МОТИВИ към присъда от 19.09.2013г. по НЧХД
№ 129/2013г. по описа на Пазарджишкия районен съд:
Обвинението е
от частен характер.Делото е образувано въз основа на постъпила тъжба от В.В. ***
срещу подсъдимия А.С.И. ***, ЕГН ********** с обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 3 във вр. с
чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 05.07.2012г. около 10, 15 часа в сградата
на Съдебната палата в Пазарджик публично, в присъствие на тъжителя и на
колегата му А.Б., му нанесъл обида, като го нарекъл с думите „Вървят ли
далаверите с кумеца?“.
В съдебно заседание против подсъдимия А.С.И. е предявен и приет за
съвместно разглеждане граждански иск от В.В.Д. за нанесени неимуществени вреди
от деянието за сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на деянието – 05.07.2012г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият А.И. се явява лично в
съдебно заседание.Не се признава за виновен по предявеното му обвинение, но
дава обяснения за фактическите
обстоятелства по делото.
В съдебно заседание тъжителят чрез
повереника си поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, както и за
уважаване на предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия пледира за
оправдателна присъда.
Районният съд
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Тъжителят В.Д.,
подсъдимият А.И. и св. А.Б. работят в Областен отдел „Контролна дейност-ДАИ“
гр. Пазарджик, като тъжителят е началник на отдела, а подсъдимият и св. Б. са
служители.Отношенията между страните по делото били силно влошени във връзка
със служебната им дейност и контакти, тъй като подсъдимият писал доклади до
изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“ срещу тъжителя с
оплаквания, че злоупотребява със служебното си положение, „че има чадър от
фирми, които пази да не им съставят актове“, а последният свидетелствал срещу
него по наказателно дело и давал
негативна оценка за работата му.
На
05.07.2012г. в 9, 30 часа тъжителят се явил по НАХД № 946 по описа за 2012г. на
ПРС като представител на административно-наказващия орган - ОО „КД-ДАИ“
Пазарджик.По същото дело св. П. се явил в качеството на пълномощник на
жалбоподателя, а св. А.Б. като актосъставител.По
време на съдебното заседание по искане на В.Д. бил допуснат като свидетел и А.И.
/подсъдим в настоящето производство/.Последният бил доведен в съдебното
заседание от съдебната охрана след разпита на св. Б., снета му е самоличността
и са му разяснени правата по чл. 121, ал. 1 от НПК.При отправен въпрос от
тъжителя Д., в качеството на представляващ ОО „КД-ДАИ“ Пазарджик, подс. И. е отказал да дава показания като свидетел,
възползвайки се от правото си за това.Видно е от съдебния протокол, че съдът е
предупредил представителите на двете страни, да не нарушават реда в залата и е
отложил делото за друга дата.Съденото заседание е приключило в 10, 06 часа,
което е отразено в съдебния протокол.Непосредствено след това в 10, 07 часа подс. И. е бил призован и се е явил в качеството на
свидетел по друго НАХД № 688 по описа за 2012 на ПРС пред същия съдебен състав
и в същата съдебна зала.Междувременно останалите участници в заседанието по
предходното дело са напуснали съдебната зала.Тъжителят Д. се е спрял пред седма
зала да разговаря за кратко със св. Т., след което със св. Б. се отправили към
изхода и напуснали сградата на съда, а св. П. останал в съдебната палата, тъй
като в 10, 30 часа на същата дата следвало да се яви по НЧХД № 1728 по описа за
2011г. на ПРС в качеството на защитник на подс. И..С
последния имали уговорка да се видят в четвърта зала, където е разгледано
цитираното дело.
Тази фактическа
обстановка възприе съдът въз основа обясненията на подсъдимия, частично от
показанията на свидетелите А.Б., Б.Т., В.Г., В.П. и К.У. и давайки вяра на
информацията, съдържаща се в приетите писмени доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна
и предвид изложените твърдения в тъжбата, очертаващи предмета на делото, съдът
приема, че обвинението е за престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр.
с чл. 147, ал. 1 от НК.Следва да се отбележи още, че в производството,
образувано по тъжба на пострадалия, съдът не може да излиза извън фактическите
твърдения, които са конкретно заявени и въведени в предмета на доказване с
тъжбата.От друга страна тъжителят няма задължение да посочва квалификацията на
деянието, за което излага фактически твърдения и съдът в рамките на производство
от частен характер, не е задължен от правната квалификация, която е посочена в
тъжбата.Определянето й е правомощие и задължение на съда, който прави това въз
основа на изложените факти и не е обвързан от преценката на тъжителя по кой
текст от наказателния закон следва да се търси и реализира наказателна
отговорност на подсъдимия.
Предметът на обвинението в
настоящия случай се очертава от конкретни твърдения в тъжбата за наличие на
влошени отношения между страните, свързани с назначаването на подс. И. *** в началото на 2005г., неподновяване на
трудовия му договор след изтичане на изпитателния срок, конфликтното му
поведение с граждани, повторното му назначаване на работа през м. октомври
2010г., изготвянето на доклад срещу тъжителя като началник на ОО „КД-ДАИ“, във
връзка с който той бил уволнен, а впоследствие възстановен след отмяна на
заповедта за уволнение, както и във връзка със свидетелските показания, които
тъжителят дал по друго дело срещу подс. И..
Конкретно за инкриминараната дата твърденията са, че тъжителят се явил в 9, 30 часа като процесуален
представител на ОО „КД-ДАИ“ Пазарджик по НАХД № 946/2012г. по описа на ПРС, по
което дело подс. И. бил допуснат като свидетел по
негово искане.В съдебно заседание същият се възползвал от правото си да откаже
да даде показания, но видимо се ядосал.Свидетел по делото бил и А.Б. –
инспектор в ОО „КД-ДАИ“ Пазарджик.След като излезли от съдебната зала подс. И. му казал: „Ще се видим на 10 август“, а на въпроса
му: „Какво има на 10 август?“, отговорил: „Тогава идвам на работа, ама теб няма
да те има“.Тъжителят продължил към изхода на съдебната палата, а подс. И. се провикнал след него: „Вървят ли далаверите с
кумеца?“.Тези думи били чути от гражданите, които били в коридора на първия
етаж на Съдебната палата.
Тези фактически твърдения съдът
намира за релевантни, очертаващи предмета на делото и по-конкретно зададения
въпрос: „Вървят ли далаверите с кумеца?“.
Предвид изложените факти настоящия
състав на съда намира, че описаното деяние не може да се квалифицира като обида
по чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 148, ал. 1, т. 1 и 3
от НК.Изпълнителното деяние на този вид престъпление се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и др.Законът не
уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез
него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или
извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на изразяване.За
разлика от обидата при престъплението клевета – чл. 147 от НК деянието се
изразява в разгласяване на позорно обстоятелство или в приписване на
престъпление, т. е.необходимо е да се посочат факти, които от гледище на
обществения морал да го позорят или да съставляват престъпление.Непосредствен
обект на този престъпен състав е честта и достойнството на лицето като неотменимо
право на личността, гарантирано от Конституцията и защитено чрез криминализиране на проявите, които неправомерно го засягат.
В настоящия случай според съда се
касае за изразяване на лично мнение от подсъдимия, обосновано с приписването на
определено поведение /извършване на „далавери“/ и то отправено под формата на
въпрос, което обективно представлява оценка на подсъдимия за поведението на
тъжителя.Тази оценка в случая е отрицателна и би могло да се възприеме като
негативна критика за дейността му в качеството на длъжностно лице – началник на
ОО „КД-ДАИ“ гр. Пазарджик, но без да съдържа унизяващи и оскърбяващи думи,
които могат да засегнат честта и достойнството му по см. на чл. 146, ал. 1 от НК.
След уточняване правната квалификация
на повдигнатото обвинение, съдът пристъпи към подробен и внимателен анализ на
събраните по делото доказателства:
Разпитаният свидетел В.Г.
изяснява, че познава само тъжителя Д., който му бил кум от 23.10.2004г.От него
знаел, че има пререкания с подсъдимия по това дело, във връзка с някаква
словесна обида, но не знае подробности.Уточнява, че с тъжителя не са извършвали
съвместна търговска дейност.
Св. А.Б. сочи
в показанията си, че на процесната дата се явил в качеството
на актосъставител и свидетел по НАХД в зала № 7 на РС
Пазарджик, по което дело тъжителят Д. бил представител на ОО „КД-ДАИ“ Пазарджик.По същото дело като
свидетел се явил и подс. И., но се възползвал от
правото си да откаже да даде показания и бил освободен от съда.След края на
съдебното заседание св. Б. и тъжителя излезли от съдебната зала и се запътили
към изхода.По това време подсъдимият седял от лявата страна, на пейките пред
същата зала и се обърнал към тъжителя с думите: „Батка,
ще се видим на десети август“, а тъжителят го попитал: „Какво има на десети
август?“.На този въпрос подсъдимият отвърнал: „Тогава се връщам на работа, но
ти едва ли ще си на работа още“.После двамата го подминали и вече в гръб св. Б.
чул подсъдимия да казва: „Вървят ли далаверите с кумеца?“.Този въпрос според
св. Б. бил отправен към тъжителя и вероятно към него самия, тъй като подсъдимият
много пъти преди това го бил питал, дали с тъжителя Д. са кум и кумец.Чувайки
отправената реплика тъжителят изостанал, а св. Б. не се обърнал, продължил
напред и излязъл от сградата.Не знае дали е имало продължение на
разговора.По-късно същия ден тъжителят му казал, че е засегнат и ще заведе дело
за клевета.
Във връзка със
събраните противоречиви гласни доказателства по делото, е извършен повторен
разпит на св. Б., при който той уточнява, че пръв от съдебната зала на процесната дата е излязъл подс. И.,
след него са излезли той и тъжителя, а пълномощника на жалбоподателя по това
дело – адв. П., останал след тях.Точно срещу вратата
на седма зала тъжителят се спрял за малко, разменил реплика с някого и
продължили.Непосредствено след това се състоял разговора с подсъдимия, като
всичко станало в движение с лице към него, вкл. отправянето на процесната реплика.Още в движение тъжителят казал, че мисли
да съди И. за клевета, а него попитал дали ще му стане свидетел за това, което
е чул.Св. Б. бил наясно, че между двамата има дразги
от преди това, вкл. за работното време, кой къде ходи и др.
Анализирайки
цялостно показанията на св. Б. съдът намира, че същите са нелогични и съдържат
вътрешни противоречия относно конкретни обстоятелства - положението в което са
се намирали лицата в момента на отправяне на репликата „Вървят ли далаверите с
кумеца?“ – лице в лице или в гръб и реакцията на тъжителя веднага, след като е
чул тези думи.Нещо повече, показанията на св. Б. за тези обстоятелства не
съответстват и на фактическите твърдения, изложени в тъжбата.Св. Б. не знае
защо тъжителят е изостанал и какво се е случило след това, но по думите му още
в движение е разбрал от него, че е засегнат и има намерение да съди подсъдимия
за клевета.С оглед на това относно посочените обстоятелства съдът не дава вяра
на показанията на св. Б..
За същите
обстоятелства св. Т. дава показания, че на инкриминираната дата е чакала пред
седма зала за друго дело, насрочено за по-късен час.Подс.
И. по същото време се движел в коридора между съдебните зали, след което седнал
на пейката.В един момент встрани от нея застанал тъжителят Д., с когато се
познавали, поздравил я и поговорили с него.После той продължил със св. Б. към
изхода.Св. Т. се обърнала към клиентите си и в този момент чула, че някой
извикал: „Вървят ли далаверите“.Думите били точно тези и обръщайки се по посока
към коридора, св. Т. видяла, че подсъдимият тръгнал след тъжителя и св. Б..При
тези думи последният се обърнал и тя предположила, че репликата е отправена към
някой от тях двамата.След това я извикали да влиза в съдебната зала и не знае
какво се е случило впоследствие.
Във връзка с
констатирани противоречия бяха прочетени показанията на св. Т., дадени пред
друг състав на съда, където същата е цитирала дословно чутата реплика: „вашите
далавери ще изскочат за вашето облагодетелстване“.Твърди, че в същото време е
видяла подсъдимия да върви след тях двамата и помислила, че думите били
насочени към тъжителя Д., защото той се обърнал, но нищо не казал.
Пред настоящия
състав на съда св. Т. уточнява, че е ставало въпрос за „далавери“, но точната
реплика не може да възпроизведе.Че думите били отправени конкретно към тъжителя,
разбрала на следващия ден, когато се срещнала с него и той й споделил, че с
подсъдимия си имат проблеми.Св. Теблизова поддържа
показанията си, че е видяла подсъдимия да върви след тъжителя и св. Б..
В съдебно
заседание бяха констатирани противоречия между показанията на св. Б. и св. Т.,
като при проведената очна ставка св. Т. поддържа показанията си, че при думите
на подсъдимия, св. Б. се е обърнал.
Освен
констатираните противоречия в показанията на св. Т. съдът намира още, че същите
са колебливи, непоследователни и неточни, поради което не ги кредитира изцяло.Към
релевантния момент св. Т. не е познавала подсъдимия, не е знаела за влошените
му отношения с тъжителя, поради което не е обърнала достатъчно внимание на
случващото се.
Отделно от
гореизложеното показанията и на двамата посочени свидетели са нелогични при
положение, че НАХД, по което са се явили тъжителят, като представител на ОО „КД
ДАИ“ Пазарджик, адв. П. като пълномощник на
жалбоподателя, св. Б. като актосъставител и подс. И., призован като свидетел, е приключило в 10, 06
часа, непосредствено след разпита на И..В 10, 07 часа започнало друго НАХД в
същата съдебна зала и при същия съдебен състав – НАХД 688 по описа за 2012г. на
ПРС, като по това дело подс. И. също е бил призован и
се е явил в качеството на свидетел.Тези обстоятелства се установяват от съдебните
протоколи, приложени по настоящето дело.Вярно е, че св. Т. също се е явила на процесната дата като пълномощник в същата съдебна зала пред
същия съдебен състав, но едва в 10, 30 часа по НЧХД № 636 по описа за 2012г. на
ПРС, т. е няма как същата да е извикана преди делото, по което е бил призован
да се яви подс. И..Освен това по думите на св. П.,
последният бил доведен в съдебно заседание принудително от съдебната
охрана.Логично е същият да е останал в съдебната зала, за да изчака следващото
дело.С оглед на това съдът подлага на съмнение и не кредитира показанията на
св. Б., че между двете заседания подсъдимият седял на пейките пред съдебната
зала и разменял реплики с тъжителя, както и показанията на св. Т., че
подсъдимият се движил в коридора между съдебните зали, след това седял на
пейката и накрая тръгнал след тъжителя и св. Б..
За процесния случай св. П. пояснява, че е имал натоварен ден,
явил се по първото дело и тъй като при разпита на подс.
И. се създало напрежение, съдията им направил забележка.След разпита на подс. И. той му казал да чака през четвърта зала, тъй като
му бил защитник по друго дело, насрочено на същата дата.В 10, 06 часа
заседанието по първото дело приключило и св. П. излязъл, като непосредствено
след него излезли тъжителя и св. Б..Те тръгнали по коридора, а той се огледал
за подс. И. и тъй като не го видял, застанал на ъгъла
да го чака.В същото време видял тъжителя да излиза през изхода, а подс. И. се появил по коридора, като според св. П.
най-вероятно излязъл от четвърта зала.По същото време св. П. видял и св. У.,
който му предал, че подсъдимия го чака в четвърта зала.
Св. У. в
показанията си сочи, че е видял подсъдимия на процесната
дата първо сутринта, когато влизал в сградата и той му обяснил, че ще се явява
на дело от частен характер, но в последния момент бил извикан да се яви по
друго дело като свидетел.Споменал също, че адв. П. го
представлява и му поръчал, ако го види, да му предаде, че ще влиза по друго дело.След
около половин час св. У. видял подсъдимия да влиза в четвърта зала, а малко
след него започнали да излизат хора от седма зала – тъжителят Д. с колегата му
и непосредствено след това св. П..Тъжителят и св. Б. минали покрай него, засекли
се и със св. П. и той му предал, че подс. И. го чака
в четвърта зала.
Показанията на
тези двама свидетели също съдържат неточности и съдът ги подлага на съмнение
предвид изясненото от св. П., че същия ден графикът му е бил натоварен и
впоследствие се е наложило да прочете съдебните протоколи по делата, за да
възстанови спомените си за последователността на събитията през релевантния
отрязък от време.
Не на последно място съдът обсъди обясненията
на подс. И., съпоставяйки ги с всички останали
събрани доказателства, но не намери основание да ги дискредитира.В съдебно
заседание същият не се признава за виновен по предявеното му обвинение, като
твърди, че тъжителят не спирал да отправя обвинения срещу него, защото отказвал
да изпълнява нарежданията му, да не съставя актове на определени фирми.За това
бил писал и доклади с оплаквания до директора на ИД „Автомобилна администрация“
в гр. София.Възложено му било да проверява дали тъжителят е на
работа.Последният също писал доклади срещу него.
За процесната дата подс. И.
обяснява, че е дошъл в съда, за да се яви по дело от частен характер, но на
входа бил спрян от съдебната охрана и му била връчена призовка за друго дело.Не
помни дали между заседанията по двете дела в седма зала е излизал, но твърди,
че после е бързал да отиде направо в четвърта зала.Тогава срещнал за втори път
св. У., след което влязъл да чака св. П. в четвърта зала.Вътре в залата не го
открил, а по-късно го намерил отвън.Извън заседанието, с тъжителя Д. не бил
разговарял.
След извършения цялостен анализ на събраните
по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че установените по
делото факти не запълват и състава на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК,
доколкото твърденията за нередности в работата на тъжителя не са достатъчно
конкретизирани, не са посочени определени факти и конкретни негови прояви.Нещо
повече, сам по себе си въпросът: „Вървят ли далаверите с кумеца?“, без да бъде
посочено лицето поименно и да може обективно да се свърже тази реплика в
момента на изричането й с влошените отношения между страните и докладите на
подсъдимия срещу началника му, не би могъл да доведе до засягане достойнството
и честта на лицето по начин, че да унизи името му, завоювано в обществото чрез
труд, поведение, обществени и професионални изяви и да повлияе отрицателно на
обществената оценка за него, която то е получило в средата, където живее и
работи.Ако се приеме, че подсъдимият действително се е опитал да създаде
внушение за нередности в работата на тъжителя, за злоупотреба със служебното му
положение, то няма изложени твърдения с конкретно съдържание, които да бъдат
проверени и да опровергаят или потвърдят верността на оценката на подсъдимия за
поведението на тъжителя.Възможно е конкретни упреци, от които тъжителят да се е
почувствал обиден или оклеветен, да се съдържат в докладите на подсъдимия до
началниците му в София, но такива конкретни обстоятелства не са твърдени в
тъжбата и остават извън предмета на делото.Освен това думата „далавера“ с оглед
общоприетия й смисъл би могла да се възприеме не само като нечиста, непочтена
сделка, но и като изгодна, печеливша сделка.Съществено значение има общия контекст,
в който е употребен израза.В случая твърдението е, че това е станало под
формата на въпрос за „извършване на далавери“, без да е използван някакъв
епитет или квалификация като „далавераджия“ напр., в който случай би могло да
се търси някакъв обиден смисъл при употребата на тази дума.
Отделно от
всичко гореизложено след задълбочения анализ на всички събрани по делото
доказателства, поотделно и съпоставени едни с други, съдът не можа да достигне
до несъмнен и обоснован извод, че на инкирминираната
дата в сградата на съдебната палата в гр. Пазарджик, подс.
И. е задал на тъжителя въпроса „Вървят ли далаверите с кумеца?“, като по този
начин публично и в качеството му на длъжностно лице е разгласил позорно
обстоятелство за него „че участва в извършването на далавери“.Поради това
подсъдимият беше оправдан за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 във вр.
с чл. 147, ал. 1 от НК.
По изложените
съображения настоящият състав на съда прие, че в случая не са налице нито
обективните, нито субективните признаци на деянието, за което е обвинен подс. А.И..Основание за оправдаването му в случая е
разпоредбата на чл. 304, изр. последно от НПК, деянието, за което е повдигнато
обвинение с тъжбата, не съставлява престъпление.
Не се доказа по
делото тъжителят да е претърпял неимуществени вреди, причинени противоправно и виновно от подс. И.,
поради съдът отхвърли като неоснователен
предявения граждански иск за сумата от 1000 лева, ведно със законната
лихва върху нея от датата на увреждането й – 05.07.2012г. до окончателното й
изплащане.
Разноски по
делото не са направени от подсъдимия, няма доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение и в какъв размер, поради което такива не следва да
бъдат присъждани в негова полза.
По изложените
съображения Пазарджишкият районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: