Присъда по дело №200/2017 на Софийски градски съд

П Р И С Ъ Д А

 

 

№                              2018 година                                                                     Гр. София

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в публично съдебно заседание  на шести март две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

Председател:	МИНА МУМДЖИЕВА
Съдебни заседатели:	В.Х.
	З.А.

Секретар: МАРИАНА РУЖИНА

Прокурор:ВИКТОР ТАРЧЕВ

Като разгледа докладваното от председателя

Наказателно НОХД 200  по описа за 2017г. въз основа на закона и доказателствата по делото

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

 

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Д.М. – български гражданин, роден на ***г***, женен, неосъждан, със средно специално  образование, живущ ***, с ЕГН -**********   за ВИНОВЕН в това, че  на 01.08.2015 г. около 19.25ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с регистрационен номер *********по бул.”Президент Линкълн”  с посока на движение от ул.’’Промишлена” към ул.’’Монтевидео” и на кръстовището с ул.”Монтевидео” при извършване на маневра „десен завой“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.20, ал.1 ЗДвП, който гласи, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 ЗДвП: „ водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като започнал да извършва маневра „десен завой“ по ул. „Монтевидео“ и не се съобразил с разстоянието между автобуса и автомобилите, спрели в дясно от него на ул. „Монтевидео“, в резултат на което настъпил удар със страничната част на автобуса в паркирания лек автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № *********, при което лекият автомобил бил  изтласкан напред и ударил пешеходеца  О.Т.Ч., намиращ се между спрелите  автомобили, като му причинил счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания  в областта на двете колена, оток на горната част на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица, изпадане в кома и залежаване, довело до  развитие на пневмония на белите дробове, която е непосредствена причина за смъртта, настъпила на 09.12.2015г., като между получените травми и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно –следствена връзка, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, чл.54 от  НК го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия Д.Д.М. / със снета  самоличност/ по обвинението подсъдимият да е причинил на пострадалия О.Т.Ч. мастна емболия в белите дробове и мозъка, както и такова увреждане на здравето да е в причинно – следствена връзка с настъпилата смърт.

На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

 

На основание чл.343г вр. с чл.343 вр. с чл.37, ал.1, т. 7 от НК ЛИШАВА подс. Д.Д.М. (с установена по делото самоличност) от право да управлява МПС за срок от  ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.М. ( със снета самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 672, 86 лева от досъдебното производство по сметка на СДВР, сумата от 3 805,80 (три хиляди осемстотин и пет) лева и осемдесет стотинки, представляващи деловодни разноски от съдебното производство – по сметка на СГС, както и деловодните разноски на частните обвинители, направени от тях по водене на делото в размер на петстотин лева.

На основание чл.190, ал.2  от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д.Д.М. ( със снета самоличност) да заплати сумата от по пет лева за служебното издаване на всеки един брой изпълнителен лист.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски апелативен съд.

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

           

                                                                                   1.

 

                                                                                   2.

 

 

 

 

       

Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт от Софийска градска прокуратура по обвинението срещу Д.М. за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК за това, че на 01.08.2015 г. около 19.25ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с регистрационен номер *********по бул. ”Президент Линкълн” с посока на движение от ул.’’Промишлена” към ул.’’Монтевидео” и на кръстовището с ул.”Монтевидео” при извършване на маневра „десен завой“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.20, ал.1 ЗДвП, който гласи, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 ЗДвП: „водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като започнал да извършва маневра „десен завой“ по ул. „Монтевидео“ и не се съобразил с разстоянието между автобуса и автомобилите, спрели в дясно от него на ул. „Монтевидео“, в резултат на което настъпил удар със страничната част на автобуса в паркирания лек автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № *********, при което лекият автомобил бил  изтласкан напред и ударил пешеходеца  О.Т.Ч., намиращ се между спрелите  автомобили, като му причинил счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания  в областта на двете колена, оток на горната част на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица, мастна емболия в белите дробове и мозъка, изпадане в кома и залежаване, довело до  развитие на пневмония на белите дробове, която е непосредствена причина за смъртта, настъпила на 09.12.2015г., като между получените травми и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка.

Производството  е проведено по общия ред с разпит на свидетели и вещи лица. В качеството на частни обвинители са конституирани низходящите на пострадалия – С.О.Ч. и В.О.Ч., които са упражнили правото си да участват в производството чрез упълномощен повереник.

Подсъдимият е упълномощил защитник – адв. Б. Б. от САК. Упражнил е правото си даде обяснения след разпита на всички свидетели и вещи лица. В последната си дума подсъдимият заявява, че съжалява за случая, за лошото стечение на обстоятелствата. Посочва, че са му били необходими 2-3 см., за да предотврати настъпването на ПТП.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Изразява се становище, че несъмнено е установен начинът на настъпване на телесното увреждане на пострадалия. Прокурорът акцентира върху въпроса дали от доказателствата по делото се установява причинно-следствена връзка между  поведението на подсъдимия и настъпилата  смърт. Посочва се, че независимо от противоречията в съдебно медицинските експертизи, не се внася каквото и да е съмнение за наличието на причинна  връзка между деянието и съставомерния резултат. Застъпва се и становището, че установяването на факти, които са довели до пряката причина за смъртта, в конкретния случай не налага изменение на обвинението от страна на СГП. В подкрепа на така изразеното становище се изтъква, че е достатъчно да се установи причинна връзка между деянието и настъпилия резултат. В съдебните прения се изтъква, че е достатъчен фактът, че деянието е едно от условията за настъпване на смъртта и  не е необходимо да бъде единственото условие. В тази връзка прокурорът предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение, тъй като, ако удар с автобус не се е бил осъществил, смъртта на пострадалия не би настъпила. При собствен анализ на събраните доказателства прокурорът предлага на съда да приеме, че сред различните причинени на пострадалия травматични увреждания е и установената от вещите лица „дифузна аксонална увреда“,  довела до съответните  усложнения в здравословното състояние на пострадалия, които  от друга страна се явяват  непосредствена причина за смъртта. Прокурорът подчертава, че независимо от измененията в изводите относно съпътстващите крайната причина за смъртта телесни увреждания, първоначалното деяние, свързано с управлението на автобуса от подсъдимия, е сложило началото на причинен процес, който в крайна сметка е довел до смъртта на пострадалия. Прокурорът акцентира върху факта, че  инкриминираното поведение е описано в достатъчна степен в обвинителния акт и допълнително събраните доказателства  не налагат  промяна на фактическата обстановка.         

Прокурорът предлага на съда да приеме, че е напълно изключено да  е налице  случайно деяние с аргумента, че подсъдимият е имал възможност да възприеме случващото се достатъчно добре, при дневно време и при добра видимост. В допълнение се посочва, че  разположението на превозното средство, което е управлявал подсъдимия, му е давало възможност да възприеме обстановката, имал е опит със системите за управление на превозното средство, тъй като редовно е  управлявал същото и е минавал по познат маршрут. С така изложените съображения прокурорът предлага на съда да приеме, че подсъдимият не е искал настъпването на общественоопасния резултат, но е могъл да предвиди и да го предотврати.

Прокурорът предлага при определяне на наказанието съдът да съобрази, че деянието, макар да е било условие, без което не би настъпил съставомерния общественоопасен резултат ( „conditio sine quanon”), не е единствена причина за смъртта на пострадалия. В тази връзка се предлага на съда да приеме наличието на съпричиняващи  инкриминирания резултат фактори  и да се отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази група обстоятелства се предлага съдът да включи и доказателствата за чистото съдебно минало на подсъдимия, както и изразената от него критичност в дадените пред съда обяснения. С така изложените доводи се предлага на съда да определи справедливо наказание.

Повереникът на частните обвинители - адв. Д. предлага на съда да приеме за установено, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Изразява се становище, че отделните групи доказателства дават основание за извод, че подсъдимият виновно е нарушил правилата за движение, така както са формулирани в обвинителната теза. Твърди се, че изпълнителното деяние обосновава съставомерност на извършеното в състав на престъплението, очертано в обвинителния акт.  С оглед бланкетния характер на нормата, приложена от обвинението при правната квалификация на деянието, се предлага съдът на първо място да анализира доказателствения материал по делото, за да установи дали са събрани данни за виновно извършване на нарушение на правилата за движение и дали ако е налице такова нарушение, то е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Повереникът изразява становище, че при отговор на така поставения въпрос конкретното произшествие се явява сложно както от фактическа, така и от правна страна.

Повереникът предлага на вниманието на съда обособяването на няколко групи доказателствени средства. На първо място се обособяват такива, свързани с изясняването на пътната обстановка. Предлага се на съда да приеме, че тя е била усложнена, както с оглед геометричното оформление на самото кръстовище, така и с оглед на паркираните автомобили. Повереникът подчертава, че  тази обстановка с всички нейни усложнения  е била видима от голямо разстояние, както и че подсъдимият е лице, което извършва професионално превозна дейност, което следва да има далеч по високо ниво на професионални качества, свързани, както с управлението на съответното превозно средство, така и с безопасността не само на околните участници в движението, но и на пътниците в самия автобус. Повереникът изтъква, че дейността на автобусните шофьори е регламентирана от специални правни норми  и те ангажират дължимо поведение от тяхна страна към пътниците в съответното превозно средство. С аргумента, че подсъдимият не е обикновен водач на МПС, повереникът изразява несъгласие със становището на държавното обвинение, че е налице съпричиняване на конкретното ПТП, респективно – на вредоносния резултат от паркираните автомобили. Повереникът оспорва становището, че автомобилите, които са се намирали на  процесното кръстовище, са били паркирани в разрез с правилата за движение, като се навежда доводът, че подобен извод се базира единствено на  предположение. На следващо място се изтъква, че подсъдимият минава всеки ден многократно през процесното кръстовище и би следвало да познава много добре габаритите на управляваното от него  превозно средство, като следи за начина, по който ще предприеме завой. Навежда се доводът, че подсъдимият е водач с опит и е съзнавал, че не се касае за  безопасна маневра.

В пледоарията си повереникът описва дължимото според него поведение на подсъдимия. Изразява се становище, че подсъдимият е видял идващия в насрещното пътно платно автомобил, бил е запознат с  габаритите на автобуса и поради това обстоятелство бил длъжен да съобрази, че за да извърши безопасно маневрата, трябва да навлезе в лентата на насрещно движещите се автомобили.  Навежда се доводът, че в конкретния случай така описаната маневра не е забранена от закона, тъй като подсъдимият следвало единствено да зачете предимството на насрещно движещите се спрямо неговата посока автомобили. Повереникът изтъква, че ПТП не би настъпило в случай на изчакването им, както  и  при навлизане в кръстовището в лентата за насрещно движещите се автомобили при по-голям  радиус на завоя. За да обоснове този извод, повереникът се позовава на показанията, дадени от свидетеля С.К.. Твърди се, че именно те са източник на доказателства за комуникация на подсъдимия с  руса жена, непосредствено преди настъпването на ПТП. Въз основа на тази част от гласните доказателства се предлага на съда да приеме за установено, че вниманието на подсъдимия е било раздвоено и при процесната усложнена пътна обстановка, не я е  възприел добре или ако я  е възприел, не  е успял да реагира навреме. Интерпретацията на доказателствата в пледоарията на повереника акцентира върху действително установената реакция на водача – да навие рязко волана на дясно  и допълнително да скъси радиуса на завоя. В тази връзка се предлага на съда да приеме, че именно тази реакция на водача довела до контактен удар между задната част на автобуса и един от паркираните леки автомобили, респективно – до верижните удари на този автомобил с паркирания пред него и т.н. Повереникът изтъква, че именно така възникналата верижна катастрофа е довела до удара на пешеходеца  и до изваждането му от равновесие.

В предложената от повереника интерпретация на доказателствата се изтъква, че съдът дължи анализ и на въпроса дали първо е ударен  от водача паркираният автомобил и кога  пешеходецът е бил  притиснат между двете брони. При собствен анализ на доказателствата, относими към отговора на този въпрос, повереникът се позовава на заключението на вещите лица – автоексперти, за да заключи, че броните на автомобилите, обхванати от верижната катастрофа, са еластични и по тях не остават следи от удар с по-малък интензитет. Изтъква се, че в конкретния случай е важна не само силата на удара, обусловена от възприетата от водача скорост на движение, но  и тази сила, която се обуславя от масата на автобуса, съпоставена с масата на човешкото тяло. Повереникът посочва, че масата самостоятелно също влияе върху кинетична енергия при удар и  тъй като в конкретния случай масата на автобуса е по-голяма, според повереника дори и с по-малка скорост е придала значителна кинетична енергия на следващата удряща повърхност, а именно на съответния паркиран автомобил „Субару“, която от друга страна в резултат на верижния удар е била пренесена върху тялото на пешеходеца. Навежда се доводът, че силата на удара е била достатъчна, за да причини рязкото разтръскване на главата, респективно –всички останали усложнения, който довели до настъпването на смъртта на пострадалия. Повереникът подчертава, че безсъзнателното състояние има няколко етапа, поради което не е ясен точният момент, в който пострадалият изпаднал в коматозно състояние. В заключение се предлага на съда да приеме, че деянието на подсъдимия е противоправно, виновно и наказуемо. 

Частното обвинение изразява категорично несъгласие със становището на прокуратурата, че е налице съпричиняване на настъпилия общественоопасен резултат. Повереникът посочва, че дори и част от автомобилите, засегнати от верижната катастрофа да са били спрени неправилно от техните водачи, това обстоятелство само по себе си не изключва виновното поведение на всеки един от участниците в движението. Повереникът посочва, че въпросните автомобили не са били в движение, а след като те са спрели, те се явяват за водача единствено  препятствие на пътя, с което той е бил длъжен да се съобрази. В пледоарията пред съда се твърди, че водачът първоначално е допуснал нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП, като не се е съобразил с конкретната пътна обстановка и като вторично нарушение по чл. 20, ал.1 ЗДвП е допуснал загубата на контрол  върху  управлението на автобуса.

Повереникът изразява несъгласие със становището на прокурора за налично съпричиняване на вредоносния резултат, като посочва, че въпросът за съпричиняването на престъпния резултат се преценява само ако самият пострадал по някакъв начин е съпричинил резултата и изтъква, че такива данни по делото липсват. В тази връзка повереникът акцентира върху извод, че виновното поведение на подсъдимия е  единствена самостоятелна причина за настъпилото ПТП.

