РЕШЕНИЕ
№ 1889
гр. Пловдив, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330112158 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 против В. М. М., ЕГН **********, с адрес в
гр. П., ж.к. „Т.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, с която е предявен установителен иск по чл.
422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 500, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от КЗ.
Твърди се в исковата молба, че на **** г. в гр. П., на кръстовището на бул. „И.“
и бул. „Х. Б.“ било реализирано ПТП по вина на ответника като водач на МПС „*****“
с ДК № ******, който – без да притежава свидетелство за правоуправление,
преминавайки от една пътна лента в друга, не пропуснал движещия се в навлизащата
пътна лента л.а. „*****“ с ДК ******, като го ударил, в резултат на което причинил
материални щети. След настъпване на ПТП водачът на МПС „*****“ с ДК № *****
напуснал местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по
пътищата. Бил съставен протокол за ПТП и АУАН.
Твърди се, че към датата на събитието л.а. „*****“ с ДК ****** имал валидна
застраховка „Каско Престиж на МПС“, съгл. ЗП № **********. След предявена
претенция пред застрахователя „Групама Застраховане“ ЕАД, била заведена щета №
**** от 25.07.2017 г. и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4841,17
лева, включваща изплатено обезщетение, разходи за пътна помощ от 120 лева и
направени ликвидационни разноски в размер на 10,83 лева.
Към датата на произшествието била налице валидна застраховка ГО за МПС
„*****“ с ДК № ***** при ищеца, съгл. ЗП № *****.
След уведомяване от застрахователя на увреденото МПС била заведена щета №
***** от 25.07.2017 г. при ищцовото дружество за възстановяване на сумата от общо
4841,17 лева, която била изплатена като обезщетение по банков път.
1
Твърди, че поради липса на притежавана правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство, както и поради това, че ответникът
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, на осн. чл. 500 ал. 1 т. 3 и
ал.2 от КЗ, възникнало регресно вземане в размер на платеното обезщетение.
Въпреки поканата за плащане, такова не постъпило.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
2227/19.05.2020 г. по ч.гр.д. № 5016/2020 г. на ПдРС, връчена редовно по реда на чл.
47, ал.5 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящата
претенция. Моли за уважаването й. Претендира присъждане на разноските направени в
настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, e постъпил писмен отговор от назначения на
ответника особен представител адв. А.Й., с който искът се оспорва като неоснователен.
Твърди се, че от представените с исковата молба доказателства не се установява вида,
характера и размера на имуществените вреди, начина, времето и мястото на настъпване
на застрахователното събитие, механизма на настъпване на уврежданията, наличието
на причинно-следствена връзка, както и връчването на регресна покана. Не се
установявало именно ответникът да е причинил ПТП на посочената дата, час и място и
да е увредил по посочения от ищеца начин процесния лек автомобил. Не ставало ясно
по какви причини след първоначалния опис на щета от 30.03.2017 г. бил направен
втори опис от 20.04.2017 г., в който били описани допълнителни щети. Липсвали
доказателства процесната сума да е заплатена от ищцовото дружество и същата да е
получена от „Групама застраховане“ ЕАД. Моли за отхвърляне на иска. Подробни
съображения се излагат от особения представител на ответника- адв. А.Й. в писмени
бележки.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 5016/2020г. по описа на ПРС се установява, че със
Заповед за изпълнение н парично задължение по чл. 410 от ГПК с №2227/19.05.2020г.
е разпоредено ответникът да заплати на ищцовото дружество следните суми: 4841,17
лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” със срок на действие от
31.12.2016г. до 30.12.2017г., покриваща отговорността на длъжника-водач на л.а.
„*****” с рег. № *****, във връзка с което е заведена щета № ***** от 25.07.2017г. от
„Групама Застраховане” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата считано от
подаване на заявлението в съда-14.05.2020г. до окончателното изплащане, както и
направените деловодни разноски.
В изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът е предявил в срок
настоящия иск, поради което и същия се явява допустим.
От приетите по делото писмени доказателства, в това число- протокол за
ПТП, приложената административна преписка и заключението на съдебната
автотехническа експертиза се установява, че на ***** г. в гр. П., на кръстовището на
бул. „И.“ и бул. „Х. Б.“ е реализирано ПТП по вина на ответника като водач на МПС
„****“ с ДК № *****, който – без да притежава свидетелство за правоуправление,
преминавайки от една пътна лента в друга, не пропуснал движещия се в навлизащата
пътна лента л.а. „*****“ с ДК ******, като го ударил, в резултат на което причинил
материални щети. След настъпване на ПТП водачът на МПС „*****“ с ДК № *****
2
напуснал местопроизшествието преди идване на органите за контрол на движение по
пътищата. Съставен е в случая протокол за ПТП и АУАН.
Като писмени доказателства по делото са приети Протокол за ПТП от ****г.,
Застрахователна полица, уведомление за претенция от 29.03.2017г., документи на
увреденото МПС и на водача му, опис на щети по увреденото МПС – 2бр., снимков
материал, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, 2 бр. фактури, 2 бр.
доклади по щета, пълна информация за транзакциите-2 бр., регресна покана с изх. № от
29.06.2017г., преводно нареждане от 15.08.2017г., регресна покана с изх. №
22.08.2017г., пощенски плик с отбелязване за непотърсена пратка, съдържаща регресна
покана, писмо от ОД на МВР, ведно със заверено копие административно
наказателната преписка.
В проведеното на 20.04.2022г. съдебно заседание между страните е обявен за
безспорен факта, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
4841,17 лева, включващо изплатено обезщетение, разходи за пътна помощ в размер на
120 лева и ликвидационни разноски в размер на 10,83 лева.
От заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза,
извършена от в. л. С. М. се установява, че на ****г. в гр. П., на кръстовището на бул.
„И.” и бул. „Х. Б.”, л.а. „****” с рег. № ”, управляван от водача В. М. М., при
преминаване от средната в лявата лента се е ударил с л.а. „*****” с рег. № ****. При
механизма на произшествието, за който има данни по делото, от техническа гледна
точка според в. л. е възможно да бъдат повредени посочените детайли в съответната
степен. Пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по л.а. „*****”
с рег. № ****** според експерта възлиза на сумата от 6914,90 лева.
В устните разяснения, в. л. конкретизира, че във втория приложен в кориците на
делото опис са описани щети които се намират във вътрешността на автомобила и
могат да бъдат забелязани след разглобяване. Според в. л. е нормална практика да се
правят повече от един описи. Обикновено първият опис се прави на щетите, които са
видими отвън, а след постъпване на автомобила в сервиз и разглобяването му се прави
втори, трети и последващи описи, за да могат да се опишат всички щети, които са
скрити отвътре.
Съдът кредитира заключението на съдебната автотехническа епспертиза, като
компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и
неоспорено от страните.
За установяване на фактическите си твърдения относно механизма на ПТП и
нанесените щети ищецът ангажира и гласни доказателства посредством показанията на
св. Я. К./обективирани в протокол от съдебно заседание, проведено на 20.04.2022г./
От показанията на същата се установява, че на **** г. се връщала заедно със
**** си от НОИ и на светофара на **** **** спряла на червен светофар за да извърши
маневра „ляв завой”. Пред нея минал стар москвич, който я блъснал. Управлявал го
едно момче, което пътувало заедно с жена си. След ПТП-то той спрял, но не изчакал
идването на органите на реда. По неговия автомобил имало щети само на вратата, а на
нейния бил счупен десния фар, бронята била вдлъбната и изтекла някаква течност.
Съдът кредитира показанията на св. К., тъй като същата има непосредствени
впечатления относно установените от нея факти и показанията й съставляват първичен
източник на доказателства. С оглед продължителния период от времето на
произшествието до разпита й, съдът намира, че е обичайно и нормално да се
3
наблюдават отделни различия в установената фактическа обстановка и в частност
именно на този изминал период се дължи твърдението на свидетелката, че превозното
средство, което е предизвикало ПТП е ***, а не ****, което между впрочем се
установява от всички останали събрани по делото доказателства и по отношение на
този факт не е налице спор.
С оглед на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи всички
обстоятелства, от които произтича регресното му право, в т.ч. описаното
произшествие, неговите причини и механизъм; мястото, където произшествието се е
осъществило, вината на ответника, наличието на вреда, нейния размер; наличието на
причинно-следствена връзка между произшествието и вредите, размера на същите,
изплащането на застрахователното обезщетение и наличието на валидна застраховка за
увредения автомобил.
Безспорно с изплащане на застрахователното обезщетение за ищеца е
възникнало регресното право да получи заплатената сума от виновния водач, който е
управлявал МПС-то в срока за отнемане на СУМПС по административен ред.
За това нарушение на Закона за движение по пътищата е налице влязло в сила
Наказателно постановление № ********** от 10.04.2017г., от което безспорно се
установява факта на извършване на административно нарушение и този въпрос не
може да се пререшава от съда в настоящия процес, каквито възражение се въвеждат от
особения представител на ответника. Действително Наказателното постановление не
може да се приравни на влязла в сила Присъда и не обвързва съда относно вината на
водача и механизма на ПТП, но относно факта на извършване на административното
нарушение , намерило израз в управление на МПС-то в срока за лишаване от това
право по административен ред същото съставлява безспорно доказателство.
Противното би означавало да се отрече стабилитет на Наказателното постановление и
същото да не поражда каквито и да е правни последици, което би било правен абсурд.
При това положение се поражда за ищеца регресно право да търси и получи
обезщетение от виновния водач, като без значение е в случая дали е напуснал
произшествието без да изчака органите на реда, щом е налице хипотезата описана по-
горе и предвидена в КЗ.
Установи се по категоричен начин от анализа на доказателствената съвкупност
по делото механизма на ПТП–то, описан в исковата молба. Констатирана е вината на
ответника, видно от административно-наказателната преписка, както и факта, че към
датата на настъпване на произшествието ответника е управлявал автомобила в срока на
лишаването му от право да управлява моторно превозно средство по административен
ред.
Няма спор по делото относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и застрахования автомобил, както и относно факта на
изплащане на застрахователното обезщетение в претендирания размер.
От приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза се
установява, че пазарната стойност на ремонта за възстановяване на причинените
имуществени вреди по застрахования автомобил към датата на настъпване на ПТП е в
размер надхвърлящ значително претендирания от ищеца, поради което предявения иск
е доказан по основание и размер и следва изцяло да се уважи.
4
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които са
действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това и
възлизат на сумата от общо 1185,70 лева, от които- заплатена ДТ в размер на 96,83
лева, депозит за особен представител в размер на 568,88 лева, депозит за АТЕ- 150 лева
и допълнителен депозит в размер на 50 лева, 20 лева депозит за свидетел и
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на общо 246,82 лева /заплатена ДТ в
размер на 96,82 лева и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт/.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника В. М. М., ЕГН **********,
с адрес в гр. П., ж.к. „Т.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на ищеца „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 следните суми: 4841,17 лева главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” със срок на действие от 31.12.2016г. до 30.12.2017г.,
покриваща отговорността на длъжника-водач на л.а. „*****” с рег. № *****, във
връзка с което е заведена щета № ***** от *****. от „Групама Застраховане” ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението в
съда-14.05.2020г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за
изпълнение н парично задължение по чл. 410 от ГПК с №2227/19.05.2020г. по ч.гр.д. №
5016/2020г. по описа на ПРС, 9-ти гр. състав.
ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ж.к. „Т.”, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68 сумата от
общо 1185,70 лева /хиляда сто осемдесет и пет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща направени в настоящото производство разноски, от които- заплатена
ДТ в размер на 96,83 лева, депозит за особен представител в размер на 568,88 лева,
депозит за АТЕ- 150 лева и допълнителен депозит в размер на 50 лева, 20 лева депозит
за свидетел и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева, както и
направените в заповедното производство разноски в размер на общо 246,82 лева
/двеста четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, от които- заплатена ДТ в
размер на 96,82 лева и 150 лева възнаграждение за юрисконсулт/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5