О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
26.11.2020
г., гр.Тополовград
ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен
съд – граждански състав, в закрито съдебно заседание от двадесет и шести
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ХРИСТОВ
Като разгледа докладваното от съдията гр.д № 300 от 2019 г. по описа на ТгРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от
В.М.П. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.С.Т. ***, със
съдебен адрес:***, кантора № 17 против С.М.М. с ЕГН ********** с адрес ***, с
правно основание чл.59 от ЗЗД, с цена на иска 9010 лв.
Делото е разгледано по
същество и съдът с Решение № 260010 от 28.10.2020 г. на основание чл.59 ал.1 от ЗЗД е осъдил ответницата С.М.М. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на В.М.П. с ЕГН **********
*** сумата от 9010 лева /девет хиляди и
десет лева/, представляваща обезщетение за лишаването й от ползване в
периода от 23.06.2016 г. до 10.12.2018 г. на недвижим имот: дворно
място с площ 112 кв.м., съставляващ ПИ № 607, в кв.116 по плана на гр.********
ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда представляваща
самостоятелно жилище със застроена площ от 46 кв.м., както и другите
подобрения, построени в това дворно място, при граници на имота: улица”********”;
ПИ № 604 и ПИ № 606, за което в нейна полза е учредено пожизнено и безвъзмездно
право на ползване с нотариален акт № 74, том ХІ, дело № 1634/2006 г. на
Нотариус № 451 – К.К., с район на действие съдебния район на РС –********,
ведно със законната лихва до окончателното събиране на вземането.
Решението на съда е
съобщеено на страните на 04.11.2020 г. и в законния двуседмичен срок
ответницата С.М.М., чрез пълномощника си адв.Пл.М. *** на 18.11.2020 г. го е
обжалвала. Съдът с разпореждане в закрито съдебно заседание е оставил жалбата
без движение, като е указал на жалбоподателката да внесе държавна такса в
размер на 180,20 лв. в двуседмичен срок от съобщаването му.
На 24.11.2020 г. в
Районен съд – Тополовград е постъпила молба
от ответницата М., с която предвид здравословното й състояние,
пределната й възраст и минималните й доходи, липсата на средства, моли съда на основание чл.83, ал.2 от ГПК да
бъде освободена от заплащане на държавната такса в размер на 180,20 лв. по
делото. В подкрепа на това искане към молбата са приложени писмени
доказателства, установяващи социалното й
материално положение.
Съдът, след като се
запозна с молбата и приложените към нея писмени доказателства намира молбата за
основателна.
Според чл.83 ал.2 от ГПК
такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване, съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая ответницата е представила към
молбата декларация за имущественото си състояние, в която е декларирала, че е
вдовица, живее сама в едно домакинство с психично болния си син, за когото се
грижи и получава като доход единствено минималния размер на пенсията, предвиден
за страната, както и експертно решение на Център за психично здраве – София на П.К.
М.
Предвид изложеното,
съдът счита, че са налице предпоставките на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване
на ответницата С.М.М. от заплащане на дължимата държавна такса по подадената от
нея въззивна жалба против решението на съда.
Предвид горното и на
основание чл.83 ал.2 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА ответницата С.М.М. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез пълномощник адв.Пл.М. *** от заплащане на изискуемата
държавна такса в размер на 180,20 лв.за подадената от нея въззивна жалба против
Решение № 260010/28.10.2020 г. по гр.д.№ 300/2019 г. по описа на Районен съд –
Тополовград.
Определението не подлежи
на обжалване
РАЙОНЕН СЪДИЯ: