Р Е
Ш Е Н
И Е
№1726
гр. Пловдив, 10.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на единадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА
при
участието на секретаря Славка
Иванова,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 3401/2018 г. по
описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Ф.Б.”
ЕООД, седалище и адрес на управление : *****, против наказателно постановление
№ 36- 0000189 /15.05.2018 г., издадено от
Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация”-Пловдив ,
с което на дружеството-жалбоподател е наложена „имуществена санкция” в размер на
3000 лв. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/
на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвПр.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и за допуснати
съществени нарушения на проесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв. Н.П. ***,
който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна ОО „Автомобилна
администрация”–Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В писмено
становище излага съображения за правилност и законосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
Жалбата е допустима – подадена е в предвидения
в чл.59, ал.2 от ЗАНН седемдневен срок, от лице което има право на обжалване и
при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано
лице.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази становищата на страните прие за установено следното от
фактическа страна :
На 29.01.2018 г. около 09:00ч. в гр.П., ул.*** №*** при
извършена комплексна проверка от служители при Областен отдел „Автомобилна
администрация”-Пловдив е установено, че дружеството в качеството на
превозвач, притежаващ лиценз № 05952 за превоз на товари е разпоредило
извършването на превоз за собствена сметка с водача С.И.Ч., ЕГН **********. Горното обстоятелство било установено от
представена към административнонаказателното производство заповед от 29.01.2018 г., издадена на
основание чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. от превозвача „Ф.Б.” ЕООД, и
тахографски лист от 29.01.2018 г., съгласно който водачът е управлявал товарен автомобил Мерцедес с
рег.№ *****в деня на проверката, както и след направена справка в Регистъра на
психологическите изследвания, съгласно която водачът не отговарял на изискванията за психологическа
годност на водачите.
Във връзка с констатациите от проверката бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 244326 от 17.04.2018 г.от С.М. на длъжност ******
към Областен отдел „Автомобилна администрация”-Пловдив.
В указания в АУАН срок били подадени писмени
възражения от пълномощника на дружеството, в които е застъпено становището, че шофьорите
при наемането им на работа са притежавали документ, удостоверяващ
психологическата им годност без посочен в него срок на валидност.
Така описаната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие устни и писмени
доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител
С.М., Заповед №29.01.2018 г., издадена от „Ф.Б.” ЕООД, съгласно която е
разпоредено извършване на превоз за собствена сметка с товарен автомобил
Мерцедес с рег.№ ******, справка в Регистъра на психологическите изследвания по
отношение на водача С.И.Ч., ЕГН ********** , съгласно която водачът не бил
вписан като отговарящ на изискванията за психическа годност , тахографски лист
от 29.01.2018 г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015г., овластяваща определени
длъжностни лица да съставят АУАН и да издават наказателни постановления
Не се спори между страните, че дружеството
притежава качеството на водач по смисъла на §1 т.5 от ЗАвтПр.
Не се спори, а и се установява от приложените
към административнонаказателната преписка писмени доказателства – тахографски
лист от 29.01.2018 г., че в деня на
проверката водачът, посочен в АУАН и НП, е управлявал описаното в НП МПС.
Видно от приложената Заповед от 29.01.2018 г., издадена от „Ф.Б.”
ЕООД, превозвачът е разпоредил
осъществяване на превоз на процесната дата с посоченото МПС .
Водачът на посоченото МПС не е отговарял на изискването за
психологическа годност, което се установява от направената справка в Регистъра
на психологическите изследвания.
В случая водачът в нарушение на задължение по чл.7,ал.2, пр.трето от ЗАвПр
е допуснал общественият превоз на пътници да се извърши от водач, който към
момента не е имал валидно удостоверение за психологическа годност. Следователно
налице е съставомерност на констатираното нарушение и правилно е посочена за
нарушена разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ЗАвПр. Административнонаказващият
орган е дал правилна правна квалификация на нарушението. Следователно
материалният закон е приложен правилно. Правилно е приложена и санкционната
норма за констатираното нарушение. Съгласно чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвПр, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Наказанието за извършеното нарушение е във фиксиран от закона размер.
Не е налице възможност за приложение на чл.28
от ЗАНН, доколкото обект на защита са
обществените отношения, свързани с безопасността на участниците в движението.
При проверка относно процесуалната
законосъобразност на НП и АУАН съдът констатира, че административнонаказателното производство
е проведено без нарушаване на процесуалните правила в ЗАНН. АУАН и НП са издадени в предписаната от закона
форма, от компетентни лица предвид приложената към административнонаказателната
преписка и приета по надлежния ред заповед, при спазване на изискванията на чл.
42 и чл.57 от ЗАНН. Оплакванията,
релевирани в жалбата за неяснота на описаното нарушение не се споделят от съда.
Съгласно чл.7, ал.2 пр. трето от ЗАвПр
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.152,
ал., т.2 от Закона за движение по пътищата.
Последното трето изискване в цитираната
разпоредба препраща към чл.7, ал.3 и чл.152, ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата. Чл. 7, ал.3 от ЗАвтПр пък
препраща към Наредба № 36/15.05.2006
г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност
за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и
за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. Съгласно предписанията в
Наредбата при положително заключение от
психологическото изследване на изследваното лице се издава „удостоверение за
психологическа годност”. Непосочването
в обстоятелствената част на НП изрично, че водачът не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй като не
притежава удостоверение за психологическа
годност, не води до неяснота на описанието на нарушението. С посочването за
нарушена на предложение трето на чл. 7, ал.2 от ЗАвПр е налице една верига от препратки към
ЗАвПр и към цитираната Наредба. Нарушението
макар и да не е детайлно изписани в
обжалваното наказателно постановление, не води до неяснота до степен на невъзможност нарушителят да разбере в какво се
състои нарушението. Нарушителят е могъл своевременно и адекватно да организира
защитата си, което се установява от депозираното възражение в АУАН, съгласно
което нарушителят е бил насяно, че нарушението се изразява в липсата на
удостоверение за психологическа годност на проверявания водач. Все в тази
връзка и в изпълнение на изискванията на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН да посочи
доказателствата , въз основа на което е установено нарушението административнонаказващият
орган е посочил, че нарушението се установява въз основа на направена справка в
Регистъра на психологическите изследвания. Така че дори и нарушението да
не е детайлно и прецизно изписано в НП, налице е пропуск, който не е съществен,
доколкото се установява, че нарушението се състои в липсата на доказателства
психически годен ли е бил водачът при проверката , както и притежавал ли е
документ за такава годност. Нарушението е индивидуализирано в степен,
позволяваща наказаното лице да разбере в какво е обвинено и срещу какво да се
защитава. Не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е
упражнил адекватно и своевременно както с подаването на възражение пред
административнонаказващия орган, така и
след това с подаването на жалба пред
въззивната инстанция.
Предвид изложеното съдът намира, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основани чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 36-
0000189 /15.05.2018 г., издадено от ******
в Областен отдел „Автомобилна администрация”-Пловдив , с което на „Ф.Б.” ЕООД,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление : *****, е
наложена „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.7а,
ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози на основание чл.96г, ал.1, пр.2
от Закона за автомобилните превози.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК
и на основанията по НПК,
пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му на страните .
Районен съдия :..........................................
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.И.