Р Е Ш Е Н И Е
№
08.08.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети юли две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2510/2017г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Производството
е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.
Иск с
правно основание.чл.150, ал.1, вр.чл.143, ал.2 от СК.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от Я.А.С., действаща лично и със съгласието на своята
майка Е.П.Г., чрез адв. В. П., против А.Д.С., с която
се твърди, че ответникът е неин баща. Твърди се, че бракът между родителите, е
прекратен с решение по гр.д.№ 1342/2003г. по описа на ПлРС,
като отв. С., е осъден да заплаща на ищцата, месечна
издръжка в размер на 60лв. Твърди се, че от постановяването на решението, 13
години издръжката не е променяна. Поксочва се, че детето и майката живеят в ***,
обл. ***, като
Я. е ученик в 9-ти клас в Средно училище. Твърди се, че нуждите й от
издръжка са нараснали. Твърди се, че ищцата
Я. страда от гръбначно изкривяване. Твърди се, че майката има още едно дете- ***,
за което се грижи. Твърди се, че ответникът са занимава с внос на леки
автомобили от ***. Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл.
150, вр.чл.143, ал.2 от СК, да измени размерът на
присъдената издръжка, и осъди ответника да заплаща месечна издръжка в размер на
200.-месечно считано от датата на ИМ, до настъпването на причини за нейното изменяване или отмяна, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
Ответникът
А.Д.С., р. пр.,, в срока за отговор, не изразява становище по предявеният иск .
При така изложеното от фактическа
страна, съдът намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, видно от
приложеното по делото удостоверение за раждане, че Я.А.С., е с родители Е.П.С.
и А.Д.С.. Установява се също, че с решение от 25.05.2004г. по гр.№1342/2003г по
описа на ПлРС, приложено към настоящето дело, че
гражданският брак между родителите на детето, е прекратен с развод, родителските
права над роденото от брака дете Я., са предоставени за упражняване на майката,
а бащата е осъден да заплаща издръжка в размер на 60лв./месечно. По делото се установява
също, че ищцата Я. е ученик в Средно училище ***, област ***, ***, за уч.
2016/2017г.
По делото
се установява също, видно от служебна справка от ТД на НАП- офис Плевен, че на
името на отв. ***С., към 30.05.2017г., няма
регистрирани трудови договори. Други доказателства за получаваните от ответника
месечни доходи не са събрани.
По делото, от страна на ищцата Я.С., е
представена декларация, подписана от нея, с която удостоверява, че не получава
никакви доходи и обезщетения. По делото е представена и декларация от страна
на майката- Е.П.Г., в която се посочва,
че работи сезонна работа- бране на череши, с дневна надница 30 евро и не получава никакви помощи от ***. Съдът
намира, че тези декларации- като едностранни изявления от заинтересована
страна, следва да бъдат преценявани с
оглед всички други доказателства по делото, тъй като сами по себе си същите
нямат доказателствена сила за отразените в тях факти.
По делото,
като свидетел е изслушана ***- баба на ищцата, която посочва, че детето Я. и
майка му живеят в ***, където са на квартира, с месечен наем от 250 евро.
Посочва, че Я. ходи на училище там, а
също и на уроци по плуване и математика. Посочва, че в *** разходите за училище са високи. Посочва също, че на Я. на
открили гръбначно изкривяване, което налага рехабилитация и различни процедури.
Свидетелката посочва също, че майката Е.
работи сезонна работа- бре череши, а също и като чистачка в една дискотека. Св.
***посочва също, че майката има още едно дете ***, в четвърти клас, за което се
грижи.
При така
установено от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Чл.142, ал.2 от СК поставя минимален праг на
дължимата издръжка, а именно 1/4 от МРЗ за страната, която към момента е в
размер на 460лв, съответно сумата от 115лв-минимален размер на издръжката. В
случая, от момента на определянето на дължимата издръжка през м.05.2003г., до
настоящия момент, е изминал един продължителен период от време-повече от 10
години, през който са се увеличили нуждите на детео,
което обосновава и необходимостта от тяхното задоволяване. По делото обаче не
са представени конкретни доказателства за размерите на нуждите на детето, както и не са представени
доказателства за здравословното му състояние и твърдението за наличие на гръбначно изкривяване, респ.
нуждите ме от лечение и/или рехабилитация. По делото не се установяват и
възможностите на ответника да дава издръжка в претендираният
размер. Размерът на издръжката се определя не само в зависимост от
потребностите на детето, а и с оглед възможността на родителя да я дава. В
случая не се установи какъв е размерът на получаваните от ответника месечни
доходи, но съдът приема, че същият може да реализира доход поне в размерна МРЗ
за страната. С оглед изложеното и търсейки разумният баланс между нуждите на детето
и възможността на родителя да я дава, съдът намира, че размерът на дължимата издръжка
следва да бъде изменен, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка
в размер на 140лв., като за разликата до пълният предявен размер на иска от 200лв.,
същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото, следва ответникът
да бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличеният размер на издръжката,
по сметка на ПлРС, в размер на 115,20лв
В полза на ищците, следва да
бъдат присъдени направените разноски в размер на 105лв., съобразно на уважената
част от иска.
Следва, на основание чл.242, ал.1
от ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му
относно определената издръжка.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ, на основание 150, вр.чл.143,
ал.2 от СК, РАЗМЕРЪТ на издръжката, определена с решение по гр.д.№ 1342/2003г.
по описа на ПлРС, като ОСЪЖДА А.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Я.А.С., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на своята майка Е.П.Г., ЕГН **********, месечна
издръжка, в размер на 140лв., считано от датата на ИМ- 06.04.2017г.,
до настъпването на законови причини за нейното изменяване
или отмяна, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за РАЗЛИКАТА, до пълният предявен размер
от 200лв., ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, А.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС сумата от 115,20лв - съставляваща дължима
държавна такса върху увеличеният размер на издръжката .
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Д.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ Я.А.С., ЕГН **********, като непълнолетна, действаща лично
и със съгласието на своята майка Е.П.Г., ЕГН **********, сумата от 105лв- разноски по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл.242, ал.1 от ГПК, постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на
решението, в частта му относно издръжка.
Решението, в частта му, с която
постановено предварително изпълнение има характер на определение, и може да
бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред ПлОС. В останалата си част решението може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от дата 08.08.2017г.- обявена от съда, в последното по
делото с.з.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: