Р Е Ш Е Н И Е
№ /09.03.2020 год., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на 11.02.2020г.,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при
участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 16326 по
описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от П.К.Я. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адвокат С.Д. ***, кантора с адрес: гр.Варна, бул. ****,
вх.А, ет.2, против „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ ” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 124 ГПК, да бъде признато за
установено, че П.К.Я. с ЕГН: ********** не дължи претендираната от "****"
АД сума в размер на 2605.32 лв. по издадена фактура №**********/02.10.2019г. за
обект на потребление находящ се на адрес в гр. Варна, ул. **** № 12 за периода
от 23.10.2017г. до 22.10.2018г. по клиентски номер: ********** и абонатен
номер: **********.
Претендира за присъждане и на сторените по делото разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на
установителен иск, навеждайки следните фактически твърдения: Клиент е на „Е.П.”АД
и заплаща редовно консумираната ел.енергия по партида с кл. №********** и
абонатен номер: ********** за адрес на потребление гр.Варна ул. **** № 12.
Твърди, че през месец октомври 2019 година при проверка на текущата си сметка
на каса на ответника узнала, че от нея се претендира сума в размер на 2605.32
лв. по издадена фактура №**********/02.10.2019г. Твърди, че редовно заплаща
потребяваната от мен електрическа енергия, а в същото време СТИ е собственост
на ответника, поради което същото би следвало да носи отговорност за
измервателните уреди, които монтира и следва да следи за тяхното техническо
състояние. Оспорва изцяло дължимостта на сумата в размер на 2605.32 лв. Счита,
че не са налице предпоставките за извършване на корекция. Не е изпълнено
задължението на ответното дружество и свързаното с него дружество "****"
АД за извършване на периодични проверки на СТИ и за поддържане в изправност на
ел. съоръжението.
Ответникът - „Енерго – Про Продажби” АД депозира писмен отговор, с който
излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенцията.
Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на
ел. енергия, а също и че на 22.10.2018 год., в изпълнение на чл. 44, ал. 1
ПИКЕЕ е извършена проверка на СТИ на потребителя. Релевира доводи във връзка с
правилността на корекционната процедура, извършена съобразно правилата на
ПИКЕЕ.
Съдът, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От
представения по делото Констативен протокол №1202372/22.10.2018г. се установява, че на същата дата служители на „****“
АД са извършили техническа проверка в обект, находящ се
на адрес в гр. Варна, ул. „****" №12, с клиентски
№********** и абонатен №**********, при която са отчетени показанията на СТИ на
регистри, както следва: в
регистър 1.8.1. в размер на 006134.4 кВТч., в регистър 1.8.2. в размер на 019909.2 кВТч. и в регистър 1.8.0. в размер на 039779.8 кВТч., която не е визуализирана на
дисплея на електромера.
Протоколът
е подписан от служителите на оператора, извършили проверката, от лице от домакинството на абоната, а също и от един свидетел.
От
представения по детото Констативен протокол №2242/26.09.2019г.-АУ-Е-000029-59730/25.10.2018г. на
БИМ-Варна е видно, че при проведеното изследване
и проверка на СТИ -
тип „EMPS“ - D 210, с ток 5/60 А - произведен 2008
г., монофазен, статичен, двутарифен е установено, че е осъществявана
външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала
електрическа енергия по нулева тарифа -1.8.0 в размер на 13 736
кВТч, която не е визуализирана на дисплея.
Въз
основа на констатациите от проверката е изготвено становище от 01.10.2019г. за начисляване на допълнително количество ел. енергия за
обект с клиентски №********** и абонатен №********** в размер на общо 13736 кВТтч за период от 23.10.2017 г. до 22.10.2018 г., въз основа на осъществен прочит на
регистър 1.8.0, при който е установено неотчетено
количество ел. енергия.
Въз основа на становището е издадена
Фактура №********** от дата 02.10.2019г., с издател „****” АД и получател П.К.Я.,
на стойност 2605.32 лева, представляващи стойността на служебно начислено
количесто електроенергия - 13736 кВТтч. за период от 23.10.2017 г. до
22.10.2018 г., за обект находящ се в гр. Варна, ул. „****" №12, с клиентски №**********
и абонатен №**********.
От заключението на вещото лице по изготвената в хода на производство
съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните,
и което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, се установява следното: СТИ е от одобрен тип, в случая е начислено
количество ел. енергия след
прочит на т. нар. «скрит» регистър, в който се съхранява информация за
количества ел. енергия, неотразено във видимите регистри - 1.8.1 и 1.8.2 на
електромера; начисленото количество ел. енергия е реално доставимо, като
извършеното изчисление е математически точно.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че в
случая регистър 1.8.0 не е активен, като в същото време изтъква, че това е
сумрен регистър за отчитане консумация по активните тарифи и в случая
показаниета в този регистър е по-голямо от сумата в регистри 1.8.1 и 1.8.2,
поради което е прито, че е била активирана невизуализирана тарифа, но не е
уточнено коя точно. В
конкретния случай не може да се даде категорично стгановище дали установените
показания по тарифа 1.8.0 са от действително преминала през СТИ ел.енергия, или е налице софтуерно нанасяне на тези данни.
Типа електромер е такъв, че не може да бъде установена евентуална софтуерна
манипулация върху него. Не може да бъде отречена възможността установеното
количество ел.енергия в тарифа 1.8.0 да не е реално
преминала през ел.инсталацията и СТИ, а по софтуерен път да е била въведена тя.
В същото време не може да бъде категорично установено кога и по какъв начин е
извършена тази манипулация, както и от кого.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
Абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане, е наличие на правен интерес за
ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание,
както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. Правният интерес да се предяви установителен иск
следва да е налице към момента на неговото предявяване до приключване на устните
състезания.
В конкретната хипотеза, наличието на спор между страните относно дължимостта на вземания, произтичащи от договор
за продажба на електрическа енергия, който
застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на
защита, респ. процесуалната допустимост на иска.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по силата
на договор за доставка на ел. енергия, а също и
начисляване на процесната сума като корекция на сметката на абоната.
В тежест на
ответника е да установи наличие на задължение на
ищеца в посочения размер, произтичащо от извършена корекция на сметката на
абоната, в т. ч. и изпълнение на процедурата, предвидена в раздел ІХ на ПИКЕЕ,
приети с Решение № 147/14.10.2013 год. на ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 98/ 12.11.2013г.
Между
страните липсва спор, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че ищецът е битов потребител на
ел.
енергия, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което
ищецът има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Предмет
на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на
ответника служебно да начислява допълнителни количества за ел.енергия.
Процесната проверка е извършена на 22.10.2018год., поради
което и в настоящия случай приложение следва да намерят Правила
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр.
98/ 12.11.2013 год., в сила от
16.11.2013 год.
С
визираните правила е уредено правото на оператора на съответната мрежа да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната
мрежа – същите са приети от ДКЕВР с решение по т. 3, обективирано в Протокол
№147/ 14.10.2013 г., взето в съответствие с
правомощията на комисията, предвидени в чл.
21, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 2, ал.1 от ЗНА. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Устройството и експлоатацията
на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени
въвправилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила се приемат
от ДКЕВР по предложение на енергийните предприятия и се публикуват от
енергийните предприятия и комисията на интернет страниците им.
Предвид
изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка на
средството за търговско измерване на ищеца, на посочения адрес на доставка на
ел.
енергия съществува нормативна възможност,
регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на количество ел. енергия. В
настоящия случай от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен
начин, че при проверката не са констатирани механични
повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или
схемата на измерване на електромера - тоест не е устанановена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и
дефект в тарифния превключвател. Напротив - касае се
за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по
невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.0. При тези данни корекционните
основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48
ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите
му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира
специфична неизправност на часовника (тарифния превключвател) на СТИ. В
чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
Настоящият случай обаче не е такъв, защото процесният електромер не е от типа
„Смарт” при който данните от преноса да се записват директно в информационните
масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е
извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на
електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ също не може
да бъде приложена.
От изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото
корекционните правомощия на ответното дружество по правилата на чл. 48 – 50 ПИКЕЕ
са неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето
защо начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила
следва да се отрече.
На следващо място следва да бъде разгледана и възможността исковата
сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от значение на първо място,
че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да
осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и
лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на
абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. На следващо място отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормативите на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за
зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, когато това е възможно, както в случая.
Нещо
повече - напълно неясно остана по делото в кой часови диапазон са действително
консумирани натрупаните в скрития регистър показатели. Абсолютно неясно остана освен това дали енергията по тарифа 1.8.0 е потребена от ищеца - абонат за
процесния период и дали изобщо е потребена от него, а не например е въведена по
софтуерен път от лице, притежаващо съответния софтуер. Подобна възможност е налице предвид липсата на данни за показанията
на тарифа 1.8.0 към момента
на монтиране на СТИ. Изложеното
обуславя извод за недължимост на процесната сума, като цена за реално доставена
до обекта на ищеца ел. енергия в рамките на исковия период.
По изложените
съображения се налага извода, че ответника не установи наличие на основание и
законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед
на което и се налага извода за основателност на претенцията, поради което и
същата следва да бъде уважена, на основание чл. 124, ал.
1 ГПК.
Съобразно
изхода на спора и направеното искане, в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски на осн.чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът представя докозателства за сторени разноски както следва: 104,22
лв. за ДТ и сумата от 450 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.К.Я. с ЕГН: **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Е.П." АД с ЕИК: ****, сумата в размер на 2605.32 лв. по издадена
фактура №**********/02.10.2019г. за обект на потребление находящ се на адрес в
гр. Варна, ул. **** № 12 за периода от 23.10.2017г. до 22.10.2018г. по
клиентски номер: ********** и абонатен номер: **********, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „****”
АД, с ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на П.К.Я. с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 554,22 лева /петстотин петдесет и четири лева и 22 стотинки/, представляваща
извършени разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: