Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 24.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9168 по описа на ВРС за 2018-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК*, с правно основание чл.422 ГПК,
за установяване
в отношенията между страните,
че Д.З.И., ЕГН**********, дължи на ищеца сумата 1093.64лв. – невърната главница по договор за кредит за закупуване
на стоки №257419/08.04.2017г. с „*“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху сумата от заявлението – 22.03.2018г.
до изплащането й, а също и сумата 270.99лв. – възнаградителна
договорна лихва по същия
договор, начислена за периода 27.04.2017г.
– 12.01.2018г., които суми
са прехвърлени в полза на ищеца с приложение от
12.01.2018г. към цесия от 29.09.2017г. и за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№4179/2017г. на ВРС.
Ищецът твърди, че по заявление на ищеца
за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
за ищеца се породил правният
интерес да предяви исковете.
Твърди още, че на 08.04.2017г. между „*“ ЕАД и ответника
по делото бил сключен
договор за кредит, по силата на който
дружеството предоставило в полза
на ответника (чрез продавача
на уговорените за закупуване
със средствата стоки) паричен заем в размер на 1210.59лв.
Кредитополучателят се задължил
да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за ползването
от общо 374.75лв., на 18 броя
месечни анюитетни вноски в
размер по 90.26лв. всяка, с падежи по погасителен
план.
Твърди още, че длъжникът заплатил първите три вноски, след което от вноска с падеж през м.07.2017г.
преустановил плащанията. Поради това според
клауза от договора и приложимите ОУ, с падежа на третата неплатена вноска настъпила предсрочната изискуемост на всички вноски до
края на договора, като кредиторът
упражнил и правото си на това с покана, изпратена на 29.01.2018г.
С оглед на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди, че ответникът дължи на кредитора стойността на всички (предсрочно) падежирали месечни анюитетни вноски (включващи части от главницата и
части от лихвата за ползването) в предявените размери и периоди.
Твърди отделно, че с приложение от
12.01.2018г. към договор за цесия,
сключени между първоначалния
кредитор и ищцовото дружество, в полза
на ищеца били прехвърлени всички вземания по процесния договор за кредит, за което
длъжникът бил уведомен.
Моли за уважаване на исковете и присъждане на
разноски.
В срока
по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор, с който не оспорва сключването на договора
за кредит и преустановяването на плащанията
по него, считано след първите сочени
от ищеца за платени вноски.
Исковете обаче оспорва изцяло
с доводи за нищожност и неравноправност
на договора за кредит (поради липса
на индивидуално договаряне
и недадена от кредитора информация по европейски
формуляр);нищожност и неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва
(липсвало индивидуално договаряне, не била посочена методиката на ГПР; лихвата била прекомерна и др.) и нищожност на неустоечна клауза (каквато не е заявена). Въвежда и доводи за ненастъпила предсрочна изискуемост и за неуведомяване за
цесията.
Моли за отхвърляне
на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца – „А.з.с.н.в.“ ЕАД, счита
исковете за основателни и моли за тяхното уважаване.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото
и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното частно гражданско дело на ВРС, по същото на осн. чл.410 ГПК е
издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед за изпълнение, включваща процесните суми.
Видно от
представения по делото договор за кредит и приложенията към него, на 08.04.2017г. „*“ АД се задължило
да предостави заем на Д.И. в размер на 1210.59лв., като сумата бъде използвана и преведена на трето лице
(продавач на уговорените за закупуване със средствата стоки). Срещу това кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за ползването
от общо 374.75лв., на 18 броя
месечни анюитетни вноски в
размер по 9026лв. всяка, с падежи по погасителен
план.
Подписите в
договора и в погасителния план не са оспорени.
Приети по делото са
и приложими към договора ОУ на заемодателя.
Видно от приетия по
делото служебен бон от 08.04.2017г., уговорената на същия ден горепосочена кредитна сума е
преведена в полза на „*“, в качеството му на продавач на уговорените за закупуване със средствата стоки,
от купувача и ответник Д.И. (закупената стока е сушилня „*“).
Няма спор между
страните по сключване на договора и преустановяването на плащанията по него, след първите сочени от ищеца за платени вноски.
Видно от приетите
на л.12-18 от делото договор за цесия и приложения към него, чрез приложение от 12.01.2018г. към договор за цесия от 29.09.2017г., вземанията на кредитора
са били прехвърлени
в полза на ищеца с цесия.
За цесията няма данни
за уведомяване на длъжника, но горепосочените материали са връчени на ответника
със съобщението по чл.133 – чл.133 ГПК.
Видно от приетите на л.81-88 от делото договор за цесия и
приложения към него, чрез договор за цесия от 03.05.2019г., вземанията на ищеца са били прехвърлени в полза на трето лице с
договор за цесия, в хода на делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът
достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на предявените искове се свързва с пълно и главно
доказване от ищеца на: Наличието на твърдяната договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната сума в полза на кредитополучателя; изпадането в забава на кредитополучателя; настъпването на (предсрочната) изискуемост на неплатените анюитетни дългове; размера и периода на исковите вземания. Още в случая ищецът следва да докаже сключването на договор за цесия за исковите вземания, за който договор длъжникът е уведомен.
В тежест на
ответника е да докаже своята изправност по
задължението си за плащане, евентуално
доводите си за недължимост – в случая нищожност и неравноправност на договора и лихвата
за ползване.
По договора: Видно от представения договор за кредит и приложенията
към него, на 08.04.2017г. „*“
ЕАД се задължило да предостави заем на Д.И. в размер на 1210.59лв., като сумата
бъде използвана и преведена на трето лице (продавач на уговорените за закупуване със средствата стоки).
Срещу това кредитополучателят се задължил да върне получената сума, ведно с договорната възнаградителна лихва за ползването
от общо 374.75лв., на 18 броя
месечни анюитетни вноски в
размер по 90.26лв. всяка, с падежи по погасителен
план. Подписите в договора и в погасителния план не са
оспорени, поради което се приема, че те са поставени от страните и ги
обвързват. Прочее и сключването на договора не е оспорен от ответника в случая.
По предаването на
кредита: Видно от приетия по делото
фискален бон от 08.04.2017г., уговорената с договора за кредит от 08.04.2017г.
заемна сума е била преведена в полза на „*“, като продавач на уговорените за закупуване с парите стоки (сушилня „*“),
от купувача и ответник Д.И.. В този смисъл възражението на ответника за неполучаване
на кредита не може да се сподели, тъй като кредитната сума е била преведена в
полза на трето лице, по постигнатата с договора за кредит уговорка, а
ответникът е придобил съответна стока в своя патримониум.
По действителността: Възраженията на ответника за неравноправност на договора и клаузите му, поради: липса
на индивидуално договаряне; недадена от кредитора информация по европейски формуляр; непосочване на методиката на ГПР; прекомерност на възнаградителната лихва и други – изобщо не се споделят от
съда и в случая са напълно необосновани. Видно от съдържанието на неоспорения
договор за кредит, той и погасителният план към него съдържат подписи на
клиента и така неговото участие и съгласие с договореното; в същия договор ясно
и точно са посочени размерът ГПР – 47.7% и ГЛП – 39.58%, като общият размер на възнаградителната лихва е 389.32лв. при главница
1210.59лв., тоест по-малко от 33% реална тежест; тези размери са изцяло
съобразени със законовите прагове и практиката; няма твърдения и данни тези
показатели да са променяни в хода на договора; не е начислена възнаградителна лихва за след твърдяната предсрочна
изискуемост. Обобщено възраженията са бланкетни и не
се подкрепят от доказателствата.
По изискуемостта: Доводите на ответника срещу предсрочна изискуемост не
се споделят, доколкото автоматична такава е предвидена в договора, а делото не
е след заповедно по чл.417 ГПК. В производство по чл.410 ГПК е мислимо да се
приеме преобразуващия ефект на предсрочната изискуемост и с връчването на
материалите на длъжника, респ. ответника в исковото производство по чл.422 от ГПК. И в допълнение – видно от договора и
погасителния план, на 08.10.2018г. е настъпил крайният му
падеж, което на осн. чл.235, ал.3 ГПК съдът също следва да съобрази. Прочее твърдението за преустановени плащания не бе оспорено или доказателствено опровергано от ответника. А окончателен
предмет на делото са само вземания за главница и за възнаградителна
лихва.
По цесията: Сключването на договор за цесия между заемодателя и
между актуалния ищец се установява от представените договор за цесия и
приложение към него. За цесията наистина няма данни за уведомяване на длъжника,
но тъй като цитираните материали са
връчени на ответника със съобщението по чл.133 – чл.133 ГПК, то в хода на
делото той е известен за това. От друга
страна той не оспорва, че е платил преди исковото производство на цедента, което да може да го легитимира да се брани с
обсъжданото възражение.
За пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че дължимостта на сумите произтича не само от мотивираните
съображения. В случая е несъмнено, че ответникът е получил в заем парична сума,
която е престанал да връща. С цялата си защита по делото ответникът се стреми
да се освободи от дълга за връщане на остатъка от кредита, с което да постигне
недопустимото си обогатяване без да има основание за това. В случая, след
извършените от съда действия, актуален и окончателен предмет на разглеждане са само
и единствено остатъчна кредитна главница и възнаградителна
лихва върху нея (определено не прекомерна в този случай), като не са предмет на
разглеждане вземания за такси и услуги със съмнителна добросъвестност и
действителност. И след като дъжникът сам и без
доказана релевантна причина е престанал да връща заетата сума и не инициирал разсрочване
или предоговаряне,обичайно приемани от кредиторите, защото имат интерес от
редовно обслужване, то длъжникът сам е причинил изискуемостта и следва да върне
държаната без основание сума и възнаграждението за нея.
В обобщение съдът намира за доказани предпоставките на предявените
искове и за недоказани възраженията на ответника. Поради това исковете следва
да се уважат изцяло в предявените им размер.
По разноските: Предвид изхода по спора, на ищеца се следват сторените
от него разноски, в размер на 122.13лв. (държавна таска)
и 100.00лв. юк хонорар.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. следва произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство, но
определени според уважената част от интереса, спрямо общия такъв по запоевдното дело, или като резултат следва да се присъди
сумата 76.27лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че Д.З.И.,
ЕГН**********, дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК*, сума 1093.64лв.
– невърната главница по
договор за кредит за закупуване на стоки №257419/08.04.2017г.
с „*“ ЕАД, ведно
със законната лихва върху сумата от заявлението – 22.03.2018г. до изплащането
й, а също и сумата 270.99лв. – възнаградителна
договорна лихва по същия
договор, начислена за периода 27.04.2017г.
– 12.01.2018г., които суми са прехвърлени
в полза на ищеца с приложение
от 12.01.2018г. към цесия от 29.09.2017г. и
за които суми
е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№4179/2017г. на ВРС, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.И., ЕГН**********, да заплати
н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК*,
сумата 222.13лв. – разноски в
исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З.И., ЕГН**********, да заплати
н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК*, сумата 76.27лв.
– разноски в заповедното производство, съразмерно с уважената част от интереса,
на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участие на третото лице – помагач
на ищеца –„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК*.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………