Повереникът на частния обвинител не се ангажира с конкретно искане пред съда относно размера на наказанието „лишаване от свобода“, както и относно кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление“, но независимо от това се солидаризира със становището на прокурора, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, изразил е искрена критичност  и съжаление за случилото се, поради което предлага на съда да определи съответно наказание по справедливост.

Защитата на подсъдимия чрез адв. Б. излага основните си доводи с цел да обоснове оправдаването на подсъдимия по обвинението за по-тежко наказуемо престъпление чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, както и за да обоснове прилагането на закон за по-леко наказуемо престъпление (такова по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК). В подкрепа на това искане  се твърди, че подсъдимият се е защитавал единствено срещу фактите, изнесени в  обвинителния акт, сред които  като причина за смъртта на О.Ч. било посочено обстоятелството, че вследствие на ПТП пострадалият е получил мастна емболия, в резултат на която е изпаднал в продължително коматозно състояние, а впоследствие се е развила бронхопневмония, която е непосредствената причина за смъртта. Защитникът твърди, че с така изложените факти прокуратурата е очертала границите на обвинението и по тези факти подсъдимият е организирал своята защита. В тази връзка се изтъква, че в хода  съдебното следствие са били приети противоречиви СМЕ, които са дали различен отговор на въпроса каква е  първоначалната причина за настъпилото коматозно състояние. Защитата изтъква, че ако прокурорът се позовава на втората експертиза и е съгласен с изводите в нея, е следвало да измени обвинението по реда, предвиден в чл. 285 от НК. Защитата на подсъдимия посочва в съдебните прения, че едва в съдебното производство се пледира коматозното състояние на пострадалия да е настъпило в резултат на друга причина, а именно от дифузна аксонална травма, т.е. различна от тази, която е посочена в обвинителния акт. Изводът на защитата е, че в този смисъл се касае за  нови факти, които не са били въведени с обвинителния акт. С така изложените съображения защитата предлага на съда да приеме, че без да е изменено обвинението, подсъдимият няма задължение да се защитава от факта дифузната аксонална травма да е самостоятелно увреждане, довело до пряката причина за смъртта.

Алтернативно защитата излага довод, ако все пак съдът счете, че обвинението е достатъчно прецизно, да приеме, че то не е доказано по несъмнен начин по съображения, че не е изяснена причината за изпадане на пострадалия в коматозно състояние. В тази връзка се оспорва компетентността на първото заключение на СМЕ, която е посочила като причина за коматозното състояние на пострадалия настъпването на мастна емболия. Оспорва се компетентността и на повторната СМЕ, както и на допълнителната тройна СМЕ, тъй като според защитата същата не може да обясни факта, че пострадалият не е изпаднал в коматозно състояние веднага след инцидента (установено от показанията на свидетелите), а в неустановен момент по-късно.

На следващо място защитата отправя искане към съда да преквалифицира деянието на подсъдимия, като приложи закон за по-леко наказуемо престъпление, което се осъществявава, когато по непредпазливост деецът причинява при ПТП средна телесна повреда. Защитата посочва, че средната телесна повреда се изразява в счупването на десния пищял на пострадалия Ч., че това деяние е извършено по непредпазливост и тъй като за същото се предвижда до три години „Лишаване от свобода“, а подсъдимият не е осъждан и от деянието не са настъпили материални вреди, то според защитата при тази правна квалификация на деянието са налице предпоставките на чл. 78А от НК за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание – „глоба“ в минимален размер.

Защитата изразява несъгласие и с доводите на частното обвинение, че не е налице съпричиняване. Твърди се, че релевантно е възможното съпричиняване на общественоопасния резултат не само от самия пострадал, но и от други фактори, с които се характеризира пътната обстановка. Защитникът на подсъдимия застъпва становището, че в конкретния случай е налице съпричиняване от страна на свидетеля К., който е паркирал първия автомобил. Защитата подчертава, че на мястото, на което са се намирали редицата от три автомобила, е имало знак, който забранява паркирането, но разрешава спирането, а спирането е временно преустановяване на движението, при което се изисква водачът на МПС да е в автомобила или в близост до него. Защитата се съгласява, че пострадалият Ч. е предприел правомерно поведение, тъй като е бил в близост до своя автомобил и във всеки момент е можел да го премести. Оспорва се обаче да е било правомерно поведението на свидетеля К., за когото се твърди, че е оставил автомобила си и е отишъл до неустановен търговски обект. В тази връзка се навежда довод, че св. К. не е  спрял, а е паркирал своя автомобил, нарушил е предписанието на пътен знак и това обстоятелство според защитата  е в пряка връзка с настъпилия общественоопасен резултат. Защитата категорично оспорва необходимостта съпричиняването да засяга единствено участници, които са в движение и от своя страна изразява становището, че щом позицията на паркирания от св. К. автомобил е забранена и в резултат на нарушаване на тази забрана за паркиране на автомобила, е настъпило ПТП, този свидетел също е допринесъл за настъпване на обществено опасните последици. Защитата подчертава, че ако паркираният от св. К. автомобил, който от друга страна верижно е блъснал автомобила на постадалия Ч., не е бил на това място, ПТП не би настъпило, тъй като подсъдимият щял да извърщи  маневрата „десен завой“, без да се стигне до съприкосновение с този автомобил.

При определяне на наказание защитата акцентира върху факта, че подсъдимият  изразява искрено съжаление за случилото се, върху неговата възраст и обстоятелството, че е дългогодишен водач на превозно средство. Защитата изтъква, че случаят е  много особен, тъй като е отличава с множество усложнения на пътната обстановка  и допуснатото от подсъдимия нарушение не е грубо.

Що се отнася до бланкетния характер на приложената от обвинението норма, защитата твърди, че подсъдимият не е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а само единствено на чл.20, ал.1 ЗДвП. Защитата се съгласява единствено с тезата на обвинението, че подсъдимият не е контролирал правилно МПС с оглед на неговите габарити, както и че обективно е съществувала опасност при завой на дясно да се стигне до сблъсък с другото превозно средство. Изтъква се обаче, че не се касае за челен сблъсък, ударът е настъпил със задната част на управлявания от подсъдимия автобус, което защитата квалифицира случая като минимална недооценка на габаритите на автобуса.

Отделно от всичко изложено защитата пледира подсъдимият да бъде изцяло оправдан по обвинението да е извършил  нарушение на ал.2, на чл. 20 от ЗДвП. Изтъква се аргумента, че скоростта на движение на превозното средство от 10км/ч. не може да бъде несъобразена и поради това подсъдимият  изобщо не се е опитал да спре. Защитата изразява становище, че избраната от подсъдимия скорост от 10 км/ч няма никаква връзка с  настъпилия резултат, тъй като с оглед възприетата от подсъдимия дъга на движение, ударът би настъпил и с по-ниска скорост.

Прокурорът /в реплика/ изразява несъгласие с твърденията на защитата, че прокуратурата е следвало да измени обвинението и тъй като прокурорът не го е сторил, съдът следва да постанови оправдателна присъда. В подкрепа на това твърдение се изтъква аргумента, че изменението на фактите не е съществено и не засяга пряката причина за настъпилата смърт.

Повереникът /в реплика/ възразява срещу разбирането, че подсъдимият не е допуснал нарушение на ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП, като излага подробни доводи, свързани със съдържанието на § 6, т. 30 от ПЗЗДвП.

Защитата на подсъдимия /в дуплика/ акцентира върху разбирането си за липса на доказателства между  ПТП и развилата се бронхопневмония, като навежда довод, че същата може да е възникнала поради инфекциозен процес, а залежаването на пострадалия може да е било свързано и с друга причина, различна от посочените в експертизите.

Подсъдимият Д.М. в лична защита посочва, че се позовава на становището на  проф. М., който споделил пред него, че ПТП не е причина за  настъпване на смъртта на пострадалия. Подсъдимият посочва, че той самият не е видял паркирания автомобил да е ударил или притиснал тялото на пешеходеца, както и че лично е осъществил контакт с пострадалия.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и въз основа на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

На 01.08.2016г., около 19:25ч., в гр.София, ул. „Монтевидео“ в района на кръстовището с ул. „Президент Линкълн“  била предназначена за двупосочно движение (с по едно платно за всяка посока, разделени на две с двойна непрекъсната линия), суха, без неравности и наклони, без дупки и посипаности, покрита с дребнозърнест асфалт. По направление на пътното платно на ул. „Монтевидео“ имало по две пътни ленти за движение, всяка от които с ширина 3,50 м., разделени с пътна маркировка надлъжна пътна маркировка по чл. 63, ал. 2, т. 3 ППЗДвП "Единична прекъсната линия" - M3 („На пътните превозни средства е разрешено да я пресичат. Когато линията очертава границата между съседни пътни ленти, тя се изпълнява с дължина на "интервала", различна от тази на "чертата", а когато очертава пътя с предимство в зоната на кръстовища и пътни възли без шлюзове, траекторията на пътните превозни средства при преминаване през кръстовище или специализирана лента за движение, дължината на "интервала" е равна на дължината на "чертата"). Широчината на всяка от пътните ленти била 3,50 м. Пътното платно на бул. „Президент Линкълн“ било предназначено за  двупосочно движение и било разделено на две пътни платна с двойна непрекъсната линия M2 „Двойна непрекъсната линия“ - чл. 63 ал.2 ППЗДвП.

Дясното платно за движение по булеварда /в посока на движение на автобуса/ е с обособени  две ленти за движение, всяка една от които е  широка по 3,70 м.

Ориентирна линия /ОРЛ/ била  образувана от ъгъла, сключен от мисленото продължение на левия бордюр на ул. „Монтевидео“ и първия бордюр на бул. „Президент Линкълн“ в посока на огледа. За посока на огледа била установена тази от ул. „Анастасия Димитрова“ по ул. „Монтевидео“ към ул. „Промишлена“. От двете страни на платното за движение  била обособена тротоарна площ. В ляво от тротоарната площ на 6, 50 метра преди ориентира и на 0,50 м вляво от левия край на платното за движение или вдясно по посока на движение на автобуса се намирал метален стълб с монтиран на него пътен знак В28 „Забранено паркирането“ / чл.47, ал.3 ППЗДвП/. Кръстовището било регулирано с трисекционна светофарна уредба, работеща в нормален режим. Бул. „Президент Линкълн“ вляво от ул. „Монтевидео“ била предназначена за движение на ППС в двете посоки, покрита с дребнозърнест асфалт, сух, без неравности и наклони, без дупки и посипаности, като към бул. „Овча купел“ се намирали две пътни ленти, а към ул. „Промишлена“ – една пътна лента, разделени помежду им с пътна маркировка М2 „Двойна непрекъсната линия“, чието значение е регламентирано в чл. 63, ал.1, т.2 ППЗДвП.

На 01.08.2015г. подс. М. бил втора смяна на работа от 14.30 часа до 22.30 часа като водач на автобус по линия № 73, марка „БМЦ“, модел „Белде“ с рег. № *********. Около 19.20 часа подсъдимият се движел по бул. „Президент Линкълн“, управлявайки автобуса  от ул. „Промишлена“ към ул. „Анастасия Димитрова“. На кръстовището с ул.“Монтевидео“ съобразно маршрута на автобуса водачът предприел десен завой със скорост от порядъка на 10 км/ч. По същото време в дясната лента пред Търговски дом на същата улица непосредствено след кръстовището и знак В 28 „Забранено паркирането“ /чл.47, ал.3 ППЗДвП/ били спрени няколко автомобила – л.а. „Субаро Легаци“ с рег. № ********* с водач св. С.К., л.а. „Пежо 308“ с рег. № *********с водач – пострадалия О.Т.Ч. и л.а. „Опел Корса“ с рег. № *********с водач Е.П.. Към момента, в който подсъдимият извършвал описаната по-горе маневра пострадалият О.Ч. се намирал между л.а. „Субаро Легаци“ и л.а. „Пежо 308“. При извършване на маневрата – десен завой в насрещното платно в лява лента се намирал спрял лек автомобил с водач св. Н.Б.. Подсъдимият преценил, че следва да избегне челен удар със спрелия в насрещното платно автомобил и се отклонил леко вдясно, като скъсил радиуса на завоя. Подсъдимият извършил така описаната маневра със скорост от 10 км/ч.  При така възприетата скорост опасната зона на спиране била 5м. В резултат на възприетата от подсъдимия траектория и при извършване на маневрата десен завой настъпил удар между дясната странична част на автобуса в областта на втора врата и заден ляв ъгъл на паркирания вдясно лек автомобил „Субаро Легаци“. Мястото на този удар настъпило по дължина на пътното платно на около 9 м след линията на ориентира, считано по посоката на движение на автобуса по ул. „Монтевидео”, а по ширина на пътното платно – на около 1,8 – 2,2 метра в ляво от десния тротоар, считано в същата посока. В резултат на описания удар паркираният автомобил „Субаро Легаци“ се преместил напред и вдясно, като предното му дясно колело се установило на тротоара. В резултат на  изместването напред предната броня на л.а. „Субару Легаци“  се притиснала с вторичен удар към задната броня на л.а. „Пежо 308“, като мястото на този удар настъпило по дължина на пътното платно на около 14 м – 15 м след линията на ориентира, считано по посоката на движение на автобуса по ул. „Монтевидео”, а по ширина на пътното платно – на около 1,0 – 2,2 метра в ляво от десния тротоар, считано в същата посока. На същата дължина по пътното платно в този момент се намирал пострадалият О.Ч., т.е. –  зад паркирания л.а. „Пежо 308“. Така в резултат на придвижването на л.а. „Субару Легаци“ напред по посоката на движение на автобуса по ул. „Монтевидео“ и в резултат от удара с автобуса, този автомобил ударил с предната си броня последователно пешеходеца Ч. и л.а. „Пежо“. По широчина на пътното платно този удар настъпил на около 0,5 – 0,7 метра вляво от десния тротоар, считано в същата посока. При така описания  механизъм на удара пешеходецът О.Ч. рязко бил изваден от равновесие, като същевременно със значителна сила бил притиснат десният му крак към задната броня на л.а. „Пежо 308“ и към този крайник въздействала значителна  сила на усукване. След този удар л.а. „Пежо 308“ също се изместил напред и ударил паркирания пред него л.а. „Опел Корса“, като мястото на този удар следва да се определи на около 19, 5 м – 20 м след линията на ориентира, считано по посоката на движение на на автобуса по ул. „Монтевидео”, а по ширина на пътното платно – на около 2,0 м – 2,2 м в ляво от десния тротоар, считано в същата посока.

В резултат от удара /притискането/ на долния десен крайник на пострадалия  Ч., както и в резултат на рязкото му изваждане от равновесие настъпили следните телесни повреди: счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания в областта на двете колена, оток на горната част на дясната подбедрица, охлузвания на същата и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица, както и вътречерепна травма, неизбежно водеща първоначално до сопорозно състояние, а  след него и до  коматозно състояние. Постепенната загуба на съзнание при пострадалия започнало  в рамките на десетки минути след пътно –транспортното произшествие, като още при постъпването му в болницата бил в сопорозно състояние, а пълното му изпадане в безсъзнателно състояние било официално констатирано и документирано по повод приема му в шокова зала в 22.00 часа на 01.08.2015г.

 Пострадалият бил хоспитализиран още същия ден, но в резултат на вътречерепната травма, настъпили и други усложнения в здравето, свързани с настъпването на коматозно състояние, което наложило провеждането на интензивно лечение. Независимо от оказаната високо специализирана медицинска помощ пострадалият Ч. починал на 09.12.2015г. Пряката причина  за смъртта на О.Т.Ч. била  двустранна бронхопневмония, развила се в резултат на  продължителното залежаване.  Следователно генезисът на това усложнение е  свързан с травматичните увреждания, които се дължат на действието на твърди и тъпи предмети при осъществяването на инкриминираното ПТП и които довели до обездвижването на пострадалия.

            ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на св. С.П.К. ( л.38-л.43, том I от СП), въз основа на прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 НПК, както и на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от същия свидетел в досъдебното производство (л.2, ДП), С.П.К. /л.43-л.45, том І от СП/, К.А.М.(л. 33-л.37 от СП, І том), Е.П.Я. /л. 388-л.391, том І от СП/, А.С.А. /л. 86 –л.91, том I от СП/, както и въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 НПК свидетелски показания, дадени от нея в ДП в протокол за разпит от 29.01.2016г. /л. 30/, частично от показанията на св. Н.Б. от СП /л. 92 –л.103, том I  от СП/, изцяло  въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 от НПК и прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 НПК показания, дадени от св. Б. в досъдебното производство.

 

Изложените по-горе факти се изясняват и от писмени доказателства и писмени доказателствени средства: от протокол за оглед на местопроизшествие, ведно със скица и фотоалбум към него /л.14-20 от ДП/, ИЗ № 26332/2015г. при УМБАЛ „Н. И. Пирогов“ ЕАД ( л.112-л.382 от СП, СГС, І том), КП № К-628/01.08.2015г. (л.12, л.13 от ДП), препис – извлечение от акт за смърт ( л.34 от ДП), удостоверение за наследници (л.35 от ДП), справка с рег. № УРИ 105810-190/01.06.2017г. от Дирекция „Национална система 112“ (л.404, л.405, СП, СГС, І том), справка от Дирекция „Национална система 112“, изх. № 190/01.06.2017г. (л.405, том І от СП).

 

Съдът формира изводите си частично от съдебномедицинска експертиза на труп № 83/2015г./л. 37-43/, изцяло - от комплексна медико - автотехническа експертиза /л.45-65/, от тройна СМЕ (л.458-л.491, СП, СГС, ІІ том), изцяло – от допълнителна тройна СМЕ (л.507-л.528, СП, СГС, ІІ том), от техническа експертиза на звукозапис, предоставен от „Национална система 112“ (л.433 - л. 439, том І от СП).

 

Сред безспорно установените факти по делото са пътната обстановка, описана по-горе, свързана с климатичните условия, състоянието на пътното платно, интензивността на движението, разположението на превозните средства на пътното платно към момента на произшествието, мястото, на което се е намирал пострадалият непосредствено преди ПТП (между задната броня на л.а. „Пежо“ и предната броня на л.а. „Субару“), механизмът на причиняване на ПТП и участието на подсъдимия в пътния инцидент  в качеството му на водач на автобус по линия № 73, марка „БМЦ“, модел „Белде“ с рег. № *********-  при десен завой на автобуса от пътното платно на  бул. „Президент Линкълн“,  при движение в посока от ул. „Промишлена“ към ул. „Анастасия Димитрова“ и при навлизане в пътното платно на ул.“Монтевидео“ на кръстовището ѝ с бул. „Президент Линкълн“. Въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие, гласните доказателства и КМАТЕ е установено по несъмнен и безпорен начин наличието на спрели автомобили в дясната лента на пътното платно на ул. „Монтевидео“ по посока на огледа,  мястото на настъпване на първия инициален удар, както и на верижните удари по дължина и ширина на пътното платно така, както е описано по-горе. По несъмнен начин е установена локализацията на първия инициален удар в дясна странична част в областта на втората врата на автобуса върху заден ляв ъгъл на последния в колоната спрели автомобили с марка „Субару“, отстоящ най-близо до ориентира по посока на огледа.

 

            Съдът намира, че заключението на  назначената в ДП КМАТЕ е компетентно и добросъвестно изготвено. Същото дава  точен отговор на въпроса за скоростта на движение на автобуса към момента на удара (10 км/ч), за посоката на отметстване на л.а. „Субару Легаци“ – напред и вдясно, за начина, по който е настъпил вторичен удар между спрелия л.а. „Субару Легаци“ и спрелия л.а. „Пежо“. Въз основа на описаните по-горе доказателствени източници се установи, че след първия инициален удар с автобуса предно дясно колело на л.а. „Субару Легаци“ се е качило на тротоара и се установило в това положение,  а с предната броя на този автомобил бил нанесен  удар върху десния долен крайник на пострадалия пешеходец. Съвкупната оценка на КМАТЕ  и гласните доказателства води до извод, че след описания по-горе  удар върху крака на пострадалия л.а. „Субару Легаци“ продължил да се движи напред и вдясно и в процеса на това движение десният долен крайник на пострадалия бил допълнително травмиран от вторичен удар чрез притискането му  към задната броня на л.а. „Пежо“. Силата на притискане била достатъчно значителна, за да доведе до изместване напред и на л.а. „Пежо“.

Настоящият съдебен състав, след като съпостави КМАТЕ от ДП и съдебно – медицинските експертизи от съдебното производство и разпита на вещите лица намира, че в резултат на така описаните първичен и вторичен удар върху десния долен крайник на пострадалия, върху тази част от тялото  на пешеходеца е въздействала сила на усукване. Същевременно поради бързото настъпване на втори удар, свързан с притискане на крайника между броните на л.а.  „Субару Легаци“ и л.а. „Пежо“, след първия директен удар между л.а. „Субару“ и долния крайник на пешеходеца, върху тялото на пострадалия въздействала значителна сила, обусловена от масата на автобуса и масата на л.а. „Субару“, която рязко го извадила от  равновесие и довела до травмиращо разтърсване на главата и действието на акцелерационни-децелерационни сили. По описания начин пострадалият получил вътречерепна травма, която по-късно в УМБАЛСАМ, била диагностицирана като „дифузна аксонална увреда“. Силата на усукване върху тялото на пешеходеца и рязкото му изваждане от равновесие била обусловена и от факта, че л.а. „Пежо“ също не останал неподвижен и се изместил напред по посока на огледа, като ударил паркирания пред него л.а. „Опел Корса“.

            Фактът на паркиран л.а. „Субару“ на кръстовището на бул. „Президент Линкълн“ и ул. „Монтевидео“ и наличието на други спрели автомобили в колона пред него по посока на огледа на местопроизшествие  е установен и въз основа на протокол за оглед на местопроизшествие, показанията на св. М.( л.33, том I от СП) и св. С.К. (л.38 - 42, I том от СП), въз основа на прочетените на основание чл. 281, ал.5 вр. с ал.1, т.2 от НПК, както и въз основа на прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, които св. К.  е дал в досъдебното производство ( л.25, стр.1 от ДП). Така въз основа на независими един от друг доказателствени източници са изяснени конкретните фактически данни, на които се базира и заключението на КМАТЕ. Освен от гласните доказателства, фактически данни, свързани с механизма на причиняване на ПТП, се извличат от протокол за оглед на местопроизшествие, от КМАТЕ, както и от показанията на свидителите – очевидци.

         Основните спорни въпроси между страните засягат тежестта на причинените от ПТП телесни увреждания и връзката на ПТП с леталния изход. Между страните е очертан съществен спорен въпрос и относно наличието или липсата на съпричиняващи общественоопасния резултат фактори.

         Съдът обособи в категорията на показанията, дадени от свидетели – очевидци на инициалния удар, прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК  показания на св. Св. К., прочетените на същото основание показания на св. А.А. ( л.91, том I  от СП), показанията на св. Н.Б. в производството пред съда ( л.92-л.102, I том от СП). От прочетените на основание чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. К. в ДП, се установи, че същият е свидетел очевидец на инициалния удар между автобуса и л.а. „Субару“. Те са източник на доказателства, че  към момента на изпълнение на маневрата „десен завой“ подсъдимият рязко е навил волана надясно, поради което и ударът между дясната част от средата на автобуса и задна лява част на л.а. „Субару“ също е бил нанесен внезапно в момента, в който пострадалият се е намирал правостоящ между броните на първия ударен от автобуса автомобил и собствения си автомобил, спрян в колона до него в посоката на движение на автобуса.  Данни в показанията на свидетеля К. за точния момент, в който подсъдимият е спрял управляваното от него превозно средство, не се съдържат. Всички последвали от тук нататък събития обаче така, както са описани в прочетените показания на св. К., също се очертани все в този план – на внезапно последвали удари във верижна катастрофа – отскачане напред и вдясно на л.а. „Субару“, рязкото изваждане от равновесие на правостоящия пешеходец, който по същото време се е намирал между спрелите автомобили „Субару„ и „Пежо“.

          Изключително ценна информация за момента, в който водачът на автобуса е реагирал със спиране при възникналата опасност за движението, дава съчетаният анализ между показанията на други очевидци- прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.2 НПК показания, дадени от св. А.А. в досъдебното производство и  показанията на св. Н.Б., дадени от него непосредствено пред съда. В прочетените показания на св. А.А. се твърди, че след първия удар на управлявания от подсъдимия автобус в първия паркиран в посоката на движението му  автомобил автобусът не е спрял веднага движението си, а е продължил още напред, като е увеличил натиска над първия автомобил (л. 91, том I от СП). Св. А. заяви пред съда, че не си спомня случая, за който е разказала в досъдебното производство с оглед изминалия период от време, поради което не е взела и категорично становище дали поддържа прочетените показания. Настоящият съдебен състав намира, че противоречието между твърденията на св. А. в съдебното производство в частта, че не е възприела инициален удар, от една страна  и подробното описание на удар в прочетените показания, дадени от същата свидетелка в ДП, от друга страна, намира разрешение чрез анализ на подадения от св. А. сигнал до оператор на система „112“. В този сигнал св. А. е посочила три съществени детайла от фактическата обстановка, които кореспондират тъкмо с дадените от нея показания в  ДП: за пострадал възрастен човек; за инициален удар между автобус по линия с № 73 с ДК№  *********и л.а. „Субару Легаци“ с ДК№ *********; за един по-продължителен период на придвижване на автобуса от момента на първия контакт при  инициалния удар до окончателното му спиране. В сигнала до оператор на система „112“ св. А. твърди, че автобусът е понесъл автомобила (л.434, том І от СП). Отделно от това прочетените показания на св. А. в частта им относно закъснялата реакция на водача на автобуса да спре своевременно управляваното от него превозно средство кореспондират и с показанията на св. Б. от СП. Следователно прочетените на основание чл. 281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 НПК  показания, дадени от  св. А. в ДП, не са изолирани от останалия проверен от съда доказателствен материал, респективно по отношение на тях не е налице забраната на чл. 281, ал.8 НПК и същите могат да бъдат ползвани при постановяване на присъда.

Доказателствена стойност за изясняване на точния момент, в който водачът на автобуса е спрял движението на управляваното от него превозно средство, дават показанията на  Н.Б. пред съда. От разказа на този свидетел се установи, че е възприел лично и непосредствено падането на  пострадалия, като и след този момент  автобусът е  продължил да се движи. Това твърдение кореспондира логично с друга част от показанията на св. Б. – за внезапно възникнала необходимост от  личната му намеса, насочена към водача на автобуса   и  изразяваща се с викове към него да спре. От друга страна, именно тази част от показанията на св. Б. възпроизвежда същите обстоятелства, които са описани  и в прочетените показания на св. А. - за движение на автобуса след първия удар в л.а. „Субару“ (л.97, том I  от СП). С оглед изложеното  по-горе показанията на св. Б. от съдебното производство дават информация  и за точния момент, в  който подсъдимият е взел решение да спре, както и за момента, в който самият подсъдим е установил, че е създал опасност за движението, а именно – тогава, когато е възприел виковете  на св. Б..  Св. А. и св. Б. са дали показанията си независимо един от друг, което е друг аргумент, че описаните от тях факти  следва да бъдат ценени  за достоверни. Двамата свидетели, които по различни причини са се оказали очевидци на един и същи случай, не се познават, нямат интерес от изхода на делото, поради което е напълно изключено да се приеме, че техните показания биха могли да бъдат взаимно повлияни. Допълнителен аргумент за този извод се извлича и от факта, че прочетените показания на св. А. датират от период, значително предхождащ разпита на св. Б. в съдебното производство.

Въпросът какви опасности за движението са съществували към момента на осъществяването на инкриминираната маневра се изяснява в най-висока степен от показанията на св. Б., както и от заключението на КМАТЕ. Св. Б. разказа подробно, че е осъществил визуален контакт с подсъдимия, когато неговият собствен автомобил се е намирал в посоката за насрещно движещите се автомобили по ул. „Монтевидео“.  Съдът прие за установено, че позицията, в която се е намирал св. Б., е давала възможност в най-висока степен да възприеме релевантните факти, както и реакцията на водача. Несъмнено е установена опасността за движението от обективната невъзможност в конкретния случай с оглед пътната обстановка да се извърши десен завой с автобуса, управляван от подсъдимия, при радиус на завоя, който едновременно да предотврати навлизането на автобуса в лентата за насрещно движещите се автомобили  и да запази  дистанция от спрелите в дясната лента на ул. „Монтевидео“ автомобили. Така установената от гласните доказателства фактическа обстановка и особено с оглед показанията на св. Б. е изисквала от водача да спре движението на автобуса до подсигуряването на безопасен коридор при навлизане в лявата лента за движение по ул. „Монтевидео“.

            Съдът обсъди и въпроса дали инициалният  удар между автобуса, управляван от подсъдимия и паркирания л.а. „Субару“, е бил силен и ако е бил такъв, от какви обстоятелства е била обусловена неговата сила, респективно в каква степен същата частично е била пренесена и в последващите верижно настъпили удари между спрелите превозни средства. Значението на този отговор е свързан с необходимостта да се извърши преценка каква е била интензивността на въздействие върху телесната неприкосновеност на пострадалия и дали тази интензивност е в корелация с настъпилото по-късно  коматозно състояние. Частичен отговор относно силата на първия инициален удар (между автобуса и л.а. „Субару“) се извежда от  гласните доказателства, както следва.  Въз основа на прочетените показания на св. А.А. се установяват убедителни данни за силен първи удар, стоящ в основата на последвалата верижна катастрофа  (л.89– л.91, том I от СП). Св. К. първоначално разказа на съда, че не е възприел инициалния удар като силен (л. 39, том I от СП). При изложението на детайлите относно своите възприятия обаче този свидетел съобщава за „трясък„ и „пукотевица“ или поне за достатъчно силен удар, довел до верижното изместване на най-малко два спрели един след друг автомобила (л.43, том I от СП). За „силен трясък“ многократно споменава в показанията си и св. С.П. с уточнението, че същата не е имала зрителни възприятия за инициалния удар и за механизма, по който пострадалият е получил телесни увреждания (л.44,  л.45, том І от СП). Предположение, че ударът не е бил силен, е изразил св. Б., като се е позовал на  факта, че при оглед броните на автомобилите, между които е бил пострадалият, са били установени в тяхната цялост, без видими повреди по тях (л. 95, том I от СП). От друга страна тази част от показанията на св. Б. следва да бъдат съпоставени с разпита на вещите лица, изготвили КМАТЕ, от който се установи, че броните на процесните автомобили са изработени по съвременна технология, която обезпечава тяхната еластичност при удар (л. 395, том І от СП).

           За „леко“ притискане спрямо тялото на пострадалия се споменава и в показанията на Е.П.. Нейните показания в тази част обаче са изключително колебливи и са дадени с уговорката „доколкото знам“, както и с уточнението, че повредите по нейния автомобил – трети и последен от спрелите автомобили в колоната от автомобили, засегнати от верижната катастрофа – са били най-малки (л.389, том І от СП). Съдът, след като съобрази спецификата на настоящия случай, намира, че толкова, доколкото се касае за верижна катастрофа, несъмнено първият удар, иницииран между автобуса и спрелия автомобил „Субару“, т.е., точно този който слухово са доловили голяма част от посочените по-горе свидетели, е бил най-силен, като силата на последвалите удари между спрелите автомобили е намалявала по веригата, обусловена от последователното им засягане един от друг. Този факт се установява, както от гласните доказателства, т. напр. от показанията на св. Е.П. (л.389, том І от СП), така и от заключението на КМАТЕ и разпита на вещите лица, които са участвали в състава на тази експертиза.

            Съдът, след като съобрази КМАТЕ и уточненията към нея, направени от ВЛ в производството пред съда, намира, че силата на удара върху тялото на пешеходеца е била значителна, независимо че този удар не е първият инициален удар, причинен от движението на автобуса. Извод в тази насока се обосновава от следните допълнително изяснени обстоятелства. ВЛ Б./Ш. посочи, че възможният механизъм на причиняване на инкриминираното увреждане в областта на десния крак на пострадалия е свързан със застопоряването на този крайник между броните на л.а. „Субару“ и л.а. „Пежо“. Отделно от това, въз основа на писменото заключение на КМАТЕ и част от гласните доказателства (показанията на св. А. и св. Б.) се установява, че дори  и след вторичния удар върху долния крайник на пешеходеца, свързан с притискане, въздействащите части от автомобилите са продължили известно време да се движат.

           Съдът счита, че заключението на КМАТЕ в тази част е компетентно и добросъвестно, тъй като е подкрепено с убедителни аргументи, които кореспондират и с гласните доказателства. Първият аргумент е за пълния синхрон в доказателствата, които изключват директен удар между  автобуса  и тялото на пострадалия. Нито един свидетел не изнася подобни данни. Соченият от КМАТЕ  възможен механизъм на причиняване на инкриминираната телесна повреда по десния долен крайник на пострадалия чрез завъртането  и усукването му и след притискане между броните на два от спрелите автомобили, е убедително аргументиран от  характеристиката на мекотъканната травма  в тази част от тялото на пострадалия (л.397, том І от СП). ВЛ Б./Ш. посочи пред съда, че тази травма  е била изключително сериозна, заемаща много широка площ, включително по външната и вътрешната повърхност на подбедрицата (л.401, том І от СП). Отделно от това, соченият от вещите лица механизъм на усукване на застопорения от броните на спрелите автомобили десен долен крайник, както и данните за значителна сила на притискане на крайника са убедително обосновани от височината на кръвонасядането, което при аутопсията е било установено в диапазон от 16 до 31 см от височината на петите (л. 395, л. 396, том І от СП). От разпита на ВЛ В. се установи, че точен отговор в сантиметри за конструктивната височина на броните на спрелите автомобили не може да бъде даден, тъй като с оглед разясненията на експерта се касае за вариативна възможност  в зависимост от обстоятелството дали в автомобила е бил поставен товар, което обективно оказва влияние върху конструктивната височина, като може да я намали от  25 см до  35 см. В настоящия случай не са били извършени изследвания за наличието или липсата на товар, поради което не биха могли да се изяснят категорично такива изходни данни, а именно - дали е било запазено нивото на конструктивната височина на броните.

Във всички случаи обаче диапазонът на засягането по десния долен крайник на пострадалия от 16 до 31 см с оглед описания от ВЛ Ц. В. възможен механизъм, сочи за удар със значителна сила. Съдът приема с доверие твърдението на ВЛ, че смачкването на денферните части на броните на спрелите автомобили  е довело до приближаване на съответни части и плоскости от автомобилите, които конструктивно са били разположени по-високо, съответно – същите са оказали въздействие върху по-високи части от засегнатия крайник (л.397, л. 398, том І от СП). От разпита на вещото лице В. в производството пред съда се установи, че приближаването на задната плоскост на л.а. „Пежо“, респективно на маската на удрящия автомобил „Субару“ е било от порядъка на 10-12 см. Дължината на приближаването на части зад денферните части на бронята и фактът, че ударът е ангажирал не само повърхностната част на бронята на спрелите автомобили, но и други части, конструктивно свързани с тях,  самостоятелно дава основание за извод за удар със значителна сила. От друга страна оттласкването на спрелите автомобили след удара дава логично обяснение за въздействие върху засегнатия крайник на пострадалия чрез усукване, т.е. точно така, както твърди ВЛ Б.. Отделно от всичко изложено, съпоставката на допълнително изнесените от ВЛ от състава на КМАТЕ данни за характеристиката на увреждането в областта на десния долен крайник на пострадалия и възможния механизъм, по който е било получено, води до несъмнен извод, че въздействието върху тялото на пострадалия е било причинено не при случайно падане от собствен ръст, а именно от притискането между  броните на л.а. „Пежо“ и л.а. „Субару“.  За силата на удара върху тялото на пешеходеца и  интензитета на въздействието върху него самостоятелно и независимо от КМАТЕ се съдържат данни  и в разпита на ВЛ Г. пред съда, която се е позовала на съотношението на масата на автобуса (в тонове), съизмерена с масата на пешеходец от около 80 кг и е функция на по-високи стойности на зададената  кинетична енергия.  

            Относно въпроса дали е бил подаден сигнал до система „112“ и ако това е така, от кои свидетели и какво е бил съдържанието на сигнала, съдът намира за установено следното. Макар и колебливи, показанията на св. Н. Б. съдържат информация, че той лично е подавал сигнал в система „112“, като посочи пред съда ползвания от него към момента на деянието телефонен номер  (л.98, том I от СП). Съдът констатира, че същият телефонен номер фигурира и в справката, предоставена от система „112“ (л.405, том І от СП), поради което няма никакво съмнение, че съответен сигнал е бил подаден. Въз основа на посочената справка от система „112“, както и въз основа на показанията, дадени от св. А., се установи от фактическа страна, че с оператор от система „112“ е разговаряла и тази свидетелка. Съдържанието на подадения от Н. Б. сигнал, отнесено до механизъм на увреждане чрез „заклещване“ на пострадалия пешеходец, кореспондира без противоречия с останалия доказателствен материал, като същото е   възпроизведено и в заключението на ТЕ. По изложените съображения съдът приема за установено, че личните възприятия на св. Н. Б. са проверени с различни независими един от друг доказателствени източници. Резултатът от тази проверка обосновава извод, че спомените на този свидетел са трайни, а показанията му са изложени добросъвестно.

          На следващо място, спорен въпрос между страните  е  дали вниманието на водача е било ангажирано пълноценно с пътната обстановка. Макар и на този въпрос в обвинителния акт да не е даден конкретен отговор, съдът следва да се произнесе и по него, тъй като е релевантен за изхода на делото. Неговото значение е свързано с  разрешаването и на друг  въпрос -  дали общественоопасният резултат е свързан със субективни действия на водача или с обективно установени фактори, които той евентуално не би могъл или не е бил длъжен да предвиди. От гласните доказателства по несъмнен начин се установи, че в момента, в който подсъдимият е навлязъл в пътното платно на бул. „Президент Линкълн“ към ул. „Монтевидео“ вниманието му е било  е било ангажирано от разговор с неустановено по делото лице, което свидетелите напълно непротиворечиво описват като  руса жена, пътник в автобуса. В този смисъл са показанията на св. Св. К.  ( л.40, том I от СП). От показанията на този свидетел се установи, че автобусът се е движел с отворена предна врата, че лицето, което е ангажирало с разговор подсъдимия, е стояло на стълбите именно до тази врата и това лице бързо е изкочило след удара и е пресякло ул. „Монтевидео“. Мястото на спиране в процесния случай не е било обусловено от изградена спирка по линията на авт. № 73, а е свързано именно с реакцията на водача при процесното пътно-транспортно произшествие. Независимо от св. К. същите факти е възпроизвела в показанията си и св. С.П., с уточнението, че нейните зрителните възприятия са формирани от  различен ъгъл на наблюдение. Тази свидетелка разказа в съдебното производство, че в момента, в който е пресичала ул. „Монтевидео“ последователно е чула силен трясък, а  след това  е видяла подсъдимия да се надига от шофьорското място и руса жена да слиза от отворена врата на буса и да бяга точно в тази  посока, за която съобщава и св. К. *** (л.44, том I от СП). От показанията на останалите свидетели е видно, че те или са били ангажирани в много по-голяма степен със случващото се с пострадалия (двамата свидетели, които сигнализирали за случая на тел. „112“ – А.А. и Н.Б.), или зрително са възприели случая в по-късен момент (свидетелите К.М.и св. Е.П.). Но дори и сред първата група от изброените свидетели показанията на св. А. самостоятелно съдържат данни, макар и по – схематични в сравнение с тези, които са възпроизведени от св. П. и св. К., че през първата врата е видяла слизащи хора в момент, в който водачът на автобуса е бил все още на шофьорското място ( л.88, том I от СП). С оглед изложеното фактът на раздвояване на вниманието на водача на автобуса, т.е. на подсъдимия към момента на осъществяване на процесната маневра е несъмнено установен.

На следващо място други спорни  въпроси, на които съдът дължи отговор,  се свеждат до факта дали пострадалият е изпаднал в коматозно състояние именно в резултат на пътно-транспортното произшествие,  кога се е случило това,  какви са причините за това усложнение в неговото здраве. Преди да бъде даден отговор на посочените въпроси следва да се изясни и друг  спорен въпрос - дали изобщо инкриминираното от обвинението коматозно състояние е релевантно за настъпване на леталния изход. Точно в такъв смисъл е наведено възражение от защитата. Настоящият съдебен състав не се съгласява с доводите на защитата, че  бронхопневмонията, която се явява пряка причина за настъпването на смъртта,  вероятно може да не е представлявала  усложнение от ПТП, а самостоятелно възникнало  болестно състояние, т. напр. от вирусна инфекция.

Експертните заключения, относими към изясняване на причината за смъртта на пострадалия,  независимо от различията си, са единодушни в становището, че настъпилото след ПТП коматозно състояние на пострадалия е безспорно установен факт. Те са напълно еднопосочни и в частта, в която са констатирали пряка връзка на това състояние с непосредствената причина за смъртта на пострадалия – възпалението на белите дробове, развило се на фона на  продължителното обездвижване (в продължение на месеци), както и връзка на обездвижването с пътно-транспортното произшествие. Още при изготвянето на СМЕ на труп № 83/2015г. вещите  лица са били категорични за изпадането на пациента в кома, както и че в резултат на залежаването му, съпътстващо коматозното състояние, се е развила пневмония на белите дробове (стр. 7 от заключението). Категорични констатации за мозъчна кома и свързано с нея възпаление на белите дробове, са изложени и на стр. 32 - стр. 34 от тройна СМЕ от 30.08.2017г., назначена в производството пред съда (л.489–л.491, ІІ том от СП).  Тази част от заключението е допълнена и с уточненията на вещите лица в съдебното производство. От разпита на ВЛ М. се установи, че при липсата на динамично кръвообръщение, проникването на микроорганизми е по-интензивно и води до възпалителни изменения, като този процес допълнително се ускорява и от потискането на дишането при нарушения в централната нервна система ( л.413, I том от СП). Така установените данни са потвърдени и от разпита на ВЛ Г., Я. С.и Св. С. ( л.495-л.496, том II от СП). По същество с изложените по-горе доводи в експертизите е изключена възможността развитието на бронхопневмонията в настоящия случай да е свързано  с болестна причина, въздействаща самостоятелно и независимо от коматозното състояние на пострадалия. С посочените аргументи съдът прие за установено, че изпадането на пострадалия в кома е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния общественоопасен резултат, поради което всички останали въпроси, които се отнасят до причините и времето на настъпването на това състояние, също следва да получат своя отговор.

            При изследването на въпроса кога и защо пострадалият е изпаднал в коматозно състояние, липсват противоречия в назначените от съда СМЕ. При разпит на вещите лица, изготвили тройна  СМЕ от 30.08.2017г., се установява, че настъпването на коматозно състояние  след инцидента може да отнеме време от 10-15 минути (л. 495, стр.2, ІІ том от СП). Същото становище се поддържа и при допълнителна тройна СМЕ от 07.02.2018г., назначена  в производството пред съда (л.507-л.527, том ІІ от СП). От разпита на вещите лица  се установи, че се касае за степенна промяна на съзнанието след вътречерепна травма и съзнание ще е налице докато то не бъде засегнато от развиващия се мозъчен оток, причинен от дифузна аксонална травма (л. 539, том ІІ от СП).

            Друг отговор на същия въпрос е дало заключението на СМЕ на труп от ДП, изготвено от ВЛ А.М. и д-р Т. Б.. То също е заключило, че комата е била причинена от  мозъчен оток, но вещите лица са свързали развитието на този оток не с работната диагноза „дифузна аксонална травма“, отразена в ИЗ в УМБАЛСМ „Пирогов“, обсъдена на стр.1 от самото заключение (л. 37 от ДП), а със запушването на кръвоносни съдове в мозъка от мастни капчици, навлезли в кръвообращението след размачкването на меки тъкани и  счупването на кост от ПТП. Тази експертиза е приела, че когато  пострадалият е бил в шокова зала, вече е било отчетено безсъзнателно състояние и в подкрепа на този извод е обсъдила тази част от  историята на заболяването, от което е видно,  че болният е постъпил в шокова зала в 22.00 часа на 02.08.2015г. (л.38 от ДП),  а е бил приет в УМБАЛСАМ „Пирогов“ в 19,25 часа ( л.37 от ДП).  Така в  заключителната си част СМЕ на труп от досъдебното производство е приела, че промяната в съзнанието е  настъпила няколко часа след травмата и според същата експертиза тази промяна е свързана с мастна емболия в мозъка (л.43 от ДП).  

            Съдът изгради изводите си за времето на настъпване на коматозното състояние въз основа на назначените в съдебното производство съдебно – медицински експертизи, съпоставени с гласните доказателства и писмените доказателства, съдържащи се в историята на заболяването в УМБАЛСАМ „Пирогов“.  

            Специално внимание следва да  се отдели и на  въпроса колко време след пътния инцидент е пристигнала линейка. И това е така, тъй като същият има контролно значение при оценката на останалите доказателствени източници, относими към момента, в който пострадалият е изпаднал в сопорозно състояние, доколкото по този въпрос се констатират противоречия между СМЕ на труп от ДП, от една страна и СМЕ, назначени и приети в съдебната фаза на наказателното производство, от друга страна. Достоверна информация за изминалия интервал от време от момента на пътния инцидент до момента на пристигане на линейка се съдържат в показанията на св. Б. от съдебното производство. Този свидетел разказа на съда, че си е  тръгнал около 10 минути след произшествието  (л.98, том  I от СП). При съпоставката на  тази част от показанията му с прочетените на основание чл.281, ал.5 вр. с ал.1, т.1 НПК показания, дадени от него в досъдебното производство от 12.10.2015г. ( л.31, стр.2), в които се твърди, че линейката е пристигнала много бързо и че същата е била предназначена именно за пострадалия О.Ч., се обосновава извод, че моментът на изпадане в сопорозно състояние от страна на пострадалия съвпада с периода, в който той  вече е бил превозван до УМБАЛСАМ „Пирогов“ (л.102, том  I от СП). За линейка, която пристигнала само 10-15 минути след пътния инцидент независимо от св. Б. свидетелства и св. Е.П. (л. 390, том І от СП). В тази връзка хронологията от факти, описана в показанията на св. К., съвпада напълно с анализа и уточненията към основната тройна СМЕ, както и към допълнителната СМЕ, назначени от съда, които също самостоятелно обосновават извод, че от момента на деянието до по-осезаема загуба на съзнание от страна на пострадалия е изминал период от време от около 10-15 минути. Съществени различия за момента, в който на пострадалия е била оказана медицинска помощ, се съдържат в показанията на св. С.П. ( л.45, том І от СП). Тази свидетелка е разказала за изминал интервал от време с продължителност от порядъка на 20-25 минути. Съдът счита, че с най-висока достоверност точният момент на оказана медицинска помощ е установен от съпоставката на дадените от св. А. и Б. свидетелски показания в частта им за отправен от тях сигнал до система „112“ почти незабавно след настъпилия удар (л.88, л.98, л.405, том І от СП). В Дирекция „Национална система 112“ такъв сигнал е регистриран в 18:48 часа едновременно от мобилните телефони, ползвани от св. А. и св. Б.. Едновременното сигнализиране е потвърдено и от гласните доказателства (показанията на св. К. ( л. 40, том I  от СП, показанията на св. А. –л.88, том I от СП).  

         Съдът намира, че твърдението в СМЕ на труп от ДП за настъпило коматозно състояние едва часове след настъпването на пътно-транспортното произшествие не кореспондира със съдържанието на медицинската документация в ИЗ 26332/2015г., изискана от съда от УМБАЛСАМ „Пирогов“ за прилагане по делото. В тази част от писмените доказателства се съдържа изключително детайлна информация за регистрирането на пострадалия в лечебно заведение, включително и за точен час. Регистрираният час на хоспитализацията е 19:25 часа. Така към обективно необходимото време за придвижване на линейката от мястото на настъпване на ПТП до лечебното заведение следва да се добави и времето за път от ж.к. „Овча купел“ до центъра на гр. София. Ако се приеме, че показанията на св. П. са достоверни, остава напълно необяснимо как пациентът е бил регистриран в лечебното заведение по същото време, по което според св. П. линейката би следвало да се намира още в ж.к. „Овча купел“. Следователно е напълно изключена достоверността на твърдението, което се съдържа в показанията на св. П., линейката да е пристигнала на местопроизшествието  едва около половин час след пътния инцидент.       

          По изложените по-горе съображения съдът прие от фактическа страна, че пострадалият степенно е започнал да губи съзнанието си след инцидента, като това усложнение е добило проявни форми веднага  след ПТП, но е започнало осезаемо да се обективира в рамките на десетки минути след това. Съдът изключва възможността загубата на съзнание да е настъпила внезапно и да се е проявила едва след като е изминал период от време с продължителност от часове след ПТП. Обсъдената по-горе доказателствена съвкупност по същество дава отговор и на възражението на защитата за значението на литературни източници, цитирани от основната тройната СМЕ от съдебното производство, които според защитата свързват настъпването на коматозното състояние при дифузна аксонална увреда с момента на механичната увреда.

            Настоящият съдебен състав не се съгласява с интерпретацията на защитата за съдържанието на цитираните от СМЕ литературни източници относно характера и симпотматиката на дифузната аксонална увреда. При собствен прочит на обстоятелствената част на СМЕ защитата посочва, че в случай на дифузна аксонална увреда моментът на изпадане на коматозно състояние се свързва с момента на разкъсване на аксоните или с момента на удар в областта на главата. Основателно е възражението, че в настоящия случай не е установен директен удар по главата на пострадалия. Съдебно-медицинските експертизи от СП обаче (и основната, и допълнителната) са категорични, че механизмът на причиняване на дифузна аксонална увреда не се свързва с контактен феномен, а с феномен на акцелерация и децелерация, т.е. със сили на ускорение и забавяне, които не действат върху една контактна точка и чието въздействие не се преустановява внезапно, тъй като се касае за действие и съответна сила на противодействие. Основната СМЕ, назначена от съда, е уточнила, че акцелерационно-децелерационните травми се свързват със състояние на интракраниални градиенти на налагянето и при внезапно движение на главата структурите на мозъка са изложени през известен период от време на сили на обтягане  и късане ( първи абзац, стр.31 от заключението). Ето защо съдът не се съгласява със становището на защитата, че в настоящия случай  е налице неяснота досежно това каква е пряката причина за настъпване на коматозното състояние. Съдът приема от фактическа страна, че мозъчният оток, довел до коматозно състояние, не е бил причинен от мастна емболия, а от дифузна аксонална травма. От разпита на вещите лица, изготвили тройна СМЕ в СП се установи, че при хистологичното изследване е установен много масивен мозъчен оток около клетките, което от друга страна е признак за изключително сериозно увреждане на бялото мозъчно вещество ( л. 496, том  II от СП).

         Освен всичко изложено до тук противоречията между съдебно – медицинските експертизи, обсъдени по-горе, намират разрешение в този смисъл чрез поотделното им обсъждане, както и при съпоставка с останалия доказателствен материал. От съпоставката на СМЕ на труп (л.37-л.43 от ДП),  КМАТЕ от ДП (л.45-л.66 от ДП) и документацията, съдържаща се в ИЗ 26332/2015г. (л.112-л.382, том І от СП) се установява, че пациентът още към момента на приема му в лечебното заведение е бил със засегнато съзнание  и съмнения за дифузна травма. В този смисъл са констатациите на д-р Ч.(л.119, том  І от СП), както и на д-р Н.А.(л.113, том І от СП). Описанието на данни за степенна загуба на възможност пострадалият да движи крайниците си и да губи словесен контакт се съдържа в ИЗ, като тези данни са снети от д-р А.въз основа на анамнеза от негови колеги от спешния център и са били актуални именно към момента на хоспитализацията (л. 208, том І от СП).  С оглед така приложените писмени доказателства, в  чиято достоверност липсват каквито и да е основания съдът да се съмнява,  е неправилно моментът на документално удостоверяване на  коматозното състояние да се приравнява с момента на настъпването му. Действително, по делото са налични множество доказателствени източници, че моментът на документално удостоверяване на коматозното състояние на пациента се отнася след неговата хоспитализация. От друга страна обаче данните, снети от д-р Н.А., сами по себе си сочат за обобщен резултат от едно по-продължително наблюдение, което се е осъществило от повече от един лекуващ лекар и изключва да бъдат събрани едномоментно с хоспитализацията на пациента.  Основание за такъв извод дава и фактът, че пострадалият е бил отведен в УМБАЛСАМ „Пирогов“ именно под наблюдението на лекарски екип и с линейка на лечебното заведение, в което е бил хоспитализиран.

          В издадена епикриза от завеждащ отделение д-р Г. Г. и деж. лекар – д-р П.отново е възпроизведена диагнозата мозъчна контузия и дифузна аксонална травма, както и фактът, че пострадалият още при постъпването си в лечебното заведение е бил в сопорозно състояние (л.374, л.375, том І от СП). Вещите лица, участвали при изготвянето на СМЕ на труп, назначена в досъдебното производство,  са разполагали с посочената по-горе документация, част от която са цитирали в заключението си, разполагали са и с разчитането на магнитно-резонансната томография от лекар, специалист по образна диагностика в УМБАЛСАМ „Пирогов“, което е приложено на л.192, том І от СП и представлява част от документацията в историята на заболяването. Едно от вещите лица, изготвили СМЕ на труп – д-р Б.  е взела участие и в друга експертиза  от ДП- в КМАТЕ (л. 45- л.66 от ДП), като  в медицинската част на експертизата също е засегнат въпросът за увреждането на съзнанието на пациента към момента на неговата хоспитализация (л. 46 от ДП). С оглед изложеното заключението на СМЕ на труп от ДП се явява неубедително в частта относно констатираната връзка на мозъчен оток с настъпила мастна емболия. Нито в него, нито при разпита на ВЛ А. М. в производството пред съда се съдържат аргументи защо е отхвърлено значението на изследванията с ядрено-магнитен резонанс, направени в приемащото лечебно заведение. Единствената симптоматика за настъпила мастна емболия в мозъка, съгласно разпита на ВЛ М. в производството пред съда, се свързва със загубата на съзнание. От заключенията на съдебно-медицинските експертизи, назначени от съда обаче, както и въз основа на документацията, съпътстваща историята на заболяването, се установи, че качеството на съзнанието може да бъде повлияно не само от мастна емболия, но и от вътречерепна травма, като възможността за настъпването ѝ не е била категорично изключена от аргументацията, изложена в СМЕ на труп.

          Морфологичен белег за мастна емболия при аутопсия от вещото лице М. посочва точковидни кръвоизливи в бялото вещество на мозъка (л. 413, I том от СП). От съвкупната преценка на тройна СМЕ от 30.08.2017г., на допълнителна тройна СМЕ от 07.02.2018г., както и въз основа на  данните в разпита на ВЛ П.Г. (специалист по образна диагностика - л.537, II том от СП)  се установи, че точковидните черни находки в мозъчния планихин доказват микрокървене, което може да бъде характерно и при дифузна аксонална травма. Ето защо най-висока степен на достоверност носи изследването под микроскоп на хистологичните препарати, при което именно може да се установи дали боята ойл– ред е около и над тъканта, както е в настоящия случай, а не в малките кръвоносни съдове, както би следвало да бъде при мастна емболия и което изследване разкрива сигурен белег за дифузна аксонална травма ( л. 490, том II  от СП).

         Отделно от всичко изложено по-горе, в експертизите от ДП, включително и в КМАТЕ (в медицинската ѝ част) са цитирани източници на данни за вътречерепна травма, представляваща дифузна аксонална увреда, но достоверността на тези източници на информация отново са били оставени без коментар.

         Независимо от назначените от съда съдебно-медицински експертизи, съществуват и други доказателствени източници, които дават основание за степенна промяна на съзнанието на пострадалия след деянието. В тази насока висока информативна стойност носят показанията на св. К.М.(л.33 - л. 37, том І от СП). Свидетелката е разказала на съда, че е възприела състоянието на пострадалия почти веднага след удара или след толкова време, колкото е било необходимо да се приближи от отстоящо наблизо кафене до паркирания автомобил „Пежо“, където е установила пострадалия, подпрян на задната гума откъм улицата. С оглед тази част от свидетелските показания съдът приема за установено, че се касае за изключително кратък интервал от време от порядъка на минути. Свидетелката М.е описала много точно конкретни действия/реакции на пострадалия, сочещи за степенна загуба на съзнанието: разказва, че друго лице подавало вода, която пострадалият не е поел; че тя е взела водата, за да я отвори, но и при тези действия не е имало ответна реакция; че лицето на пострадалия изглеждало отпуснато; съобщава се единствено за едностранно отправени реплики от страна на св. М., както и за размяна на погледи между нея и пострадалия.  

            Данни за реплики, отправени от пострадалия, се съдържат в показанията на св. С.П.. Нейните твърдения обаче, че пострадалият бил в „кондиция“ и „говорел“, не се отличават с конкретика за реплики с определен смисъл. Самата свидетелка посочи, че вниманието ѝ е било ангажирано в много по-висока степен със случващото се с нейното собствено дете, което по време на пътния инцидент се намирало в спрелия л.а. „Субару“ (л.44, том I от СП).  Следователно единственият категоричен извод от показанията на св. П. се отнася до наличието на видимо съзнателно състояние на пострадалия непосредствено след настъпването на ПТП.

            Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за противоречие между показанията на св. М.и св. П. относно състоянието на пострадалия непосредствено след удара, тъй като съпоставката на дадените от св. М., К. и П. показания показва, че най-напред до пострадалия  освен евентуално други неустановени по делото лица, са се приближили свидетелите К. и Б.. По – късно до него са отишли св. А., П.  и св. М.. Св. К. е разказал за конкретна реплика, отправена от пострадалия, а именно, че го боли кракът (л.39, том I  от СП). Съдържанието на тази реплика по смисъл кореспондира напълно с данните от съдебно – медицинските експертизи за част от получените от пострадалия телесни увреждания именно в областта на долен крайник. Никой от останалите свидетели обаче не е разказал за каквато и да е словесна или за съществена двигателна активност от страна на пострадалия.  Висока информационна стойност носят показанията на св. Б., който е уточнил, че е видял пострадалия в съзнание, „видимо добре“, но също така е разказал за неуспешен опит на пострадалото лице да се изправи, както и за своето собствено настояване към него да изчака  седнал пристигането на  линейка (л.93, том I  от СП).  За напразни опити на пострадалия да се изправи е разказал и св. Св. К. в производството пред съда ( л.40, том I  от СП). С доказателствена стойност се отличават и показанията на св. А., която разказа на съда, че пострадалият е седял облегнат на пътното платно ( л.88, л.89, том I от СП).

            Изводът на съда, че показанията на св. М.се отличават с висока степен на достоверност  за състоянието на пострадалия след деянието, се основават и на съпоставката им с показанията на св. Б.. Този свидетел в сравнение с всички останали е проявил най-бърза реакция както при регистрирането на опасността за движението и при възприемането на ПТП, така  и при предприемането на действия с неотложен характер, които имат съществено значение за оказването на своевременна и адекватна помощ – сигнализирането на система „112“, приближаването към пострадалия, за да се увери какви са външните признаци на травматично увреждане. Несъмнено св. Б. няма и не се доказа да е имал какъвто и да  е  интерес от изхода на делото. Въз основа на данните по делото следва да се приеме, че този свидетел не  е бил дори и близък познат от обкръжението на пострадалия и неговото семейство, нито – в конфликтни отношения с подсъдимия, като се установи, че доброволно е предоставил на подсъдимия мобилния си телефон. Следователно по делото липсват каквито и да е обективни данни, въз основа на които съдът да се усъмни в добросъвестността на този свидетел или да се усъмни за участието на този свидетел в предварително планирана версия, която да обслужва именно обвинителната теза. В светлината на всичко изложено описанието, което се съдържа в показанията на този свидетел, за една пасивна позиция на пострадалия при оказаното към него внимание, дава допълнителни аргументи за достоверност на дадените от св. М.показания, както и аргументи за степенно засягане на мозъчните функции.  

          На следващо място, съдът приема с доверие показанията на св. М.и поради факта, че именно тя е човекът, който е придружил пострадалия в линейката до  УМБАЛСАМ „Пирогов“, тя е лицето, което е възприело  събитията, свързани с  приема му в лечебното заведение (л.36, I том от СП). Св. М.разказа, че не е успяла да осъществи словесен контакт с пострадалия и при извеждането му от линейката пред лечебното заведение, че пострадалият в този момент не е поздравил дори и техни общи познати, които са чакали там, което според св. М.било много нетипично за него. Всички описани по-горе детайли за състоянието на пострадалия, извлечени от показанията на св. М., сочат самостоятелно за забавена или почти липсваща реакция от негова страна още към момента на приема му в УМБАЛСАМ „Пирогов“, която свидетелката характеризира като нетипична на фона на дългогодишното си познанство с него.

            Съдът приема за установено, че бързото развитие в степенната промяна в съзнанието на пострадалия се извежда и от друг факт, който също се установява от показанията на св. М.. Тя разказа, че линейката е пристигнала на местопроизшествието много бързо, само няколко минути, след като била извикана, като нейните показания са източник на информация както за бързата реакция на минувачите, така и за бърза реакция на  екипа за оказване на спешна медицинска помощ (л.33, том І от СП). Следователно и  тази част от гласните доказателства в съпоставка с данните от ИЗ, кореспондират със заключението на тройната СМЕ, назначена от съда, като дават основание за извод за бързо прогресираща загуба на съзнание, произтичащо от вътречерепна травма.

         Съдът констатира, че друга част противоречията между СМЕ на труп от ДП и СМЕ, назначени в производството пред съда,  се отнасят до водещите причини, довели до кома. Заключението на СМЕ на труп № 83/2015г. е приело за установено, че водеща причина за това състояние е свързано с образувала се мастна емболия, като се твърди мастни капки да са преминали  през белия дроб и да са достигнали до мозъка. От клиничната картина на загуба на съзнание в случай на мастна емболия, която ВЛ М. описа пред съда, може да се обоснове извод, че съзнанието се засяга внезапно в момента на нахлуването на мастните капки в кръвоносните съдове в мозъка, което изисква различен период от време в зависимост от мастните депа в конкретния организъм, количеството разкъсани при травмата кръвоносни съдове и продължителността на времето, необходими да стигнат чрез кръвния поток до мозъка. От СМЕ на труп става ясно обаче, че пострадалият е бил със слабо телосложение, което самостоятелно не дава информация за значими мастни депа, нарушени от повърхностна травма. На следващо място, от показанията на св. М., както и от документацията, съдържаща се в историята на заболяването, предоставена от УМБАЛСАМ „Пирогов“, става ясно, че през целия период на провеждане на лечение лекарският екип, без изключение, е търсел данни, включително и при разговори със св. М., за вероятен удар в главата ( л. 37, I том от СП). Това обстоятелство от друга страна синхронизира тази част от писмените и гласните доказателства, като източник на данни за   вътречерепна дифузна травма.

           Тройната СМЕ, назначена от съда, при контролните изследвания  не е установила категорично мастна емболия в малки съдове на белия дроб и мозъка, предположила е, че е възможно да е имало и нахлуване на мастни капки в циркулаторното русло от размачкани меки тъкани и непълното счупване на големия пищял, но  е изключила самостоятелно  мастна емболия  да е довела до смъртния изход (стр.33 от заключението). С други думи, усложнението от мастна емболия не е доказано по несъмнен и безспорен начин  и възражението на защитата по този въпрос е основателно.

            Съгласно тройната СМЕ, назначена от съда,  причината  за настъпване на коматозно състояние и  отключващ обездвижването фактор, който е довел до мозъчна кома, обездвижване и гнойно абсцедиране на белите дробове, е дифузната аксонална увреда, която е засегнала мозъка на пострадалия.  Възражението на защитата, че дифузна аксонална увреда не е налице, тъй като евентуално  разкъсване на аксоните би довело до незабавно настъпване на коматозно състояние, е неоснователно. Аргументът на защитата, че коматозното състояние настъпило значително по-късно след ПТП, е обсъден подробно на стр. 21 - стр. 24 от мотивите и доводите в тази насока не  е необходимо да бъдат преповтаряни. Към тях следва само да се добави, че нито един източник на доказателства не дава основание за извод, че  след ПТП пострадалият  е бил подлаган на допълнително механично въздействие, т.е. на въздействие, което самостоятелно да е увредило неговото здраве независимо от  настъпилото ПТП, респективно да внесе съмнение за момента на увреждането. Напротив, гласните доказателства са еднопосочни, че екип за оказване на спешна медицинска помощ е бил сигнализиран незабавно, както и че реакцията на този екип след сигнала също е била изключително бърза, от порядъка на десетки минути ( установено от показанията на св. М., П.,  Б. и А. А.), като хронологията на събитията включва изчакването на пострадалия до гума на единия от паркираните автомобили, шинирането му в линейката, прием в лечебното заведение.

            Един от основните доводи  на защитата е, че заключението на тройната СМЕ от 30.08.2018г. за настъпила дифузна аксонална травма противоречи на цитираната в него литература. В тази връзка защитата обосновава извод, че заключението е некомпетентно и че причината за коматозното състояние на пострадалия е неустановена. Защитата предлага свой  прочит на литературната справка на стр. 30 от експертизата, въз основа на който приема, че  възможният момент, в който следва да настъпи коматозно състояние в случай на дифузна аксонална травма, е веднага след прекъсването на аксоните, като този момент защитата свързва с момента на механичното въздействие върху тялото на пострадалия.

          Настоящият състав на съда намира, че литературните източници, на които се е позовала тройната СМЕ от 30.08.2017г.,  се интерпретират некоректно от защитата на подсъдимия,  тъй като точният прочит на литературната справка на стр. 30 от експертизата показва, че „наличието на дифузно увреждане на аксоните в бялото мозъчно вещество, клинично се проявява с пряко и продължително безсъзнание от момента на действие на механичната сила.....“ Никъде в цитираната от тройната СМЕ литературна справка обаче не се споменава за внезапно изпадане в кома, а за клинично проявление на коматозно състояние. В същата литературна справка на стр. 30 от експертизата е посочено, че комата е клиничен индикатор на дифузната аксонална увреда,  а на стр. 28 от същата експертиза е разяснена оценката на тежестта на дифузните мозъчни увреждания, която ги класифицира в различни групи по  Glasgow Coma Scale ( GCS ), като се допуска освен възможно настъпване на смърт и тежка инвалидизация ( стр. 30 от тройна СМЕ –л.487, том ІІ от СП). За степенуване на ДАЛ са цитирани и други литературни данни на стр.31 от експертизата, а отделно от това степенната промяна на съзнанието след дифузна аксонална увреда е потвърдена и от разпита на вещите лица в производството пред съда ( л.539, том II от СП).

         Фактът на постепенно засягане съзнанието на пострадалия след ПТП  е установен и от  показанията на св. М.по изложените по-горе съображения. Въз основа на обсъдените по-горе гласни доказателства се обосновава несъмнен извод за практически липсваща комуникация с пострадалия (освен с размяна на погледи). Измерването на степента на съзнание с цитираната в експертизата Glasgow Coma Scale е било извършено със средствата, с които медицината разполага, в шокова зала ( установено от документите, приложени в ИЗ, част от които са цитирани в съдебно-медицинските експертизи), както и от разпита на ВЛ М.Г. (л. 539, II том от СП ). Данни за сопорозно състояние на пострадалия обаче били отбелязани и в документацията, която се отнася до момент, предхождащ приема в шокова зала.

            Твърдението на защитата за трудностите при диагностициране на дифузната аксонална травма също се позовават на действително цитирани в тройна СМЕ от 30.08.2017г. литературни източници (стр. 30). Изводът на защитата обаче, че тези трудности съществуват до степен, която практически изключва поставянето на такава диагноза, е изваден  от контекста на останалата част от литературната справка. Изискванията за подробен съдебномедицински – невропатологичен преглед, за каквито се споменава в тройна СМЕ,  в настоящия случай са изпълнени. И това е така,  тъй като първоначалното разчитане на МРТ от специалист по образна диагностика в УМБАЛСАМ „Пирогов“  е проверено от заключението на допълнителната тройна СМЕ от 07.02.2018г., в която са взели участие двама експерти – специалисти в областта на образната диагностика, които практикуват своята професия в лечебно заведение, различно от това, в което  е бил лекуван пострадалият. От разпита на вещите лица, участвали в състава на допълнителната СМЕ от 07.02.2018г., се установи, че увреждането е визуализирано на снимков материал, който документира най-чувствителният метод, известен на медицината към настоящия момент, за откриване на микрокървене в мозъка. От разпита на ВЛ П.Г. се установи, че за друг вид мозъчна травма това микрокървене не е характерно, тъй като същото се фиксира върху връзката между сиво и бяло мозъчно вещество и се получава именно при въздействието на акцелерационни-децелерационни сили, които прекъсват аксона и практически водят да разкъсване на мозъчната тъкан.

          На следващо място трудностите при диагностициране на дифузната аксонална увреда post-mortem, за които се споменава в основната тройна СМЕ, назначена от съда,  също не изключват изобщо възможността за диагностициране, тъй като могат да бъдат преодолени с  провеждането на подходящи хистологични изследвания. В настоящия случай и това изискване е било изпълнено от заключението на тройната СМЕ от 30.08.2017г., тъй като основните ѝ изводи се базират тъкмо на хистологични изследвания, чиято цел е била да проучи резположението на боята „ойл –ред“ и да установи дали същото индикира мастна емболия или дифузна аксонална увреда (стр.33 от заключението).      

             Съдът, след като съобрази специфичните изисквания, на които следва да отговоря точната диагностика на дифузната аксонална увреда,  се довери на тройната СМЕ от 30.08.2017г. Именно тази експертиза е изследвала под микроскоп хистологични препарати, иззети от ВЛ при аутопсия на трупа. От друга страна, липсват данни хистологията да е била изследвана под микроскоп при изготвянето на първоначалната СМЕ на труп с участието на ВЛ М. и Б.. Външният оглед на главата при СМЕ на труп от ДП, на резултатите от който се е позовала тази експертиза,  е показал точковидни кръвоизливи в бялото мозъчно вещество и в мозъчния ствол. Именно тази констатация е послужила за извод, че пострадалият е получил мастна емболия ( стр. 5 от заключението). От разпита на ВЛ Р. във връзка с назначената от съда допълнителна СМЕ от 07.02.2018г. обаче се установи, че при прекъсването на аксоните също се визуализират черни точки ( л.537 от СП, II том от СП). И затова в този случай  е важно именно изследването на хистологичните препарати под микроскоп – т.е. точно това, което е извършила назначената от съда  тройна СМЕ, която е установила, че боята „ойл-ред“ е около и над тъканта – аргумент за дифузна аксонална травма, а не в малките кръвоносни съдове, както би следвало да бъде в случай на мастна емболия, засегнала мозъка (л.490, II том от СП, стр.33 от заключението на СМЕ от 30.08.2017г.).

             Съдът се довери на заключението на назначената в съдебното производство тройна СМЕ  и по други съображения. Констатацията за мозъчна контузия и настъпила дифузна аксонална увреда не е изведена за първи път в назначената от съда експертиза. Данни за такова мозъчно увреждане се съдържат  още в материалите от досъдебното производство, в частност в съдебномедицинска експертиза на труп № 83/2015г. от досъдебното производство. На стр. 1 от тази експертиза е коментирана диагнозата  на пострадалия, поставена в УМБАЛСАМ „Пирогов“. Сред множеството увреждания, изброени там, фигурира и дифузна аксонална травма. На стр. 2 от СМЕ на труп от ДП е отбелязано, че на 01.08.2015г., в 22.00 часа пострадалият е постъпил в шокова зала след ПТП с черепно-мозъчна травма в кома. Съгласно документите, описани на стр. 3 от  СМЕ на труп от ДП, магнитно-резонансната томография още на 16.09.2015г. е била разчетена от специалист в УМБАЛСАМ „Пирогов“, който е установил дифузно разпространени микрохеморагии в паренхима и същите според него се свързват именно с дифузна аксонална увреда. Всички тези констатации обаче, подробно изложени в обстоятелствената част на заключение на СМЕ на труп, не са били обект на какъвто и да е съответен коментар в заключителната част на същата експертиза. В тази връзка  съдът приема за установено, че СМЕ на труп от ДП  е неясна в позицията си дали приема или отхвърля така поставените диагнози от разчитането на МРТ, на които се позовава в обстоятелствената си част, респективно, ако отхвърля резултата от ядреномагнитното изследване, какви са мотивите за това. Съдът установи, че противоречията в двете експертизи всъщност засягат единствено тяхната заключителна част и това противоречие е производно от непълнотата на изложението в СМЕ на труп от ДП по всички релевантни за изхода на делото въпроси. В този смисъл е налице друго самостоятелно основание съдът да се довери на заключението на тройната СМЕ от 30.08.2018г.

 Съдът намира, че и СМЕ на труп от ДП, и СМЕ от СП дават обоснован отговор, относим към възражението на защитата за вероятна болестна причина за излив на кръв в мозъчната тъкан на пострадалия, като напълно категорично са изключили такава причина поради спецификата на откритото микрокървене (л.411, л.412, том I  от СП,  л. 497, л. 537, л. 538, том II от СП). Тази специфика е била изследвана както с аутопсия на труп, така и чрез анализ на хистологията, а също така и чрез разчитане и анализ на резултатите от магнитно-резонансната томография. Съдът намира, че анализът под микроскоп на хистологичните препарати и МРТ категорично изключват в настоящия случай  връзка между състоянието на кръвоносните съдове на пострадалия, описано при аутопсия, с натъпилия летален изход.

Съдът не се съгласява и с възражението на защитата за релевантна връзка между дифузната аксонална травма и кръвното налягане на пациента. Действително в писменото заключение на тройната СМЕ, изготвена с участието на ВЛ М. Г., Я. С., С. С. на стр. 31 е извършено подробно обсъждане на налягане, но на друг тип, различно от това, за което споменава защитата. Съдът констатира, че  СМЕ е описала ясно въздействието на феномена на акцелерация и децелерация (ускорение и забавяне), което при акцелерацията се свързва с внезапно движение на главата и поражда градиент на налягането в черепната кутия, като по описания начин произвежда сили на обтягане и разкъсване върху мозъчната тъкан. От разпита на вещите лица се установи, че в настоящия случай този инерционен феномен е довел до дифузно увреждане на аксоните в бялото мозъчно вещество, следствие от обтягането и скъсването на аксоналните влакна. Отделно от това, от разпита на ВЛ М. Г. се установи, че при този механизъм на увреждане на мозъка не се констатира локализация на увреждането на точно определено място, а страданието засяга целия мозък. Съдът приема с доверие разясненията на ВЛ Г., свързани с анатомичното устройство  на черепната кухина. От разпита на вещото лице се установи, че тя се характеризира с изградени обвивки, като между обвивките и мозъчните стомахчета непрекъснато тече черепно-мозъчна течност. С оглед анатомичните особености на мозъка  ВЛ е дало подробно разяснение за налягане, което в случай на дифузна аксонална увреда произтича  от разликите в агрегатното състояние на отделни структури в мозъка и въздействието на акцелерацията върху тях ( л. 538, том II от СП).

          По изложените съображения съдът прие за несъмнено установено коматозното състояние на пострадалия и връзката на това състояние с настъпилото пътно-транспортно произшествие и не се съгласява с доводите на защитата, че не е установена причината, която е довела до него.

 

 

             ПРАВНА СТРАНА

Въз основа на така установената по-горе фактическа обстановка, както и въз основа на събраните доказателства се установи, че от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състав на престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като на 01.08.2015 г. около 19.25 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство - автобус марка „БМЦ”, модел „Белде”, с регистрационен номер *********по бул. ”Президент Линкълн” с посока на движение от ул.’’Промишлена” към ул.’’Монтевидео” и на кръстовището с ул.”Монтевидео” при извършване на маневра „десен завой“ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно– чл.20, ал.1 ЗДвП, който гласи, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл.20, ал.2 ЗДвП: „водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, като започнал да извършва маневра „десен завой“ по ул. „Монтевидео“ и не се съобразил с разстоянието между автобуса и автомобилите, спрели в дясно от него на ул. „Монтевидео“.  В резултат на неизпълнение на това задължение е  настъпил удар със страничната част на автобуса в паркирания лек автомобил, марка „Субару“, модел „Легаци“ с рег. № *********, при което лекият автомобил бил  изтласкан напред и ударил пешеходеца  О.Т.Ч., намиращ се между спрелите  автомобили, като му причинил счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания  в областта на двете колена, оток на горната част на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица, изпадане в кома и залежаване, довело до  развитие на пневмония на белите дробове, която е непосредствена причина за смъртта, настъпила на 09.12.2015г., като между получените травми и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно – следствена връзка.

Правната оценка на фактите показва, че причината за настъпването на ПТП са субективните действия на подсъдимия, който е бил водач на автобуса.

От показанията на св. Б., дадени от него в производството пред съда, от обективна страна се установи, че към момента на осъществяване на маневрата десен завой вниманието на подсъдимия е било раздвоено между разговора с неустановено по делото лице – пътник в автобуса и опасността за движението, която е възникнала от местонахождението на изчакващия на кръстовището автомобил, управляван от св. Б.. Този автомобил се е намирал в лентата за насрещно движещите се автомобили и радиусът на завоя, който подсъдимият е възприел, е бил съобразен единствено с опасността от навлизане на автобуса в лентата на  насрещно движещите се автомобили, т.е. – точно там, където се е намирал автомобилът, управляван от св. Б.. Несъмнено, спрелият автомобил, управляван от св. Б., разположен към момента на ПТП насрещно спрямо посоката на движение на автобуса, е представлявал опасност за движението. Такава опасност обаче е представлявал и спрелият в дясната лента за движение спрямо посоката на движение на автобуса л.а. „Субару Легаци“.  

 

Настоящият съдебен състав счита, че реализирането на пътнотранспортното произшествие е последица от  извършените от подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата и от неизпълнение на задълженията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП, който гласи, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“. В изпълнение на тези задължения подсъдимият като  водач на МПС  е следвало при управление на автобуса да подсигури безопасна странична дистанция с паркираните/спрелите от дясно автомобили при извършване на маневрата - десен завой. Предотвратяването на  настъпилото ПТП е било възможно само в случай, че  подс. М. като  водач на автобус не е отклонявал вниманието си от пътната обстановка, изпълнявал е  професионално маневрата - десен завой  чрез  вписване в лява пътна лента по посока на движението си и е контролирал превозното средство, включително и като съблюдава безопасна дистанция между него с оглед неговите габарити и останалите участници/препятствия за движението.  Подсъдимият е разполагал с обективна възможност да възприеме  колоната от спрели автомобили във възприетата от него посока на движение при десен завой към ул. „Монтевидео“  и да контролира превозното средство, което управлява, като не допусне опасно скъсяване радиуса на завоя до степен да предизвика инициален удар със спрелия л.а. „Субару легаци“.

Относно спорния въпрос дали е допуснато нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

Настоящият съдебен състав счита, че такова нарушение също е налице. От обективна страна се установи, че при недостатъчен коридор за безопасно преминаване покрай спрелите автомобили подсъдимият е следвало да спре упрявляваното от него превозно средство, да изчака и едва след като се убеди, че пътната обстановка позволява безопасна дистанция, да продължи по ул. „Монтивидео“. От обективна страна се установи, че подсъдимият е имал обективната възможност да възприеме спрелите автомобили като препятствие на пътя, но по същото време вниманието му е било раздвоено от разговор с неустановено по делото лице. Това обстоятелство от обективна страна е установено от показанията на св. Б., П. и К.. По описания начин подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира чрез спиране, за да избегне опасността, която е представлявал за него спрелият л.а. „Субару Легаци“. Фактът, че подсъдимият изобщо не е оценил пътната обстановка в дясната лента за движение на ул. „Монтевидео“, в какъвто смисъл са регламентирани неговите задължения в чл. 20, ал.2  ЗДвП, се обосновава от момента, в който той е реагирал със спиране. Този момент следва по време инициалния удар на управлявания от него автобус с л.а. „Субару Легаци“  и най-важното – следва по време разтърсването и свличането на тялото на пострадалия О.Ч., както и ответната реакция на св. Б. с викове към водача на автобуса, т.е.  към подсъдимия  да спре. Закъснялата реакция на подсъдимия, свързана със спиране на управляваното от него превозно средство, която е била дължима по силата на чл.20, ал.2 ЗДвП, от обективна страна е установена въз основа на показанията на св. Н. Б., св. А., заключенията на ТЕ на оптичен носител на информация, предоставен от система „112“, КМАТЕ, СМЕ на труп и съдебно-медицинските експертизи, назначени и приети в съдебното производство. Поначало в настоящия случай не е налице и спасителна маневра по критериите, възприети за такъв вид маневра в Тълкувателно решение № 106 от 31.10.1983 г. по н. д. № 90/1982 г., ОСНК на ВС с оглед скъсяването на радиуса на завоя, за да бъде избегнат удар между автобуса и насрещно разположения автомобил на св. Б.. И това е така поради категорични данни, че спрелите автомобили не са представлявали внезапно възникнала опасност, т.е. водачът е разполагал с обективна възможност да ги възприеме своевременно, да прецени възможния безопасен радиус на завоя и при невъзможност да премине безопасно в коридора на лява лента по пътното платно на ул. „Монтевидео“, да спре своевременно пред описаното по-горе предвидимо препятствие. При предприемане на спасителна маневра опасността следва  да бъде внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по начините, предвидени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, какъвто не е настоящият случай.

От обективна страна се установи, че в резултат на описаната по-горе верижна катастрофа пострадалият е получил  кръвонасядания в областта на двете колена, оток на горната част на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица. Едно от опасните за живота на пострадалия усложнения, свързани с пътнотранспортното произшествие, било изпадането му в кома и залежаването му, което довело до развитието на  пневмония на белите дробове, като настъпилата двустранна бронхопневмония била непосредствена причина за смъртта, която настъпила  впоследствие на 09.12.2015г. От обективна страна получените травми са се намирали в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка с настъпилата по-късно смърт, тъй като довели до коматозно състояние, обездвижване и развила се на тази основа бронхо-пнeвмония, като последната се явява пряка причина за смъртта на пострадалия.

           Съгласно обсъдената по-горе  СМЕ на труп, изготвена от д-р М. и д-р Ш.,  причината за коматозното състояние на пострадалия е мастната емболия. Вещите лица са се обосновали със становището, че в резултат на притискането на крака на пострадалия към бронята на автомобила – мастни капчици са влезли в кръвния поток, достигнали са до мозъка и белите дробове, запушили са кръвоносни съдове и пострадалият е изпаднал в коматозно състояние. Съдът счита, че от обективна страна не е установено едно от инкриминираните с обвинителния акт усложнения, посочено  като последица от  притискането между автомобилите и като последица от размачканите меки тъкани, а именно мастна емболия, преминала  през белия дроб и мозъка на пострадалия. От обективна страна не е установено такова усложнение в здравето на пострадалия да е самостоятелна или водеща причина за настъпилата по-късно смърт.  Така мотивиран  на основание чл. 304 от НПК съдът оправда подсъдимия по обвинението пътнотранспортното произшествие да е довело до мастна емболия в белите дробове и мозъка на пострадалия.

От друга страна съдът не се съгласява със становището на защитата, че липсата на доказателства за сочената в обвинителния акт повреда, обусловила коматозното състояние, е основание за цялостно оправдаване на подсъдимия. В тази връзка следва да се уточни каква  е фактическата рамка на обвинението с оглед внесения обвинителен акт. Такава необходимост произтича от възражението, че прокуратурата, без да изпълни задължението си да измени обвинението, при съдебните прения се позовава на факт, който според защитата е установен за първи път в съдебното производство и  срещу който  подсъдимият не е имал възможност да се защити, а именно срещу  факта коматозното състояние да  е причинено от  дифузна аксонална травма.

              Съдът констатира, че с внесения обвинителен акт са инкриминирани следните телесни увреждания: счупване на дясната голямопищялна кост, кръвонасядания  в областта на двете колена, оток в горната част на дясната подбедрица, охлузвания на дясната подбедрица и десния глезен, дълбоко кръвонасядане в мускулатурата на дясната подбедрица, мастна емболия в белите дробове и мозъка, изпадане в кома и залежаване, довело до  развитие на пневмония на белите дробове. Прокурорът поддържа обвинението в частта, в която се претендира, в резултат на ПТП да са били причинени част от описаните по-горе увреждания. Не се поддържа обвинението в резултат на деянието да е настъпило  увреждането „мастна емболия в белите дробове и мозъка“. За останалите изброени по-горе клинични прояви на увреждане обвинението се поддържа. Видно от изброяването на телесните увреждания по-горе е, че е инкриминирано основното клинично проявление на мозъчното увреждане, а именно – коматозното състояние на пострадалия. Срещу този факт подсъдимият се е защитавал. Същият е описан в обвинителния акт. Ето защо съдът счита, че въпросът дали коматозното състояние е причинено от мастна емболия или от друго мозъчно увреждане, е вторичен и се отнася до доказателствената обезпеченост на обвинението, още повече с оглед централния характер на съдебната фаза при развитието на наказателното производство.  

            На следващо място фактът на причинена дифузна аксонална травма не е установен за първи път в съдебното производство, макар и тази травма да не е описана в обвинителния акт. Подсъдимият и неговият защитник са разполагали с възможност пълноценно да се запознават с материалите по делото и да организират защитата си и срещу доказателствата, които се съдържат в него. Данни за дифузна аксонална травма са цитирани в съответните експертизи в досъдебното производство - в СМЕ на труп, а също така и в КМАТЕ, но в първата от така изброените експертизи не е бил изложен обоснован отговор дали и защо се отхвърля поставената в УМБАЛСАМ „Пирогов“  диагноза на вътречерепната травма в посочения по-горе смисъл. Следователно подсъдимият е имал възможност при запознаване с материалите по делото да организира пълноценно своята защита, включително и по фактите, които се извеждат от доказателствения материал. Суверенното право на прокурора да очертае предмета на доказване  съобразно неговата собствена оценка на доказателствения материал не се конкурира с правото на подсъдимия да се запознава в пълен обем с материалите по делото и да противопостави свое становище относно обосноваността на обвинението. Задачата на правния институт на изменение на обвинението е свързана с привеждането на фактическите му рамки в съответствие с актуалните доказателства или с актуалния прочит на събраните доказателства. Ето защо, за да се приложи този правен институт, новоустановените факти следва да засягат съществено обстоятелствената част на обвинението, която се основава на  настъпило коматозно състояние, обездвижване на пострадалия и необратимо и фатално възпаление на белите дробове. В настоящия случай обаче инкриминираното с обвинителния акт коматозно състояние, както и връзката му с ПТП се твърди както  в експертизите, назначени в ДП, така и в тези, които са назначени от съда.

Освен всичко изложено, от анализирания по-горе доказателствен материал се установи, че  дифузната аксонална травма не е обстоятелство, установено за първи път в съдебното производство,  а с експертизите от СП на същото е придадено единствено ново медико-биологично значение за последвалите фатални усложнения в здравето на пострадалия. Следователно и на това основание връзката на тази травма с коматозното състояние на пострадалия се отнася до  обосноваността на обвинението.   

            На следващо място в обвинителния акт не се твърди коматозното състояние да е самостоятелна причина за смъртта на пострадалия. Това обстоятелство не се установи и в съдебното производство, включително и при разпит на ВЛ П.Г., П.Р. и доц. М.Г.. В допълнителната тройна СМЕ, която е имала за задача да разчете данните от  магнитно – резонансната томография, е потвърдена категорично диагнозата дифузна аксонална увреда и връзката на тази вътречерепна травма с ПТП и с непосредствената причина за смъртта на пострадалия. ВЛ М. Г. и Пл. Г. уточниха при разпит в производството пред съда, че дифузната аксонална травма, функционално свързана с коматозното състояние, макар и с изключително неблагоприятна прогноза, в конкретния случай не представлява самостоятелна причина за настъпването на смъртта. Най-общо вещите лица я определиха пред съда като „пусков механизъм“, който е довел до инкриминираното с обвинителния акт коматозно състояние, което от друга страна довело до пряката причина за смъртта на пострадалия – двустранната бронхопневмония. Съдът намира, че след като дифузната аксонална травма не се явява самостоятелна причина за настъпването на смъртта, още повече такава, на която да се отреди водещо значение или която да е елиминирала самостоятелната опасност за живота на пострадалия от двустранната бронхопневмония, обвинението не е имало задължението да я обсъжда по друг начин,  освен като елемент от общата доказателствена съвкупност.  Същевременно и експертизите в ДП, и назначените от съда установяват по несъмнен и категоричен начин, че причината за смъртта на пострадалия е развилата се бронхопневмония. По несъмнен начин е установена и връзката на това заболяване с коматозното състояние на пострадалия  и неизбежно свързаното с него продължително обездвижване. 

          Съдът не споделя довода на защитата, че деянието на подсъдимия следва да се преквалифицира по чл. 343, ал.1, б.“б“ от НК, респективно – за това престъпление деецът да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“. Съдът се съгласява с твърдението на защитата, че в  обвинителния акт освен коматозното състояние, е описана като последица от ПТП и една травма, която съдържа медико - биологичните характеристики на средна телесна повреда. От обективна и субективна страна обаче се установи, че развилата се двустранна бронхопневмония, довела до смъртта на пострадалия, е пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие. От обективна страна по несъмнен начин се установи, че между получените  травматични  увреждания и причината за смъртта съществува пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка. Съдебната практика е трайна в становището си, че щом като е установено, че смъртта на пострадалия при автотранспортно произшествие е резултат от причинените му телесни повреди,  дори и същите да са сравнително леки и щом като не е установена друга причина за настъпване на фаталния резултат, налице е причинна връзка между тях ( т. напр. Решение № 176 от 11.10.1987 г. по Н. Д. № 129/1987 г., ІІІ Н. О. на ВС). Дори и да се игнорира спорният въпрос, повдигнат от защитата, за точната диагноза на вътречерепната травма, в настоящия случай категорично е отхвърлена самостоятелна болестна причина за развилата се двустранна бронхопневмония, различна от обездвижването на пострадалия след инкриминираното пътно-транспортно произшествие. Отделно от това, всички СМЕ, независимо от различията между тях, са категорични, че коматозното състояние на пострадалия, довело до неговото продължително обездвижване, е с травматична генеза. По изложените съображения съдът намира, че деянието на подсъдимия следва да се квалифицира именно по чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК. След като съставомерният общественоопасен резултат е настъпилата смърт на пострадалия, както и с оглед предвиденото за това престъпление наказание, следва да се приложи забраната за освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.

          Съдът не се съгласява с доводите на обвинението, че съставомерният общественоопасен резултат е бил съпричинен от други участници в движението. Легалната дефиниция за ПТП в §6,  точка 30 от ПЗРЗДвП  го определя като  събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Изискването на закона участникът в ПТП да е бил включен в процеса на движение към момента на настъпването на съответното ПТП обосновава извод, че л.а. „Субару Легаци“ е бил препятствие на пътя, което е било напълно предвидимо за водача на автобуса. Посоченият по-горе автомобил, както и автомобилът на пострадалия О.Ч. не са били в движение към момента на ПТП. Съгласно §1, т. 43 от ППЗДвП „Спиране е привеждане в неподвижно състояние на пътното превозно средство“, като водачите следва да са или в превозното средство, или в близост до него.  В непосредствена близост до спрелия автомобил е бил пострадалият О.Ч., а бързата реакция на св. К. след инициалния удар, дава основание за извод, че същият не е бил непосредствено до автомобила си, но е бил достатъчно наблизо, за да си осигури  непосредствена видимост към него и да реагира веднага след настъпването на ПТП. С оглед изложеното  по делото липсват обективни данни О.Ч. и св. К. да са нарушили знак В 28 „Забранено паркирането“ /чл.47, ал.3 ППЗДвП/. От приложената скица към протокол за оглед на местопроизшествие е видно, че л.а. „Субару“ е бил спрян за престой на разстояние повече от пет метра, т.е. около седем метра от кръстовището на бул. „Президент Линкълн“ и ул. „Монтевидео“, поради което не следва да се приеме, че е била нарушена и забраната на чл. 101, ал.1, т. 6 от ППЗДвП. С оглед изложеното поведението на подсъдимия от обективна страна представлява самостоятелно основание да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност.

         Подсъдимият е осъществил и субективния състав на престъпление по гоерпосочения текст от НК. Деянието е осъществено виновно, но при по-малко укоримата фопма на вината, а именно - при несъзнавана непредпазливост (небрежност). При тази форма на вината  деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди - чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК. От субективна страна изброените по-горе  обстоятелства, свързани със спецификата на пътната обстановка, са създавали безусловна възможност в съзнанието на дееца да се формират представи за настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Подсъдимият е  имал възможност да възприеме опасността на движението на пътното платно и да ги прецени, като предприеме спиране преди настъпването на инициален удар между управлявания от него автобус и л.а. „Субару“. Подсъдимият е имал и задължение да предотврати общественоопасните последици, поради което неговата наказателна отговорност следва да бъде ангажирана за непредпазливо деяние по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК и по точно за несъзнавана непредпазливост.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343, ал.1, б.”в” вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.

Съдът счете, че не са налице основания наказанието да бъде индивидуализирано при условията на чл. 55, ал.1 НК. Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало и искреното съжаление на подсъдимия за настъпилото пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият е изразил искрено съжаление и за тежките последици, които се претърпели наследниците на пострадалия във връзка с настъпилата смърт, като близките отношения между пострадалия и частните обвинителни са несъмнени. Така установените смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са изключителни и многобройни по смисъла на чл.55, ал.1 НК.

Не е отегчаващо отговорността обстоятелство фактът, че подсъдимият поначало е водач с по-висока степен на професионални умения с оглед рутинно  изпълняваната от него дейност по превоз на пътници в сравнение с обичайните случаи на участници в движението. Поначало участието в движението по пътищата на лице с високи професионални умения създава по малък риск от пътно-транспортни произшествия. Не следва в настоящия случай да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство и нарушението на повече от едно правило, предвидено в ЗДвП. И това е така, тъй като основната причина и за двете нарушения по ЗДвП е раздвоеното внимание на подсъдимия от разговор с пътник в автобуса. Следователно, настъпването на  пътно-транспортното произшествие в настоящия случай не е обусловено от нивото на придобитите от водача  професионални умения да борави със системите за управление на автобус, а с данните, че същият е фокусирал вниманието към момента на извършване на маневрата „десен завой“ и върху обстоятелства, които нямат отношение към пътната обстановка. Основание за извод в този смисъл се извлича от факта на извършена маневра десен завой при отворена първа врата на автобуса, от факта на спиране, при което пътник от автобуса е излязъл не на регламентирано за това място, както и за предхождащ деянието разговор на водача с този пътник. Настоящият съдебен състав счита, че значението на това обстоятелство в конкретния случай не обуславя определянето на наказание над минимума, предвиден в съответната разпоредба в Особената част на НК, тъй като отклоняването на вниманието на дееца от пътната обстановка не води задължително до последващи нарушения на ЗДвП. Задължението на водач на МПС да фокусира своето внимание преди всичко  върху пътната обстановка произтича именно от изброяването по чл. 20 ЗДвП. Следователно, това обстоятелство е взето пред вид вече от законодателя. Ето защо индивидуализацията на наказанието следва да се съобрази със специфичните изисквания за постигането на специалната превенция, с които се отличава настоящият случай. Предупредително – възпиращият ефект на наказанието, който да отнеме възможността на подсъдимия да извършва други подобни престъпления, може да бъде постигнат при  по-високо ниво на лична дисциплина и критичност, което да обезпечи при оценка на пътната обстановка диференцирането с приоритет на всички релевантни обстоятелства по чл. 20 от ЗДвП в сравнение с други дейности на водача (т. напр. предоставянето на информация или таксуването на пътник в автобуса).

 Съдът намира, че специфичната за случая специална превенция на наказанието, както и генералната превенция, могат да бъдат постигнати, като на подсъдимия се определи наказание „лишаване от свобода“ в размер на ДВЕ ГОДИНИ, т.е. в рамките на специалния минимум, предвиден в съответната норма от Особената част на НК и в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК. Целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложението на института на отлагане на неговото изпълнение по чл.66, ал.1 от НК. Налице са материално – правните предпоставки за определянето на съответен изпитателен срок. Такива са чистото съдебно минало на дееца. Отделно от това  добрите характеристични данни и  трудовата ангажираност на подсъдимия дават основание за извод, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и като се отложи неговото изпълнение.

Съдът намира, че подходящият изпитателен срок по чл. 66, ал.1 НК е с продължителност над минимума от три години, а именно за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Съображения в този смисъл се обосновават от съпоставката на тежестта, с която се отличава инкриминираният  общественоопасен  резултат с  по-високите изисквания към водачите, които професионално изпълняват дейност по превоз на пътници.

На основание чл.343г вр. с чл.343 вр. с чл.37, ал.1, т. 7 от НК съдът постанови подс. Д.Д.М. да бъде лишен  от право да управлява МПС за срок от  ДВЕ ГОДИНИ. По арг. от чл.49, ал.3 НК когато лишаването от право се налага заедно с наказание „лишаване от свобода“, неговият срок не може да бъде по-малък от срока на наказанието „лишаване от свобода“. В настоящия случай този срок е две години. В настоящия случай не са налице основания подсъдимият да бъде лишен от права и за срок с по-голяма продължителност от две години. Данните за подсъдимия сочат, че същият е реализирал правото си на труд именно с упражняването на професия, която се свързва с управление на МПС. С оглед така установените факти съдът намира, че предупредително-възпиращият ефект на наказанието „лишаване от право“ може да бъде постигнат и с изтърпяването му в минималния срок, съобразен в настоящия случай с ограничението на чл.49, ал.3 НК.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди  подсъдимия Д.Д.М. (със снета самоличност) да заплати разноските по делото в размер на 672, 86 лева от досъдебното производство по сметка на СДВР, сумата от 3 805,80 (три хиляди осемстотин и пет) лева и осемдесет стотинки, представляващи деловодни разноски от съдебното производство – по сметка на СГС, както и деловодните разноски на частните обвинители, направени от тях по водене на делото в размер на петстотин лева. На основание чл.190, ал.2  от НПК съдът осъди  подсъдимия да заплати сумата от по пет лева за служебното издаване на всеки един брой изпълнителен лист.

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: