тяхната воля относно възможностите им за участие в
наказателното производство. С всички тези разрешения първоинстанционният съд не се е
2
съобразил, защото: В случая е безспорно установено, че адвокат Т. Н. е участвал в
досъдебното производство в качеството му на повереник, упълномощен на 20.07.2022 г.,
като сключеният с пострадалата Т. договор за правна помощ не е предвиждал ограничения в
обема на възложената защита. Безспорно е, че подадената пред Районен съд-Харманли
жалба против акта за прекратяване на наказателното производство е изхождала именно от
упълномощения повереник и то в изпълнение на възложения от Т. мандат, /избраната
формулировка, както вече се посочи, е без значение/ и съобразно неговото съдържание.
Наред с това, жалбата е подадена преди изтичането на 7-дневния срок от получаване на
съобщението от пострадалата за постановения прокурорски акт, както правилно е било
констатирано и от контролирания съд. Затова тази жалба е следвало да бъде разгледана от
съда, който неправилно е приел, че тя е недопустима, а образуваното по нея производство
следва да бъде прекратено. В този смисъл подадената частна жалба против така
постановеното определение е основателна, а производният на това резултат е неговата
отмяна и връщане на делото на РС-Харманли за разглеждане на жалбата по чл.243 ал.4 от
НПК по същество. Искането на защитника това да бъде сторено от въззивния съд не може да
бъде удовлетворено, тъй като в този случай страните биха били лишени от двуинстанционен
контрол върху решението да бъде сложен край на наказателното производство.
Така мотивиран, съдът


ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 244/30.09.2022 година, постановено по НЧД №
493/2022 година по описа на Районен съд-Харманли, с което е оставена без разглеждане
Жалбата на адвокат Т. Н. от АК-Хасково в качеството му на пълномощник на С. И. Т. от
*****, против Постановление от 02.09.2022 г. на Прокурора от РП-Хасково, ТО-Харманли
по ДП № 573/2018 година по описа на РУ-Харманли, а производството по чл.243 ал.3-5 от
НПК е прекратено.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Харманли за произнасяне по същата жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3