Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 21.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА
ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Мариана Дончева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 16945 по описа на ВРС за 2018 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.Г.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република
България, с която са предявени обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на следните суми: сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие на противоправно
обвинение за извършено престъпление, повдигнато с ДП № 42/2014г. по описа на
РУП-Провадия, завършило с постановление за прекратяване на досъдебното
производство, като по същото спрямо ищеца са били взети мерки за неотклонение
„задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична гаранция“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г.; сумата от 1625 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по 325 лева месечно за
периода от 06.02.2014г. до 01.07.2014г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.07.2016г. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът излага твърдения, че през 2014г. срещу него е
заведено ДП № 42/2014г. по описа на РУП-Провадия за престъпление по чл.206,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК. На 06.02.2014г. бил
задържан, а на 07.02.2014г. му била взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Същата продължила до 23.04.2014г. Мярката била изменена на „домашен
арест“ и продължила до 01.07.2014г., след което била изменена в „парична
гаранция“. Наказателното преследване било водено срещу него в период от две
години и пет месеца. В резултат на задържането и повдигнатото му обвинение
ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в опозоряване на доброто му
име на работното място, сред приятелите и семейството му, като било ограничено
и правото му на свободно придвижване и лична свобода. Нарушено било душевното и
психическото му състояние. Ищецът претърпял унижение и при претърсване и
обискиране на дома му пред съседите и близките му. До задържането му ищецът
работил на постоянен трудов договор в „„******““ ООД, което осигурявало единствения
доход на семейството му. След задържането семейството му останало без издръжка
– съпругата и 5-годишното му дете, като месец след това се родило и второто му
дете. Ищецът се притеснявал как се справя семейството му без финансова
подкрепа. Освен това изпитвал страх и стрес от това, че може да му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода“.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с която се оспорва основателността на
исковете. Сочи се, че липсват доказателства ищецът да е работил към момента на
задържането му, както и да е претърпял твърдените имуществени вреди.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба.
Представителят на ВРП оспорва иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От материалите по досъдебно производство № 42/2014г.
по описа РУП-Провадия се установява следното:
Със заповед за задържане от 06.02.2014г. ищецът е
постановено задържане на ищеца за 24 часа. С постановление за задържане от
06.02.2014г. на прокурор в РП-Провадия е
постановено задържане на ищеца за срока от 72 часа. С постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.02.2014г. М.Г.М.
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК и е задължен да не променя
местоживеенето си без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес и
да се явява при всяко призоваване. Привличането е за това, че на 19.01.2019г. в
с. Манастир, общ. Провадия, обл. Варна в съучастие
като извършител с лицето Т.Х.Н., с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у лицето М. И. М., като с това му причинил
имотна вреда в размер на 2000 лева. На 06.02.2014г. по силата на протокол за
претърсване и изземване от същата дата е извършено претърсване в дома на лицето
М.Г.М. ***.
С определение на Провадийски районен съд от
07.02.2014г., постановено по ч.н.д. „домашен арест“ „домашен арест“ № 54/2014г.
на М.Г.М. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е
потвърдена с определение на ВОС от 12.02.2014г., постановено по в.ч.н.д. №
149/2014г. С определение на Провадийски
районен съд от 17.04.2014г., постановено по ч.н.д. № 175/2014г. е изменена
взетата по отношение на М.Г.М. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
мярка „домашен арест“. С определение на Провадийски районен съд от 27.06.2014г.,
постановено по ч.н.д. № 266/2014г. е изменена взетата по отношение на М.Г.М.
мярка за неотклонение „домашен арест“в мярка „гаранция в пари“ в размер на 500
лева.
С постановление за привличане на обвиняем от
20.11.2014г. по досъдебно производство № 42/2014г. по описа РУП-Провадия М.Г.М.
е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.
С мнение от 25.05.2016г. на разследващия полицай П.А. досъдебно
производство № 42/2014г. е изпратено на прокурора с мнение за прекратяване.
С постановление за прекратяване на наказателно
производство от 01.07.2016г. на прокурор в РП-Провадия, влязло в сила на
19.07.2016г., е прекратено досъдебно
производство № 42/2014г. по описа РУП-Провадия водено срещу Т.Х.Н. и М.Г.М. и
са отменени взетите по отношение на обвиняемите мерки за процесуална принуда
„гаранция в пари“. В мотивите на постановлението се сочи, че предявените
обвинения по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК са
останали недоказани.
Видно от представените по делото удостоверения за
раждане ищецът и Е.С.С. имат три деца -Т.Г., родена
на ***г., И. Г., роден на ***г. и М.Г., родена на ***г.
Представен от ищеца е трудов договор № 6/05.02.2013г. с работодател „„******““ ЕООД,
представлявано от управителя Д.В.Г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „общ работник“ в гр. Девня с трудово възнаграждение 325 лева, като
договорът е сключен за срок от три месеца, считано от 05.02.2013г.
С допълнително споразумение от 01.01.2015г.
към трудов договор № 9/05.02.2013г. ,
сключено между работодателя „„******““ ЕООД и ищеца е изменено трудовото
възнаграждение на работника на 360 лева, а за място на изпълнение е определено
„Нестле Варна“.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на двама свидетели на страната на ищеца – К.И. и И.Д.. Съгласно
показанията на двамата свидетели, които взаимно не си противоречат в началото
на месец февруари 2014г. ищецът е бил задържан от полицията в дома си. По това
време ищецът е имал дъщеря – 5-6 годишна, а жената му е била бременна. И двете са присъствали на
задържането и са се уплашили. Второто му дете се родило, докато ищецът бил в
ареста. При отсъствието му, нямало кой да издържа семейството и затова
свидетелите, както и други съседски семейства и подпомагали финансово,
включително и след като ищецът се завърнал у дома си, но бил задържан под
стража. И двамата свидетели сочат, че преди да бъде задържан ищецът е работил,
като св. К. И. уточнява, че М. е работил във фирма на името на съпругата на
свидетеля. По време на задържането според показанията на св. Д. цялата махала
излязла навънка, като там били и самият свидетели и майката на ищеца. Като се
върнал в дома си М. изпитвал срам от съседите и бил в тежко състояние,
съкрушен.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да
установи, че е бил привлечен като обвиняем за престъпление, като впоследствие
досъдебното производство е било прекратено, че е претърпял неимуществени и
имуществени вреди, които са в причинната
връзка с привличането му като обвиняем, както и размера на претърпените вреди.
Безспорно между страните е, а и се установява от
доказателствата по делото, е че ищецът е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК,
като впоследствие досъдебното производство е прекратено, тъй като обвинението е
останало недоказано. Установи се, че ответникът претърпял е претърсване в дома
си, както и че там е задържан във връзка с повдигнатото му обвинение и му е
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. Общо задържането му е
продължило за периода от 06.02.2014г. до 17.04.2014г., когато мярката е
изменена в „домашен арест“, продължил до
27.06.2014г. След това му е била наложена мярка „парична гаранция“ в размер на
500 лева, отменена при прекратяването на производството с постановление на прокурора, влязло в сила
на 19.07.2016г.
Спорен е въпросът дали вследствие на повдигнатото му
обвинение ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди.
Установи се от показанията на свидетелите, че ищецът е
задържан в дома си пред семейството си – дъщеря му, която в този момент е била
на 5 години, бременната му съпруга и майка му, като в квартала са излезли и
много от съседите, които са наблюдавали задържането. Установи се още, че при
отсъствието му, а и след завръщането му семейството е било в много тежко
финансово състояние и се е налагало да живеят с подкрепата на съседи и
приятели. Свидетелите сочат, че ищецът изпитвал срам и бил съкрушен. Предвид
изложеното съдът намира, че съвсем естествено е ищецът да изпита срам и тревога
при задържането си, особено пред очите на малкото си дете, бременната си
съпруга, майка си и множество от съседите си. Отделно от това, същият е бил
лишен от възможност да бъде със семейството си в един толкова важен момент като
раждането на второто му дете. Предвид обстоятелството, че съпругата му е била
бременна житейски разбираемо е, че ищецът се е притеснявал както за физическото
й състояние, така и за финансовата обезпеченост на семейството, особено и след
раждането на бебето. Съдът намира, че не е необходимо за посочените
неимуществени вреди да се провежда специално доказване, предвид житейската
обоснованост на същите. Следва да се има предвид, че няма данни за предходни
осъждания на ищеца, предвид което тези емоции са били ненадейни и екстремни в
неговия живот, като е нормално и да чувства, че е накърнено доброто му име.
Безспорно усещането за срам, тревога, неудобство, притеснение за семейството,
са в причинна връзка с повдигнатото обвинение и задържането на ищеца.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди от непозволено увреждане съгласно чл.52 от ЗЗД се определя от съда по
справедливост. Същото следва да представлява паричен еквивалент на търпените
болки и страдания. Съдът намира, че за определяне размера на обезщетението
следва да съобразят всички конкретни обстоятелства. В настоящият случай извън обичайните
емоционални последици от претърпените вреди, не се установиха някакви
значителни страдания като психологични или психични проблеми. Така или иначе,
следва да се съобрази, че освен ограничаването на свободата на ищеца, срама от задържането
пред близки, познати и съседи, ищецът е бил поставен в трудната ситуация на
тревога за малко си дете, бременната си съпруга, а впоследствие и за новореденото. Както бе посочено, особена тецка последица от задържането е откъсването на ищеца от
един толкова важен момент от неговия живот – раждането на второто му дете и
първите месец и половина от живота му. Следва да се съобразят и обстоятелствата,
че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, периодът на
задържането, който е бил около два месеца и половина „задържане под стража“ и
около два месеца „домашен арест“, както и продължителността на производството,
което е приключило след около 2 години и половина, без да се образува съдебно
такова. Предвид всичко изложено съдът намира за справедлив размерът на
паричното обезщетение от 9000 лева, като искът за неимуществени вреди следва да
бъде уважен за посочената сума и да бъде отхвърлен за разликата над същата до
предявения размер от 15000 лева.
По отношение на имуществените вреди, ищецът претендира
такива под формата на пропуснати ползи от неполучаване на трудово
възнаграждение. За уважаване на претенцията е необходимо да се установи
сигурното получаване на трудовото възнаграждение в случай, че не е било
осъществено противоправното задържане. В настоящия случай се установи, че
ищецът е сключил трудов договор през февруари 2013г., но изрично в същия е
вписано, че е за срок от три месеца. В последващото
допълнително споразумение от 2015г. със същото дружество е посочено, че е към
трудов договор със същата дата, но с друг номер. Отделно от това, не се установи
с категоричност продължаване на трудовото правоотношение от 2013г. до 2015г. ,
за да може същото да бъде изменяно. Няма данни за ползване на неплатен отпуск
или друга извинителна причина за неявяване на работа в периода на задържането
на ищеца. Самият свидетел К. И., който заявява, че ищецът е работил във фирмата
на жена му сочи, че това е било до 2014г. Няма писмени данни за прекратяване на
трудово правоотношение във връзка със задържането. Отделно от това св. Иванов
заявява, че ищецът е работил като шофьор на бус,
другият свидетел Димов заявява, че ищецът е работил като железар, а трудовият
договор е сключен за длъжността „общ работник“. Предвид всичко изложено съдът
намира, че не може да бъде установено с категоричност, че ищецът е работил към
датата на задържането му по конкретно трудово правоотношение с определено
трудово възнаграждение, което именно би съставлявало пропуснатата полза за
периода на задържането и домашния арест.
По гореизложените съображения съдът намира, че не е
доказано обстоятелството, че ищецът е претърпял имуществени вреди вследствие на
неправомерното задържане, предвид което този иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно с уважената
част от исковете. Ищецът е направил разноски за платена държавна такса в размер
на 10 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, от които
ответникът следва да заплати 246 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 9000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди
вследствие на противоправно обвинение за извършено престъпление, повдигнато с
ДП № 42/2014г. по описа на РУП-Провадия, завършило с постановление за
прекратяване на досъдебното производство, като по същото спрямо ищеца са били
взети мерки за неотклонение „задържане под стража“, „домашен арест“ и „парична
гаранция“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 8000
лева до предявения размер от 15000 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от
1625 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения от по 325
лева месечно за периода от 06.02.2014г. до 01.07.2014г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.07.2016г. до окончателното плащане, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати
на М.Г.М., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 246 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: