№ 1530
гр. Бургас, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500854 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Подадена е частна жалба от Ж. В. С., ЕГН: ********** от гр. *********** и ОГН. Н.
С., ЕГН: ********** от гр. ************ против определение № 981/15.02.2022г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 9092/2021г., с което е прекратено
производството по делото.
Жалбоподателите оспорват правната квалификация на иска, дадена от районния съд и
изводът, че спорът е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 2716/28.12.2018г.,
постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 2683/2016г. Ж.С. и О.С. пресъздават
фактите по спора и подчертават, че с петитума на исковата молба са сезирали съда да
приеме за установено по отношение на ответниците „ТРС“ ЕАД и Православен храм „Свети
Георги“, че границата между имота, собственост на наследниците на Никола Димитров,
деактуван със заповед № 1136/15.06.1992г. на кмета на Община Бургас минава през
поземлен имот с идентификатор 07079.614.394 по начина, описан в нотариален акт № 126,
том II, регистър 377, дело № 297/1945г. Според жалбоподателите, обстоятелствената част на
исковата молба не съдържа твърдение, а петитумът на молбата не съдържа искане да се
определи границата между поземлен имот с идентификатор 07079.614.393 и поземлен имот
с идентификатор 07079.614.394. Жалбоподателите подчертават, че предмет на
производството по гр. д. № 2683/2016г. е правилното отразяване на реституирания имот в
кадастралната карта на гр. Бургас с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, докато предметът
на настоящото производство е определяне на границите на реституирания имот и е с правна
квалификация по чл.109а от ЗС. С.и оспорват извода на районния съд за недопустимост на
иска по чл.109а от ЗС, основан на факта, че имотите са регулирани и отразени в
кадастралната карта. Жалбоподателите искат от въззивната инстанция да отмени
прекратителното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответната страна – „ТРС“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Средец, ул.“Христо Белчев“ № 8, ет.5, представлявано от управителя П Г изразява
1
становище за неоснователност на въведените в жалбата възражения. Дружеството
подчертава, че с решение № 2716/2018г. на БРС по гр. д. № 2683/2016г. е отречено
претендираното от ищците право на собственост върху 51.60 кв. м. от поземлен имот с
идентификатор 07079.614.394 по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР и с настоящото производство
по чл.109а от ЗС се цели пререшаване на спора. В допълнение към това, дружеството
акцентира върху факта, че ищците вече са предявявали иск по чл.109а от ЗС, който не е
допуснат до разглеждане.
Ответната страна – „Храм Смети Георги“ – с. Зидарово, представляван от Стелиян
Щилянов Кунев изразява становище за неоснователност на жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
През 1928г. Н Д Н, починал на 24.05.1968г. придобива право на собственост върху
двуетажна жилищна сграда с дюкян и още две постройки с обща застроена площ от 148,40
кв. м., находящи се в гр. Бургас, ул. “Фердинандова“ № 74 (нотариален акт за собственост
по публична продажба № 28/24.01.1928г.).
През 1931г. за имота на Н е отреден новообразуван парцел Іа в кв.256 по плана на гр.
Бургас с площ от 200 кв. м.
С нотариален акт № 126/31.05.1945г. за собственост по регулация, Никола Н е
признат за собственик на празно дворно място от 51,60 кв.м., придадено от съседния парцел
І-1 към парцел Іа в кв.256. През 1949г. е одържавен имота на Н с обща площ от 251,60 кв.м.
(акт № 350/ 27.08.1949г. по ЗОЕГПНС).
През 1957г. – 1958г. е изработен кадастрален план на гр.Бургас (без регулация), в
който парцел Іа в кв.256 е отразен като имот с пл.№ 7249, а съседният имот І -1 в кв.256 като
имот с пл.№ 7250. През 1986г. е одобрен ЗРП на ж.к. “Възраждане“, според който двата
имота попадат в кв.32, отреден за комплексно жилищно строителство. През 1991г. е одобрен
сега действащия ПУП на ж.к. “Възраждане“, в който имотите с пл.№ 7249 (на ищците) и пл.
№ 7250 (на ответниците) попадат в парцел V в кв.51, отреден за комплексно жилищно
строителство и КОО (заповед № 422/13.06.1991г.)
Със заповед № 1136/15.06.1992г., издадена от кмета на Община Бургас правото на
собственост върху поземлен имот с пл.№ 7249 и площ от 251,60 кв.м. е възстановено на
наследниците на Н– Цветан Пенчев, Мария С.а и Лиляна Табакова. С нотариален акт № 200,
том ІІ, рег.№ 2379, дело № 553/1999г. на нотариус с рег.№ 290 в НК възстановеният имот е
продаден на ищците Ж.С. и. О.С.. В кадастралната карта на гр.Бургас имотът е отразен с
идентификатор № 07079.614.393 и с площ от 192 кв.м.
С решение от 28.01.1998г., постановено по гр. д. № 1907/1995г., Бургаският окръжен
съд възстановява ½ идеална част от правото на собственост върху съседния имот с пл.№
7250 на Храм „Свети Георги“ – с.Зидарово. Останалата ½ идеална част от дворното място е
частна държавна собственост, а сградите в имота принадлежат на „Телевизионни и
радиосервизи“ ЕАД – гр.София. Имотът е отразен в кадастралната карта с идентификатор
07079.614.393 и площ от 1070 кв. м.
На 16.04.2014г. ищците правят искане за изменение на кадастралната карта и за
отразяване на собствения им имот с площ от 251,60 кв. м. Църковното настоятелство на
Храм „Свети Георги“ прави възражение и изменението на кадастралната карта е отказано.
През 2016г. Ж.С. и О.С. предявяват иск против Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово,
2
Държавата и „ТРС“ ЕАД с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР. Ищците искат от съда да
приеме за установено по отношение на ответните страни, че са собственици на 51,60 кв. м.
от поземлен имот с идентификатор № 07079.614.394 по КККР, находящ се гр. Бургас, ул.
“Фердинандова“ № 76 с площ от 373 кв. м., за които части се твърди, че са част от поземлен
имот № 07079.614.393 по КККР. С влязло в сила съдебно решение № 2716/28.12.2018г.,
постановено по гр. д. № 2682/2016г. Районен съд – Бургас отхвърля иска. За да постанови
този резултат, съдът приема, че предмет на установяване е правото на собственост върху
процесните 51,60 кв. м. и неправилното им отразяване в кадастралната карта като част от
съседния имот с идентификатор № 07079.614.394. Ищците установяват правото си на
собственост върху процесните 51,60 кв. м. с нотариален акт № 126/31.05.1945г. за
собственост по регулация, но от заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че изменение на регулацията през 1945г. не е извършвано.
През 2020г. Ж.С. и О.С. предявяват иск против Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово и
„ТРС“ ЕАД с правно основание чл.109а от ЗКИР. С влязло в сила определение по гр. д.
1239/2020г. Районен съд – Бургас прекратява производството като приема, че иск с правно
основание чл.109а от ЗС е недопустим по отношение на урегулирани имоти, за които има
влязла в сила кадастрална карта.
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Ж.С. и О.С.
против Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово и „ТРС“ ЕАД с правно основание чл.109а от
ЗКИР. Ищците твърдят, че процесният имот с идентификатор № 07079.614.393 по КККР е
реституиран с площ от 251,60 кв. м. и включва имот с пл.№ 7249 и реално обособена част от
имот с пл.№ 7250 с площ от 51,60 кв. м. Реституираният имот не е нанесен в кадастралния
план, действащ към датата на реституцията, не е нанесен и в КК на гр. Бургас, което според
ищците създава състояние на неопределеност на границата със съседния от запад поземлен
имот с идентификатор 07079.614.394. Това поражда спор между страните за
местоположението на имотната граница на реституирания имот и обуславя правен интерес
за ищците да установят по съдебен ред границата между реституирания имот с
идентификатор № 07079.614.393 по КККР и 51,60 кв. м. реално обособена част от имот с
идентификатор № 07079.614.393 по КККР и останалата част от съседния на запад
недвижими имот с идентификатор № 07079.614.393 по КККР, собственост на Храм „Свети
Георги“ – с. Зидарово и „ТРС“ ЕАД.
В отговор по чл.131 от ГПК Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово прави възражение за
недопустимост на иска като се позовава на решение № 346/07.07.2010г. на ВКС по гр. д. №
286/2010г. Допълнително въвежда възражение за присъдено нещо, поради разрешаване на
спора с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2716/28.12.2018г. на БРС.
Ответната страна „ТРС“ ЕАД подава писмен отговор, в който изразява становище за
недопустимост на иска на основанията, заявени от първия ответник.
С определение № 981/15.02.2022г. Районен съд – Бургас прекратява производството
по делото. За да постанови този резултат, районният съд приема, че искът е с правно
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, тъй като имотът е урегулиран и нанесен в кадастралната
карта. Този спор обаче, е разрешен с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2682/2016г.
на БРС, чийто предмет е идентичен с предмета на настоящото производство. Съдът посочва,
че на основание чл.299, ал.1 от ГПК пререшаването на спора, е недопустимо, поради което
прекратява производството по делото.
Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
3
Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която
определението прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това, частната жалба
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 и ал.2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.
Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В конкретния случай е
безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 2682/2016г. на БРС,
съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР между същите страни.
Спорен по делото е въпросът за квалификацията на настоящия иск – иск по чл.109а от ЗС,
както е посочено от ищеца или такъв по чл.54, ал.2 от ЗС. Отговорът на този въпрос в
подкрепа на втората алтернатива. Предмет на установяване в производството по чл.54, ал.2
от ЗКИР е правото на собственост и неточното му отразяване в кадастралната карта към
момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество (ТР № 8/ 23.02.2016г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 8/2014г.) В
конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че
притежава право на собственост върху 51,60 кв. м., представляващи реално обособена част
от парцел I-1 в кв.256 по плана на гр. Бургас от 1915г., придаваеми към парцел I-а, за които
се легитимира с нотариален акт № 126 /31.05.1945г. за собственост по регулация. Ищецът
твърди още, че понастоящем тези 51,60 кв. м. представляват реално обособена част от
съседния поземлен имот с идентификатор 07079.614.394 и не са нанесени в кадастралната
карта като част от собствения му поземлен имот с идентификатор 07079.614.393. В петитума
на исковата молба ищецът иска да се установи, че имотната граница между реституирания
поземлен имот – бивш парцел I-a с площ от 200 кв. м. и реално обособена част от 51,60 кв.
м. от бивш парцел I-1 минава през съседния имот с идентификатор 07079.614.394 по начина,
по който е описана в нотариален акт № 126 /31.05.1945г. Предметът на спора, така, както е
очертан от основанието и петитума на иска, е правото на собственост върху 51,60 кв. м. от
поземлен имот с идентификатор 07079.614.394 и неточното им отразяване в кадастралната
карта на гр. Бургас с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Този спор е идентичен с
предмета на спора по гр. д. № 2682/2016г. на БРС, в което е отречено правото на
собственост на ищците върху процесните 51,60 кв. м. и неточното им отразяване в
кадастралната карта, също с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР. Следователно, налице
е пълна субективна и обективна идентичност между двете производства, поради което
изводът на районния съд, че е искът е недопустим поради отвод за сила на присъдено нещо,
е правилен и обоснован.
Възражението на частния жалбоподател, че искът е допустим, тъй като е с правна
квалификация по чл.109а от ЗС, е неоснователно. Цитираната правна норма дава право на
собственика на недвижим имот да иска определяне на границите между своя и съседните
имоти. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № 346/07.07.2010г. на ВКС по
гр. д. № 286/2010г. негаторният иск по чл.109а от ЗС има за предмет разрешаване на спор за
собственост между съседи относно точното местоположение на границата между техните
имоти и включва в себе си установителен иск за собственост върху спорната ивица между
двата имота. Такъв иск е недопустим за урегулирани поземлени имоти, тъй като очертанията
на тези имоти са определени по административен ред с одобряване на плана за регулация.
Защитата в този случай е чрез обжалване на плана или по реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР. В
4
конкретния случай, не е спорно между страните, че имотите, за които се иска установяване
на граница, са урегулирани, поради което искът с правно основание чл.109а от ЗС е
недопустим.
От изложеното дотук следва, че искът за установяване на граници по чл.109а от ЗС е
недопустим поради регулационния статут на имотите, а искът по чл.54, ал.2 от ЗКИР е
недопустим поради формирана сила на присъдено нещо. Като е достигнал до този извод и е
прекратил производството по делото, районният съд е постановил правилно определение, по
отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в частната жалба.
По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от процесуалния
представител на ответната страна Храм „Свети Георги“ – с. Зидарово. Като се съобрази с
разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция,
съдът намира, че следва да присъди в полза на ответната страна адвокатско възнаграждение
по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 981/15.02.2022г., постановено от Районен съд –
Бургас по гр. д. № 9092/2021г.
ОСЪЖДА Ж. В. С., ЕГН: ********** от ****************** и ОГН. Н. С., ЕГН:
********** от ************* да заплатят на „Храм Смети Георги“ – с. Зидарово,
представляван от Стелиян Щилянов Кунев съдебни разноски в размер на 300 лева.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5