РЕШЕНИЕ
№ 12/10.1.2018 г. 10.01.2018
год.
гр.Ямбол
в името на народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на
четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в публично заседание,
в следния състав:
Председател:
Г. Василев
Съдебни заседатели:1.……………............
2.…………………...
Секретар
Р.В.
Прокурор
………………
като
разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев
АНД №
783/2017 г. по описа на ЯРС за 2008, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Г.Х.А. *** против наказателно постановление/НП/
№ 17 – 3392 -000332/22.05.2017 г. на началника на РУ ”Тунджа” – Ямбол при ОД на
МВР -Ямбол, с което за нарушаване на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от Закона
за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.174, ал.3 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1
и 2 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба и лишаване от право
да управлява МПС в размер на 2000 лв. и 24 мес., и в
размер на 10 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично в с.з. с упълномощен
адвокат. Пледира чрез процесуалния си представител за отмяна на НП, т.к.
контролният и наказващия органи не са били надлежно оправомощени
да съставят АУАН и НП. Навеждат се и доводи, че административното нарушение е
извършено от друго неустановено по делото лице с друг автомобил, а не от
жалбоподателя.
Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 04.05.2017 г. на жалбоподателя е съставен АУАН от св.И.П. – *** в РУ “Т.“
- Ямбол при ОД на МВР - Ямбол, затова че на 04.05.2017 г., около 02.10 ч., в ***
е управлявал л.а.”БМВ 740 ИА”, негова собственост, с ДК № У 66 87 АС, и след
като жалбоподателят спрял до дома си, при извършена проверка от полицаите от дежурния наряд на РУ “Т.“ - Ямбол
при ОД на МВР - Ямбол – свидетелите П.Х. и Б.П. –, отказал да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с инв.№ ARDN – 0092, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта, чрез измерването му в издишвания въздух. При
проверката полицаите установили, също, че жалбоподателят не носил СУМПС и
контролен талон. Бил издаден талон за медицинско изследване, който водачът
получил, но не изпълнил. От л.а. на жалбоподателя при извършване на проверката
слязъл и негов роднина по сватовство – Д. Д..
Св.И.П. съставил АУАН за извършените нарушения на ЗДвП в присъствието на жалбоподателя и свидетелите П.Х.
и Б.П., след което връчил акта на Г.А., който го получил, отбелязвайки в него, че
има възражения с думата: „Да“.
На 22.05.2017 г. началникът на РУ “Т.“ - Ямбол при ОД на МВР -Ямбол
изготвил НП, с което наложил на жалбоподателя горепосочените административни
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съдът допусна до разпит като свидетел по искане на адвоката на
жалбоподателя лицето Г. Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите - полицаи, които добросъвестно
са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на
делото. Техните показания са логични, последователни и непротиворечиви, изцяло
кореспондиращи с писмените доказателства по делото - АУАН, НП, заповеди за
прилагане на ПАМ-ки, ДЗ, талон за медицинско
изследване, заповеди на Министъра на МВР, разпечатки на GPS координатите на патрулния автомобил на 04.05.2017 г. в ***,
обяснения/писмена декларация/ от Д. Д. - приети прочетени и предявени на
страните и част от свидетелите от сьда на основание
чл.283 и чл.284 от НПК.
Съдът не кредитира показанията на св.Г. Д., че на 04.05.2017 г., около
02.00 ч. е видял пред дома му жалбоподателя и Д.Д.в,
като преди това го изпреварил л.а. „БМВ“, т.к. в тази част показанията му се
оборват от свидетелите -полицаи, разпечатката на GPS
координатите на патрулния автомобил на 04.05.2017 г. ***, както и от обясненията/писмена
декларация/ от Д. Д.. При разпита си очевидците на административното нарушение
не сочат да са видели и друг л.а., а от обяснението на Д.Д./което
макар да няма процесуална стойност/ е видно, че св.Г.Д. не е минавал с
автомобила си покрай дома на жалбоподателя. Такива факти не се сочат като
възражение при предявяване на АУАН от жалбоподателя. Не е направено такова
възражение и по чл.44 от ЗАНН, поради което съдът не приема за достоверни само
във визираната по-горе част показанията на св.Г.Д..
От така установената фактическа обстановка, сьдьт
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право да обжалва НП. Разгледана по сьщество жалбата е неоснователна по следните сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с императивните норми, визирани в ЗАНН.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят умишлено е извършил първото нарушение/по т.1 от НП/, а второто нарушение/по т.2 от НП/ е осъществено поради проявена небрежност, по правилно посочените от контролния и наказващия органи материални разпоредби от ЗДвП.
Наказващият орган законосъобразно е посочил административно -наказателните разпоредби, по които следва да бьде ангажирана административно - наказателната отговорност на нарушителя. Категорично се установява, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, не носейки посочените в чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП документи. Бил е последван от полицейските служители П.Х. и Б.П. с патрулния автомобил. По-късно св.И.П. е искал да извърши проверка за употреба на алкохол с техническо средство, която проверка жалбоподателят отказал. При проверка на документите на водача било установено и второто нарушение, отразено в АУАН и НП. Бил издаден талон за медицинско изследване, който водачът получил, но чието предписание не изпълнил.
Не могат да бъдат споделени доводите, изложени в жалбата и в пледоариите процесуалния представител на жалбоподателя, че няма извършени административни нарушения, защото е установено от кредитираните от съда доказателствени материали, че жалбоподателят преди да застане пред дома си на процесния ден и час е управлявал преди това собствения си л.а., така че е следвало да изпълни разпореждането на полицейския служител, който е искал да му извърши проверка за употреба на алкохол с техническото средство и да носи СУМПС и контролния талон към него. В случая е ирелеватно дали жалбоподателят е употребил или не е употребил алкохол. Не могат да бъдат споделени и изводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че контролният и наказващият органи не са били компетентни да съставят АУАН и да издават НП, защото след извършените промени в ЗДвП не е имало издадена заповед на министъра на МВР. Видно от приложените по делото заповеди на министъра на МВР, към момента на констатиране на административното нарушение на 04.05.2017 г., и контролните органи, и наказващия орган са надлежно оправомощени със Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г., която заповед като административен акт е действала легално до издаването на Заповед № 8121з-746/01.06.2017 г. на министъра на МВР. Посочената първа заповед изрично е уреждала компетенциите на контролните органи и наказващия орган, и посочените от адвоката на жалбоподателя последващи промени на ЗДвП не водят до отнемане на правомощия или предоставянето на нови правомощия на органите за контрол и наказващия орган, касаещи извършената проверка на жалбоподателя, поради и което Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на МВР напълно законно е уреждала правомощията на процесните органи. В тази връзка и контролният, и наказващият органи законосъобразно са издали и АУАН, и НП.
При налагане на наказанията глоба и лишаване от право да
се управлява МПС, наказващият орган е приложил правилно разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, съобразявайки размера на санкциите
с тяхната нормативна установеност по чл.174, ал.3 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП. Размерът на наказанията е абсолютно определен – по т.1 от НП - глоба и лишаване от право да управлява МПС в размер на
2000 лв. и 24 мес. и по т.2 от НП – глоба в размер на
10 лв., и не може да се изменя/намалява или увеличава/.
По гореизложените съображения сьдьт счита, че НП следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно. С така определените наказания ще се постигнат целите на наказанието, посочени в чл.12 от ЗАНН.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, сьдьт
Р Е
Ш И :
ПОТВЬРЖДАВА НП № 17 – 3392 - 000332/22.05.2017
г. на началника на РУ ”Тунджа” – Ямбол при ОД на МВР - Ямбол, с което на Г.Х.А.
***, ЕГН: ********** за нарушаване на чл.174, ал.3 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
на основание чл.174, ал.3 и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, и чл.53 от ЗАНН са наложени административни наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС в
размер на 2000/две хиляди/лв. и 24/двадесет и четири/месеца, и в размер на
10/десет/лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен сьдия: