Мотиви по НОХД № 6587/10 на ПРС, ХХV
н.с.
РП Пловдив обвинява Х.Б.С. - роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, средно образование, не женен, безработен, неосъждан. ЕГН **********
в престъпление по чл. чл.201 вр с чл.26
ал.1 вр с чл.93 т.1 б”б” от НК в това, че през периода от *** год. до *** год. /включително/ в
гр.П., при условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице:
„технически сътрудник” в „Л.Ф.И.” *** –с.К., обл.П. , е присвоил чужди пари,
както следва:
-
През периода от *** год. до *** год. /включително/ в гр.П., е присвоил
сумата от 600 лв/шестотин/ лева, собственост на „Л.Ф.И.” *** - с.К., обл.П., представляваща получен с РКО
№ **/*** год. служебен аванс;
-
През периода от *** год. до *** год. /включително/ в гр.П., е присвоил
сумата от 800 лв/осемстотин/ лева, собственост на „Л.Ф.И.” *** - с.К., обл.П., представляваща получен с РКО
№ ***/*** год. служебен аванс;
-
На *** год. е
присвоил сумата от 11 960,45лв/единадесет хиляди деветстотин и шестдесет
лева и четиридесет и пет стотинки/, собственост на „Л.Ф.”*** – гр.П. и сумата от 1746.82лв./хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, собственост на „Л.Ф.И.”***
– с.К., обл.П. – представляващи предадени му на ръка от служители в два броя
търговски обекта, стопанисвани от първото от посочените дружества и един
търговски обект- от второто, парични
средства, реализирани от обороти на тези обекти и неотчетени от него в касата
на дружествата,
или присвоените чужди пари са общо в размер на
15 107.27 лв. /петнадесет хиляди сто и седем лева и двадесет и седем
стотинки/, собственост на „Л.Ф.И.” *** – с.К. обл.П. и „Л.Ф.”*** – гр.П.,
връчени в това качество и поверени му да
ги пази и управлява.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага на
подсъдимия С. да се наложи наказание от три година лишаване от свобода, чието
изпълнение на основание чл. 66 от НК да се отложи.
Подсъдимият С. не се признава за виновен, като излага
своя защитна версия.
Защитниците му адв. В. и адв. К. пледират същият да
бъде оправдан като излагат подробни съображения в тази насока. Основното сред
тях е недоказаността на твърдението С. да е присвоил парите. Възразява се също
така, че той не е действал като длъжностно лице.
За съвместно разглеждане в наказателния процес са
приети гражданските искове:
- На „Л.Ф.” Е*** гр.П. против подсъдимия Х.Б.С. за
сумата от 11 960.82 лева, представляваща обезщетение за причинените на
това дружество имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от *** год. до окончателното й
изплащане и
- На „Л.Ф.И.” *** гр.П. против подсъдимия Х.Б.С. за
сумата от 3 146.82 лева, представляваща обезщетение за причинените на това
дружество имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от *** год. до окончателното й изплащане.
Повереникът на гражданските ищци адв.Н. пледира, че
обвинението е доказано, което доказва и гражданската претенция и в този смисъл
моли тя да бъде уважена, както е предявена.
Съдът въз основа на доказателствата прие следното:
Подсъдимият Х.Б.С. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, средно образование, не женен, безработен, неосъждан. ЕГН **********.
Подсъдимият Х.С. работил като шофьор в
„Л.Ф. ” *** – гр.П.. На *** год. бил назначен
на длъжност технически сътрудник в
„Л.Ф.И.” *** –с.К., обл.П.. Според задълженията му, с които С. бил
запознат, той заемал материалноотговорна
длъжност, осигурявал снабдяването с материали и резервни части, оформял
документите за закупуване на стоките,
периодично отчитал фактурите и паричните средства от закупуването на
материалите. Извършвал и други конкретно
възложени задачи, свързани с изпълнението на длъжността. По – особеното
положение се състояло в това, че С. изпълнявал по устно възлагане и задачи,
касаещи „Л.Ф.” и „С.”. Това се дължало на факта, че трите дружества имали един
и същи собственик и ползвали едно и също счетоводство, вършейки сходна работа
по отношение на бизнеса.
Свидетелката С.Б. - управител на „Л.Ф.” ***, гр.П. и прокурист на „Л.Ф.И.” ***
–с.К., обл.П., възложила на подсъдимия да събира паричните средства от
оборота на търговските обекти на двете дружества в гр.П., а именно магазин
на бул.”Х.Б.” № ** на „Л.Ф.” ***, магазин на ул.”Р.Д.” № **, на „Л.Ф.” *** , магазин на бул.”П.Ш.” № *** на
„Л.Ф.И.” *** и магазин в ЖР”Т.” на бул.”Ш.” № *** на „Л.Ф.” ***.
Събраните оборотни средства С. следвало да внася в касата на
дружеството, която се намирала в офис на бул.”А.Ш.” № *** в гр.П. и обслужвала
дружествата „Л. Ф.” *** , „Л.Ф.И.”
*** и
„С.”***, на които управител бил
Р.З.. До *** год. подсъдимият С. изпълнявал тези функции като събирал паричния оборот от посочените
обекти и го отчитал на касиерката Е.И..
През този период св.Б. възлагала на С. също така и закупуване на
служебна техника, консумативи и материали.
На *** год. с подписан от Б. разходен касов ордер №
**/*** год. С. получил сумата от 600 лева от касиерката Е.И. за закупуване на
служебни материали и консумативи. На *** год.
по описания начин с разходен касов ордер № ****** год. С. получил сумата
от 800 лева с които следвало да закупи служебен факс. Парите били собственост
на „Л.Ф.И.” ***.
На *** год. подс.С. с предоставения му служебен автомобил „О.К.” тръгнал да събира
оборотите на търговските обекти.
В магазина на бул.”Х.Б.” № *** на „Л.Ф.” *** свид. З.Н. му предала сумата от
11 544,70 лв. В магазина на
ул.”Р.Д.” № **, на „Л.Ф.” *** свид.Н.М. му предала сумата от 415,75 лева. В
магазина на бул.”П.Ш.” № *** на „Л.Ф.И.” *** свид.Л.Г. му предала сумата от 1746,82 лева. След като
получил парите , подсъдимият решил да ги присвои, ведно със сумите дадени му на
*** год. и *** год. с разходни касови ордери. Ето защо той изобщо не посетил
магазина в ЖР”Т.” на бул.”Ш.” № *** на
„Л.Ф.” ***, а започнал да се укрива от своя работодател, не отговарял на
повикванията на мобилния си телефон, а по-късно през деня се оправдал с
версията, че му е била извършена кражба на парите. В действителност той ги запазил за себе си.
Така описаната фактическа обстановка се доказва
частично от обясненията на подс. С. и изцяло от останалите гласни и писмени
доказателства по делото, като важно значение за доказването изигра и проведения
в съдебното следствие оглед.
Съдът не кредитира обясненията на
подс. С. в частта, в която той твърди, че парите на „Л.Ф.” Е*** и „Л.Ф.И.” ***,
които е държал в деня на инцидента са му били откраднати от непознато лице.
Тази версия е развита наивно и съдът не й вярва. На първо място несериозно е
подсъдимият да не вземе лични данни за шофьора на таксито, който уж алармирал
за осъществената кражба. Несериозно е още никой от продавачите и таксиметровите
шофьори в района на мнимото произшествие да не разберат за него при положение,
че С. е бил толкова притеснен от уж извършената му кражба, че дори мислел за
самоубийство. Все така несериозно е подсъдимият да се укрива цял ден от
работодателите си вместо – което е единственото логично – най – напред да отиде
при тях с доклад за случилото се. Освен това С. твърди, че не могъл да догони
мнимия крадец. От направения от съда оглед обаче се установява такова
разположение на местата и лицата, че напрактика крадецът е трябвало да се
сблъска с подсъдимия в момента на самата кражба – т.е. последният е можел да го
залови. Във връзка с изтъкнатото против версията на подсъдимия следва да се
каже, че правилната реакция при подобна осъществена кражба не буди съмнение
дори и при силно притеснение – всеки нормален човек знае, че веднага следва да
се сигнализира полицията.
Всички свидетелски показания следва да
се кредитират като логични и последователни.
Следва да се кредитира и заключението на счетоводната
експертиза като компетентно и безпристрастно.
При така описаната фактическа обстановка се
установява, че подсъдимият Х.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.201 вр.
с чл.93, т.1 б”б” от НК, за това, че на *** год. в гр.П. като
длъжностно лице, е присвоил чужди пари, както следва:
-
сумата от 600
лв/шестотин/ лева, собственост на „Л.Ф.И.” ***
- с.К., обл.П., представляваща получен с РКО № **/*** год. служебен
аванс;
-
сумата от 800
лв/осемстотин/ лева, собственост на „Л.Ф.И.” *** - с.К., обл.П., представляваща получен с РКО
№ ***/*** год. служебен аванс;
-
сумата от
11 960,45лв/единадесет хиляди деветстотин и шестдесет лева и четиридесет и
пет стотинки/, собственост на „Л.Ф.”*** – гр.П. и сумата от 1746.82лв./хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и осемдесет и две стотинки/, собственост на „Л.Ф.И.”***
– с.К., обл.П. – представляващи предадени му на ръка от служители в два броя
търговски обекта, стопанисвани от първото от посочените дружества и един
търговски обект- от второто, парични
средства, реализирани от обороти на тези обекти и неотчетени от него в касата
на дружествата,
или
присвоените чужди пари са общо в размер на 15 107.27 лв. /петнадесет
хиляди сто и седем лева и двадесет и седем стотинки/, собственост на „Л.Ф.И.”
*** – с.К. обл.П. и „Л.Ф.”*** – гр.П., връчени в това качество и поверени му да ги пази и управлява.
От обективна страна С. е действал като
длъжностно лице. Той е бил на длъжност „технически сътрудник” в „Л.Ф.И.” *** и
няма значение за този факт, че длъжностната характеристика за тази длъжност се
различава от действително вършеното от подсъдимия – от значение е само фактът,
че той е бил материален отчетник. Именно като материален отчетник по устно
възлагане е действал и по отношение на другото дружество – „Л.Ф.” ***. Ето защо
той е присвоил парите на последното също в качеството си на длъжностно лице.
От обективна страна обаче подсъдимият
не е действал при условията на продължавано престъпление. Това е така, защото
решението да присвои парите той взел на дата *** год. и именно тогава е
присвоил всички суми включително и дадените му преди това.
От субективна страна деянието е извършено умишлено –
пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици.
При така доказаните факти и тяхната правна
квалификация, за да наложи на подс. С. справедливо наказание, съдът съобрази,
че същият не е осъждан и е в млада възраст, което налага към него да се подходи
снизходително, независимо, че отнетата сума е голяма. Ето защо при превес на
смекчаващите вината обстоятелства на С. следва да се наложи наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С оглед на изтъкнатите съображения не се налага за
превъзпитанието на С., същият да търпи реално това наказание, поради което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК, то следва да се отложи с изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Доказаното престъпление и неговото авторство, правят
основателни предявените граждански искове по основание и размер. Ето защо,
подсъдимият С. следва да бъде осъден да заплати на пострадалите дружества,
както следва:
-
на „Л.Ф.” Е***
гр.П. сумата от 11 960.82 лева, представляваща обезщетение за причинените
на това дружество имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от *** год. до окончателното й
изплащане и
-
на „Л.Ф.И.” ***
гр.П. сумата от 3 146.82 лева, представляваща обезщетение за причинените
на това дружество имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от *** год. до окончателното й
изплащане.
По делото са направени разноски от 159 лв., които
подсъдимия следва да заплати по сметка на ВСС. По същата сметка той следва да
заплати и сумата от 604 лв. - ДТ върху уважените граждански искове.
По горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.
Особено мнение
по НДОХ № 6587 от 2010 г. на съдебния заседател М.М.
Причинно-следствените връзки
между нивото на организираност на дадена система и качеството на получените в
резултат от нейното действие крайни продукти са изучени и разработени до такава
степен в теорията на управлението и нейните производни науки за вземане на
решение и за подготовка на човешките ресурси, че са се превърнали в аксиоми за
успеха на всяко предприятие.
Процесното дело ни изправя
пред необходимостта да оценим един конкретен резултат в едно конкретно
предприятие, но ограничени при тази оценка само до възможността да се
произнесем за наличието на вина у крайния последен участник в един конкретен
технологичен цикъл към един определен момент от време, за който не разполагаме
с никаква друга информация, освен твърденията на същия този участник.
Изнесените и разгледани в
съдебното производство факти и обстоятелства разкриват картината на търговско
предприятие с изключително ниска, може да се каже примитивна, степен на
организация, при която всички дейности се организират и ръководят в устна форма
с максимално ограничени възможности за оперативен контрол и въздействие.
Получаването от такъв вид
система на краен резултат, различен от примитивния, би могло да се разглежда и
очаква като изключително или случайно стечение на субективни обстоятелства. По
тази причина смятам, че е неправилно заслугата за резултата в конкретния
случай, която е разпределена между всички участници в технологичната верига,
пропорционално на тяхната отговорност, да се приписва само на единия от тях,
още повече едва ли не най-неподготвения. Ето защо аз считам, че той следва да
бъде оправдан.
СЪДЕБЕН
ЗАСЕДАТЕЛ: /П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.