АНД №77/16 год.
МОТИВИ:
Обвинението
против обв.Т.Д.Е. *** е за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 във вр. с
чл.130 ал.2 от НК за това, че на 22.07.2015г. в град Панагюрище,по хулигански
подбуди е причинила на Н.А.М.
*** телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,без разстройство на здравето.
Производството е
по реда на Глава 28 от НПК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Панагюрище поддържа обвинението и пледира за
осъдителен съдебен акт с освобождаване на обвиняемата от наказателна отговорност по реда на чл.78А
ал.1 от НК.
Обвиняемата Е.,редовно
призована,не се явява в съдебно заседание.Представлява се от упълномощен
защитник-адв. М. от ПАК,който пледира за оправдателна присъда.Излага съображения
за несъставомерност на деянието и по-конкретно досежно квалифициращия признак„хулигански
подбуди”,тъй като мотивът на обвиняемата да причини увреждането на Н.М. бил личен.
Съдът прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за
установено от фактическа страна следното :
На 22.07.2015г. св.Н.М. се явил в сградата на РС гр.Панагюрище по повод
призоваването му като свидетел по гражданско дело №75/2015г.Делото имало за
предмет упражняване на родителски права върху деца,като ищец по същото бил св.И.В.,а
ответница-обвиняемата.В хода на процеса св.М. бил разпитван за факти и
обстоятелства,станали му известни по отношение на страните и техните деца.Св.М.
казал пред разглеждащия делото съдия,че според него обв.Е. „не си гледа децата
както трябва”. Това афектирало обвиняемата,която решила да възмезди св.М. по най-бърз
начин.
След като делото приключило,св.М.
се отправил към изхода на зала „Юг”където се провело заседанието.Точно пред
вратата на залата,от вътрешната й дясна страна /посока изхода,на излизащия/
била застанала обв.Е..Това наложило св.М. да премине непосредствено покрай
нея.В момента,в който св.М. се изравнил с обв.Е.,последната му се заканила и го
напсувала с думите „Теб ще те смачкам,ще ти еба майката!”,след което замахнала с дясната си ръка и му нанесла два
последователни юмручни удара в дясната скула на лицето. Това бил начинът,който
обвиняемата избрала,за да накаже св.М.,че е изразил мнение пред съда,че не е добра майка.
На следващия ден св.М. посетил
кабинета на доктор Монов в град Панагюрище,който го освидетелствал и описал
травматичните му увреждания в медицинско свидетелство.
Видно от изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза,в резултат на удара по лицето на св.М. е причинено кръвонасядане и охлузвания по
кожата в областта на дясната скула и буза,като тези телесни увреждания представляват болка и
страдание по смисъла на чл.130,ал.2 от НК.Експертът е посочил,че травмите са
причинени по механизма на действие на твърд,тъп предмет чрез удар с или върху
такъв в тангенциална /странична/ посока.По време на удара пострадалият и
нападателят са били прави,обърнати един към друг,с лице в лице.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията
на свидетелите Н.М.,И.В. и П.И.,разпитани в съдебно заседание,от обясненията на
обвиняемата,инкорпорирани в доказателствения материал по реда на ч.378,ал.2 от
НПК,от заключението на СМЕ и писмените доказателства,приети по делото.
Цитираните гласни доказателства
са хронологично точни,непротиворечиви и
взаимно се допълват,като кореспондират с заключението на СМЕ и с писмени доказателства.Свидетелите
М.,В. и И. безпротиворечиво установяват,че след приключване на гражданското
дело с предмет упражняване на родителските права по отношение на децата на св.В.
и обвиняемата,последната застанала на вратата на залата,чакайки св.М.,като
непредизвикана от последния му казала,че ще го смачка,грубо го напсувала на
майка и го ударила два пъти с юмрук.Това възмутило свидетелите,които били
участници в процеса,като същите в показанията си пред настоящия състав
охарактеризират поведението й като грозно,неприлично,скандално и неуважително
към съда.
Видно от
обясненията на обвиняемата на досъдебното производство,които съдът цени при
условията на чл.378,ал.2 от НПК,тя признава,че не е имала търпение да свърши делото,за
да потърси сметка на св.М. за отрицателна оценка,която й бил дал като родител.Обвиняемата
не отрича извършеното деяние,като излага аргументи за липса на хулигански
мотив.Съображенията на обвиняемата в
тази насока не следва да бъдат коментирани при анализа на доказателствения
материал,тъй като по същество не представляват обяснения,т. е. не са доказателствено
средство за установяване на релевантни
факти,а защита по същество.
Инкриминираните
действия на обвиняемата,които тя нарича „поведение” към св.М.,последвано от
„думи” се отричат единствено от показанията на св.Ч.,инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.378,ал.2 от НПК.Тази свидетелка
твърди,че обвиняемата,която е нейна приятелка е бутнала св.Н.М.,тъй като той
бил застанал на вратата на съдебната
зала по начин,непозволяващ преминаване.Св.Ч. отрича обвиняемата да е удряла св.М.
в областта на лицето.Съдът не кредитира тези показания,тъй като те се
опровергават по категоричен начин от всички останали устни такива,включително
от обясненията на обвиняемата,която,както бе посочено,макар и отклончиво
признава извършеното деяние. По този начин фактите,съобщени от св.Ч. остават
изолирани и опровергани,вследствие на което съдът ги оценява като недостоверни.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира,че с поведението си обв.Т.Е. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.131 ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.2 от НК,като на 22.07.2015г. в град
Панагюрище,по хулигански подбуди е причинила на Н.А.М. *** телесна
повреда, изразяваща се в болка и
страдание,без разстройство на здравето.
Обвиняемата е имала представи за
всички обективни елементи на осъществения престъпен състав,включително и квалифициращите,т.к.
е съзнавала, че причинява лека телесна повреда на пострадалия,удряйки го по
описания по - горе начин.
Съдът намира,че
дадената от прокурора правна квалификация на деянието като извършено по хулигански
подбуди е правилна и съответна на възприетата
фактическа обстановка.В унисон с актуалната съдебна практика съдът намира,че
хулиганските подбуди не са несъвместими с личните,в каквато насока е лансираната защитна теза.Няма спор,че под
влиянието на лична неприязън,породена от отрицателната оценка на св.М. за родителските й качества,след приключване
на гражданското дело,обвиняемата преднамерено застанала на вратата на съдебната
зала,като се заканила на свидетеля,че ще го смачка и го напсувала на
майка,след което два пъти го ударила с
юмрук по лицето.Това било видяно от участниците в процеса и ги възмутило. По този
начин,демонстрирайки насилие и обиди по отношение на св.М. в съдебна зала,макар
и след приключването на процеса,обвиняемата е манифестирала явното си неуважение
към обществото,открито противопоставяйки
се на установените от него правила,гарантиращи общественото спокойствие и
сигурност,както и здравето,честта и достойнството на всеки негов член,като това
е станало достояние на околните.С това си поведение обвиняемата грубо е
нарушила обществения правопорядък.Демонстративното й и
грубо поведение не позволява да се приеме обичайна по съдържание и
насоченост реакция на току-що чута за себе си отрицателна оценка,още повече че
е проявено в съдебна зала в присъствието
на всички участници. Ето защо съдът
намира,че деянието на обвиняемата разкрива типичен случай на хулиганско
поведение.
Обвиняемата Е. е предвиждала конкретно и е искал
настъпването на
общественоопасните последици на деянието си – действала е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика по чл.11
ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на обвиняемата,съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК за неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на конкретното деяние е висока с оглед мястото и
начинът на извършване на деянието.
Обвиняемата е личност с ниска степен на обществена опасност
- не е осъждана,не е криминално проявена
и е положително охарактеризирана по
местоживеене,като настоящата престъпна проява е инцидента в нейния живот.
Подбудите за
извършване на престъплението се коренят в ниското правосъзнание на обвиняемата и недостатъчната й способност за психофизически самоконтрол.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени характера на причиненото
увреждане,а така също и чистото съдебно минало и положителните характеристични
данни за личността на обвиняемата.Отегчаващи обстоятелства – мястото
на извършване на деянието.
Съдът
отчита фактите,че за престъплението по чл.131 ал.1,т.12 във вр. с чл.130,ал.2
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или
пробация,както и обстоятелствата,че обвиняемата Е. е пълнолетна,не е осъждана,
не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VІІІ
от общата част на НК и от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди,подлежащи на възстановяване.Поради
това съдът приема,че са налице условията,предвидени в императивната разпоредба
на чл.78А ал.1 от НК - за освобождаване на обвиняемата от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание глоба.
Предвид това и като
отчете смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства,съобразно
относителната им тежест и на основание чл.78А ал.1 от НК,съдът счете,че на обвиняемата
Е. следва да бъде наложено
административно наказание глоба в размер ориентиран към минимума,а именно 1 000 лева,с което ще се постигнат целите на
наказанието.
За да определи минималният размер на глобата,съдът съобрази и
семейното,материално положение и имотно
състояние на обвиняемата и изходи от
степента на вината й.
Предвид изхода от делото и на
основание чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемата Е. беше осъдена да заплати в полза
на ОДМВР Пазарджик сумата от 96 лв.,представляваща разноски за експертиза в
досъдебното производство,както и в полза на РС Панагюрище 5 лв. държавна такса
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Обвиняемата Е. беше осъдена
да заплати в полза на РС Панагюрище 40,01 лв. разноски,направени за приемането
на СМЕ,изготвена на досъдебното производство,както и 5 лв. държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането на присъдените в полза на съда глоба и разноски.
По изложените съображения, Панагюрският районен съд постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :