№ 923
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20212100100776 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че
ответникът Г. Т. П., с настоящ и постоянен адрес в гр. Б., в качеството си на наследник на
кредитополучателя Т. П. П., поч. на 03.08.**** год., му дължи солидарно следните суми:
30 356,68 лева, представляваща сборен остатък от главница (7057,68 лева – редовно
падежирала главница с вноски за периода 05.04.2019-05.08.2020 год. включително, и 23 299
лева – предсрочно изискуема главница); 1898,69 лева – договорна лихва за периода
05.03.2019-11.08.2020 год. включително; 858,76 лева – обезщетение за забава върху редовно
падежиралата главница, за периода 05.04.2019-11.08.2020 год. включително (с изключение
на периода 13.03.-13.05.2020 год.); 355,95 лева – обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница, за периода 12.08.-01.11.2020 год. включително; 47,77 лева –
изискуема редовна лихва за периода 05-15.03.2018 год. включително, и 60 лева – разноски за
извънсъдебно уведомяване, които суми са дължими на основание Договор за потребителски
кредит № 1501070904391625/08.01.2015 год., изменен с Анекс № 1/16.03.2018 год., както и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници, начиная от
04.11.2020 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от
предмета на Заповед за изпълнение № 260715/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7003/2020 год. на
БсРС.
В хода на делото фирмата на ищеца е променена на „Кей Би Си Банк България“.
Правните основания на предявените положителни установителни искове са чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 11 и сл., ЗПК.
В условие на евентуалност – при пълно или частично неуважаване на предявените
положителни установителни искове поради липса на предсрочна изискуемост, са предявени
обективно съединени осъдителни искове, за осъждане на ответника да заплати солидарно на
ищеца следните суми: 11 088,36 лева – редовно падежирала главница за периода 05.04.2019-
05.05.2021 год. включително; 19 268,32 лева – предсрочно изискуема главница; 2662,64 лева
– редовна договорна лихва за периода 05.04.2019-05.05.2021 год. включително; 20,85 лева –
1
начислена редовна лихва върху непогасената главница, за периода 05-12.05.2021 год.
включително, и 1732,20 лева – наказателна лихва върху редовно падежиралата главница, за
периода 05.04.2019-12.05.2021 год. включително (с изключение на периода 13.03.-13.05.2020
включително), ведно със законната лихва върху двете главници, начиная от подаване на
исковата молба – 13.05.2021 год., до окончателното им изплащане.
Периодът на осъдителния иск за наказателна лихва е уточнен с писмена молба от
13.09.2022 год.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете като неоснователни; ангажира доказателства. В писмения си отговор, по
отношение установителните искове, ответникът е оспорил само надлежното обявяване
предсрочната изискуемост на паричните задължения и размера на определените от банката
дължими суми, предвид недопустимо извършения с анекса от 18.03.2048 год. анатоцизъм.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, между ищеца-ЕАД и кредитополучателите-солидарни
длъжници Т. П. П. и А. Г.ева П.а е бил сключен Договор за потребителски кредит №
1501070904391625/08.01.2015 год., по силата на който банката е предоставила на
контрахентите си кредит в размер от 38 790,30 лева – за потребителски нужди, с дължимост
на възнаградителна лихва от 6 % годишно за първите 12 месеца от действието на договора,
след което размерът й се определя от 6-месечен SOFIBOR + 4.780 пункта надбавка. Според
чл. 1 от договора и приложения погасителен план, кредитът следва да бъде издължен до
05.01.2025 год., на 120 месечни вноски.
Кредитополучателят Т. П. е починал на 03.08.**** год., преди образуване на
настоящото дело; негови наследници са А. П.а и Г. П. (ответник в настоящия съдебен
процес).
С Анекс № 1/16.03.2018 год. страните са преуредили клаузите на договора за кредит,
като наследникът Г. Т. П. е изявил волята си да отговаря за целия дълг на наследодателя си
Т. П.. С този анекс са изменени и размерите на договорната лихва, както и срокът за
изплащане на остатъчните парични задължения – на 78 месечни вноски, до 05.09.2024 год. В
чл. 1. 1. и чл. 2 от анекса е посочено, че непогасените до момента на подписването му суми,
в т. ч. главница, просрочена и текуща договорна лихва и наказателна надбавка, „в своята
съвкупност стават редовна главница“, върху която се дължи договорна лихва в различен
размер за различни периоди от време.
Ищецът твърди, че солидарните длъжници не са погасили вноските с падежи през
периода 05.04.2019-05.08.2020 год., поради което кредиторът е обявил предсрочна
изискуемост на вземанията по договора. Писменото си изявление до ответника Г. П. ищецът
е обективирал в писмо изх. № ИЗХ-001-84570, получено от Р. П.а, б. на адресата, на
02.11.2019 год. (л. л. 23-24 по описа на делото). Съобщението до другия солидарен длъжник
– А. П.а – е връчено на 12.08.2020 год. и получено лично от нея (л. 21 по описа).
За солидарното заплащане на процесните вземания по договора за кредит –
главница, договорна лихва и обезщетения за забава, ведно с разходите за уведомление и за
деловодни разноски, по реда на чл. 417 и сл., ГПК са издадени Заповед за изпълнение №
260715/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7003/2020 год. на БсРС, както и изпълнителен лист
срещу двамата солидарни длъжници. С Определение № 262259/26.03.2021 год. заповедният
съд е дал указание на банката-заявител да предяви иск по чл. 422, ГПК, за установяване
дължимостта на вземанията си срещу единия солидарен длъжник – Г. П. (длъжникът А. П.а
не е подала възражение; за нея не са налице и условията на чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК).
По делото са изготвени и приети основно и допълнително експертни заключения,
2
неоспорени от страните, които съдът цени като компетентни и обективни. В устното си
пояснение на основно заключение вещото лице сочи, че в осчетоводената от банката
главница (редовна и просрочена) са включени договорната лихва и наказателна надбавка. В
допълнителното си експертно заключение вещото лице е установило размерите на
вземанията, при изключване на анатоцизма, който, според ответника, е неоснователно
извършен.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира за основателен
установителния иск за дължимост на главница. Процесният договор и анексът към него,
неоспорени по автентичност, са сключени в необходимата за действителността им писмена
форма, те съдържат реквизитите на чл. 10 и сл., ЗПК и ангажират имуществената сфера на
ответника Г. П. (наследник по закон на починалия първи кредитополучател) за погасяване
на дължимите суми. С анекса от 16.03.2018 год. ответникът е изявил волята си „да встъпи
солидарно … в дълга на починалото лице …“, поради което настоящият съдебен състав
намира, че солидарната отговорност на Г. П. не е ограничена от наследствената му квота по
чл. 5, ал. 1, ЗН, а се разпростира върху целия дълг на наследодателя му Т. П. (изводът на
съда се подкрепя и от чл. 6 от анекса, уреждаща пълната солидарна отговорност на
длъжниците А. П.а и Г. П.).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за необявена от банката
предсрочна изискуемост. Данните по делото сочат, че такава предсрочна изискуемост е била
надлежно обявена от банката-кредитор срещу длъжника Г. П. още преди подаване на
заявлението по чл. 417, ГПК. Писменото изявление на ищеца не е изпратено по адреса за
кореспонденция – в гр. София, посочен в анекса между страните от 16.03.2018 год., поради
което възражението на процесуалния представител на ответника в тази насока е
основателно. Въпреки това, съдът приема, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена
по отношение Г. П., тъй като писмото до него е получено от б. му на 02.11.2019 год.,
изразила съгласие да получи и предаде пратката, т. е. волята на изправната страна-кредитор
е надлежно съобщена на контрахента, съгл. указанията в т. 18 от Тълкувателно решение №
4/2013 от 18.06.2014 год. по тълк. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Делото не съдържа
данни, че съобщението не е предадено от получателя на адресата Г. П., поради което съдът
приема, че и чрез получаване на съобщението от трето лице ответникът е бил надлежно
уведомен за волята на ищеца.
Съдът намира за неоснователно и твърдението на ответника, че предсрочната
изискуемост следва бъде обявена преди подаване на заявлението по чл. 417, ГПК. В
противоположен смисъл е указанието на ВКС за правилното прилагане на закона – т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 год. по тълк. д. № 8/2017 год. на ОСТК,
поради което настоящият съдебен състав намира, че ответникът дължи остатъчната главница
по договора (просрочената и предсрочно изискуемата).
Неоснователно е и възражението на ответника за недействителност на договора по
см. на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 2, ЗПК. Според съдържанието на писмения отговор, това
възражение е въведено във връзка с предявения осъдителен иск, но то има общо правно
значение за договора, разглеждан в настоящото дело. Процесният договор и анексът към
него не препращат към действащи общи условия на банката, поради което не може да се
приеме, че такива условия са били предложени на кредитополучателя Г. П. и са го
обвързали.
Предвид изложеното, предсрочната изискуемост на вземанията е настъпила на
02.11.2019 год., тъй като в писмото си банката не е дала срок за изпълнение. Главницата с
редовно настъпили падежи обхваща периода от 05.04.2019 год. (според петитума на
исковата молба) до 02.11.2019 год. (настъпване на предсрочната изискуемост). В
изпълнение разпоредбата на чл. 162, ГПК съдът служебно изчислява размера на това
вземане, което възлиза на 2158,35 лева. От момента на получаване на изявлението на
3
банката за предсрочна изискуемост за солидарния длъжник Г. П. е отпаднало и
задължението му за разсрочено изплащане на другата част от главницата, поради което той
дължи остатъка й към 02.11.2019 год. Според приетото експертно заключение, тази сума
възлиза на 23 034,84 лева, или общият размер на главното задължение е 25 193,19 лева (сбор
на главницата с редовно настъпили падежи – 2158,35 лева, и предсрочно изискуемата
главница – 23 034,84 лева). От посочената дата тези остатъчни главни парични задължения
са дължими, но не и сумата за възнаградителна лихва за последващ период, предвид
отпадане действието на договора – вж. т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019
год. по тълк. д. № 3/2017 год. на ОСГТК на ВКС. По отношение главницата съдът приема,
че сумите са дължими при изключване на недопустимо извършения от банката анатоцизъм,
с който към главницата неоснователно са добавени договорна лихва и наказателна надбавка
за забава.
Върху двете части на главницата ответникът дължи и законната лихва за забава,
начиная от 04.11.2020 год. до окончателното им изплащане, съгл. издадената заповед за
изпълнение. За горниците до претендираните главници от, съотв., 7057,68 лева и 23 299 лева
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, ведно с обезщетението за забава,
считано от 04.11.2020 год. Искът за главница с редовни падежи следва да бъде отхвърлен и
за периода 03.11.2019-05.08.2020 год., през който е породило действие обявената предсрочна
изискуемост на остатъка на сумата.
На основание чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно и размера на дължимата
договорна лихва – за периода 05.03.-02.11.2019 год., който възлиза на 984,63 лева, т. е. искът
следва да бъде отхвърлен за горницата до 1898,69 лева и за присъждане на лихвата за
периода 03.11.2019-11.08.2020 год., през който действието на договора е било прекратено и
ответникът не дължи възнаграждение за предоставения му кредит.
По реда на чл. 162, ГПК съдът определя и обезщетенията за забава върху редовно
падежиралата и върху предсрочно изискуемата главници – размерите им възлизат на, съотв.,
223,04 лева и 524,68 лева. Обезщетението върху главницата от 2158,35 лева се дължи за
периодите 05.04.2019-12.03.2020 год. и 14.07.-11.08.2020 год., предвид забраната за
начисляване по чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП. За второто обезщетение съдът е обвързан от
волята на ищеца и следва да уважи акцесорния иск върху главницата от 23 034,84 лева до
претендирания размер от 355,95 лева.
Искът за сумата от 47,77 лева – сбор от лихви и наказателна надбавка, също следва
да бъде уважен. Дължимостта на тази сума по основание и размер е отразена в сключения
между страните анекс от 16.03.2018 год., срещу нея не са наведени възражения, поради
което искът е основателен.
Съдът намира за основателен и иска за сумата от 60 лева – платена такса за връчване
чрез ЧСИ на покана за доброволно изпълнение. Видно от представеното преводно
нареждане, сумата е платена от банката-ищец на ЧСИ Делян Николов, този разход е във
връзка с процесния договор и обявяването на предсрочната му изискуемост, поради което
претенцията е основателна.
Уважените от съда суми се дължат от ответника Г. П. в условие на солидарност,
наред с първия длъжник, съгласно издадените по ч. гр. д. № 7003/2020 год. на БсРС заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Въпреки частичното отхвърляне на предявените установителни искове, съдът
намира, че не следва да разгледа и да се произнесе по евентуално предявените осъдителни
искове. Видно от петитума на исковата молба, условието, под което тези искове са въведени
в процеса, е отхвърляне на установителните искове поради липса на предсрочна
изискуемост. В мотивите си по-горе настоящият съдебен състав е приел, че е налице
надлежно обявена от ищеца предсрочна изискуемост (макар и от друга дата, различна от
посочената от ищеца), т. е. не е настъпило условието за разглеждане на евентуалните
4
осъдителни претенции.
Частичната основателност на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т.
10в от 4/2013-2013-25, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца съответна част от
деловодните разноски, направени в заповедното производство – общо 641,14 лева (за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение).
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и деловодните разноски в съответен
размер, направени в настоящия исков процес – общо 3019,01 лева (за доплатена държавна
такса за установителните искове, юрисконсултско възнаграждение, депозит по чл. 47, ал. 6
ГПК и възнаграждение за вещо лице). Към посочената сборна сума съдът не включва
държавната такса за осъдителните искове, които не са разгледани по същество.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Г. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „Ю. В.“ № *, дължи
солидарно на ищеца „Кей Би Си Банк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, Район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55,
следните суми: 2158,35 лева – редовно падежирала главница за периода 05.04.-02.11.2019
год. включително; 23 034,84 лева – предсрочно изискуема главница, считано от 02.11.2019
год.; 984,63 лева – договорна лихва за периода 05.03.2019-02.11.2019 год. включително;
223,04 лева – обезщетение за забава върху редовно падежиралата главница от 2158,35 лева,
за периода 05.04.2019-11.08.2020 год. включително (с изключение на периода 13.03.-
13.07.2020 год., на основание чл. 6, ЗМДВИПОРНСПП); 355,95 лева – обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница от 23 034,84 лева, за периода 12.08.-01.11.2020 год.
включително; 47,77 лева – изискуема редовна лихва за периода 05-15.03.2018 год., и 60 лева
– извънсъдебни разноски за уведомяване за предсрочна изискуемост, които суми са
дължими на основание Договор за потребителски кредит № 1501070904391625/08.01.2015
год., изменен с Анекс № 1/16.03.2018 год., както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главниците от 2158,35 лева и 23 034,84 лева, начиная от 04.11.2020
год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 260715/06.11.2020 год. по ч. гр. д. № 7003/2020 год. на БсРС и
издадения възоснова тази заповед изпълнителен лист от 09.11.2020 год., И ОТХВЪРЛЯ като
неоснователни иска за редовно падежирала – за горницата й над 2158,35 лева до 7057,68
лева и за установяване дължимостта на главницата за периода 03.11.2019-05.08.2020 год.;
иска за предсрочно изискуема главница – за горницата му над 23 034,84 лева до 23 299 лева,
ведно с акцесорния иск за законната лихва за забава върху двете горници, начиная от
04.11.2020 год. до окончателното им изплащане; иска за редовна договорна лихва – за
горницата му над 984,63 лева до 1898,69 лева и за установяване дължимостта й за периода
03.11.2019-11.08.2020 год. включително, както и иска за обезщетение за забава върху
редовно падежиралата главница – за горницата му над 223,04 лева до 858,76 лева и за
присъждане на обезщетението за периода 13.05.-13.07.2020 год.
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „Ю. В.“ № *, да
заплати на „Кей Би Си Банк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55,
деловодни разноски в размер от 641,14 лева, направени в заповедното производство по ч. гр.
5
д. № 7003/2020 год. на БсРС.
ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Б., ул. „Ю. В.“ № *, да
заплати на „Кей Би Си Банк България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55,
деловодни разноски в размер от 3019,01 лева, направени по гр. д. № 776/2021 год. на БсОС.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236, ал. 1, т. 7, ГПК, че дължимите суми могат да бъдат
преведени по следната банкова сметка на ищеца: IBAN: BG66 RZBB 9155 1000 0002 08.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред Апелативен
съд – Бургас в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6