РЕШЕНИЕ
№ 964
гр. Пловдив, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330201671 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба от М. АНГ. ИЛ. от гр.П., ЕГН
********** – законен представител на фирма „МАИ-ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД
с ЕИК ********* против издаден от ОДМВР Пловдив електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система серия К № 3993766 на ОДМВР Пловдив, с който за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4,
вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100 лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на Електронния фиш като неправилен,
незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на закона и
процесуалните правила.
Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично и
не се представлява от процесуалния му представител.
Въззиваемата страна - ОДМВР Пловдив, редовно призована, не се
1
представлява. В депозирано писмено становище се излагат доводи за
неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на
Електронния фиш като правилен и законосъобразен. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждане в минималния
размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при евентуално
уважаване на жалбата. Претендират направените по делото разноски, като
юристконсултско възнаграждение.
Съдът след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства намира
за установено от фактическа страна следното: Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен
интерес и в законно установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Издаден е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3993766 на
ОДМВР Пловдив против жалбоподателя М. АНГ. ИЛ. като законен
представител на фирма „МАИ-ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД с ЕИК ********* за
това, че на 11.08.2020г. в 10:46 на Републикански път II - 64 км. 50+500,
посока гр.Пловдив към с.Труд е извършено нарушение за скорост с МПС
„БМВ Х6ХДРАЙВ 30Д“ вид лек автомобил, с рег.№ ****, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 529 при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км. /ч., при въведено ограничение
на скоростта с пътен знак В-26 от 60 км/ч., установена скорост 82 км/ч. и
превишаване на разрешената скорост с 22 км/ч. Установеното било
определено като нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което
бил издаден и обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
Към издадения електронен фиш, в административнонаказателната преписка
са приложени Справка от Централна база КАТ относно собственост на
посоченото в ЕФ моторно превозно средство, Протокол за използване на
АТСС на 11.08.2020г. 4 броя снимки от клип № 25719, Радар № 529 на
заснетото нарушение с АТСС, Справки от АИС АНД за намерени фишове,
Справка за нарушител/водач, Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от проверка на
2
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ идент.№ 529/07, Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, Писмо на БИМ относно одобрен тип на
мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“, снимка на пз В-26(60), снимка
на МПС.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че от
представените по делото доказателства надлежно и категорично не е доказано
извършено нарушение по чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира
с пътен знак.
Съдът приема като безспорно установено, че лек автомобил „БМВ
Х6ХДРАЙВ 30Д“ с рег.№ **** се е движил по Републикански път II-64 в
посока от гр.Пловдив към с. Труд. Установява се, че същият е бил заснет на
километър 50+500 със скорост от 82 км/ч. Същевременно на настоящият
състав е служебно известно (виж Решение № 1971 от 11.11.2021г. по АНД
5298/2021г. по описа на ПРС, ІІ н.с.), въз основа представена и приета
Справка от Областно пътно управление Пловдив, ведно с извадка от ГИС на
удостоверяващи че нарастването на километража на път ІІ-64 /Карлово-
Пловдив/ е в посока Труд-Пловдив, както и че в посока север гр.Пловдив-
с.Труд преди пътеуказателна табела Ж1, приблизително на км.49+860 има
пътен В26 (60 км/час) „Забранено е движението със скорост, по – висока от
означената“ и пътен знак А 27, както и че действието на ограничението се
изчерпва след забавителния шлюз и изхода на „Рефан“, км.49+736, преди
зоната на пътния възел. Съгласно справката, в случая км.50+500 не попада в
посочения пътен участък в който е въведено ограничение на скоростта за
движение на МПС. Мястото на разглежданото нарушение не попада в обхвата
на действие на пътен знак В26 и в този смисъл за жалбоподателя от
обективна страна не е било налице нормативно установено задължение да
намали скоростта на 60 км/ч., поради което и не е извършено нарушение по
Закона за движение по пътищата по смисъла на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от
ЗДвП и не законосъобразно е издаден срещу жалбоподателя като законен
представител на ЮЛ собственик на МПС процесния ЕФ. С оглед
3
гореизложеното съдът счита, че незаконосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
атакувания ЕФ следва да бъде отменен.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в настоящото
производство само ако е направено искане за присъждане. В настоящето
производство съдът не констатира такова искане поради което и не дължи
произнасяне със своето решение. Съобразно изхода на спора направеното
искане от въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултското
възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3993766 на ОДМВР Пловдив, с който
на М. АНГ. ИЛ. от гр.Пловдив, ЕГН ********** – законен представител на
фирма „МАИ-ГРУП ХОЛДИНГ“ ООД с ЕИК ********* на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с чл.21, ал.1
от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на
гр.Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК .
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4