Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Ловеч, 17.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм. дело № 533/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона
за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Н.А.Т.
*** чрез пълномощник срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ЗПАМ) №
19-0359-000317/20.10.2019 г., издадена от Началник Сектор към ОДМВР Ловеч, РУ
Троян, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, Б.Б от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
По
изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед
се иска нейната отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощник поддържа
жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, както и при липса на мотиви, поради което иска отмяната й.
Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът
по делото – Началник Сектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян в съдебно
заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално
допустима. Подадена е в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК от
надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.
От
доказателствата по делото се установява, че на 20.10.2019 г. е бил съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) на Н.А.Т. затова, че на
същата дата в 20:10 ч. в с. Борима, ул. „Девети Септември” № 41 с посока на
движение към с. Дълбок дол управлява личния си лек автомобил „Ауди А3” с рег. №
*** като отказва да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 ARON – 0029. Издаден е
талон за медицинско изследване за ФСМП гр. Троян. АУАН е съставен в присъствие
на един свидетел. Като доказателства са иззети СУМПС, контролен талон, СРМПС и
два броя регистрационни табели. АУАН е подписан от нарушителя и екземпляр от
него му е връчен срещу подпис на същата дата. Нарушителят не е вписал обяснения
или възражения.
Актосъставителят
е изготвил и представил Докладна записка до Началника на РУ МВР Троян относно
отказа на водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. В нея е отразено, че при проверката на Н.А.Т.
същият е лъхал на алкохол, затова го е извикал до патрулния автомобил да му
бъде извършена проба за алкохол н наличното техническо средство Алкотест
Дрегер. Т. заявил, че е изпил три бири и не желае да бъде изпробван с
техническото средство. След това се обадил по телефона на адвокатката си, която
го посъветвала да му бъде извършена проба с доказателствен анализатор в РУ
Троян. В Докладната записка полицейският служител е отразил, че е обяснил на Т.,
че няма как да бъде изпробван с доказателствен анализатор, тъй като същият е
бил в гр. София за тариране, но жалбоподателят е заявил, че желае да бъде
изпробван с доказателствен анализатор. Полицейският служител е съставил АУАН на
нарушителя, който е написал възражения на гърба на акта и му издал талон за
медицинско изследване, като му обяснил, че няма как да бъде изпробван с
доказателствен анализатор, а до 2 часа може да отиде във ФСМП гр. Троян, където да му бъде взета
кръвна проба за медицинско изследване. В докладната записка полицейският
служител е отразил, че жалбоподателят е
отишъл във ФСМП гр. Троян, но е отказал да му бъде взета кръвна проба.
На база
на съставения АУАН, Началникът на Сектор към ОДМВР Ловеч РУ Троян е издал
оспорената в настоящото съдебно производство заповед. С нея на жалбоподателя е
наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква Б от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на
водач до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Безспорно
е установено по делото, че на 20.10.2019 г. жалбоподателят е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта.
Върху
предоставения му талон за изследване № 0004310 жалбопадателят е положил
подпис и на двата метода за изследване – „доказателствен анализатор“
и „медицинско и химическо или химико-токсологично изследване“ . Въпреки това на
гърба на съставения му АУАН жалбоподателят е вписал „не ми дават вазможност и
не ми давад талон за иследване“, което видно от връчения му срещу подпис талон не
отговаря на истината.
Не е
спорно по делото обстоятелството, че в момента на проверката доказателствения
анализатор, използван от РУ Троян е бил в гр.София за извършване на техническа
поддръжка.
Но достъпен е бил
другият избран от жалбоподателят с подпис начин за изследване по т.2 от талона
- „медицинско и химическо или химико-токсологично изследване“.
По делото е постъпило писмо от ЦСМП Ловеч с приложени към него заверени
копия от медицинска документация на ФСМП Троян, в което е отразено, че Т. се е
явил за вземане на кръвна проба в 22.50 часа на 20.10.2019 г., но е отказал
вземането срещу подпис. Този отказ е отразен в Журнала на регистриране на
кръвни проби под № 29 и с отразени подписи на дежурен екип от доктор и
медицинска сестра, както и на дежурен полицай.
По искане на жалбоподателя са разпитани в съдебно заседание като свидетели
полицейските служители, които са извършили проверката.
Свидетелят С.П.П. е актосъставителят и работи като мл.автоконтрольор в РУ
Троян. Заявява, че при извършената проверка Т. е миришел на алкохол и е заявил,
че е изпил две-три бири. Не е желаел да бъде изпробван за алкохол с наличното
техническо средство Алкотест Дрегер, а е поискал да бъде изпробван с
доказателствен анализатор. Полицейският служител му е обяснил, че няма как да
бъде изпробван с доказателствен анализатор, тъй като апаратът е бил в София.
Съставил му е акт за отказ да бъде изпробван за алкохол и му е издал талон за
медицинско изследване в Спешна помощ Троян, за да му бъде взета кръвна проба,
тъй като няма как да бъде изпробван с доказателствен анализатор.
Свидетелката С.И.Д. работи в Охранителна полиция при РУ Троян. Тя е била в
екип със свидетеля П.. На посочената дата са спрели за проверка лекия
автомобил, управляван от жалбоподателят. Той е лъхал на алкохол и е отказал
проба с Дрегер. Държал се е грубо и агресивно. Искал е проба с доказателствен
анализатор, който е бил на проверка в гр. София. Съставен му е АУАН и му е издаден талон за
кръвна проба в болницата в гр. Троян.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, защото ги намира за
обективни. Те не си противоречат и съответстват на останалите доказателства по
делото.
При
тази установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е
установено по делото, че въз основа установения отказ за проверка и отказ да се
извърши изследване по издадения талон, служител на РУ – Троян е съставил АУАН на жалбоподателя за нарушение на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
С оглед разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2а,
б.“б“ свидетелството за регистрация на МПС се изземва със съставянето на
АУАН на лицето, управлявало МПС и едновременно с това се изземват табелите с регистрационния номер. Това
означава, че административният орган действа в условията на обвързана
компетентност. Достатъчно основание е съставянето на АУАН за нарушение по чл.
174, ал. 3 от ЗДвП, покриващо състава на хипотезата по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП .
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
Законосъобразността на наложената принудителна административна мярката
съдът е длъжен да прецени в съответствие с правилото на чл. 142, ал. 1 АПК.
Към момента на издаване на заповедта за прилагане на мярката е безспорно,
че е налице съставен АУАН за визираното в чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДвП
административно нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Всички събрани
доказателства сочат наличието на материално-правните предпоставки за издаване
на процесната заповед за налагане на ПАМ в условията на обвързана
компетентност.
Пред административния орган до издаването на заповедта не са представени
доказателства, които да опровергават събраните в административното производство
доказателства за наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ. За
законосъобразността на наложената ПАМ значение има единствено наличието на
следните предпоставки: наличие на материална компетентност на издателя на
заповедта, съставен АУАН за нарушение, визирано в чл. 171, т. 1 б.“б“ от ЗДвП,
наличие на необходимите реквизити на заповедта като административен акт, издаване
в писмена форма и съответствие с целта на закона.
На първо място е налице безспорна материална компетентност на
издателя на заповедта, видно от представената по делото Заповед №
295з-805/25.04.2017 г. на директор на ОДМВР – Ловеч.
Съставеният на жалбоподателя АУАН съдържа всички изискуеми реквизити
по чл. 42 от ЗАНН. Отразени са фактите, включени в
състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП и е посочена
относимата към тях законова разпоредба. АУАН е съставен от длъжностно лице в
кръга на правомощията му. Подписан е от актосъставителят, от свидетелят при
установяване на нарушението и от жалбоподателя в качеството му на нарушител.
Следователно, спазен е редът, установен в ЗАНН за съставянето му и на
основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП в съдебното
производство се ползва с доказателствена сила за описаните в него факти.
Оспорената заповдед е издадена в писмена форма. Съдържа необходимите
реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. В мотивите на Заповедта е
изложено подробно описание на фактическата обстановка и е налице изрично
препращане към съставения АУАН. Затова съдът счита, че актът е мотивиран, включително
и чрез препращането в съдържанието му към съставения АУАН, описана е
фактическата обстановка, възприета от органа и направените правни изводи.
Съдът не
констатира допуснати от административния орган съществени нарушения на
административно-производствените правила в хода на административното
производство.
Обжалваният
индивидуален административен акт е издаден в съответствие с материално правните
разпоредби и с целта на закона.
Съгласно
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), ПАМ се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Според чл. 23 от
същия закон, случаите, когато могат да се прилагат ПАМ, техния вид, органите, които
ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване
се уреждат в съответния закон или указ.
Според
чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движение по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, а според чл. 172,
ал.1, те се прилагат с мотивирана заповед.
С
оспорената заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, буква „б”
от ЗДвП, отнасяща се за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство, или
да даде кръв за медицинско изследване – до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца.
Тази
мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността на
нарушителя да извърши други подобни нарушения. Тя не е вид административно
наказание. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално
противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на
правоотношението, тя се прилага под прекратително условие – до решаване на
въпроса за отговорността на водача на МПС, но
не - повече от 18 месеца. При произнасяне на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача,
или след изтичане на определения в закона срок, ПАМ следва да се счита за
отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
действието й.
В
съответствие с чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставеният АУАН се ползва с
презумтивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правно
релевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ до доказване
на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на
фактическа обстановка, различна от тази, която е описана в АУАН е на
жалбоподателя. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по
ЗДвП съставляват едновременно и фактически основания за издаване на обжалваната
заповед. АУАН е част от
административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и
съдържа фактическите основания на акта по смисъла на чл. 59, т.4, пр.1 от АПК.
Настоящият
съдебен състав счита, че фактите са такива, каквито са въприети от
административния орган в обжалваната заповед. Формалната доказателствена сила
на АУАН не е опровергана от жалбоподателят.
Безспорно е установявено, че същият е управлявал МПС в с. Борима, като е
отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство от служители на РУ Троян при ОДМВР Ловеч и не е изпълнил предписание
за вземане на кръвна проба за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му. При това положение съдът приема за несъмнено установено наличието на
юридическия факт, правопораждащ прилагането на наложената на жалбоподателя ПАМ.
Неоснователни са
твърденията в жалбата, че обжалваната заповед не е мотивирана и не е издадена
от компетентно длъжностно лице, тъй като не се подкрепят от доказателствата по
делото.
В чл. 171, т.1, буква „б“ от ЗДвП е
регламентиран максималния срок на наложената ПАМ – не повече от осемнадесет
месеца. Но този срок зависи от въпроса, свързан с решаване на отговорността на
нарушителя, поради което не може да бъде предварително определен в ЗПАМ, тъй
като не зависи от волята на административния орган, който издава заповедта. ПАМ
се налага до решаване на въпроса, свързан с отговорността на нарушителя, като
максимално предвидения законов срок е осемнадесет месеца.
Следва да се
посочи още, че анализът на нормите, отнасящи се до процедурата по вземане на
кръвна проба са неотносими, тъй като фактическият състав за налагане на ПАМ е
изпълнен още с отказа на жалбоподателя да бъде изпробван. За да наложи ПАМ, за
компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от
компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го
задължава да наложи посочената мярка.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна.
Оспорването й е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Н.А.Т. *** на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0359-000317/20.10.2019 г., издадена от Началник
Сектор към ОДМВР Ловеч, РУ Троян, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл. 171, т.1, Б.Б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Н.А.Т. ***
да заплати на ОД на МВР Ловеч сумата от 100 (сто) лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал.5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него
да се изпрати на страните по делото
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: